Какво има след смъртта?

Гените са ни за 1 животче, душата е с нас завинаги.

Душата е тази, която трябва да извисява тленното (тялото, гените и т.н.) към доброто дори когато то (тленното) ни влече към лошо. Например, зависимостите и предразположенията към тях - доказано е, че при родители с установени зависимости, често и децата им развиват такива - но, тук духът трябва да се намеси и да устоява на влечението към зависимостите.  Същото е и с генетичната предразположеност към талантите унаследени от родителите или дадени като дар - ако духът не се заеме те да се развият чрез упоритост, то тогава те си остават заключени в гените или дарбата не бива развита. Понякога, духът отключва гени под въздействието на емоциите или преживяванията - като посочения пример с болестите. Но, също така, духът е този, който може да се бори даден ген или болест да не се отключат или развият - например, пак при различни наследими болести или предразположеност към тях като диабет и т.н. Тялото ни е дадено като база с нейните плюсове и минуси, на което душата определя поведението, личността и мисълта в човека. А, духът е тази част от душата, която се бори с характера и телесните теготи, стремейки се (в добрия случай) да облагороди телесното. Човек трябва да се се моли и стреми да укрепва неговият дух, за да може да се бори с телесните и душевните си терзания от всякакъв род. А, ето като пример една такава прекрасна молитва, която преданието приписва на един от великите наставници на духовния живот - Свети преподобни Ефрем Сирин и може действително да бъде наречена великопостна молитва, тъй като тя заема особено място сред всички песнопения и молитви по време на Великите пости в православната църква (молитвата се чете два пъти в края на всяка великопостна служба от понеделник до петък, като при първото четене на тази молитва след всяко моление се прави поклон до земята. След това дванадесет пъти всеки повтаря наум молитвата "Боже, очисти ме, грешния", като прави дълбок поклон. После отново се чете цялата молитва, след което се прави един поклон до земята):

"Господи и Владико на моя живот,
не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие.

Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на мене,
Твоя раб.

Ей, Господи Царю!
дарувай ми да виждам моите прегрешения
и да не осъждам моя брат,
защото си благословен во веки веков.
Амин."


Специално библесйкия бог,е в пъти по-грешен от мен,та не нам за чйй трее му се моля?!?По-скоро той трее ми иска прошка

п.п. източник на молитвата: http://www.pravoslavieto.com/molitvoslov/docs/molitva_sv_Efrem_Sirin.htm#2

Koи нас? 

Но, също така, духът е този, който може да се бори даден ген или болест да не се отключат или развият - например, пак при различни наследими болести....

И аз викам така, Пънки.
Всеки от нас, Хексе.

Въх, имало и други луди, не съм сама! Обладала ме е тая шизофренична идея ,че мога сама да влияя на развитието на болестта, тоест да я стопирам. Не с молитви, де. Че съм върл атеист...Но вярвам, че може, респективно и аз трябва да мога, хм...да се правя на Господ .........Вие ще сте свидетели.....

Молитва е и общуването сам със себе си!И мисля,че именно тая е най-ценната от всички молитви.Не изисква свещи и помпозни храмове..Не изисква кухи слова..Просто си ти и Душата ти/Бог

Омммм.....и нирвана  

Бъзикам се само 
Разговор със себе си...мдам. Лошото е, че вероятно ще е доста субективен. Трудно е човек за се отдалечи сам от себе си, за да се погледне отстрани.

 Думите на една стара българска лечителка, записани от Розмари Де Мео

"Ти си Господ. И аз. И куршума. И камъка. И земята. И когато Господа в тебе чуе гласа на Господа в Останалото, всичко се оправя!
 Такива като мен правят Гласовете да се чуват един друг. И това е Магия!"

Хм, добре, чакай ти сега. Ако имаш кофти емоции, обаче си ги държиш вътре и не нанасяш вреда на друг, кой го бърка тогава. Също и ако отвътре си някакъв прекрасен човек, но с действие или бездействие караш някой да страда...пак не е добре. Ето сега гледам се в огледалото и си мисля...ми всъщност съм един много готин човек, не тая лоши мисли, не завиждам, не съм агресивна...