Какво има след смъртта?
- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
# 10 635
1 фев. 2015, 22:06 ч.
Предишното ти мнение, което вече го няма, беше отвратително. Тази вечер очевидно имаш някаква смелост да плещиш каквото ти падне.
Не ме интересува какво си употребила, аз само чета темата и мненията в нея и в един момент тя става поле за някакви простотии.
Виж целия пост
Не виждам с какво съм нарушила правилата. Изказвам мнение. Това
нарушение ли е.
нарушение ли е.
Не ме интересува какво си употребила, аз само чета темата и мненията в нея и в един момент тя става поле за някакви простотии.
# 10 636
1 фев. 2015, 22:07 ч.
Ще си меля, каквото ми е на сърце. Ако имаш запазена марка върху темата, дай съответните документи.
Нямам документи за темата, но имам бутон за информиране, когато правилата се нарушават.
Отново ли да го натисна или сама ще се усетиш?
И аз те докладвах за отправена заплаха за изказано мнение.
Виж целия пост
.................]Добре, разбрахме, стига си мелила едно и също.
Ще си меля, каквото ми е на сърце. Ако имаш запазена марка върху темата, дай съответните документи.
Отново ли да го натисна или сама ще се усетиш?
И аз те докладвах за отправена заплаха за изказано мнение.
# 10 637
1 фев. 2015, 22:09 ч.
Е, точно така ги е решил - съзнанието ти е заето с това, което все още не е автоматизирано учене. Всички основни жизнени функции са рефлекторни, вродени, автоматични. Ти не дишаш съзнателно, нали? Нито съзнателно си караш сърцето да бие. Такива ми ти работи за мултитаскинга.
Виж целия пост
# 10 638
1 фев. 2015, 22:13 ч.
Е да де, сигнали с най-висок приоритет за оцеляване на биологичното тяло. Но това няма общо с темата.
Виж целия пост
Е, точно така ги е решил - съзнанието ти е заето с това, което все още не е автоматизирано учене. Всички основни жизнени функции са рефлекторни, вродени, автоматични. Ти не дишаш съзнателно, нали? Нито съзнателно си караш сърцето да бие. Такива ми ти работи за мултитаскинга.
Е да де, сигнали с най-висок приоритет за оцеляване на биологичното тяло. Но това няма общо с темата.
# 10 639
1 фев. 2015, 22:18 ч.
Няма, ама нали пита едно потребител за съзнанието! Аз отговорих.
Аз продължавам да поддържам тезата, че всичко идва от травмата, която преживява мозъкът, а щом преживява травма, той не може да функционира нормално, а оттам идват и бъгове в обработката, коиито хората възприемат като съвсем истински. В крайна сметка мозъкът не може винаги да си е самоконтрольор.
Виж целия пост
Аз продължавам да поддържам тезата, че всичко идва от травмата, която преживява мозъкът, а щом преживява травма, той не може да функционира нормално, а оттам идват и бъгове в обработката, коиито хората възприемат като съвсем истински. В крайна сметка мозъкът не може винаги да си е самоконтрольор.
# 10 640
1 фев. 2015, 22:36 ч.
Да, ако разширяването на съзнанието времево се разположи точно преди момента на смъртта, да речем, че това е обяснението. Ами ако е доста по-назад във времето? И ако има разширяване на съзнанието, но смъртта не настъпва? Тогава ще значи, че и мозъка не стига до този момент изобщо.
Виж целия пост
# 10 641
1 фев. 2015, 22:52 ч.
стеснено съзнание би било по-логично, защото тогава има изключване на критичност, по-скоро критично възприятие. Като в сън, хипноза.
До кой момент достига или не достига мозъкът?
Виж целия пост
До кой момент достига или не достига мозъкът?
# 10 642
1 фев. 2015, 23:48 ч.
Сънят е малката смърт. Два или три пъти ми се е случвало в съня си да прескоча границата, може би... Отиваш на място, от което не ти се връща, където всички сетива са ти наситени със спокойствие. Картините са цветни, но неясни и нищо категорично, видимо не помниш. Не зная дали съзнанието се стеснява, или разширява... По скоро, усещането не е като в реалния живот, където може да пипнеш и да видиш. Усещащ подсъзнателно сигурност, спокойствие, доброта, свобода, волност, неограниченост. Нютон и ябълката му не съществуват там. Когато се събудиш, усещаш неудовлетвореност и дискомфорт. Опитваш се да се сетиш за подробности, но не можеш. Правиш разбор на преживяното- пак не става. Само спокойствието остава. Иначе не вярвам на фантасмагории. Здраво съм стъпила на земята. Разстрел, а след разстрела- червеи. Един ще падне, друг ще го смени... и толкоз... Какво тук значи някаква си личност... Цитирам по памет от преди тридесетина години, затова не сложих ".
Виж целия пост
# 10 643
2 фев. 2015, 09:36 ч.
В крайна сметка ти приемаш, че всички описани случаи са халюцинации или нещо подобно, поради мозъчни дефекти. По тази логика никой не би могъл да е видял нещо реално, а всичко е въображение.
Все пак да не забравяме, че има хора, които при нормално състояние "виждат" - Ванга, В.Кочовска и др.. Как ще обясниш този феномен?
Виж целия пост
Няма, ама нали пита едно потребител за съзнанието! Аз отговорих.
Аз продължавам да поддържам тезата, че всичко идва от травмата, която преживява мозъкът, а щом преживява травма, той не може да функционира нормално, а оттам идват и бъгове в обработката, коиито хората възприемат като съвсем истински. В крайна сметка мозъкът не може винаги да си е самоконтрольор.
Аз продължавам да поддържам тезата, че всичко идва от травмата, която преживява мозъкът, а щом преживява травма, той не може да функционира нормално, а оттам идват и бъгове в обработката, коиито хората възприемат като съвсем истински. В крайна сметка мозъкът не може винаги да си е самоконтрольор.
Все пак да не забравяме, че има хора, които при нормално състояние "виждат" - Ванга, В.Кочовска и др.. Как ще обясниш този феномен?
# 10 644
2 фев. 2015, 09:41 ч.
Аз не бих казала, че това е дефект на мозъка, а нормална защитна реакция. На мен и лекар ми го е обяснявал не веднъж. По скоро е дефект на възприемането у различните хора, едни го приемат за преживяване, други, които са запознати с анатомията и физиологията поне на елементарно ниво, го приемат както Андариел.
За Ванга има ли някой, който да каже какво е "видяла". Защото ако я беше послушала майка ми, мен можеше и да ме няма. Била е най-обикновена шарлатанка, която е говорела силно диалектно и несвързано.
Виж целия пост
За Ванга има ли някой, който да каже какво е "видяла". Защото ако я беше послушала майка ми, мен можеше и да ме няма. Била е най-обикновена шарлатанка, която е говорела силно диалектно и несвързано.
# 10 645
2 фев. 2015, 09:50 ч.
Първо, и много интересно интересно, при всички "виждащи", схемата е една и съща, поне като описание - някакво екстремно събитие, което е било травма, най-често физическа, и то в областта на главата, или "на прага на смъртта". Няма как това да не остави поне микроувреждания на тъканта. Отделно е психичното преживяване, след което на човек мислите му могат да поемат във всякаква посока.
Второ, аз дълбоко се съмнявам в подобни дарби, защото и това си има схема, с която трябва да се обясни мнимата или истинска "дарба", за да може хората да клъвнат. Не че няма хора, които сякаш предусещат някакви неща, но те нито се афишират, нито приемат на конвейер хора, нито нищо. Те дори не искат много-много да се знае, освен най-близките хора. Но и те не са сигурни и си го казват, избягват всичко това. Всеки от нас го има в някаква степен.
Виж целия пост
Второ, аз дълбоко се съмнявам в подобни дарби, защото и това си има схема, с която трябва да се обясни мнимата или истинска "дарба", за да може хората да клъвнат. Не че няма хора, които сякаш предусещат някакви неща, но те нито се афишират, нито приемат на конвейер хора, нито нищо. Те дори не искат много-много да се знае, освен най-близките хора. Но и те не са сигурни и си го казват, избягват всичко това. Всеки от нас го има в някаква степен.
# 10 646
2 фев. 2015, 10:11 ч.
Мозъкът възприема света чрез сетивата, нашите са пет. Живеем в тримерно пространство, повече не можем. Не ти ли минава през ум, че в компютърчето, наречено мозък, няма програма да обработва друга информация или може би има, но тя се активира при определени условия.
Хайде, посочените от мен са шарлатани, но има описани преживявания от монаси, които сигурно за вас са много примитивни и ще намерите аргумент да ги отхвърлите. Те защо ще лъжат.
Колкото и научно да отхвърляте невидимото, мистичното, онова, което е извън нашите възприятия, то си съществува. Най хубавото е, че не зависи нито от моята вяра, нито от вашето неверие.
Виж целия пост
Хайде, посочените от мен са шарлатани, но има описани преживявания от монаси, които сигурно за вас са много примитивни и ще намерите аргумент да ги отхвърлите. Те защо ще лъжат.
Колкото и научно да отхвърляте невидимото, мистичното, онова, което е извън нашите възприятия, то си съществува. Най хубавото е, че не зависи нито от моята вяра, нито от вашето неверие.
# 10 647
2 фев. 2015, 10:15 ч.
Точно чета Тъмната кула и това ми дойде като в синхрон с последното мнение на Нана:
Във Вселената съществува парадокс, който ограниченият човешки разум не може да възприеме. Както живият разум не може да си представи съществуването на нежив разум — макар да си въобразява, че може — ограниченият ум не може да обхване безграничното.
И още:
Детето, което възприема чудесата като нещо обикновено, пита: „Тате, какво има над небето?“ А бащата отговаря: „Космически мрак.“ Детето: „А какво има отвъд космоса?“ Бащата: „Галактиката.“ Детето: „А оттатък галактиката?“ Бащата: „Друга галактика.“ Детето: „А отвъд всички други галактики?“ Бащата: „Никой не знае.“
Разбираш ли? Мащабът е по-силен от нас. За рибата езерото, в което тя плува, е цялата й вселена. Какво си мисли рибата, когато кукичката я издърпва нагоре и тя се окаже в друга вселена, където има само въздух, който я задушава, и влудяваща синя светлина? Където огромни двуноги животни без хриле я поставят в кутия, в която тя се задушава, и я покриват с водорасли, след което я оставят да умре?
Представи си, че някой отчупи върха на молив и го уголеми. Ще настъпи момент, когато с учудване ще установи, че върхът не е твърд; той се състои от атоми, които се въртят като милион планети. Онова, което смятаме за твърдо вещество, всъщност е огромна мрежа от атоми, които са свързани чрез гравитацията. Ако се променят до съответните мащаби, разстоянията между атомите могат да се превърнат в левги, в цели бездни или вечности. Самите атоми са изградени от ядра и въртящи се около тях протони и електрони. Ако се задълбочим, ще стигнем до субатомните частици. А след тях? Тахиони ли? Или нищо? Разбира се, че не. Всичко във вселената отрича празнотата, невъзможно е да се твърди, че в един момент всичко свършва.
Ако достигнеш границите на вселената, ще намериш ли дъсчена ограда с табелка: „КРАЙ НА ПЪТЯ“? Не. Може да откриеш нещо твърдо и кръгло, както пиленцето вижда яйцето отвътре. И ако разчупиш с клюн черупката, каква мъчително ярка светлина ще озари твоята дупка на края на вселената. Може би ще надникнеш през нея и ще откриеш, че нашата вселена е частица от един атом на върха на стръкче трева. Може би едва тогава ще разбереш, че изгаряйки едно клонче, изпепеляваш множество вселени. Че съществуването не е само една безкрайност, а милиони светове.
