Какво има след смъртта?

Бе що не прочетеш всичко накуп, хем на чист български. Не намерих статията там, дето я търсех, но и оттука става (раздела "История" от статията в третото мнение):

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=411

Холограма, за съжаление не мога да прочета всичко сега - но не и всичко от него касае юдейските вярвания за живота след смъртта.

Все пак можеш да разгледаш статията за Еклесиаст, към която дадох линк. Определено тълкуването ми не е екзотично - всъщност си е направо mainstream.

ПС Още малко от тук - авторът е равин, изглежда:

Among many contemporary Jewish theologians there is a marked tendency to leave the whole question of eschatology without discussion, either because they do not believe in the Hereafter at all or because they believe that the finite mind of man is incapable of piercing the veil and it is best to leave the subject severely alone.

"Екзотичен" ти е хъсът, с който започна лекцията си "по юдаизма" (за друго не те загледах):

Както стана ясно (поне обеща да прочетеш) фарисейството (от самата си поява, т.е. преди християнството) е не само "част от юдаизма", но е в основата му до днес.

Трудно ми е да следя как еволюираш тезата си от подчертаното в цитата ти, понеже всяко твое мнение е редактирано по-късно. Предполагам - гъвкав подход  .

ПП
За по-сигурно - да напишем по букви: фарисеите вярват във възкресението на мъртвите.
Тяхното учение е в основата на днешното юдейство. Възкресението е сред основните принципи на вярата на юдеите от векове...
Така по ли личи кое ми е "екзотичното" в анализите ти на "юдаизма" като  строяваше някаква потребителка в ъгъла по-горе.

 

Мненията ми са редактирани, защото съм добавяла линкове.

В които - ако се зачетеш, ще откриеш, че и досега възкресението не е нещо, по което всички еврейски духовници имат еднакво тълкуване. Дори и днес. А по времето на Христос още по-малко.

А разговорът въобще по темата за юдеизма е по повод въпроса "Има ли връзка между съществуването на Бог и съществуването на живот след смъртта". И по този въпрос не виждам нещо, което да промени моя отговор - "не".

Юдеизмът е съществувал хилядолетия и днес съществува без непременно да се нуждае от концепцията за възкресение.

Може и да не се нуждае според теб, но "концепцията" му по въпроса е факт.
Еволюирало ти е все пак първоначалното впечатление, и правилно.  


Що пак с тия резки движения?
Много ясно, че ако съществува Бог и той е сътворил човека, ще може и да го възкреси след физическата му земна смърт. Ако иска, де. Какво по-логично от това? Връзката тук е очевидна.

От друга страна: Дори човек да не е сътворен от определен бог, защо (ако такъв все пак съществува) той -  като по-висш разум -  да не може  да възстанови физически изчезналия човек?
Щом като това вече е хамен по силите на самия човек - нещо немислимо преди броени години (да не говорим за векове)... Защо човек, при днешното състояние на нещата (в генетиката напр.), да не заключи, че е възможно? Защо да не е? Значи и в такъв случай би имало връзка.

Накрая: ако човек все пак е мазна капка с еволюирал дизайн, и няма богове, и няма сътворения, то той със сигурност би могъл (ако съдим по досегашния му ентусиазъм) да стигне до ниво на "бог", сравнен със самия себе си в началото на своята еволюция. Значи и в този случай "бог" пак ще се яви. И ако съдим по това, което знаем за него от "добожествената" му история (на която в момента сме свидетели), със сигурност ще му хрумне да възкресява, когото си реши.

...Бе има, има връзка между съществуването на Бог и на "бог" с въпроса за "живота след смъртта". Това е повече от логично, на който му е важна логиката и е скептичен към "простата" вяра. Ти нещо такова каза за себе си?

А каза, че харесваш Еклесиаст...

Така е. 



Тъй де - ако иска. Да предполагаме желанията на боговете и техните планове не се насърчава масово в религиите. Доколкото в конкретна религия конкретен бог не заяви ясно мнението си по въпроса - не мисля, че ни се полага да гадаем иска ли или не.

Дали непременно може - също не ми е очевидно. Само ако допуснем, че е всесилен, можем да го твърдим със сигурност. Но на практика не твърде много богове са всесилни. Древногръцките със сигурност са се затруднявали с подобни дела.

Не считам възможността на човека някого да възкресява мъртвите чрез средствата на науката за "божие" дело.

Между другото, докато четох сега за юдаизма, срещнах какво се има предвид там под възкресение. Та доколкото разбрах - хората (може би не всички, а само праведните - това не разбрах) - ще бъдат възкресени в телата си да изживеят още един живот в едни по-добри времена (след идването на месията). След което пак ще умрат и толкова по въпроса.

Та се чудя - два живота дали се брои за "живот след смъртта"? Защото след втория май няма да има друг живот.

Религиите за това са се погрижили, бъди рахат. Има си пророци, има си учители, има си всичко.
Казано е.
Нали затова говорехме досега.

Ориентирай се към нещо конкретно, все пак. Отказа ли се от Еклесиаст? Бог е един и е повече от ясно, че е всесилен по отношение на човека. Това е смисълът на книгата в огромната си степен и ти я призна за шедьовър.

Е,така казано..излиза,че човекът е зависим от някакъв си"бог"...ма моля ви..осъзнайте се.Ако искате да видите лицето на"бог"просто се погледнете в огледалото

солипсизъм

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D1%8 … D0%B7%D1%8A%D0%BC

Зависим е от себе си и от постъпките си. Бог е в нас, де. Затова смятам за логично съществуването на хрониките. Дори мислите ни се записват там.

Коментираме една книга. Не е точно така казано, по-приятно е за четене.

Не виждам място за дискусия по отношение на Еклесиаст - по това време в юдаизма определено никой на никого не е обещавал възкресение. Това става популярна идея по-късно - и както казах, и досега не е приета изцяло.

Не виждам смисъл да циклим - както вече казах, моето тълкуване на Еклесиаст е всъщност популярното - авторът определено не е бил двусмислен и се е изказал достатъчно ясно. Цък например.

Не говоря за конкретен бог - защото е очевидно, че приемайки всички постулати на една религия, човек приема и схващането й за след смъртта.

Все пак - това с двата живота в юдаизма не е точно вечен живот, но може би трябва да се проучи въпроса. 

По-приятно е кое?Да'четем"че някакъв си"бог"разполага с живота ни както намери за добре?!?
Е..да..като се замисля..къде-къде по-лесно си е да мислиш,че някой друг е виновен за твоето състояние..Ама това си е примиренческо поведение,откъдето и да го погледнеш.Но пък..от друга страна,се иска колям кураж,да приемеш,че ти сам управляваш живота си,защото това изисква огромна отговорност,най-вече за спрямо изборите и постъпките ни.

Ти верно зацикли.

Аха - сега пак е твой ред да обясниш колко е консистентна Библията и как всичко в Стария завет пасва идеално на Новия... До там пак стигнахме - след като ме попита за трети път дали още ми харесва Еклесиаст.

   Няма античен извор , който да не потвърждава това. От днешна гледна точка сме склонни да приемаме вярванията и свещенодействията на древните като примитивни, но всъщност истината е, че те са били най- близо до духовната мъдрост. В древността живота в света на Духа е бил нещо самопонятно. Но тогава хората на са имали тази разсъдъчна способност и това логично мислене което има днешният човек. А духовното ръководство на човечеството беше взело твърдото решение да укрепне човешката индивидуалност именно чрез развитие на ясното мислене в полето на едно будно дневно съзнание.
     Ако трябва да се разглежда цялото Земно развитие трябва да се говори безкрайно много. Въпреки че знанието за него в днешно време е общодостъпно. Нека се ограничим само с най-близко разположените до нас културни епохи :
  Древно-индийска 7227 -5067 пр.Хр.
  Тогава хората живееят много повече с копнежа за духовният свят, отколото към външния такъв. Мистериите на Свещенните Риши са били пазителите на духовната мъдрост.
  Древноперсийска 5067-2907 пр. Хр.
  Хората все повече започват да се обръщат към външният свят, но за тях той е едно откровение на духовния.
  Тук начело на преклонението пред истинският Дух стоят Посветени като Заратустра или Зороастър.
  Египетско- халдейска 2907 -747 пр.Хр.
   Хората все повече се задълбочават в изучаването на сетивният свят, но те имат изключителната способност да четат в него откровенията на Духовния. Египетската Астрология е била много развита.
 Гръцко- римска епоха 747 пр. Хр. 1413 сл.Хр.
  Хората вече са изцяло потопени в света на материята, но за тях той се появява чрез финните форми на изкуството. Укрепва усещането на несигурността в живота след смъртта -  'По добре просяк на Земята, от колкото цар в царството на сенките''.  Възловото Събитие за тази епоха и най-важното събитие за цялостната земна еволюция е Мистерията на Голгота.
  Пета съвременна културна епоха 1413 -3573
  Укрепване на логическото и разсъдъчно мислене в условията на все по- осезателно потъване във външният свят.
    Шеста културна епоха епоха 3573-5733/ предстояща/
    Седма културна епоха  5733-7893 /предстояща/
  Разбира се след тези епохи развитието продължава.