Жената зодия риби 15

Така е Луне. 
И аз нямах предвид самокритичност, която унищожва самочувствието или самоувереността ми.
Но почти винаги аз поемам вината за всяко грешно развитие на дадена ситуация. Все си мисля, че другите няма как да са виновни, да са сгрешили, да са объркали нещо... Всъщност - когато става въпрос за взаимоотношения с много близки хора. Изобщо не знам защо реагирам така.  Никакво, ама никакво обяснение не мога да си дам.     
Дори и да виждам, че фактите определят съвсем ясно кой е сгрешил - в думи или постъпки - аз някак инстинктивно веднага поемам вината и започвам разпалено пред самата себе си да оправдавам другите и даже и успявам да се убедя.     

Благодаря ви за милото посрещане  
Така като ви чета все едно аз съм го писала  
Belle-Etoile  ами и аз съм същата като теб
 Много говоря, а пък Мм е пълна противоположност, само мълчи и понякога даже не ме и слуша,което най-много ме ядосва и започвам още повече да му дрънкам на главата   Нервна съм доста и паля от нищо ама и бързо ми минава. За хвърлянето на хартийки и фасове по улицата така да ме дразни   А за разиграването на филми и сценарии   понякога и на себе си се чудя, някой като ме ядоса и се започват едни сцени в главата ми  
Да ви кажа мен много често околните не ме разбират, дразнят ме , аз ли не мога да им обясня как се чувствам , какво изпитвам. И майка ми е Близнаци и мъжа ми и като се съберат двамата става страшно за мен   все са на един акъл , все нещо ме укоравят. А аз пък много добре се разбирам с брата на ММ нали е риби , та с него само сме на един акъл.
Пресметлива не бих казала ,че съм,по-скоро обратното

Това май е другата запазена марка на Риби.   
Ужасявам се, когато изпадам в такива състояния. Случват се разни идиотски на пръв поглед неща - и аз хоп - хоръри и мистерии... А те нещата си имат някакво безобидно обяснение... Ама, на... Рибешка му работа... 

Сценариите на мен също не ми действат добре.
Ако в някаква ситуация не съм успяла да реагирам навреме после много се ядосвам и мисля как съм могла да отговоря, как би се развил разговорът.
За моя мъж често си мисля и разигравам диалози и много добре успявам да симулирам репликите му.И като му се ядосам    Започвам да се настройвам, озлобявам...и накрая като го видя реално вече съм заформила скандала 
Иначе аз съм много приказлива, знаят ме каот голямо дрънкало.В училище 2-3 пъти си загубвах гласа(болнава съм и постоянно настивам..разни грипове, бронхити, ангини)  Съучениците ми само подскачаха и се радваха, че ще спра да говоря.Но аз намерих решение-пишех бележки 
Много ми е трудно седенето мълчаливо, когато съм с други хора.Запълвам всяка пауза с нещо...може и въобще да не е свързано с темата, а нещо, което ми хрумва в дадената секунда.
Това много ми пречи,също и разсеяността.За да върша нещо, трябва да се съсредоточа...но неконтролируемо разни идеи и мислими прехвърчат из мозъка и ми спъват работата.
По време на секс ми се случва много често..правим си разни неща и изведнъж ми идва мисъл "Абе трябва да си купя ботуши" и ако се замисля...забравям какво правя.Мъжа ми ме зная вече..ако се намръщя и действам като робот, значи ме е изгубил вече заради ботуши,нещо в работата или някоя книга 

Сценариите са ми присъщи.

.... та да се допълня от снощи. Защо я наричям пресметливост тази способност, умение или просто талант..., ами, защото е такава. Ненужно хората натоварват с негативи някои качества човешки, съвсем ненужно и ги заклеймяват. Не е самокритичност, самокритиката по моему, си е биене по с чукче по собственото ти канче, бавно, методично и с умопомрачителни резултати за индивида, обаче в низходяща  посока. Пресметливостта, както я разбирам, е умение съвсем безстрастно да видиш всичко или почти всичко, да умееш да отличиш детайлите, и да разграничиш кой какво ти носи... Това е твърде пресметливо, нали!? Ха ха! Не ми дойде друга дума в главата. Прекалено свързано с ума е, а за нас точно може да се каже, че "мислим" с чувствата си. Така е. Поне за мен важи в пълна степен, но... умът следва сърцето. Това е златното ми правило, което досега не ме е подвело. А е трудно само да не го следваш.

Аня, познавам само един мъж риби от детските си години. Не понасях да е около мен. Носеше ми някакво усещане за несигурност и извинение. Последните години виждам един друг - същата работа. Ни назад, ни напред, а постоянно люшкане. Водещи са страхът и нерешителността. Даже и хуморът им един такъв неадекватен. Личните ми наблюдения ми нашепват, че жените риби са по-твърди в следване на решенията си, или поне така ми харесва да мисля.

Навлизането в личното ми пространство, когато не е пожелано от мен самата, ме вбесява, да. Все едно някой си позволява да нахълта през вратата, избивайки я.   Вади у мен неподозирана по силата си ярост, но не съм "цапната в устата". Не обичам да нагрубявам хората. Трябва да ме предизвикат и пак няма да го направя с установените методи и средства, а по мой си начин, понякога и без думи, и без действия. Няма да задълбавам, как се получава. Като че ли някой ми съдейства.

 Често се хващам, как и една мисъл, като че ли пробягняла из мозъчните ми дебри за секунда, но не моя лична... се случва. Всъщност, това последното не е за тази тема, а за алтернативния. Научила съм се, не знам как, да улавям момента  и истината, полезността и то безпогрешно. Не искам да онагледявам с примери, защото ще стане твърде лично. Ако някой ме разбра, моля, да ответи! Не за друго, а за сравнение характеристиките на зодията  и личностните лудости. Да отчетем!
Много дълго стана.  Чак сесията ми изтече, докато пиша, а гледам, че междувременно и ти си писала, Анджали.   

Аз вината си към мен самата си я виждам, но виждам и тяхната собствена към мен. Преживявам я тежко само личната, защото тя се изразява за мен в съзнателно напускане на очертанията на хармонията ми и допускането на чужди влияния.... Покой намирам само когато правилно отчета всичко и не повтарям вината към мен. Обичам да се чувствам добре. 

1:1 , а за секса   колко ми е познато  
не ми се пише-говори на мен последно време , само мисля някакви неща и най-вече в банята  като вляза и забравям за какво съм там ,защото ми идват на-гениалните решения   ....

Луне, не съм сигурна, че те разбрах, но може би защото не даваш конкретни примери.
Случвали са ми се много ситуации, в които да знам изхода и да - с ясното съзнание за причините, които го определят... Но не мисля, че е защото така съм го помислила, а може би защото за Риби е характерно виждането отвъд нещата, отвъд реалността - там, където думата има съдбата. А ние просто имаме дарбата за това зрение...
Аз мога да кажа и нещо друго за себе си, което вероятно важи и за повечето от нас - умея да улавям и предавам мисли. Второто много ми е плашещо. Защото и аз не харесвам някой да навлиза в личното ми пространство дотолкова. А дали аз самата несъзнателно го позволявам или просто така се случва - не знам. 

Не знам как го обяснила, но ти определено си го изказала ясно. Като локатор на случващото се - сега и за в бъдеще. Затова и писах, че са като чужди мисли. Да, зрение, на което интуитивно се осланям.

Луне, помагай, моля те!    И всички други момичета, които са преминали през нещо подобно.  
От няколко дни се колебая дали да споделя и да потърся мнение...
Та, проблемът е следният: Сърцето и душата следват един път - път, по който са мечтали винаги да вървят. Сърцето казва, че всичко това е истинско и случващо се закономерно. Интуицията казва същото - че това е пътят! Но разумът - като че ли търси съзнателно и целенасочено нещо, за което да се хване - точно като удавник за сламка - за да вземе крайното решение и да провали всичко. Борбата е тежка и трудна, даже и болезнена. Не бих казала, че е нерешителност - защото знам, че искам да извървя този път; знам и че трябва да го направя - иначе бих объркала живота си... (И като доказателство за своята категорична решителност - вече извървях една трета от този път...)
Не е и непостоянство някакво... Може би просто страх... А даже и не мога да определя от какво...
Случвало ли ти се е нещо такова?
Искам да игнорирам тези дяволчета, които шепнат така жестоко и подло, и искат да провалят всичко... Това е въпросът ми - как да ги победя...       Силни са... и ако им дам достатъчно свобода - наистина ще разрушат нещо толкова съдбовно...

Ако наистина го искаш и знаеш,че това е нещото което ще те направи щастлива-игнорирай дяволчетата.....Осланяй се на интуицията си и вярвай повече в нея.Аз,лично съм правила толкова нелогични и лишени от здрав разум неща,които обаче съм знаела,че си струва да направя/като да се ожениш за три дни от запознанството,да поема риск с голяма покупка на имот,без да имам реалните средства,но да вярвам,че ще ги намеря,да откажа пътуване в чужбина,просто защото не се чуствам спокойна,иначе всичко друго да е ОК-визи,договори,багажа стегнат...и т.н./....и че съм искала да направя...и поне досега/повече от 35 години съзнателен живот/,съм нямала повод за съжаление...Виж,за ненаправените още ме е яд/като да пусна голямата любов да си иде/.Макар,че и грешките си отчитам,че не са били случайни.....просто е трябвало да се науча на нещо....но,много неща бих си спестила и то точно от типа "здравия разум и хората,какво ще кажат",ако имах втори шанс....

Аз много не мога да давам съвети, защото винаги постъпвам странно.
Дълго време премислям, страхувам се, не смея..накрая точно в секундата на края полудявам и се хвърлям без да мисля. Не слушам нито разум, нито интуиция, нито нищо...просто в последния момент сърцето ми казва"направи го" и се хвърлям.
Често си патя после, но пък рядко съм съжалявала за действията си.
Имала съм много случаи, когато искам нещо, но освен разумът и вътрешното ми чувство, интуицията ми говорят, че не бива..но го правя, защото ми се иска. Пък...оживяла съм 

Анджали, зависи за какво става въпрос.И дали са замесени други хора в твоите терзания.Преди да направя нещо наистина голямо като крачка, първо се замислям какво ще загубя и колко ценно е то за мен.
Невинаги интуицията е най-добрия съветник за действията ни.Понякога.

Благодаря ви момичета!    Люба ме разбра много добре и усети за какво е всичко 
Става въпрос за нещо, от което няма да има наранени.    Повече от нещо голямо е, нещо толкова съдбовно...
Но страхът отнякъде идва съвсем неканен и досаден и шепне ли шепне и ми внушава съмнения... А ако им се поддам - именно тогава ще има наранени... Защото ако някой е готов да направи нещо за мен, което никой друг не е правил, а аз отговоря със съмнения и недоверие - еее, те тогава ще си нося лошата карма... А май вече ги показах - съмненията и недоверието... Но преди малко и този човек, към когото ги проявих, ми помогна да се освобдя от тях...  Съдбата си знае... 
Благодаря ви за подкрепата!   

Без да чета, какво са ти отговорили вече... Анджали, аз това писах по-горе.  Гледам умът да е в услуга на сърцето и душата. При тях грешка няма. Не се допитвам до разума вече, преди душата да е определила насоката. Не ми тежат пътищата, по които душата ме тласка, но са ми били тежки и безсмислени пътеките, на които разумът, в противовес на това, което душата ми нашепва, ме е запращал.   Отчитам, че в живота ни има и други хора и притесненията идват главно от това, как ще повлияе на тях промяната на курса, как ще го приемат...  

П.П. Не знаjavascript:void(0);м за дяволчетата.   Не са ме навестявали. Някак съдбовните решения ми идват категорични и не съм се съмнявала.

П.П.П. Люба, на мен повече ми харесва друг ракурс - вторият шанс е осъзнаването. То, така или иначе вече си с друг акъл, всичко може да се случи. От дистанцията пък на времето "грешките" си ги обичам дори. Изглеждат ми като бебешка несигурност на прохождащи краченца. Падам, ставам, като гимнастика. И сега тичам. Ако падна, тичайки, сигурно после ще летя...

Луне, благодаря и на теб! 
Досадното жужене на разума е в това да ми внуши, че не трябва да вярвам на човека срещу мен - те това е.    А този човек ми доказва своята лоялност и по принцип не би трябвало да проявявам недоверие, просто няма причина.  Още повече, че е от съвсем друга култура, такава която възпитава в съвсем други ценности... Предполагам, че не мога да обясня много добре, но състоянието в което се намирам е нещо като разнопосочно виждане.   
Но вече съм наясно категорично - няма да им позволя на дяволчетата да се намесват - именно, защото нито логично доказват тезата си, нито пък изобщо има какво да ги подхранва - т.е. поне някаква малка причина. Просто си се появяват ей така - от нищото... Доколкото опознах и вас, като че ли е характерно за нас понякога да се колебаем.