Абстрактно питане за имотни и роднински отношения.

  • 16 303
  • 449
# 360
последното не е вярно. Никак лесно не се даваха жилища на младите семейства...освен в пропагандата. Дори се получаваше парадоксът, че младото семейство се записва в листа на чакащите, пък докато му дойде редът за жилище, вече децата пораснали. Но така или иначе не изплащаането беше главният проблем, а получаването на жилище.
Виж целия пост
# 361
последното не е вярно. Никак лесно не се даваха жилища на младите семейства...освен в пропагандата. Дори се получаваше парадоксът, че младото семейство се записва в листа на чакащите, пък докато му дойде редът за жилище, вече децата пораснали. Но така или иначе не изплащаането беше главният проблем, а получаването на жилище.
Ех, значи нашето семейство и семействата, около нас - са били изключения.
Да, в общината се чакаше за жилище, да със списък, но не повече от няколко години, доста под 10 и се удовлетворяваха огромен процент от молбите. И бяха на смешни цени.
Виж целия пост
# 362
Някои са работили на частно, други не са. Не може всеки да гледа пилета или да лепи плочки. Пилета гледаха хората на село, къде ти в градда пилета?
Да, и парното, спомням си, беше единайсет лева на месец.
e, хайде сега - примери дадох. Ние живеехме в града, но отглеждахме билки на село. Доста хора гледаха пилета и свине във вилните зони на градовете.
И сега едни чакат на заплата, а други работят на трудов и граждански договор. Въпрос на амбиции и потребности.
Единственото, което искам да кажа е, че И едно време на доста хора им се е налагало да работят на повече от едно място, за да си осигурят по-добри доходи.
Виж целия пост
# 363
Е, хубаво, доказа се като най-амбициозна по наследство!
Виж целия пост
# 364
Ох....като свършат аргументите, почват личните квалификации....
Виж целия пост
# 365
какви квалификации? да започна да ти обяснявам, че не всеки може да работи на частно или на село ли?
Виж целия пост
# 366
Забравихте обаче заветното "жителство", дами  Grinning
Някъде лесно са излизали вноските, другаде трудно. Но почти е било немислимо да получиш жилище в друг по-голям град, а за София, да не говорим.
Виж целия пост
# 367
А колко от тези хора години наред са живели с родителите си, че понякога дори и с баби и дядовци?
По 10-на и повече, докато "им дадат" да си купят свое. И са си го изплащали години наред, и им е тежало на финансите по същия начин като сега, колкото и днес да изглеждат нищо работа едни 30 лв! За времето, за заплатите, за другите цени, 30 лв всеки месец си е било перо.
И да, сега, когато бабите и дядовците вече ги няма, излиза по още 1 свободен апартамент. Ама сега!
Затова ми се струва грозно и некоректно днес да им се отричат тогавашните лишения и да се очаква тези хора да се завият с чаршафа и да тръгнат към гробището.

По 5000-8000 лв са били апартаментите през 60-70-те години, когато заплатите са били по 70, това е сигурно. пак не ви излизат сметките Laughing

Пък ако се разровим колко е било едно жилище в София преди войната... направо по 2-3 да си купим. Без пари са ги давали, ама нА, тъпите ни роднини нищо не са направили. Мързеливи ще да са били.

Виж целия пост
# 368
Е, хубаво, доказа се като най-амбициозна по наследство!
Kвалифицираш ме като "най-амбициозна по наследство".
На който му се живее като в социализма - и в момента има такива държави в света- да заповяда там.
Виж целия пост
# 369
Точно, Хърмаяни! Прави ми впечатление, че и в тази тема тези, които живеят цял живот в един град с родителите си са най-сигурни в тоова колко лесно е да се купи жилище. Нещо като в приказката с циганина и мелничаря - ори-мели-яж, само дето тук е - работИ на две-три работи.

Зигзаги, няма да ти отговарям повече, защото нещата стават твърде дребнави. Както щеш, така го приемай!
Виж целия пост
# 370
Изобщо не живея в същия град с родителите си откакто съм станала на 18г.
Andariel, ти Радостина ли беше? 
Виж целия пост
# 371
Ами нали и аз това казвам - и тогава, и сега не е било да щракнеш с пръсти и да изкараш за "палати". Не виждам защо трябва да се правят грозни сравнения дали ние или нашите родители са живели по-тежко, още повече не виждам откъде следва, че родителите трябва да осигуряват покрив и за нашите семейства. За своя сметка.

Ако имат бол, разбира се, няма лошо.
Виж целия пост
# 372
Аз дори не говоря за палати, а за обикновено жилище. Не виждам как ще се отрече, че преди двайсет години жилище се е изплащало по-лесно в сравнение със сега. Да твърдим, че е еднакво трудно би означавало да твъърдим, че през последните двайсет години не е имало криза, бум на цените, безработика и прочие.
Виж целия пост
# 373
Така е, Флип Peace
Но явно за повечето е в реда на нещата родителите им да си свалят стандарта, за да си го повишат те самите.

Аз така и не разбрах какво точно решение вижда авторката. Хубаво, дразни се, че възрастни самотни хора живеят нашироко, а младото семейство трябва за задлъжнява, за да има свое жилище. И?

моето предложение е да ги съберете възрастните в единия апартамент, вие в другия, а новия неизплатен - под наем. Пък ако са баба и дядо, може и нещо друго да излезе от това  Laughing
 
Виж целия пост
# 374
А колко от тези хора години наред са живели с родителите си, че понякога дори и с баби и дядовци?
По 10-на и повече, докато "им дадат" да си купят свое. И са си го изплащали години наред, и им е тежало на финансите по същия начин като сега, колкото и днес да изглеждат нищо работа едни 30 лв! За времето, за заплатите, за другите цени, 30 лв всеки месец си е било перо.
И да, сега, когато бабите и дядовците вече ги няма, излиза по още 1 свободен апартамент. Ама сега!
Затова ми се струва грозно и некоректно днес да им се отричат тогавашните лишения и да се очаква тези хора да се завият с чаршафа и да тръгнат към гробището.

По 5000-8000 лв са били апартаментите през 60-70-те години, когато заплатите са били по 70, това е сигурно. пак не ви излизат сметките Laughing

Пък ако се разровим колко е било едно жилище в София преди войната... направо по 2-3 да си купим. Без пари са ги давали, ама нА, тъпите ни роднини нищо не са направили. Мързеливи ще да са били.


1985 година майка ми си купи САМА разведена жена /тя е дете на разведени родители, баба и дядо не си помръднаха пръста, и до сега нямат контакт/ едностаен апартамент, хол, кухня, баня, килерче. Направи кунята на детска /за мен/, хола на всекидневна и спалня в една стая и килерчето на кухня, така стана двустаен. Апартамента струваше точно 10 000 лева, лихва минимална, заплатата и беше 180 лева. Изплащаше по 60 лева за апартамент на месец, с другите живеехме.
Покажете ми сега една самотна майка, без родителска подкрепа и започнала от нулата да си гледа детето, да си купи апартамент и да си го изплаща сама. А навремето и на море и на планина ходехме, в станциите на предприятието, където тя работеше.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия