Последните пет книги, които прочетох # 2

  • 187 812
  • 736
# 240
Моите последни пет:
Първите три книжки са женски четива, приятни са, като най- много ми хареса "Рим, моя любов", след нея "Мъжът от съседния гроб" и накрая "Лято в Сицилия". Все пак и трите книжки стават за убиване на времето, четат се леко, то това им е целта всъщност. Стоянка Мутафова ми беше интересна и затова прочитането на "Една фурия на 90" не ми досади, но ако не я харесвах нямаше да дочета тази книга.
Откритието ми е "Селяни", наистина горещо препоръчвам тази книга, много ми хареса и макар че я четох дълго време, все пак в моя защита, книгата е около 1000 страници. Оценката ми за нея е 10 от 10.
Виж целия пост
# 241
"Усещане за жена", Джовани Арпино

"Митът за Сизиф", Албер Камю

"Непосилната лекота на битието", Милан Кундера

"Да убиеш вярата", Стефан Цанев

"Духът на поета"/"Деца на света", Стефан Цанев

Всички изброени бяха много силни за мен, оценки не искам да слагам.
Виж целия пост
# 242
"Петдесет нюанса сиво" -Е.Л. Джеймс - провокативна, дръзка , но на мен ми хареса , нещо много различно четиво като цяло    7/ 10
"Последно видение" - Бевърли Бартън - много добър трилър  7/ 10
"Съвършен герой" - Саманта Джеймс -  лека книжка, става за убиване на времето 5/ 10
"Семейни сцени" - Ясутака Цуцуи - прекрасна , уникална , много те кара да се замислиш над написаното 10/ 10
"Някои момичета" -Джилиан Лоран - книга по действителен случай, хареса ми, научих много за жените в харемите  ooooh! 7/ 10
Виж целия пост
# 243
„Слънцето на семейство Скорта” Лоран Годе 5/10
„Есента на патриарха” Габриел Гарсия Маркес  11/10
„По-горе към билото. Животът на Дж. Д. Селинджър” Кенет Славенски ≈ 7,5-8/10
„Девет разказа” Дж. Д. Селинджър – 10/10
„Спасителят в ръжта” Дж. Д. Селинджър 10/10
„Франи и Зуи” Дж. Д. Селинджър 10/10
„По-горе билото, майстори!” Дж. Д. Селинджър 10/10
”Сиймор: запознаване” Дж. Д. Селинджър – 8,5/10
Виж целия пост
# 244
svet, очарова ме последователността, в която си прочела книгите за и на Селинджър Simple Smile
Той ми е един от най-ултимативно любимите автори.
Виж целия пост
# 245
svet, очарова ме последователността, в която си прочела книгите за и на Селинджър Simple Smile
Той ми е един от най-ултимативно любимите автори.

Евридик@, кога се „запозна” с него, какво правиш като няма повече негови творби за четене?  Laughing
(ако не си чела биографията и имаш желание/време, мога да ти я изпратя за прочит?)

На мен ми беше много любим автор до скоро. Но след втория прочит на всичките му произведения и биографията вече категорично е един от най-любимите! Ще ми липсва никога повече да не го прочета, така че третият път ще е на английски (засега само някои от разказите съм чела на английски).

Дни наред вече отлагам да върна всичките му книги в библиотеката, не искам да се разделям с тях. Имам ги на стари издания, но те не ми харесват много (преводите).
Остана ми само да препиша някои откъси (особено от „Зуи”). Писах по другите теми доста за всички творби на Селинджър, но сега като преписвам – не ми се откъсва от тези книги!  Heart Eyes

Скрит текст:
Обожавам, когато членовете на семейство Глас си говорят/пишат писма:

„...Доколкото разбирам, ти си открила огън най-вече по системата за висше образование. Не, недей да ми се на нахвърляш – за повечето неща съм съгласен с теб. Обаче тази безразборна атака, която си предприела срещу системата, ми е крайно неприятна. Съгласен съм с теб по въпроса около деветдесет и осем процента. Но другите два процента ме плашат едва ли не до смърт...
... Този професор Тъпър. И онези двамата палячовци, за които ми разправяше снощи – Манлиъс и оня другия. Такива съм ги виждал с дузини, както и всеки ги е виждал, и съм съгласен, че никак не са безобидни. Всъщност направо са смъртоносни. Боже всемогъщи! Те превръщащ всичко, до което се превърнат, в суха, безполезна материя. Или, още по-лошо – в култ. По мое мнение те са най-виновни за цялата пасмина невежи простаци с дипломи, която всяка година през месец юни се юрва да вилнее из страната. ... Но онова, което не ми харесва – и което смятам, че не би харесало нито на Бъди, нито на Сиймор, ако става въпрос – е начинът, по който говориш за всички тези хора. Искам да кажа, ти не презираш това, което те олицетворяват... презираш тях. Прекалено се вживяваш, Франи. Сериозно ти  говоря. Например, когато говориш за този Тъпър, така ти святкат очите, сякаш си готова да го убиеш! Това, дето ходел в мъжката тоалетна да си разрошва косата, преди да влезе на лекции. Всичкото там. Той сигурно така и прави – връзва се с всичко останало, което си ми разказвала за него. Не казвам, че не се връзва, Но това, както прави той с косата си, не ти влиза в работата, приятелче. В някакъв смисъл би било приемливо, ако превземките му ти се струваха смешнички. Или пък ако го съжаляваше мъничко, задето е толкова неуверен в себе си, че се мъчи да си придава някакви си жалки чарове. Но когато ти ми говориш за това – и в момента изобщо не се майтапя, - говориш ми така, като че косата му ти е личен враг, да му се не види. Така не бива и ти си го знаеш. Щом ще водиш война срещу Системата, то поне стреляй като добро, интелигентно момиче, защото врагът е насреща, а не защото не му харесваш прическата или смотаната вратовръзка.”    
Виж целия пост
# 246
Хе, Свет, жестоко, нали (за откъса, имам предвид)?! Simple Smile

