Какво има след смъртта?

В опит да обясни последователността в Стария Завет съществува комплексна тълкувателна система, разработена в еврейската литература, наречена мидраш, която се опитва да съгласува библейските противоречия, като придаде ново значение на текстовете от Светите писания.
Несъответствията в историята за Генезиса, особено двете различни версии на Сътворението придобиват широка известност. В началото на 13-ти век, тези въпроси са включени в еврейската мистична литература, позната като Кабала.


Според тези писания първата жена на Адам не е била Ева, а жена, която се казвала Лилит - според едната версия на Сътворението - тя е била първата създадена жена. Когато Лилит въстава и изоставя Адам, Господ създава Ева, като  заместител на Лилит. В един от важните текстове на Кабала, написани през 13-ти век - Sefer ha-Zohar ("The Book of Splendour") от Spaniard Moses de Leon (c. 1250-1305), се казва така:

"По времето, когато Йехова създаде Адам, той създаде и жена, наречена Лилит, която също като Адам бе взета от земята. Тя бе дадена на Адам като съпруга. Но възникна спор между тях и тя изрече забраненото име на Йехова и бе прокудена."

Бог създал Лилит по същия начин, по който създал и Адам - от земята, но използвал мръсотия и кал вместо чиста пръст. От брака на Адам с тази жена произлязъл Асмодей ( якои легенди разказват, че всъщност Асмодей е бил този, който Мойсей е призовал, за да премине Червено море, а не Бог. Въпреки че е представен като демон, името “Асмодей” се превежда като “Господ Бог”(“Ашма” значи “Господар”,а “деус”-бог) и безчет демони, които все още морят човечеството.


В Alpha Beta of Ben Sira (Alphabetum Siracidis, or Sepher Ben Sira) е обяснено, че конфликтът между Адам и Лилит възниква, защото Адам искал да подчини Лилит на авторитета си, изисквайки от нея да лежи под него по време на полов акт.
"Защо трябва да лежа под теб?" попитала тя "Аз също бях създадена от пръст и следователно съм ти равна." И, когато Адам се опитал да я подчини чрез сила, Лилит в гнева си изрекла магическото име на Бог, което било забранено, издигнала се във въздуха и го напуснала.
Въпреки, че бил разстроен и ядосан от арогантното й поведение, Адам я пожелал обратно.

За да удовлетвори желанието на Адам, Господ изпратил три ангела - Senoy, Sansenoy, и Semangelof, които открили Лилит край Червено море в земята на демоните и похотта. Ангелите й казали:  "Върни се незабавно при Адам или всеки ден сто от демоничните ти деца ще умират!". Въпреки заплахата, Лилит отговорила, че ще си отмъсти, като убива новородени човешки деца! Но все пак се заклела, че ако види трите  имена или образите на ангелите  върху амулет на новородено дете ще го пощади.

Въпреки че историята за Лилит се е изгубила от канонизираната Библия, нейните дъщери "лилимите", навестяват мъжете от хиляди години. През Средновековието евреите изработвали амулети, с които да държат лилимите надалеч. Историята разказва, че те били сластолюбиви женски демони, които се съвокуплявали с мъжете в сънищата им, причинявайки нощни полюции. Гърците възприели вярата в лилимите, наричайки ги Lamiae, Empusae (Насилници), или Дъщери на Hecate. Християните ги наричали  блудници на ада, или сукубуси, съответствието на инкубуси.
Въпреки, че повечето от легендите за Лилит идват от еврейския фолклор, описание на демона Лилит се явява и при персите, вавилонците, мексиканците, гърците, арабите, англичаните, германците, ориенталците и индианците.  В средновековна Европа тя била обявена за жената на Сатаната.

Вярвало се, че Лилит била подпомагана в своите кръвожадни среднощни приключения от сукубуси, които се събирали с нея близо до "планините на мрака" и празнували с демона-любовник на Лилит - Самаел (Самаел е бил паднал ангел,всъщност библейският Луцифер), чието име означава "отровата на Бога". В Кабала се описва, че силите на Лилит са във върха си по време на намаляващата Луна.
Съгласно легендата, агресията на Лилит към децата идва от това, че Бог убивал нейните рожби, в следствие на което тя насочила целия си гняв към жените-родилки, новородените деца, и по-специално момчетата.

Тези вярвания продължили с векове. До 18-ти век било обичайна практика в много култури, да защитават родилките и бебетата с амулети срещу Лилит. Момчетата били най-уязвими през първата седмица от живота си, а момичетата през първите три седмици. Понякога около леглото се рисувал магически кръг, със заклинание, включващо имената на трите ангела, Адам и Ева, и думите "barring Lilith" или "защитете това новородено дете от всяко зло". Често амулети се поставяли в четирите ъгъла на леглото и навсякъде в спалнята.

Легендите разказват, че змията, съблазнила Ева е била именно Лилит (тя е изобразявана с обвита около тялото си змия) - това е било част от отмъщението на Лилит, за да докаже, че и Ева не е съвършена.
В митологията на всички народи се твърди, че Лилит е била и първият вампир - след като е била прокудена от Рая, тя се озлобява и започва да яде новородени деца, пие кръвта на убитите от нея мъже и се храни с плътта им. Появява се като невероятно красива жена с дълга коса и изкусителен вид. 

Говори се, че самото име Лилит означава нощен демон, кукумявка, призрак или привидение.
Интересно е, че символът Лилит присъства и в астрологията. Лилит е известна в астрологичното изкуство като "черната луна", а луната в хороскопа е символ на женското начало. Графичният символ на Лилит е обърнат на обратно полумесец, оцветен в черно.

 

Ева е скучна, Лилит – вече недостижима. Тя отдавна е надраснала миналото, запазвайки своята независимост от Адам. Времето, през което мъжът и неговата втора жена е трябвало да се борят за своето физическо оцеляване, за нея са спечелени за развитието на духа години.

Тя държи в ръка небесната Тора. Не, не онази, записаната с мастило върху пергамент, а другата, истинската, написана с черен върху бял огън, която лежи на коленете на Бог. Първият мъж също е вещ в тази божествена Пра-Тора, но той не търси Лилит, за да се усъвършенстват нататък в изучаването на текста, а за да я постави в още по-неравноправно положение от предишното, опитвайки се да я превърне в своя втора жена.
Недоумението на Адам от съпротивата й срещу домогванията му е комично по своя характер и буди чувство на състрадание и насмешка. Онова, което веднъж е отказало да бъде употребено не по предназначение, няма да позволи същото и втори път. Лишеният от безсмъртието и смален от грехопадението човек греши в надеждите си, че Лилит страда от липсата на мъж и лесно ще склони да заеме мястото на втора съпруга в живота му. Лилит също греши обаче, като се надява Адам да се е отказал от първоначалните си намерения спрямо нея и да се е развил дотолкова, че да предпочете знанието пред властта.
След отказа на Лилит, Адам се връща при Ева и очерня пред нея първата си жена като демонка. Истината всъщност е, че именно те с Ева са подвластни на отровата, която Сатаната е впръскал в тях, и която непрекъснато взима надмощие в постъпките им.
Нощем обаче мъжът продължава да сънува красотата на Лилит и да копнее по нея.
Един ден Ева също среща Лилит, бродеща зад стените на Еден, и вижда, че тя не е никакъв демон, а подобна на нея жена, само че много по-умна, красива, образована, целеустремена и свободна от затвора на райската стена. Отровена от грехопадението, Ева отговаря на приятелското и изпълнно с радост втурване на Лилит към нея с неприязън и жажда да й прехвърли тъмните си страсти.
Ева обвинява Лилит, че е егоистка, която не е готова да се подчини на Адам и да се жертва за него. И съвършената жена огорчено й обръща гръб, продължавайки по своя път, посветен на знанието и изучаването на огнената Пра-Тора.
Но всеки път при настъпването на Рош-Хашана – рожденият ден на Творението, и на Йом Кипур - денят на опрощаване на греховете, тя отново се завръща при стената на Еден и очаква Адам и Ева да отидат при нея, за да се сдобри с тях и заедно да работят за израстването на човека – за да може чрез тях да се изпълни първоначалният божествен план.
Но и този път чакането й ще е напразно, защото гордостта и глупостта държат здраво в прегръдките си прогонените от Рая Адам и Ева.
Оттогава продължава да расте и онази пропаст между дъщерите на Ева и тези на Лилит, първите незаслужено толерирани, вторите – незаслужено отхвърляни в човешкия свят. Невъзможността на дъщерите на Лилит да имат едновременно и знанието, и мъжа, им причинява същото голямо страдание, както евините дъщери страдат от липсата на свобода и мъжко уважение.
 източник : http://knigi-news.com/?in=pod&stat=2415&section=12&cur=250