Какво има след смъртта?
- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
# 3 840
12 март 2013, 13:24 ч.
btw:ако имаш някакво четиво в подкрепа на това, че ума може да лекува тялото, сподели моля.
Търся и аз за основа, практическа. Видях го като резултат и искам сега да го приложа, но не знам как точно да го осъществя на практика. 
Наръчник нямам. Имам близък, който се излекува от рак.
Премина поредица химиотерапии без успех, назначиха му дата за операция. Седмиците преди операцията беше казал, че ще започва да мори рака. Беше се убедил, че определено поведение и определена напитка го лекуват.
Когато отиде за операция, при прегледа установиха, че рака го няма.
Виж целия пост
btw:ако имаш някакво четиво в подкрепа на това, че ума може да лекува тялото, сподели моля.
Търся и аз за основа, практическа. Видях го като резултат и искам сега да го приложа, но не знам как точно да го осъществя на практика. Наръчник нямам. Имам близък, който се излекува от рак.
Премина поредица химиотерапии без успех, назначиха му дата за операция. Седмиците преди операцията беше казал, че ще започва да мори рака. Беше се убедил, че определено поведение и определена напитка го лекуват.
Когато отиде за операция, при прегледа установиха, че рака го няма.
# 3 841
12 март 2013, 13:30 ч.
Ей, Хексе, това е много интересно 
Ако не е проблем, би ли споделила за това
Виж целия пост
Ако не е проблем, би ли споделила за това
# 3 842
12 март 2013, 13:32 ч.
Ами няма повече. Вече 15 години оттогава. Ако се интересуваш какво е било поведението и каква е била напитката, мога да кажа, че бяха неща които му доставяха удоволствие и които беше ограничил.
Виж целия пост
Ей, Хексе, това е много интересно
Ако не е проблем, би ли споделила за това
Ако не е проблем, би ли споделила за това
Ами няма повече. Вече 15 години оттогава. Ако се интересуваш какво е било поведението и каква е била напитката, мога да кажа, че бяха неща които му доставяха удоволствие и които беше ограничил.
# 3 843
12 март 2013, 13:33 ч.
На това му викат плацебо ефект.
И аз ползвах може би нещо такова, но по-различно. Моето взимаше разни образи и разговарях с него. Сега ме интересува само дали пак ще успея "да го повикам", за да заключи болестта. Не знам как.....
Виж целия пост
И аз ползвах може би нещо такова, но по-различно. Моето взимаше разни образи и разговарях с него. Сега ме интересува само дали пак ще успея "да го повикам", за да заключи болестта. Не знам как.....
# 3 844
12 март 2013, 13:37 ч.
Ами няма повече. Вече 15 години оттогава. Ако се интересуваш какво е било поведението и каква е била напитката, мога да кажа, че бяха неща които му доставяха удоволствие и които беше ограничил.
Ок, щом няма - няма.
Виж целия пост
Ей, Хексе, това е много интересно
Ако не е проблем, би ли споделила за това
Ако не е проблем, би ли споделила за това
Ами няма повече. Вече 15 години оттогава. Ако се интересуваш какво е било поведението и каква е била напитката, мога да кажа, че бяха неща които му доставяха удоволствие и които беше ограничил.
# 3 845
12 март 2013, 13:44 ч.
Познати ли бяха образите?
Защото аз например съм сънувала два пъти починал преди 20 год. мой дядо. И двата пъти разговаряхме с него и той ме уверяваше как ни пази. Сънищата ги помня много ярко и се събуждах с невероятно чувство на спокойствие и някаква удовлетвореност. Сънувала съм и други починали хора, но никога не съм получавала такова лично и силно послание.
Виж целия пост
На това му викат плацебо ефект.
И аз ползвах може би нещо такова, но по-различно. Моето взимаше разни образи и разговарях с него. Сега ме интересува само дали пак ще успея "да го повикам", за да заключи болестта. Не знам как.....
И аз ползвах може би нещо такова, но по-различно. Моето взимаше разни образи и разговарях с него. Сега ме интересува само дали пак ще успея "да го повикам", за да заключи болестта. Не знам как.....
Познати ли бяха образите?
Защото аз например съм сънувала два пъти починал преди 20 год. мой дядо. И двата пъти разговаряхме с него и той ме уверяваше как ни пази. Сънищата ги помня много ярко и се събуждах с невероятно чувство на спокойствие и някаква удовлетвореност. Сънувала съм и други починали хора, но никога не съм получавала такова лично и силно послание.
# 3 846
12 март 2013, 14:39 ч.
Познати ли бяха образите?
Защото аз например съм сънувала два пъти починал преди 20 год. мой дядо. И двата пъти разговаряхме с него и той ме уверяваше как ни пази. Сънищата ги помня много ярко и се събуждах с невероятно чувство на спокойствие и някаква удовлетвореност. Сънувала съм и други починали хора, но никога не съм получавала такова лично и силно послание.
Не.
Съжалявам, че трия.
Виж целия пост
На това му викат плацебо ефект.
И аз ползвах може би нещо такова, но по-различно. Моето взимаше разни образи и разговарях с него. Сега ме интересува само дали пак ще успея "да го повикам", за да заключи болестта. Не знам как.....
И аз ползвах може би нещо такова, но по-различно. Моето взимаше разни образи и разговарях с него. Сега ме интересува само дали пак ще успея "да го повикам", за да заключи болестта. Не знам как.....
Познати ли бяха образите?
Защото аз например съм сънувала два пъти починал преди 20 год. мой дядо. И двата пъти разговаряхме с него и той ме уверяваше как ни пази. Сънищата ги помня много ярко и се събуждах с невероятно чувство на спокойствие и някаква удовлетвореност. Сънувала съм и други починали хора, но никога не съм получавала такова лично и силно послание.
Не.
Съжалявам, че трия.
# 3 847
12 март 2013, 21:17 ч.
Днес спукахме или срязахме гума и яко се треснахме, нищо ни нема, де...Мисля си колко символично щеше да се получи- в торбичката с Тибетската книга за живота и смъртта и Силата на настоящето, последният ми пост тука щеше да е пак за тази книга...Е, добре че не стана така и съм жива и здрава! 
фор ми 
Чи гун /чи кунг/ е бойно изкуство на даосите с много бавни медитативни движения, целта му е овладяване на космическата енергия. Ни повече, ни по-малко! Тай чи чуан- юмрукът на великия предел, 
мързи ме да пиша...Я си го намерете, ако ви е интересно! 
Аз наскоро установих, че даоизмът и китайските бойни изкуства по ми лягат от йога и будизъм...
Виж целия пост
Днес спукахме или срязахме гума и яко се треснахме, нищо ни нема, де...Мисля си колко символично щеше да се получи- в торбичката с Тибетската книга за живота и смъртта и Силата на настоящето, последният ми пост тука щеше да е пак за тази книга...Е, добре че не стана така и съм жива и здрава! фор ми Чи гун /чи кунг/ е бойно изкуство на даосите с много бавни медитативни движения, целта му е овладяване на космическата енергия. Ни повече, ни по-малко! Тай чи чуан- юмрукът на великия предел, мързи ме да пиша...Я си го намерете, ако ви е интересно! Аз наскоро установих, че даоизмът и китайските бойни изкуства по ми лягат от йога и будизъм...
# 3 848
12 март 2013, 22:03 ч.
Ах,ти, Пънки 
Сега ще ви кажа с какво първо забелязах Пънки. Цитирам навсякъде нейната крилата фраза, по-скоро на нейния любим :" Духовното ти извисяване коства доста материални средства"
И ние така, ходим, гледаме, кое как ни импонира
Да не мислим за смъртта, как беше казал Аристотел-" Сънят е половин смърт".......То пък едно оптимистично прозвуча, като за Лека нощ.......Пънки, я го разтълкувай Аристотел
Хубава вечер, момичета
Виж целия пост
Сега ще ви кажа с какво първо забелязах Пънки. Цитирам навсякъде нейната крилата фраза, по-скоро на нейния любим :" Духовното ти извисяване коства доста материални средства"
И ние така, ходим, гледаме, кое как ни импонира
Да не мислим за смъртта, как беше казал Аристотел-" Сънят е половин смърт".......То пък едно оптимистично прозвуча, като за Лека нощ
.......Пънки, я го разтълкувай Аристотел Хубава вечер, момичета
# 3 849
12 март 2013, 23:03 ч.
Дойдох и аз на себе си, вече съм усмихната. О, да периода на курсовете ми! Сега я карам мноу скромничко- чи гун и тай чи пред мониторчо , а сега ще си направя 1 у вей медитация, само дето малко биричка си пийнах... 
Забравих да кажа, че овладяното чи трябва да се задвижи по меридианите...Мисля да огранича форумната си кариера до няколко теми, мноу енергия пилея тука... Преди 2 години бях решила да стана ама мноууу начетена и почнах да чета философи по азбучен ред. Сори, ама не стигнах до имена, започващи с Ар...
Виж целия пост
Дойдох и аз на себе си, вече съм усмихната. О, да периода на курсовете ми! Сега я карам мноу скромничко- чи гун и тай чи пред мониторчо , а сега ще си направя 1 у вей медитация, само дето малко биричка си пийнах... Забравих да кажа, че овладяното чи трябва да се задвижи по меридианите...Мисля да огранича форумната си кариера до няколко теми, мноу енергия пилея тука... Преди 2 години бях решила да стана ама мноууу начетена и почнах да чета философи по азбучен ред. Сори, ама не стигнах до имена, започващи с Ар...
# 3 850
13 март 2013, 09:49 ч.
Започнах тибетската книга. До голяма степен съм съгласна, но защо ли ми се вижда леко неприложимо в нашия свят. Като имаш куп отговорности малко трудно да кажеш "днес няма да готвя, защото ще медитирам и ще разсъждавам за смъртта" или "за какво да купувам хляб като може да не доживеем да го изядем". Хубаво, да не забравяме, че рано или късно ще умрем и тогава всяка настояща грешка ще има значение, това да. Но пък да прекараме цял живот само с мисълта, че ще умрем....А как всъщност е правилно да се живее?
Виж целия пост
# 3 851
13 март 2013, 10:24 ч.
Summer Smile, естествено че всеки се съобразява с това, в кое време живее и къде живее.
И забелязвам, че четейки тази книга, всеки открива това, което най-много го тревожи. Мой познат, например, се хвана за частта за смъртта и се потресе.
Току що говорих с моя приятелка, която спазва едни стериотипи, които са в нейната глава, и спазвайки ги си вреди. Никой не очаква от нея всяка вечер манджа, изчистено до лъснато, перфекционист до болка...но тя го прави, защото така смята, че е редно, но това ежедневие я уморява и натежава. Аз мисля, че първо всеки трябва да заобича себе си и тогава става полезен за околните. Не става въпрос да избягаш от отговорности, но трябва, когато е възможно да намираш време за себе си, буквално да избягаш от стреса. Всеки си намира неговия начин.
Една майка, уморена след работа, седем дни в седмицата готвеща и чистеща, дали ще е по-добра за децата си от тази, която два дни, например, дезертира от готвенето и лъскането и карат на нещо по-просто, като храна/не говоря за майките, на които готвенето им е хоби/.Че тя ще е по-спокойна, по-адекватна и по-усмихната......Това е моето виждане, че човек трябва и себе си да зачита и да се обича.
Виж целия пост
И забелязвам, че четейки тази книга, всеки открива това, което най-много го тревожи. Мой познат, например, се хвана за частта за смъртта и се потресе
.Току що говорих с моя приятелка, която спазва едни стериотипи, които са в нейната глава, и спазвайки ги си вреди. Никой не очаква от нея всяка вечер манджа, изчистено до лъснато, перфекционист до болка...но тя го прави, защото така смята, че е редно
, но това ежедневие я уморява и натежава. Аз мисля, че първо всеки трябва да заобича себе си и тогава става полезен за околните. Не става въпрос да избягаш от отговорности, но трябва, когато е възможно да намираш време за себе си, буквално да избягаш от стреса. Всеки си намира неговия начин.Една майка, уморена след работа, седем дни в седмицата готвеща и чистеща, дали ще е по-добра за децата си от тази, която два дни, например, дезертира от готвенето и лъскането и карат на нещо по-просто, като храна/не говоря за майките, на които готвенето им е хоби/.Че тя ще е по-спокойна, по-адекватна и по-усмихната......Това е моето виждане, че човек трябва и себе си да зачита и да се обича.
# 3 852
13 март 2013, 10:29 ч.
Чела съм книгата. И тя не казва да медитираме по цял ден или да не купуваме хляб, защото утре може да не сме живи Идеята е да се акцентира върху настоящия момент, но да не се губи цялостната визия за това, което неминуемо следва.
Има едно много интересно четиво, насочено към професионалното развитие на хората. Нарича се "7-те навика на високо-ефективните хора". Един от принципите там е: "Живей с мисълта за края". Но не в смисъла - няма полза от правенето на каквото и да е, защото така или иначе ще умрем, а по-скоро - всяко наше действие да е съобразено с крайната цел (която от гледна точка на човешкия живот за съжаление (или не?) е смъртта.
Виж целия пост
Идеята е да се акцентира върху настоящия момент, но да не се губи цялостната визия за това, което неминуемо следва. Има едно много интересно четиво, насочено към професионалното развитие на хората. Нарича се "7-те навика на високо-ефективните хора". Един от принципите там е: "Живей с мисълта за края". Но не в смисъла - няма полза от правенето на каквото и да е, защото така или иначе ще умрем, а по-скоро - всяко наше действие да е съобразено с крайната цел (която от гледна точка на човешкия живот за съжаление (или не?
) е смъртта.
# 3 853
13 март 2013, 10:36 ч.
Да обичаш себе си, но и да си всеотдаен към другите. А понякога не става и двете заедно.
Да кажем аз мога докато готвя (понеже го спретнахме като пример) да не се натоварвам, а да намеря дребни радости... да се изживявам като творец от една страна, а от друга през това време да разсъждавам на възвишени теми.
Някак да се зачиташ без да ощетяваш близките. Баланс някакъв.
Виж целия пост
Да кажем аз мога докато готвя (понеже го спретнахме като пример) да не се натоварвам, а да намеря дребни радости... да се изживявам като творец от една страна, а от друга през това време да разсъждавам на възвишени теми.
Някак да се зачиташ без да ощетяваш близките. Баланс някакъв.
# 3 854
13 март 2013, 10:40 ч.
Луна и грош, в книгата имаше конкретен пример с един, който отказвал да му построят мост до къщата и всеки път с мъка пресичал реката, защото можело да не доживее утрото. Също и цитат, че наша работа е да ядем, спим и ходим до тоалетната, а всичко друго не ни засяга.
Иначе като цяло ясно, че не е да медитираме по цял ден...
Виж целия пост
Иначе като цяло ясно, че не е да медитираме по цял ден...
Препоръчани теми