Какво има след смъртта?
- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
# 3 420
31 ян. 2013, 15:06 ч.
Същото, но при мен е като политане и усещането, че ей сега ще подскоча в леглото. И подскачам.
Пък аз си потъвам в сън, като в майчина прегръдка..
Виж целия пост
Aз имам едно единствено по-особено усещане на границата със съня, което се появява чат пат, откак се помня. Чувството, че се спъвам, ще падна, губя равновесие и с всички сили се мъча да се застопоря. Вследствие на което подскачам като ужилена и разтрисам цялото легло 
. Предполагам, че е нормално и на всеки се случва?
. Предполагам, че е нормално и на всеки се случва?Същото, но при мен е като политане и усещането, че ей сега ще подскоча в леглото. И подскачам.
Пък аз си потъвам в сън, като в майчина прегръдка..
# 3 421
31 ян. 2013, 15:10 ч.
Явно при всеки усещането е различно.
Моето дете подскача многократно точно във фазата си на заспиване. Притеснявах се, па спрях накрая.
Виж целия пост
Моето дете подскача многократно точно във фазата си на заспиване. Притеснявах се, па спрях накрая.
# 3 422
31 ян. 2013, 15:16 ч.
Sourcherry, а моето, когато беше съвсем мъничко бебе, докато го преобличах, в напълно будно състояние разперваше ръце, стряскаше се и се опитваше да се хване за нещо, сякаш пропада.
За съжаление нямаше как да го питам какво усеща
, но беше наистина много странно.
Продължи до около третия месец някъде.
Виж целия пост
За съжаление нямаше как да го питам какво усеща
, но беше наистина много странно.Продължи до около третия месец някъде.
# 3 423
31 ян. 2013, 15:18 ч.
Луна, ама моето е дърто, 5 години и половина е.
Това усещане за пропадане ми е от дете, но е приятно.
Виж целия пост
Това усещане за пропадане ми е от дете, но е приятно.
# 3 424
31 ян. 2013, 15:29 ч.
О, да, моето също е приятно, даже ме е яд като свърши .
Виж целия пост
. 
. 
# 3 426
31 ян. 2013, 15:44 ч.
Никога не съм имала такива усещания !
За подскачане - да , даже съм чела по въпроса :
http://www.puls.bg/health/sleep/news_10323.html
Виж целия пост
За подскачане - да , даже съм чела по въпроса :
http://www.puls.bg/health/sleep/news_10323.html
# 3 427
31 ян. 2013, 15:46 ч.
Луна и грош, това което опитваш при детето ти е рефлекс на Морро. Съвсем нормално явление е при всички бебета, отшумява с времето. Притеснително е ако го няма.
И аз като заспивам усещам потъване, като в облак, много приятно чувство. Даже се опитвам понякога да държа съзнанието си будно, за да го усетя, защото не винаги го има. Има го и момента с пропадането. Все слизам от някъде привидно ниско място, а то пропаст. Сега се чудя дали пък с приятното усещане не излиза душата или каквото е там, разхожда си се, но няма нищо интересно. Така с гръм и трясък си се връща в тялото.
И какво става ако Нещото се е отделило от тялото, разхожда си се някъде, но в това време някакъв внезапен шум ни събужда?
Виж целия пост
И аз като заспивам усещам потъване, като в облак, много приятно чувство. Даже се опитвам понякога да държа съзнанието си будно, за да го усетя, защото не винаги го има. Има го и момента с пропадането. Все слизам от някъде привидно ниско място, а то пропаст. Сега се чудя дали пък с приятното усещане не излиза душата или каквото е там, разхожда си се, но няма нищо интересно. Така с гръм и трясък си се връща в тялото.
И какво става ако Нещото се е отделило от тялото, разхожда си се някъде, но в това време някакъв внезапен шум ни събужда?
# 3 428
31 ян. 2013, 15:51 ч.
Aбе при мен си е директно рязко пропадане в съзнанието ми, все едно падам или се спъвам. Никакво потрепване на мускулите не е, както пише в статията.
Виж целия пост
# 3 429
31 ян. 2013, 15:55 ч.
Лече-Буболече, мерси, ще потърся да прочета повече за този рефлекс.
Иначе за себе си знам, че в такива моменти душата ми не излиза от тялото, защото съм си правила следния експеримент. По време на подобно усещане мислено се насочвам към друга стая в жилището, преминавам през коридора и съвсем ясно виждам отворената врата, през която влизам във въпросното помещение, разглеждам мебелите, после се събуждам.
Отивам до там и виждам, че всъщност вратата е затворена т.е. няма съвпадение с преживяното.
Виж целия пост
Иначе за себе си знам, че в такива моменти душата ми не излиза от тялото, защото съм си правила следния експеримент. По време на подобно усещане мислено се насочвам към друга стая в жилището, преминавам през коридора и съвсем ясно виждам отворената врата, през която влизам във въпросното помещение, разглеждам мебелите, после се събуждам.
Отивам до там и виждам, че всъщност вратата е затворена т.е. няма съвпадение с преживяното
.
# 3 430
31 ян. 2013, 16:06 ч.
Сигурно защото за душата няма материални препятствия. Затова е отворена вратата. За мен цялата тази работа е игра на въображението. И тези които го практикуват просто гледат това което искат да видят. Бях чела на времето една книга за това, как се прави и т.н. опитвах и тогава вярвах. Но сега не вярвам в това. Просто няма логика. Ако някой ми обясни на разбираем език бих се съгласила, но сега съм скептично настроена към отделяне и пр.
Виж целия пост
# 3 431
31 ян. 2013, 16:12 ч.
Числата са ги измислили хората, за да увековечат илюзиите си с тях.
Също времето е измислено понятие, то несъществува, измислено отнас , хората за улеснение :О)))))))))
Виж целия пост
Всяко делене и всяка цифра са условност, приета и наложена за по-лесна комуникация и търсенето на абсолют в цифрите е по скоро слагане на граници,където ги няма.
Числата са ги измислили хората, за да увековечат илюзиите си с тях.
Също времето е измислено понятие, то несъществува, измислено отнас , хората за улеснение :О)))))))))
# 3 432
31 ян. 2013, 16:15 ч.
В такъв случай може да мине направо през затворената врата, защо изобщо трябва да се отваря
. Затова винаги съм се чудела на разказите за преживявания близо до смъртта, в които споделят как, отделяйки се от тялото, задължително се спират около тавана и наблюдават от там какво се случва. Какво е някакъв си таван за нематериалната душа? По-скоро сме свикнали с материалните ограничения и ги пренасяме и в сънищата си като задължителни за преодоляване.
Та аз също съм скептик и все чакам доказателства
Виж целия пост
Сигурно защото за душата няма материални препятствия. Затова е отворена вратата. За мен цялата тази работа е игра на въображението. И тези които го практикуват просто гледат това което искат да видят. Бях чела на времето една книга за това, как се прави и т.н. опитвах и тогава вярвах. Но сега не вярвам в това. Просто няма логика. Ако някой ми обясни на разбираем език бих се съгласила, но сега съм скептично настроена към отделяне и пр.
В такъв случай може да мине направо през затворената врата, защо изобщо трябва да се отваря
. Затова винаги съм се чудела на разказите за преживявания близо до смъртта, в които споделят как, отделяйки се от тялото, задължително се спират около тавана и наблюдават от там какво се случва. Какво е някакъв си таван за нематериалната душа? По-скоро сме свикнали с материалните ограничения и ги пренасяме и в сънищата си като задължителни за преодоляване.Та аз също съм скептик и все чакам доказателства
# 3 433
31 ян. 2013, 16:29 ч.
Aз се сещам за един по-фрапиращ случай, който имах на прага между съня и събуждането. Сънувах (по-точно виждах в полубудно състояние) как получавам съобщение от баща си, в което ме пита как съм и защо не се обаждам. С него се чуваме изключително рядко, по някой път минават години без да сме се виждали и чували. Веднага след това ме събуди телефонът ми. Беше пропуснато обаждане от баща ми, и след това смс с подобно съдържание на видяното от мен 
. Може и да е било съвпадение, ама......егати съвпадението . Разбирам, да се чувахме често, а то.... Той дори не ми е липсвал никога, така че не е и заради това.
Виж целия пост
. Може и да е било съвпадение, ама......егати съвпадението . Разбирам, да се чувахме често, а то.... Той дори не ми е липсвал никога, така че не е и заради това.
# 3 434
31 ян. 2013, 19:41 ч.
Ънадаптибъл, не знам какво преживяваш, но много прилича на начало на АП. Аз отначало изпитвах много силни вибрации при излизане, и мен ме плашеха, след година -2 свикнах и почти не ги усещам вече. Азсамаз, както казва Пипи, да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения.
Виж целия пост
Ънадаптибъл, не знам какво преживяваш, но много прилича на начало на АП. Аз отначало изпитвах много силни вибрации при излизане, и мен ме плашеха, след година -2 свикнах и почти не ги усещам вече. Азсамаз, както казва Пипи, да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения. Препоръчани теми