Какво има след смъртта?

Би ли споделила, може да обсъдим

То ги обсъдихме. Едното е прераждането, достатъчно говорихме за него. Другото е "светове" подобни на това, което се вижда при т.нар. астрално пътуване. Тук вече има различни варианти, но общото е това, че в тези светове, човек изцяло губи сетивността си - водата не е мокра, огъня не топли, камъка не тежи ... усещането е като при 3D филм. Остават само емоциите и чувствата /тук отварям една скоба, дали спокойствието, което настъпва елиминира част от чувствата ни или те претърпяват някакъв вид трансформация, не мога да обясня/. Ако приемем категорично, че душата е безсмъртна и не може да бъде унищожена по никакъв начин, то тези "светове" /нека ги наречем астрални/ са преходни. Описаното в темата /приемам го за вярно, без да търся обяснение и да го отдавам на "игра" на мозъка, фантазия и нещо подобно/, както и други подобни разкази, говори за неща, много близки до земните.
 По пътя на логиката /тя не е задължителна/ всички говорим за едно и също, и то е само един свят, при това си е нашия реалния, в който живеем, просто го виждаме в друга проекция. Така, че след смъртта, човек преминава през тази проекция, но къде отива остава загадка.

Аз не знам нищо за нетленните тела и честно казано не ме интересува. Нета е пълен с истории за всякакви сензации и "чудеса". Преди малко напр. попаднах на статия с доказателства, че разбилите се самолети от 11.09. в кулите-близнаци- не били истински... въобще не ме заинтригува за да я чета.

Не виждам причина да се налага отхвърлянето на рационалното обяснение за преживяването на _re_ge. Недостигът на кислород до мозъка точно това предполага- усещане за попадане в тунел и светина. Докато при силен стрес пък усещането е за излизане от тялото. Тук дори не става въпрос за клинична смърт, че да се намесват богове и вселенски енергии. За лудост пък да не говорим, то тогава и сънищата трябва да са резултат на психични отклонения.

да видиш тялото си от някой горен ъгъл, както и да чуваш какво си говорят лекарите преди още да разберат че си тръгнал "нанякъде" , а после внезапно всички около тялото  започват да се суетят. Това в моите представи се задруднявам да си го обесня със стрес преживяван под упойка. имам приятелка преживяла изнасилване, която казваше че буквално се е почувствала дистанцирана и се е гледала сякаш острани. Психолога й е обеснил че често се среща като защита механизъм в дълбоко разтърсващи моменти. Двете неща които споделихме с нея изглеждаха съвсем различни и като проекция, като смисъл и като усещане.

но наистина рационалния човек винаги ще търси рационалното. Всяко нещо принципно може да бъде предположено докато не бъде категорично доказано или отхвърлено. а в тази хлъзгава материя нито доказването нито отхвърленето е възможно.

Mama_ Nana,
За мен тези светове са паралелни. Може да греша, само мое предположение и го споделям тук. Прави ми впечатление нещо, което съм сигурна, че и други са имали. Посещавала съм познати места, но там всичко е по-различно. Винаги съм се питала дали виждам миналото или бъдещето на това място и никога не съм намирала отговор. Но вече съм на мнение, че виждам паралелна реалност. Тя е в същия порядък, на астрала, защото там важат познатите усещания като в 3D филмите, емоциите и чувствата са основата, водещото, но е различно. Значи прибавяме и паралелните светове в сметката.
Сега на въпроса: нямаме източник, който със сигурност да ни каже, след като преминем през проекцията къде отиваме? Остават ни предположенията.
Предполагам, че отиваме на различни места. Всички те се намират в тези светове, нека ги наречем условно астрал. Но всеки човек попада на различно ниво на този астрал. По същата логика, както и при ап. Всеки стига до там, до където има пауър, за да се изкачи. С една дума не напускаме изобщо пространството, в което сме и сега, просто сме в друга проекция.
Какво става после е вероятно следващият въпрос. По пътя на логиката отново, енергията ни би трябвало да е привлечена през цялото време от "тежката материя"-Земята- и живота в тяло. Логично е да се върнем пак тук. Тези, които са останали най-близо, в ниския астрал, ще се върнат най-скоро, тези, които са се изкачили по-нагоре би трябвало да се върнат през по-голям период от време. Смисълът на цялата дандания на безкрайното връщане в това място ми се вижда в това- непрекъснати опити за отслабване на притегателната сила на земното пространство докато дойде момента зависимостта да бъде разкъсана . Оттам нататък- откритият Космос. Може би той е истинския ни дом.

Това е точно, което считам за вярно /не мога да го докажа обаче/. Колко проекции има, това също е без отговор. Проекция и паралелен свят ги разбирам като абсолютно различни понятия.
Паралелен свят  за мен е нещо съществуващо самостоятелно, което няма пряка връзка с друго подобно. Ако едното изчезне по някаква причина, не се отразява на другото, за разлика от проекцията, която не може да съществува, ако света, чрез който съществува изчезне.

Не става въпрос да си под упойка, изобщо всякакъв силен стрес, шок за организма. Споделят го хора в критични ситуации- когато са мислели, че ще умрат, такива, които са били подложени на мъчения, сега чувам и за изнасилване. При опити в барокамера също се случва.
Това и аз казвам, че са различни усещания. Но и двете се свързват със състояния, близки до смъртта. Както и преминаванато на живота като на филм. Или пък среща с починали близки, или Исус, или пък ангели.

Е, изобщо не е едно и също.  Има разлика между някакво силно неприятно изживяване и клинична смърт, когато може да си с минути или дори часове "отсъстващ."  ЗНаем, че има има случаи на хора, откарани в моргата - мъртви по всички медицински показания, а след часове те оживяват.  Дали искаме да вярваме кое е възможно и кое не е според нашите представи и образование, е друго нещо. 

Напълно съгласна съм с всички уточнения.

Именно, критични ситуации. Аз ще перефразирам въпроса си от предните страници по следния начин: след като душата може да живее извън тялото и то безсмъртно (въпреки че такова нещо в природата няма, дори и атомите са смъртни) защо тези състояния се усещат само в критични моменти. Защо така както си стоим изведнъж не си напуснем тялото, сърцето ни не спре за два часа и хоп ние пак обратно вътре? Иначе излиза, че всичките истории за астрални пътувания и "безсмъртие на душата" са просто едно голямо нагласяне така, че да излезе накрая, че смърт няма? И какъв е смисъла от безсмъртна душа? Въобще от душа?

Така де - елементарен отговор за прости хора. Както и шопът е казал убедено - те таково дживотно нема! 

Ок. Добре. Коментара ти говори сам за себе си. Кажи защо смяташ, че това което четеш е истина и защо науката не се занимава с него? Защото учените са прости и елементарни, а ти умен та умен, нали? Познах.

вие ми дайте елементарен отговор, пък нека съм проста!

     Науката се занимава с абсолютно всичко, за което човечеството някога си е задавало въпроси. Навсякъде около нас са хилядите факти, че неща, които са били смятани за чудеса в миналото, сега са просто ежедневие. Друг е въпросът, че много от информацията е била публикувана целенасочено много по-късно. Също тепърва предстои хиляди "чудеса" да преминат в графа "научни факти". Колко от тях ще доживеем да видим също е отделен въпрос. Но автоматичното противопоставяне и отхвърляне на каквото и да било досега обикновено не е било успешно.

Може ли пример за информация на науката, която целенасочено е била публикувана по-късно?