Какво има след смъртта?

"В духовно отношение  7  означава да бъдеш извън колелото на Кармата,цикълът на живота или за някои,колелото на страданието.Този жизнен цикъл често е представен символично чрез числото 22.Ние намираме това число 22 в Тарот (голямата Аркана) ,а също и в Кабалистичното Дърво на Живота.В Нумерологията ,22 е също символ за кръг.Когато погледнем формулата виждаме 22:7. 360-те Градуса(кръг) не може да бъде разделено на 7 по равно,както останалите цифри от 1 – 9 могат.Така 7 остава самостоятелно,извън цикълът на живота или реалността.То стои извън  времето ,пространството и универсалните закони.То символизира сътворение само по себе си,където всичката реалност е забравена.Това е самата сила на Сътворението.Това е силата на Бога ,която съществува в друго измерение,но в същото време съществува точно сега.

Read more: http://www.reikiforever.com/matritsata-777/"
 От тук:  http://www.reikiforever.com/matritsata-777/

Пак не ми се връзва, защото 360 е при градусите. Има в други мерки единици - например гради. Тогава кръгът се дели на 400 гради. Не е кратно на 7, но също не се дели на 3, 6, 8 и 9.  И не мисля, че цветовете на дъгата са основните цветове.

Пп: Не се заяждам, ако някой си мисли това. Просто обичам да провокирам с въпроси.

Не съм запозната с нумерологията, но 7 от големите аркани на Таро е Колесницата, а тя не е извън цикъла на карма, по скоро Глупакът е извън, а той е 0.

Да вземем да се върнем на червеите ли?

И.. ексипнос, за какво ти е този анален секс, Природата е измислила друго отверстие за тази цел?  
 Освен ако приятелката не е приятел.  

Не знам откъде ги четете тези работи... И аз попрочетох това-онова, че си бях хептен босичка(то не че сега не съм ), но все пак предпочитам да се опирам на нещо преживяно, няма значение мое или на друг. Опитът е безценен наистина. Затова ми е интересно за астрала, където явно никога не съм била, поне така разбрах от това, което прочетох. Има изглежда и други...места, за които не знаем и се чудим какво е това..... И сега....монадата не ме интересува чак толкова, но Абсолюта е въпрос, който живо ме занимава. Защо така е объркано при мен? Към астралната проекция изпитвам живо любопитство, мисълта за такъв вид пътешествие е много интересна, като възможност за трупане на опитност. На мен лично би ми послужила, за да отхвърля напълно страха, усещам, че още път има. Вече разбрах какво точно е усещането в момента, когато идва смъртта, точно в момента преди да тръгнем. Искам да разбера и какво става, когато вече тръгнем, откъде минаваме и къде отиваме. Ако вече съм била някъде или съм преживяла нещо, никога не се страхувам  толкова от него, независимо колко тежко е било. Имам си нещо като заклинание: щом веднъж го преживях това, значи пак ще го преживея. Или...веднъж вече го видях, не е толкова страшно.... А за духовните наставници....откъде знаете, че са те, откъде разбрахте кого виждате? Може да е нещо..... лъжливо, знам ли
Числата са ми мистерия, не ги разбирам, не мога да ги запомням, но правя разлика между цифра и число. Някъде там из мисловната каша изскача някаква различност:?

Не сме ли точно там всяка нощ докато спим? 

Не знам....Имам предвид астралните пътешествия.

 Ми аз срещам хора, познати, които май не разбират, че са там, виждала съм такива и като ги питам на другия ден, те не помнят. Само че тях съм виждала в мъглата, аз я възприемам като подастрал,/ мой термин /, даже не знам какво точно е. Сега отворих гугъл за упражнения как да излезем от тялото си, май тази статия най ми допадна. Копвам я, но после ще  я дочета, сега лягам да си доспя. Нека Експинос да препоръча някоя статия, техника, плийс! http://colorsofmagic.net/index.php/magicheski_materiali/index/%D … 0%BE-%D1%81%D0%B8

Много интересна статия, Пънки 
Ако някой наистина успява да практикува тези техники, нека сподели дали е сравнил нещо, видяно по време на извънтелесното си преживяване с реалния обект.

 Летците първо изучават няколко години устройството на самолета, правят тренировки,летят с инструктори. Така по време на първите полети , те знаят какво да очакват .
  Когато човек реши да изучава отвъдният свят, е важно да се подготви, да развие определени способности за различаване отвъд. В противен случай без необходимата старателна подготовка има голяма възможност за заблуждения. Добиването на опитности от Висшите светове изисква продължителна подготовка подробно описана в самата Духовна наука. В противен случай изживяванията могат да имат характера на визионерство.

Прочетох статията малко по диагонал, признавам си нещо, много глуповато ми се струва....Спя по гръб принудително заради ревматичното заболяване. Винаги става едно и също. Още съм будна, но усещам, че вече се унасям или се успокоявам, знам ли....После усещам като че ли кръвта ми се качва в главата и шуми в ушите ми  или по-точно много бързо се движи по вените и стига чак до главата, нещо такова е усещането. Имам чувството, че от това бързо движение на кръвта  и аз самата се треса. Винаги мисля, че трябва да се размърдам, за да променя това състояние, но не успявам или не ми стига време, защото според мен заспивам. Ако се събудя рязко, усещам това тресене за 1-2 секунди, после се освествам и разсънвам и то изчезва...Не вярвам да излизам от тялото си тогава. Не помня нищо, по-точно имам спомени, но от сънищата, които сънувам. Понякога. Понякога не помня и сънищата си. Мисля, че това тресене се получава, защото спя по гръб и кръвта ми се" уравновесява . Извинявам се за тъпото заключение, но не знам как точно да се изразя, тая биология ми е тъмна Индия и тя.....

Aз имам едно единствено по-особено усещане на границата със съня, което се появява чат пат, откак се помня. Чувството, че се спъвам, ще падна, губя равновесие и с всички сили се мъча да се застопоря. Вследствие на което подскачам като ужилена и разтрисам цялото легло . Предполагам, че е нормално и на всеки се случва?

Кафе с мед, на мен също ми се е случвало описаното от теб и го смятам за нормално.

По-интересното ми преживяване, обаче, което съм се чудила дали и други изпитват, е едно странно състояние по време на сън, в което хем спя, хем осъзнавам, че спя, но мога да насочвам мислите си в определена посока и дори да провокирам чисто физически усещания в тялото си. В същото време сякаш съм в безтегловност и леко ми се вие свят. Продължава не повече от минута, после се събуждам истински и чувството за лекота изчезва.
Не знам дали достатъчно добре го обясних, та някой да ме разбере...

Същото, но при мен е като политане и усещането, че ей сега ще подскоча в леглото. И подскачам.

Кафе, не знам дали това е на границата на съня или пък на събуждането. При мен често се случва да потъвам, едно такова чувство и усещам, че ще падна, тогава направо подскачам и се събуждам.
Луна, ами нещо такова е това, което описах(естествено не по най-подходящия начин), но при мен има и едно чувство, че това състояние идва от бързото движение на кръвта. Освен това се появава почти винаги преди заспиване или ако рязко се събудя. Да ,има и чувство за лекота и безтегловност, което е приятно, но и такова на....зависимост, оххх, искам да кажа, че е нещо извън волята ми, по силно от нея, подчинявам се на тази зависимост и това е неприятно.