дилема

  • 11 624
  • 246
# 15
Ситуацията е следната: мъжът ми напусна работа преди четири месеца/не за първи път/. Все още е без, защото подбира къде и какво да започне. Викаха го три пъти на старата му работа, отказа да се върне там. Аз смених моята преди три месеца, но не улучих мястото и искам да напусна. Той все още се мотае у нас. Имам кредит-не голям, но все пак кредит. Въпросът ми е бихте ли рискували при тези обстоятелства да напуснете, да отидете на борсата и да търсите нова работа?

Не. Мъжа ми като мъж да се взема в ръце, да си намира работа...какво е това положение? Той да се шматка вкъщи и да отхвърля оферти, а ти да се мъчиш???
Виж целия пост
# 16
Бих напуснала работата, но не и в такъв момент. Не мога да си представя семейство, състоящо се от безработни родители плюс дете.

А, има много такива, че и с повече деца.
Виж целия пост
# 17
А какво ще правите, ако и ти си без работа? Не сте богати, доколкото разбирам....
Виж целия пост
# 18
Бих напуснала работата, но не и в такъв момент. Не мога да си представя семейство, състоящо се от безработни родители плюс дете.

А, има много такива, че и с повече деца.
И за съжаление не са прокопсали особено, а и тях са ги притиснали обстоятелствата. Но това да гледам мъж и деца...сама...и той да си вее байряка за мен си е жив мързел...не искам авторката да се обижда...
Виж целия пост
# 19
Би следвало да си изпаднала във временно умопомрачение за да напуснеш работа в такъв момент. Е, все пак, ако можем да храниш домашните, да плащаш кредит и разноски по жилището със 7,20 лв. за работен ден, които ти е полагат, действай.
Виж целия пост
# 20
И аз имам дете и кредит. При това положение бих отишла на борсата само, ако ме изритат от работа. Също така бих си сменила работата само, ако новата е вече подсигурена с подписан договор и е значително по-платена от сегашната.

И съм доста предубедена към мъжете, които често си сменят работата, все няма достойна работа за тях или са толкова печени, че не могат да понасят колегите си и шефовете олигофрени и видите ли "понеже съм по-велик от вас - Напускам".

И си остани на работата, може да не е върха, но пък "Работата краси човека".
Виж целия пост
# 21
Преди 3 месеца си го задавах същия въпрос. Детето си го гледам сама, родителите ми ми помагат, издръжка от баща й няма, плащам негов кредит, който е на мое име.
Беше въпрос на чест, напуснах точно така - отидох при шефа и казах - напускам! Нямах нищо подсигурено, дори не бях търсила работа. Просто исках бързо да се махна.
Седмица по-късно бях на ново място, за повече пари, по-малко работно време, с много повече възможности за развитие.
Така се случи при мен.
Виж целия пост
# 22
Преди 3 месеца си го задавах същия въпрос. Детето си го гледам сама, родителите ми ми помагат, издръжка от баща й няма, плащам негов кредит, който е на мое име.
Беше въпрос на чест, напуснах точно така - отидох при шефа и казах - напускам! Нямах нищо подсигурено, дори не бях търсила работа.

Имала си невероятен късмет!
Постъпила си ужасно безотговорно към детето си. Не искам да си представям как се чувстват родителите ти. ooooh!

На моя съученичка, майка и в подобна ситуация, постъпи като теб. След няколко месеца банката им взе жилището. Докато завършим гимназия, се местеха постоянно по разни мизерни стаичета, мазета, тавански помещения, дадени им от далечни роднини.....като завършихме, съученичката ми замина извън България, за да учи и повече не си дойде. Има свое дете, но не е повикала все още майка си, за да го види. Адски е разочарована от собствената си майка.
Виж целия пост
# 23
  Напусни като не ти харесва. Какво толкова, все ще намериш някаква друга работа.  Simple Smile
Виж целия пост
# 24
  Напусни като не ти харесва. Какво толкова, все ще намериш някаква друга работа.  Simple Smile

Нали? А през това време, ще си гризе пръстите, а кредитът ще се изплаща сам!
Вярно, че като пишете, някои хич не мислите. Отдавам го на възрастта ти.
Виж целия пост
# 25
Първо, мъжът ти да се стегне, защото аман от такива, вечно не признати,  и не намерили мястото си.
Второ, вече са го написали, не напускай, преди да намериш друго. Колкото и да ти е тежко в работата си представи какво ще е, ако нямаш постоянен доход. Аз по принцип съм крайна, като ми писне казвам и напускам, но винаги си намирам работа, преди да напусна.
И трето, абе какви са тия мъже да му се не види  #Cussing out
Колкото и хубава работа да имам, колкото и пари да изкарвам, не мога да си представя, че мъжът ми ще си седи в къщи, и ще се мотка. Аз съм старомодна, за мен, мъжът трябва да работи и да храни семейството!
Имаме такива близки, мъжът го съкратиха, сега си търси работа само като шеф, не можел иначе. Жената си намери работа, ама напусна, и тя не можела така да работи, имала била висшУ, децата им гладуват, раздърпани, мръсни, сополиви, точно като по романите, просят пари от всички близки. Мъжът ми намери работа на въпросният господин, той отказа, било му под нивото. а не ти e под нивото да просиш от хората, и майка му да ходи да чисти къщи по Гърция, за да прати някой лев да си изхранят децата ........
Виж целия пост
# 26
  Напусни като не ти харесва. Какво толкова, все ще намериш някаква друга работа.  Simple Smile

Нали? А през това време, ще си гризе пръстите, а кредитът ще се изплаща сам!
Вярно, че като пишете, някои хич не мислите. Отдавам го на възрастта ти.

Много сте нерешителни и страхливи.
Виж целия пост
# 27
...
И трето, абе какви са тия мъже да му се не види  #Cussing out
...

Горди  Rolling Eyes
Пък жените им глупави. В това число и аз се слагам.
Виж целия пост
# 28
Ситуацията е следната: мъжът ми напусна работа преди четири месеца/не за първи път/. Все още е без, защото подбира къде и какво да започне. Викаха го три пъти на старата му работа, отказа да се върне там. Аз смених моята преди три месеца, но не улучих мястото и искам да напусна. Той все още се мотае у нас. Имам кредит-не голям, но все пак кредит. Въпросът ми е бихте ли рискували при тези обстоятелства да напуснете, да отидете на борсата и да търсите нова работа?


НЕ! Малоумно е направо по собствено желание да остане цяло семейство без доход.
Виж целия пост
# 29
Абсолютно нерешителна и страхлива съм, но отдавна не безразсъдна, Виктория. Пак да подчертая, вероятно защото не съм 22-годишна.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия