Дискриминират ли ви защото сте майка???

О, Снеже - спри се де, то пък на всеки пост намираш обратния вариант...еми хубаво 

azaf, това "все някой" звучи толкова лесно.
Имам приятелки, които не са се сблъсквали с това да им отказват да им гледат децата. Няма да те убеждавам, защото явно има на кой да разчиташ за помощ.

Когато аз назначавах назначих тази без деца. При 4 човека един да го няма и работата спира. Иначе е факт, че майката ще направи всичко по силите си за да върви нагоре, да работи и взима заплата. Но и аз, като майка, знам, че този "все някой" в повечето случаи го няма.
Ако не бяха вдигнали пенсонната възраст щеше да е друго, но сега бабите драпат, като за последно до пенсия (ако изобщо имам баби насреща)

И какво излиза: ако имаш деца, не те наемат заради тях, ако нямаш, но според евентуалния работодател скоро ще искаш да имаш, пак няма да те наемат...ако си над 35 примерно, решават, че си дърта и пак не те наемат.

Мда. Една приятелка в прав текст я бяха попитали, кога мислеида се "разпложда". Точно тази дума бяха използвали. 

От друга страна, мен никога не са ме дискриминирали по този признак. Отдавам го И на факта, че винаги съм работила само и единствено за сериозни чужди фирми  

Какво излиза според мен.
1. Никой работодател не проявява благотворителност на работното място.
2. Никога не е съществувал принципа "От всекиго според способностите на всекиго според потребностите".
3. Настоящето и бъдещето е на по- приспособения.
4. Ако до 30 не построиш къща и да засадиш дърво то пиши се в непригодните.

 
Всъщност, разчитам само на съпруга си и на себе си. Едната баба работи, другата живее през цял океан /или в най-добрия случай, през няколко града/.
Говоря и като служител, и като работодател. При желание, може да се намери вариант.

Аз съм била дискриминирана - с голямото ми дете - беше на 3 години тогава. Директно на 3 интервюта ме отрязаха, защото имам малко дете и защото планувам второ след години.
Има деца които боледуват често. В яслата и първа група в градината малкото ми дете издържаше точно по 3 дни до една седмица. Станахме всички разногледи - аз, съпругът ми и свекърва ми се редувахме да си вземаме болнични, виках моите родители  - живеят на 200 км от нас.
Слизала съм от болницата за няколко часа да пусна заплатите на колегите и пак тичам в болницата.Няма майка, която да иска детето и да боледува.
То за това сме и на това положение, защото масово с цел майката да не взема болнични си праща детето болно на градина.
А за детегледачка и дума не може да става - по финансови причини.
Добре, че работодателката ми е свестен и разбран човек, изпитал на гърба си и не забравила какво е да имаш малко дете, което често боледува.

в главата ти прелестна каша от див соц, смесен с див кап, поръсена с щипка неостаряващ провинциализъм.

чудни постулати, а как прекрасно се връзват с тоя от сигнатурата ти... мммм...  ("не вярвайте в чудеса, разчитайте на тях")

Ти в какво мислиш, че живееш?

Тази тема ме интересува защото започнах да се питам дали не съм дискриминирана.  от няколко месеца пускам биографията си на много работни места. В нея прилежно съм описала, че до септември съм била по майчинство. И нищо. Ама нищо. Не е като да нямам квалификация, имам 2 висши, знам чужд език, подбирам обявите според горните критерии.
И се замислих, че когато започнах във фирмата, в която излязох по майчинство, вече имах едно дете и тогава изрично бях попитана дали имам такова. За 5 г. работа съм излязла 2 пъти болнични заради себе си. Боледуванията му бяха тежки понеже не приемаше лекарства, но аз нито един ден не си взех болнични, да съм до него. Когато му правиха операция, си взех един ден . И познайте какво - медал ли ми дадоха? Не, изритаха ме след като се върнах от майчинство. Не законово, но с извиване на ръцете.
В същото време друга колежка, много имаща се с  разни шефове на всеки месец поне по седмица си взимаше болничен. И? Направиха я мениджър. Та така че и работодателите са в много случаи страшно некоректни.    Колкото до заместването, не мога да разбера какъв е точно проблема, нали аз ако съм отсъствала колегите са ме замествали и обратното! 
А, и друг случай от моето обкръжение - жена мениджър на отдел в голяма компания - връща се след майчинство ии я понижават в длъжност. Ако иска...
Забравих да допълня за работното време - с партньорите, с които работехме от Франция сме бистрели въпроса за КПД - е те казват, че във Франс се работи в петък до обяд. Не знам дали е така, но е показателно за ефективността на работата. Това някой да се размотава с папките демонстративно до 18.00 ми беше любимо.
А в самата ни държава няма политика към майките, както е в други развити държави.  В смисъл да са с облекчено работно време, работодателите да получват облекчения ако наемат майки и т.н.

Любимата ми тема!!! Нееее, няма дискриминация, не! След майчинство ме наеха в голяма компания, детето ми нямаше 2г.Правех и невъзможното, за да не излизам в болнични. Работех в ужасна раб.атмосфера с две прости, провинциални момичета, които излизаха с женени и въртяха опашки в офиса. Нямах никакъв шанс да се приспособя и знаех, че работата и единствено тя ме държи там. Само че дойде кризата и хоп, останах на улицата, дори ми предложиха аз да си подам молбата за напускане.  Девойките си останаха, тях криза не  ги лови. Защо? Защото са безценни кадри? Едната пише "сватдба" за по-сигурно с "тд", а другата така и не може да избие диалекта си от дълбоката провинция и в последния ми работен ден ми каза: "Добре че не ме съкратиха мен, че трябва да се върна на село" Прозвуча ми много успокоително!!!
Ами имам достойнство и зад**ци не лижа. Върша си работата, оставам извънработно време, но не си пия кафето с шефа, не драпам за неговото/нейното внимание, не пуша през 10 минути с всеки, да не оставам назад от клюките и те така... сега работя, ама не издържам семейството си с тази заплата. Нямам шанс и го приемам, защото иначе мога да превъртя!

Искам да споделя нещо,което не е съвсем по темата,но по-подходящо място не видях и така днес бяхме на детска  консултация със сина ми,след предварително уточняване на ден, но да подчертая не и на час. Отидохме си точно на датата.Чакащите болни едва не ни разпънаха на кръст с една друга майка с дете,защото ги предреждаме.Въпросът ми е нормално ли е това отношение,в крайна сметка здраво дете да стои при болни?

Нормално е , защото болните най-вероятно едва си стоят на краката. А и една консултация отнема доста повече време от един преглед.
Днес пред кабинетите имаше толкова налягали дечица по кушетките, че ми се сви сърцето.
Не е нормална организацията на детската консултация при вас.
Тя се провежда или в отделен кабинет или в определени часове, така че да нямате контакт с болни.
В ДКЦ-то, което посещавам това задължително се спазва.

Не е само дискриминация, а понякога и чиста подигравка с майките. Както моят работодател се изказа за колежка, която уволниха след като роди: "Сега като я уволним, как ще си заработи парите за осигуровките, които сме плащали докато беше в болничен?!?"

да, аз не отричам болежките на никого...нито важнича, но днес се почуствах като най-големия престъпник в тази държава.Това е второто ДКЦ,което посещаваме и двете са с обща чакалня,което според мен е важното т.е няма как да избегнем болните.Определени дни има за консултация,но явно децата са повече и ни разпределят в дни и часове не за консултация.И така искам да апелирам за повече търпимост,защото бях нападната от една баба и веднага си представих как едва се крепи на краката си в тролея примерно и аз и отстъпвам място, а сега тя не иска да отстъпи?! Ми и аз ходя на работа и мен краката ме болят нали? Пък винаги ставам.