С удоволствие ще прочета биографията на Селинджър. А на английски мога да ти дам "Франи и Зуи", имам я някъде из библиотеката. Ако искаш, да разменим адреси на лични и след празниците да се "изненадаме" с нещо добро от и за Селинджър Simple Smile

Какво ще правя, като свършат неговите книги ли? Ами препрочитам си ги. "Девет разказа" ми стоят на една лавица пред очите. Затрупана съм с неща за четене в момента, но Селинджър винаги ми е в списъка. Винаги намирам нещо ново в текстовете му, а и нали знаеш, че човек не чете с едни и същи очи (и сърце, и опит, и нагласа) два пъти една и съща книга. Та текстовете и читателите са като реките - никога не стъпваме два пъти в една и съща река.
Виж целия пост
# 247
Последните пет книги са:
1."Мъртвата зона"- Стивън Кинг , за първи път четох негова книга и ми хареса определено .
2."Преходът" - Галя Радева и Румен Дамянов, една много истинска и стойностна книга, радвам се че имаме талантливи български автори , възхитена съм
3."Клубът на Хънт" - Джон Лескроарт - много добър трилър, чете се на един дъх
4."Игри на тронове" - Дж.Р.Р.Мартин - невероятно фентъзи , наистина не очаквах така да ме заплени
5."Сблъсък на крале" -Дж.Р.Р.Мартин - и втората както и първата книга от поредицата са много увлекателни
Виж целия пост
# 248
"Вакантен пост" Дж.Роулинг - 5/10
"И опрости нам греховете" Р.Сарду - 8-10
"Жената с огледалото" Е.Е. Шмит - 10/10
"Лебедът умира след много лета" О.Хъксли 10/10
Виж целия пост
# 249
"Чучулигата" - Решат Нури - 3/10
"Какво помни тялото" - Шона Болдуин Сингх - 10/10
"И опрости нам греховете" - Ромен Сарду -  8/10
"Самотата на простите числа" - Паоло Джордано - 10/10
Виж целия пост
# 250


Последните две ми харесаха много:)
Виж целия пост
# 251
На мен "Портокаловото момиче" много ми хареса. Heart Eyes

И за да не е спам, ще напиша моите последно прочетени книги.

"Емигрантът" - Владо Любенов - 8/10
"Изплъзване от времето" - Кейт Мортън - 9/10
"Защото те обичам" - Гийом Мюсо - 10/10
"Острието на бръснача"  - Съмърсет Моъм - 9/10
Виж целия пост
# 252
   "Мъжът от сънищата" - Линда Хауърд   7

   "Времето ще покаже" - Джефри Арчър   10

   "Греховете на бащата" - Джефри Арчър   10

   "Нови съседи" - Саския Ноорт   9

   "Да убиеш присмехулник" - Харпър Ли   7
Виж целия пост
# 253
"Градината на мъките", Октав Мирбо - добър роман с много силно философско начало, дори само заради него си заслужава да се прочете целият. Винаги съм смятала, че има много тясна връзка между любовта и смъртта, точно това е основната тема тук.

"Дядо Горио", Балзак - неслучайно класиката си е класика, Балзак ще бъде вечно актуалнен.

"Герой на нашето време", Михаил Лермонтов

"Възпитание на чувствата", Гюстав Флобер - същото се отнася и за тези романи

"Сватба в небето", Мирча Елиаде - трудно за коментиране, но го обожавам. И романа и Елиаде.


Виж целия пост
# 254
"Машини за любов" на Момчил Николов - останах озадачена и така и до края не вдянах какво иска да каже авторът Simple Smile

"Семейни сцени" - Ясутака Цуцуи - супер слаба книга, вероятно най-слабата ми за 2012. Такава тъпотия не бях чела от много време.

"Когато Господ беше заек" - Сара Уинман - и тази книга ме озадачи с това, че на мен толкова да не ми хареса, а тя е спечелила сума ти награди Simple Smile Аз ли съм зле, награждаващите ли...така и не разбирам Simple Smile Отегчи ме, досади ми, имаше излишни обстоятелствени подробности, а в същото време героите страдаха като образи и ей такива неща.

"22 ноември 1963" - Стивън Кинг - добър Стивън Кинг, знае как да пише! Интересна книга, хубава фабула, добре обрисувани герои, приятен за четене език. Аз бих съкратила 200-300 стр от книгата, че е общо над 700 май, но и така се чете бързо, лесно и приятно.

"Облакът Атлас"
- Дейвид Мичъл - тази книга ме разочарова, може би тръгнах с големи очаквания. Отделните разкази ми се видяха грубо съшити един към друг, но може би и това е била целта - да се остави повече на въображението на читателя. Заслужава си да се прочете книгата, така или иначе. А и на места езикът е страхотен!

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия