Какво има след смъртта?

Та, оттам и отговорът на въпроса защо не помним. Ако помнехме....какъв би бил смисъла, а и на кой ще му стиска да изживее тоя пуст живот

Усвояването на"уроци"е винаги двустранен процес.Жертвата ще изпита какво е да бъдеш жертва,а наислника ще изпита какво е да причиниш насилие.Както и преди съм казвал..Пътеката е само една.Емпиризъм.
Просто няма как да знаеш,какво е усещането да отнемеш човешки живот,без действително да го направиш.
И пак да кажа.Няма понятия като"грях","изкупление","наказание" и пр.деструкции..Има само"учебен процес".Щото никой не се ражда с упътване кво,как и кога да прави..Всичко е процес в развитие и този процес никога не може да бъде грешен.Дори инволюцията е своего рода еволюция.


Чудите се що не помните?
Повечето от вас имат деца.Замислете се..Ако се родите отново със всички спомени,ще помните и емоциите,чувствата..Как ще се усещате ако пазите спомена за някое същество,както и любовта към него(ваше дете)..Вие сте само на 4 години,а помните всичко от предишният си живот!Това е огормен товар,който само би попречил на развитието.Да пазите спомена за любовта към толкова много хора,а да не можете да бъдете с тях..Щот не във всеки живот сценарият е еднакъв.Може да имате връзка с някои души,и да живеете много животи заедно,но все ще има и случаи когато няма да бъдете.Това ще тежи излишно и ненужно.Ще боли.Все едно сега да кажете..Мога да живея без 3 годишното си дете..Не стаа..Емоциите са воденичен камък.
Или пък друго..Ако сте били убиец,мародер..Представете си..2 годишно момченце,със спомените на 50 годишен психопат?Какъв шанс би имал за растеж и еволюция?Та той ще бъде обременен от миналото още в мига в който ще се роди.. 

Изпитвайки силна болка (физическа или душевна), човек търси начин да я превъзмогне, а ако това не е възможно - да се научи да я приема в ежедневието си, за да продължава напред.
И за да постигне това, започва да се самоубеждава в положителния аспект на случващото се, да вярва, че все пак има някаква полза. Вероятно това е част от инстинкта за самосъхранение, така го си го обяснявам простичко аз.
При определен тип хора, обаче, този механизъм не проработва и обикновено завършват живота си по ужасен начин.

Не намирам логика в теорията за прераждането и уроците: всяко творение следва да се надгражда, а не да се руши и създава изначално всеки път.

Ми аз не искам да знам какво е да отнемеш живот   . Значи, че съм го минала ли ?



Кое за теб е надграждане? И кое рушене, в случая?

.

Принципно всичко е надграждане.Абсолютно всичко.Друг е въпросът,че не смятам хуманоидите за творение а за ко-автори.
Най-веротно да!!
Всичко което категоризирате като деструктивно за вас,то вече е преминат и усвоен модел.Отблъсква ви мисълта да отнемете човешки живот?Да,защото вече сте наясно с изживяването.
Мое лично мнение,е,че всеки един от нас,има в портофолиото си,животи и на убиец,и на изнасилвач,и кво ли още не.Разбира се..И принцеси и гладиатори ..Не наистина..Житейската палитра предлага неизброими възможности.

Надграждане е да имам "база данни" за преживяното до момента - за моите действия, емоции и последствия от стореното.
"Рушенето" е заличаването на всеки спомен за горното. Т.е. винаги започвам от А и Б, което не е нужно, ако вече съм научила азбуката.

Изобщо не смятам, че се почва от А и Б. Каквото ти трябва, то си е с теб.

НЕ е точно така.Идваме с празно съзнание,но с препълнено подсъзнание!
Това обикновено се проявява като интуиция,интелект,заложби,таланти,способности за дедукция и т.н

Точно.Носим целият натрупан опит със себе си.

Да, даже мога да кажа къде го носим. В ДНК-то си, в гените, които пък се намират в тялото.

Това е вярно.

Това не. Да те боли, изобщо не означава да си идиот. Никой не се самоубеждава, просто виждаш, че научаваш нови неща, докато се настройваш към нова реалност, понякога неочаквани неща- за себе си, за другите...

Това е абсолютно вярно.Никой не може да наследи таланта на дядо си Бах,генетично.Ще наследи някои особености като физ.белези например,осбености свързани с фината моторика,слуха,разбирането на нотите може би..Но няма да бъде виртуоз,ако Душата не е.Освен комбинацията на родителските гени,човешкото Днк носи инфото за цялото сътворение,за всичко преживяно(и от не само от конкретната душа)...Изобщо..Човешкото ДНК е Вселенска база данни.Мое лично мнение е,че голяма част от Човешките Души,сами избират комбинацията от гени.Пример..Вече съм натрупал достатъчно познания в музиката..И в тоя живот  вече съм решил да стана практически виртуоз.Ми няма как да се случи с пръсти като кебапчета нали?Подбирам съответните гени,които ще ми дадат нужната длан.
Според мен абсолютно всичко е свободен избор на душата.Но има една уловка,за това казах,че само част от хората го правят..Няма как да избираш,докато не осъзнаеш,че е възможно.Колкото повече еволюираме,толкова"по-автономни"ставаме..Все по-малко се нуждаем от помощ..И все повече разбираме значението на думата"избор".И колкото по-осънат е един избор,толкова по-голяма отговрност носиш за него!Тука малко..Кармическа история идва,ма кармата не е нищо друго освен закон" За причина и следствие".Елементарно..

Таланта може да се наследи, практиката не.

Не ми се спори.Мое лично мнение,е,че талант не се наследява.Просто..помисли..Ако искаш да се занимаваш с музика,какво семейство ще е най-удачно за теб?Ами такова в което има рабиране към материята/Т.е.музиката.За това и често се смята,че детето на музиканта е наследило таланта му..Наследило трънки!
Междувпрочем..Не знам нито един от най-великите таланти да има наследник дето да продължи делото му!Защо?Ми,че нали са музикални гении!Баси силния информационен код дето имат по отношение на музиката!Е да ама не.Аз поне не знам ни Бах,ни Моцар ни Вивалди нито кой да е от генийте,да има наследник с неговият талант.Парадокс.
Разбира се не е задължително да се родиш в семейство на музиканти.Просто е най-веротно,защото е най-удачна среда да срещнеш рабиране,помощ и подкрепа за развитието си в сферата на музиката.Тва е. 
Практика и  наследяване са взаимно изключващи се понятия,що ги мешаш?

Аз не ги мешам, ти си ги омешал в предния пост и рекох да внеса яснота.

Талантът съм склонна да приема , че се наследява, имайки поглед върху няколко семейства (поколения), само че не става въпрос за музикален, а художествен. В никакъв случай не твърдя, че единствено може да се наследи, но съм склонна да вярвам, че афинитетът към някои дейности се носи в гените.
Теорията ми е, че  тялото (материалното) е носителя на информацията (уроците), а не душата.