Умения на 4 годишни?

моят син може да брои до 100 като говори. като трябва да преброи някакви картинки, не иска да брои - харесва си едно число и си твърди, че е то.  трябва да му соча с пръст картинките една по една, за да ги изброи.
1 и 1 прави 11 и така с всички двуцифрени. да смята не може.
знае буквите на български. иска да му казвам и английските. аз обаче се притеснявам да не се обърка. не е ли рано още за тях? 
познава формите, цветовете. знае как са на англииски и още доста думи на английски. имам чувството, че запаметяването му е силна страна.

но...писането, рисуването, пеенето, социалните умения....не са. не може да оцветява. опитва се да пише някои букви и цифри, но не се получава особено добре. не може да рисува. естествено драска си негови неща, които за него означават нещо, но не са ясни рисунки въобще. пеенето и танците не ме притесняват толкова, но ме притеснява, че е много стеснителен. не взима участие в занятията в градината. учителката като пита за формите примерно - знае отговорът но си мълчи. в къщи постоянно си нарежда кой предмет как се казва на акглийски, в градината учителката се учуди, че въобще проявява интерес към английския - явно нищичко не споменава.

та понеже тези неща мен ме притесняват - какви социални умения трябва да има едно дете на 4?

Валери, не, майките на не толкова будните деца не освиркват амбициозните родители, нито смятат децата им за лишени от здравословно детство. Този тон непреднамерено се появява в такива теми, защото наистина, както пише и Бояна, става нещо като съревнование и родителите на по-можещите и знаещите дечица "безмилостно" изброяват уменията на чедата си /и това не е забранено, де /, а от другата страна, майките на не толкова можещите, се ужасяват за децата си - но това също е пропуск. Когато си запознат с минимума на развитие за дадена възраст, не изпадаш в истерии и просто приемаш разликите в знанията и уменията като временно явление - това е. Освен това, научните данни са ориентир, а не закон. Така че, да са живи и здрави всички пишещи и непишещи, четящи и нечетящи, играещи и такива без особена фантазия - те са си нашите съкровища и понеже се възпитават от различно "богати" родители, правят света толкова разнообразен и интересен.
Много хубав ден на всички   

http://www.det-mag.com/child-development/development_4years.html#1
По- назад го е постнала Nadina и е изброено подробно всичко за социални и всякакви други особености в развитието.
Това, което описваш като поведение си е напълно нормално. Децата си имат характер и предпочитания, на различни места и с различни хора се представят в различна светлина. Затова и ако се подозира, че малко дете има някакъв проблем, поведенчески, психологически, в развитието и тн е необходимо проявите да се наблюдават навсякъде- в ДГ, у дома, на гости, на площадката и то за по- продължителен период от време. Понякога учителките вкарват родителите в лош филм, защото не винаги могат да отличат дали детето се чувства некомфортно в градината и поведението му е съпротива срещу задължението да бъде там или наистина има проблем, на който да се обърне внимание.

Радвайте се на децата си без да се вглеждате толкова. Умствената изостаналост е рядко явление и лесно се вижда. Социалната изостаналост, т.е. детето да има изоставане в развитието, поради липса на добра грижа, пък е характерно за деца на родители и гледачи, които наистина целодневно игнорират децата си, а в същото време децата не посещават и ДГ.

Абсолютно!
Макар че често не мога да се преборя с чувството, че детето ми изостава.
Но това си е някакъв мой проблем.

       В детската градина имат едни въпросници, въз основа на които правят диагностика на детето. Повечето се отнасят до умението на детето да разбира, са прави прости причинно следствени връзки и прочие.
   Общо взето познаването на буквите е признак за напредък само  в родителските глави и много заблуждаваща база за сравнение между нашето и комшийчето.
   Моето на четири четеше прости думи и изречения в детските книжки, обаче пък не умееше да си обърше дупето. Така че, това са общо взето безмислени критерии.
   Единствената полза от ранното четене е, че си чете самО.

Всички го имаме това. Всеки обича детето си най- много и иска най- доброто за него. Той страха е не от изоставането, а от това че детето ще страда, защото ще му се подиграват, няма да е победител, а виновни, както винаги, ще са мама и татко. Тук можем да си помогнем с неща от типа на самовтълпяването на "правя каквото трябва, пък да става каквото ще".  

Бояна, така е  .
Проекциите, желанията, притесненията ни са толкова обременяващи и за нас, и за детето ни.
А всичко може да бъде далеч по-изи.

Явно учителката не може да го предразположи така, че да покаже какви интереси има.
Аз не виждам нищо притеснително. Това, че знае отговора не значи, че трябва да отговаря на всеки. Може просто да няма потребност от публична изява, което е съвсем нормално.

Правя запис и започвам да ви чета от начало, че ми е много интересна темата. По-късно ще пиша какво можем ние на 4г.

Бoяна, Елора   

Изчетох ви! Виждам, че отново се клони към два лагера. Ей това му е забавното на този форум...
4 годишният брои, ако поиска и над 100, НО с пропуски. Познава абстрактните числа и над 10, но не знам до колко. Не съм го учила на това целенасочено, даже не знам как ги е научил. Може да изважда и събира до 10. Понякога бърка. Познава повечето букви. Голяма част от тях пише. Не може да чете срички. Разпознава първата буква от думата, когато го питам "С какво започва..?" Обича да разказва. Любимите приказки ги знае наизуст. Познава фигури, с цветовете се справя отдавна. Рисува добре. Пее, но може да е и по верен. Познава различни видове животни и растения. Познава някой от континентите. Може да назовава някои животни на английски език. Возил се е на каруца, корабче, качвал се е на влак, виждал е самолети. Ходи често на разходки в гората, на плаж, в градината. Обича да скача от високо. Сега искам да го науча да не пада на ръцете си, а да се премята през рамо, за да не се потроши. Преди два дни се научи да се спуска с колело, но не върти педалите, а само пази равновесие по  нанадолнище. Общува с деца, но е по-затворен. Пред възрастни трудно се отпуска. Почти не ме целува. Не ми отказва аз да го гушкам, но той много рядко получава порив да ме целуне. Иначе ме прегръща често. На 3 г. започна да заеква.
Твърдо съм на мнение, че не трябва да се насилват децата. Никога не съм го "Учила" на нещо. Всяко нещо, което знае е резултат от неговото любознание. НО! Никога не съм отказала да отговоря на въпрос, особено на "Защо". Стремя се да отговарям пълно. Не измислям детски отговори. Казвам нещата такива каквито са. Ако мога да прочета информация от енциклопедия - правя го.
Преди известно време си говорехме нещо за акулите и той започна да ми разказва, че те нападали лодки и хората и т.н. Скачам аз насреща да споделям, че акулите едва ли целенасочено нападат лодките, трябва да им замирише на кръв и пак т.н. Вадя животинската енциклопедия и започваме да четем за бялата акула... И в един абзац се обяснява как акулите нападали сърфове и лодки. Детето се обърна и ми каза: "Мамо, видя ли че бях прав." Сигурно сме чели това и преди, но аз съм забравила.
Убедена съм, че не трябва да отказваме на децата знания, когато са поискани. Убедена съм, че ако искаме, да им ги дадем насила, ще има обратен ефект. Няма нищо лошо в това децата да знаят - това не ги осакатява физически. Аз лично искам да знам. Обичам интересните факти, но пък се научих да чета доста след като тръгнах на училище. Моята майка е педагог и е на мнение, че децата трябва да изживяват пълноценно детството си без да са товарени с информация.

tsankova, това което ти описваш за своето дете е според мен правилното поведение на една майка към детето.....
Когато казвам изнасилване на ситуацията имам предвид - "ела, сега малко тука да поучим" и се вадят книжките и читанките и се почва тази буква, дума, цифра и т.н. Когато детето само изявява желание да прави нещата и да се интересува и да се занимава - ок... И аз не отказвам на големия като каже - мамо, дай да видим по математика как бяха задачите (разбирай смятане, но до 10 за неговата възраст това е стандарта). Не приемам поведение от типа ела, малко първо числата, а после ще играеш на..., или пък ако не седнем сега да решим тези задачи, няма еди какво си.
е това е според мен истината 

Аз при такъв педагог не бих си записала детето да учи, извинявам се, че го казвам. Ако един учител, независимо каква методика ползва, смята, че ученето е тормоз над детето, който трябва да бъде максимално отложен, то значи и методите му са тормознически. Щом самият той го възприема така, значи така го и прилага.

Не мога да разбера как от една страна сте против този "тормоз" да започне преди училище, защото на горките дечица ще им се сбръчкат мозъците, а от друга, приветствате същият този подход "Ела първо да си напишеш домашните и да си научиш уроците, и после ще играеш на...", когато детето е вече в училищна възраст, средно няколко месеца по-късно. Значи до един момент е тормоз и издевателство, а в следващия се трансформира в най-правилната методика 
А от трета страна масово майките смятат, че децата трябва да ходят на предучилищна, за да се запознаят със системата, а не да са като паднали от Марс, като се озоват в училище. Същата тази система представлява - Седнете сега да научите/прочетете/сметнете, дето тук така се оплюва, ако същото нещо, на същата възраст, се практикува вкъщи.
Под на същата възраст имам предвид, че вече ще се тръгва от 5г на предучилищна, а тук за 4+ годишните деца, ако знаят да броят и да пишат някоя и друга буква, се смята, че са били подлагани на онзи много ужасен тормоз (учене вместо игра), на който ще бъдат подложени и в предучилищната, няколко месеца по-късно. Ама тогава ще е правилно

Надявам се ме разбрахте 

Стига деее, темата от къде тръгна  на къде отиде....Какво му има на педагог, който приема, че детето е по-добре да играе отколкото да учи в детството си. Точно защото е педагог и знае с всяка година колко се усложнява материала е на това мнение според мен. Не си спомням преди 20 години да съм смятала и пишела в предучилищната група в ДГ.
В детската градина до 3 група (че и четвърта) всяко нещо се учи по елементарен начин с помощ на различни видове игри и конкретни ситуации...Съмнявам се, че една майка в къщи ще използва регламентирана или не такава за да научи детето си да брои до 100, да смята и да чете. В къщи хипер амбициозната майка работи точно на принципа - ела сега да научим и да ти покажа да знаеш, пък дали си дорасъл или не няма значение, на съседката детето вече го може.....
Просто ми се иска майките да не си го мерят заради наученото от децата им, както и да не правят нещо въпреки децата си, само защото хлапето на приятелка или позната вече е напред с материала...

Както и да е...всяка майка сама преценява за себе си, както и по горе бе казано: всяко дете си е индивидуално и за това е толкова шарен света...

Бояна, искам само да вметна, че не е съвсем точно, че умствената изостаналост се вижда лесно. Защото има различни степени на изостаналост. Силна умствена изостаналост е лесно да се види  - да. Но леките степени могат да останат неразпознати и от родители, и от учители. Същото важи и за социалните умения. При едно нормално гледано дете, без никави ексцесии, като целодневно пренебрегване, примерно, затрудненията в усвояване на социалните умения могат да са белег за разстройство в развитието. Колкото е вярно, че не бива да се вторачваме в децата, толкова и че ако нещо ни притеснява, хич няма да е зле да се поинтересуваме от специализирана литература и да потърсим мнението на специалисти. Защото колкото по-рано има адекватната намеса при наличието на реален проблем, толкова по-добре за детето. Говоря по принцип, не визирам нищо конкретно в темата.