Какво има след смъртта?

  Екси, всеки го е чувствал понякога, но колко са го осъзнали? Не могат да осъзнаят ,че го има, защото не са го виждали, а сетивата са ограничени, за да се осъзнае, без да се види.
Рени, не мога да твърдя с абсолютна сигурност как стоят нещата точно. Само знам, че има нещо нетленно и разумно в мен. Общувала съм с това нещо и неговите проекции точно 3 пъти. Знам, че го има. Не мога със сигурност да гарантирам, че то ще се прероди отново. Веднъж се терзаех за нещо, което ми пречи в този живот и получих обяснение за неговото наличие. Не мога да твърдя, че е вярно, нито мога да го проверя. Ако е вярно, това изобщо не е първото ми съществуване на земята. Приемам всичко като една възможност, която не бива да се отхвърля и пренебрегва с лека ръка. Не за друго, а защото това е една реална сила, сила, която може всичко. Това също го изпитах лично.

Някакво откритие сигурно ще трябва, за да се докаже наличието на ВА. Например като за това недоказуемо твърдение:
http://infobulgaria.info/news.php?itm=20066

Мисълта ми е, че това, което масово го пишат по книжките и по филмите, че едва ли не сме свидетели на умирането, че се виждаме и прочие, тоест има елемент на осъзнатост е просто утопия. Аз това с ВА не съм го усещала и не го разбирам, тапир съм си

Смъртта не е по-различна от АП като механика.Не е утопия.

Джулия не практикува АП, откъде да знае Не, Джули, не си тапир, просто си блокирана като мнозинството хора и затова не знаеш. Ще разбереш, но за съжаление, когато дойде краят ти.

 
стига де....

Мисълта ми е, дали остава елемент на самоосъзнаване, понеже най-големият ми ужас е именно загубата на идентичността. Мислех, че само Пънки е астрален пътешественик, не знаех и за Екс Сравнявате  смъртта като АП, интересно....

Момичета и момче, търсите отговори, но те не са в ума.Трябва да го изключите.Или да го игнорирате, за да стигнете там, където са отговорите.

Предполагам, че дали ВА се усеща зависи от степента на "срастването" му с тялото, а вероятно и с количество предишни опитности.
Аз например не се чувствам особено удобно в тялото си, усещам се като нещо различно. Още като малка имах странното усещане, че са ме подвели да се родя, а не е трябвало, и това усещане още си стои. Трудно възприемам името си и образа в огледалото, сякаш не се отнасят за мен. Отделно исках да мога да рисувам, да пея, да танцувам, да свиря по един идеален начин, но тялото някак ме ограничава.

От опит да ти кажа, че и преките пътища не са винаги най-правилните. Понякога съм се губила, докато се опитвам да мина по прекия път, а често се оказва, че времето за което се минава по прекия и по заобиколния път е едно и също 

Опитвам се да го преодолея това линейно мислене и стигнах до мисълта, че всичко се развива не навън, а навътре. Ембриона се дели вътре в себе си - не трупа клетки на повърхността на яйцеклетката. Абсолютът се дели, фрагментира по същия начин. Телата на човека не просто се съдържат едно в друго, а по-висшето прониква в по-низшите - духовното обгръща и прониква душевното, двете заедно обгръщат и проникват в менталното и т.н - физическото ни тяло едновременно е обгърнато и проникнато от всички останали тела. Намерих една диаграма за по-лесно онагледяване:
За да усетим висшите си тела не трябва да гледаме нагоре и встрани, а вътре в себе си - съсредоточаването навътре предизвиква излизане навън - получава се нещо като т.н "Голям взрив"
И друго ми дойде наум- събитията не текат в права линия, в древността хората са смятали, че времето е кръг, цикъл и мисля, че са били по-прави отколкото ние днес. Както като хвърлиш камък във вода се получават кръгове, така и когато направим една крачка ние всъщност предизвикваме не линейно движение, а кръгообразно - тази крачка носи промени в събитията не само пред нас, но и около нас. На най просто ниво - на тротоар сме и ще пресичаме улицата. Правейки 1 крачка ние едновременно се придвижваме към улицата, предизвикваме ответна реакция в минаващите коли и шофьорите им, в другите пешеходци около нас, на животни ако има, от тази крачка може да зависи бъдещето ни и бъдещето на много други хора, дори такива, които в момента не са на това място /примерно ако стане катастрофа или срещнем човек с който обменим думи, поглед или нещо друго което може да се окаже важно/, зад нас остават хора - те са уж зад нас, в миналото, но и не съвсем - все пак са и в момента около нас и могат да направят също крачка или др. действие, които да променят нашето движение. Получава се някаква верижна реакция - кръгове в кръговете.

Бързина на темпото при която линията е компресирана до точка.
Не само телата се съдържат едно в друга.Всички нива на съществуване са така.Модел..

Но не знам за посоката на развитие..Мисля,че е двупосочно,и,че не би могло да има развитие само"навътре"..Т.е.това "навътре",рано или късно води до експанзия"навън".Пак модел.

Мисля, че има нещо вярно в това за срастването с тялото и предишни опитности. Никога не съм имала терзания, чувстване на тялото като нещо чуждо, удобно ми е в тялото ми. Когато мисля обаче за себе си, изглежда, че никога не включвам това тяло в процеса, защото нямам никаква представа за него като външни белези. Снимките и записи с камера ме изненадват, едва се сдържам да не извикам:ама това аз ли съм? не знам дали само с мен е така....

 Има резон в аналогията. Също както при планетите и звездите плътността се увеличава към вътрешността. Само че аз не бих делил на нисши и висши слоеве, а само на вътрешни и външни. За съществуването живота на Земята са важни както атмосферата и водата, но също и наличието на желязно ядро. Можеш ли да определиш кой елемент е по-висш - водорода или желязото? Колкото и широко прието да е схващането, че духовното е по-висшо от материалното, то аз бих казал, че материята е по-рядък и сложен "елемент" от духа. Особено живата материя - ценна като златото, защото е рядък елемент. Изобщо вярвам, че точно материята е пътят на развитие от по-просто към по-сложно и предоставя възможност за боравене с по-сложна информация. Иначе съществуването на необятната Вселена се обезмисля. Толкова материя за какво?

   Както казват херметиците  с принципа на съответствието
"Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе."