"Пазарът на недвижими имоти - какво се случва реално?" - 2

Подкрепям. Това е и моето мнение за живота в къща - никога не бих си го причинила.
Мъринка, хубаво ще продадете безумния апартамент и ще си ремонтирате къщата. Но след 10 год. децата ще излетят от града -я във Варна, я в друг подобен град. Ще карат там гимназия, а за  ВИШУТУ може и страната да напуснат. Защо да се загробвате със стара къща?
Едва ли града е толкова голям, че да не може да се разходиш до парка.

Като човек, който е живял и в центъра на града, и в къща, която беше в границите на града, но почти извън него, и като човек, който има лятна вила, но е живял и в малко по-отдалечен от центъра, жилищен квартал,  мога да обобщя: най-комфортно, удобно за цялото семейство и лишено от стрес е обитаването на градски апартамент в центъра. Всичко останало е едно голямо заробване, освен ако не си супер баровец, който поддържа без проблем обслужващ персонал - градинар, шофьор, иконом, чистачка, детегледачка.
Къщата е прекрасно нещо, но ако децата не ходят на училище, ако ти не ходиш на работа и ако е вечно лято.
Къща в центъра на града е съвсем друга бира, ама малко скъпа. Това ми е мечтата, ама първо трябва да спечеля някой изключително голям джакпот. В случай, че късметът ме удари, даже знам коя точно ще е къщата.

Не знам....Ако апартаментът, който имаме ме радваше по някакъв начин, ако ми беше удобен за живеене, ако беше на хубаво място, може би не бих се замисляла за варианта къща. Но аз просто не го харесвам, и то до толкова не го харесвам, че вече 3 години откакто сме го купили и още имам багаж, който не съм си прибрала. Стои си в кашоните в гаража, сякаш съм с настойката, че отново ще се местим. И на квартира съм живяла, и не е било такова противоборство да почувстваш жилището свое. Апартаментът го купихме по принуда. Пристигнахме в града октомври месец. Наложи се да напуснем (по-скоро бяхме изгонени от) апартамента, в който трябваше временно да живеем, за да имаме време да се устроим. Това жилище беше първото, което ни попадна.Като го гледахме, мъжът ми го хареса. Беше на сравнително добра цена в сравнително добро състояние, с някакво обзавеждане  и най-вече изградено локално парно. Като се има предвид наближаваща зима, а ние с деца на 1 г. и на 3 м. нямахме голям избор. Събрахме сили и средства с помощта приятели и роднини и каквото ние си бяхме спестили, успяхме да го купим без банков заем. Но след това вече ни светнаха много неща. Пред нас, буквално на три крачки, се намира частна хирургична болница, която незнайно защо се ползва предимно от роми. Сещайте се как се събират, когато са на посещение на болен роднина, отделно че болните- с раните и превръзките пият кафе и пушат на стълбите на входа ни. Вътрешното разположение на апартамента е много зле. Квадратурата е голяма, но - има страшно дълги коридори, кухнята толкова тясна, че реално представлява един коридор. Има 3 тераси, от които се ползва само една, поради това, че комшиите ги пълнят с косми от кучето си и всякакви боклуци. Спалните са малки. Няма една стена срещу стена да е...то са чупки, то са колони. Една мебел не можеш да сложиш нормално. И на последно място няма никаква тревна площ или детска площадка в близост, все трябва да ходиш на някъде. А аз дори и не си помислям да си лиша децата от излизане или да са с други деца. Парното, което беше една от причините да купима партамента, деляхме  с комшийката. Тя обаче беше свикната от предишните собственици (хора с пари) да я топлят без пари и без проблем. Двата апартамента бяха с общи тръби и не ме питайте как й топлим цветята, а вкъщи не можем да стоплим с  болни малки деца. (Тръбите вече са срязани, слава богу).Разбира се, мога да споделя и някои предимства - например че за 10 мин сме до градината на децата и за още 15 сме на работа, че към апартамента има гараж (но не за кола, защото котелът е разположен там), че ползваме сравнително евтино отопление,тухлено е блокчето.
И така, не съм първата с апартаментски неволи. Важното е да сме здрави и както ми каза веднъж баба ми "Може и в сламена къща да е, ще се живее добре, ако е пълна с любов."

А, аз съм от феновете на къщите. Извинявам се, ако съм подвела някой.
НО! Стара къща се взима единствено с идеята да се събори и разчисти терена (в рамките на един разумен период) и да се ползват създадените блага като канализация, ел. и водопровод. След години сигурно отново ще ми се напълни главата с идеите да заживея в къща.
Просто съветът ми към Мъринка е малко по-сериозно да се замисли при огледите. Ако не с брокер (в случая не знам каква работа би й свършил), то задължително с технически и юридически грамотни лица да се подсигури при търсенето.  
Мъринка, прибързаните покупки са кофти нещо. Разбирам те защо искаш да се махнеш оттам. Обаче съветът ми е първо да разберете дали това е вашия град. Въпреки, че сега работите там, не звучиш като да искаш това да е в дългосрочна перспектива. А за тревичките - в големите градове е така. Аз така и не успях за толкова време да разбера родителите на децата от предишното вкъщи как може да ги мързи да мръднат по-далече от пред входа. Няма тревичка, няма игрушки, нищо няма. Големите засядат на пейката, а дребните играят на улицата. Преди година и нещо направиха площадка от лицевата страна на блока. И до там ги мързеше да си водят хлапетата. 

И аз си мечтая за къща. Най-вече заради чистия въздух. Избирам локация на първо място по това да е тихо и без много трафик в близост.

Мъринка, сега прочетох, че търсите къща в Тръговище. За мен там най-хубавия район е около Борово око заради парка.
Моите родители (които искам да взема в София) продават в Тще голям апартамент, но за съжаление не е там, а до Кауфланд.

Какво се изисква за доказване произхода на парите ?

Нищо

Брей,не сте ли чували ,че само парите със платени данъци са законни?

Така ли 

Така е по книга,пък естествено всеки си знае на яве
Правят се проверки за съответствие между доходи и имотно състояние.

Е тогава няма да има хора по улиците 

Нищо конкретно не  и каза .

Sause baus! e права да си вписвате реалните параметри на сделката. Не се знае кога, но все някога може да ви се случи да придобиете нещо скъпо и някои широкоскроени услужливи роднини/съседи да ви наклепат. Не подценявайте такива дреболии. 

Тъкмо снощи се прибрахме от вилата и прелитам ниско да ви кажа най-огромния недостатък на къщите според мен. ТРЕВАТА. За да имате поне горе-долу поддържана морава за игра на децата ви се изисква косене, поливане и торене. Само косенето на един декар ви отнема един ден. На вилата имаме три декара двор - три дни по празниците косим. Аз бутам една електрическа Викинг, мъжът мятка един Щил, дългите моторни коси. Косихме, косихме, косихме. Според това дали е суша или вали, ама ако е суша поливате. Та ако е по-дъждовно лятото се коси всеки уикенд. Идем ние - косим, отиде брат ми - коси, майка ми - и тя коси. И така поне до края на юли.

Янтра, не знам с какво косите, но...имаме двор 1 декар, отнема ни 30 мин да му окосим тревата. Косим 2 пъти на месец, а тук от влагата и топлината тревата расте като за световно