Виж целия пост
Във Вселената съществува парадокс, който ограниченият човешки разум не може да възприеме. Както живият разум не може да си представи съществуването на нежив разум — макар да си въобразява, че може — ограниченият ум не може да обхване безграничното.
И още:
Детето, което възприема чудесата като нещо обикновено, пита: „Тате, какво има над небето?“ А бащата отговаря: „Космически мрак.“ Детето: „А какво има отвъд космоса?“ Бащата: „Галактиката.“ Детето: „А оттатък галактиката?“ Бащата: „Друга галактика.“ Детето: „А отвъд всички други галактики?“ Бащата: „Никой не знае.“
Разбираш ли? Мащабът е по-силен от нас. За рибата езерото, в което тя плува, е цялата й вселена. Какво си мисли рибата, когато кукичката я издърпва нагоре и тя се окаже в друга вселена, където има само въздух, който я задушава, и влудяваща синя светлина? Където огромни двуноги животни без хриле я поставят в кутия, в която тя се задушава, и я покриват с водорасли, след което я оставят да умре?
Представи си, че някой отчупи върха на молив и го уголеми. Ще настъпи момент, когато с учудване ще установи, че върхът не е твърд; той се състои от атоми, които се въртят като милион планети. Онова, което смятаме за твърдо вещество, всъщност е огромна мрежа от атоми, които са свързани чрез гравитацията. Ако се променят до съответните мащаби, разстоянията между атомите могат да се превърнат в левги, в цели бездни или вечности. Самите атоми са изградени от ядра и въртящи се около тях протони и електрони. Ако се задълбочим, ще стигнем до субатомните частици. А след тях? Тахиони ли? Или нищо? Разбира се, че не. Всичко във вселената отрича празнотата, невъзможно е да се твърди, че в един момент всичко свършва.
Ако достигнеш границите на вселената, ще намериш ли дъсчена ограда с табелка: „КРАЙ НА ПЪТЯ“? Не. Може да откриеш нещо твърдо и кръгло, както пиленцето вижда яйцето отвътре. И ако разчупиш с клюн черупката, каква мъчително ярка светлина ще озари твоята дупка на края на вселената. Може би ще надникнеш през нея и ще откриеш, че нашата вселена е частица от един атом на върха на стръкче трева. Може би едва тогава ще разбереш, че изгаряйки едно клонче, изпепеляваш множество вселени. Че съществуването не е само една безкрайност, а милиони светове.
# 10 648
2 фев. 2015, 10:17 ч.
Според мен, можем да си представим нежив разум - много фантастични романи са написани - за изкуствен интерект,мислещи планети и океани.
Виж целия пост
# 10 649
2 фев. 2015, 10:22 ч.
Е, да, и монасите какъв начин на живот имат? Затворена среса, пост, молитва, много ограничения. Човек като нищо ще започне да вижда, чува какво ли не!
Човек възприема света чрез сетивата, но мозъкът има и нещо, дето се казва 4мислене", а там могат да се родят всякакви картини, при това човек може да реши, че ги усеща. Но като цяло сензорните системи си остават в основата. Човекът, който е сляп по рождение не може да усети цвета, просто защото никога не го е виждал, не го е възприемал и няма понятие за него.
Виж сега, аз съм далеч от мисълта, че науката, която е толкова млада, може да промени из основи възприятието и мисленето на хората относно мистиката и пр. Все пак, мистиката е пуснала дълбоки корени, тя е била алфата и омегата.
Виж целия пост
Човек възприема света чрез сетивата, но мозъкът има и нещо, дето се казва 4мислене", а там могат да се родят всякакви картини, при това човек може да реши, че ги усеща. Но като цяло сензорните системи си остават в основата. Човекът, който е сляп по рождение не може да усети цвета, просто защото никога не го е виждал, не го е възприемал и няма понятие за него.
Виж сега, аз съм далеч от мисълта, че науката, която е толкова млада, може да промени из основи възприятието и мисленето на хората относно мистиката и пр. Все пак, мистиката е пуснала дълбоки корени, тя е била алфата и омегата.
Препоръчани теми