АВГУСТинчето дивее, на мама хич не й се смее
- Публикувана: 4 дек. 2011, 21:16 ч.
- Последно мнение: 5 фев. 2012, 00:19 ч.
# 570
24 ян. 2012, 00:45 ч.
Агнес, мила, истината е, че чудесата ни заобикалят. Ето, ти и твоя малък пакостник, Тупурче, чийто случай уж бил безнадежден. Петър на Дес, моята Софи, за която не ми даваха шанс, че ще оцелее. 
Когато човек е в емоционална дупка е трудно да вярва в чудеса, но поне може да се огледа и да ги види, те са истински.
А колкото до мен, не ме засягаш в никакъв случай. Едната причина разбира се е страхът ми да преживеем същото. От друга страна се консултирах с различни лекари и рискът е много голям. Тук вече решението е сложно - да рискувам, означава първо да застраша детето, второ има риск и то не малък и за мен. Не мога да рискувам да оставя детето си без майка, нали. След раждането аз бях в достат тежко състояние... Една родилка почина от същото точно тогава... Много ми е мъчно, аз също съм искала винаги повече деца... Сега като виждам колко невероятно чувство е майчинството, искам дори повече. Но не мога. За това сме решили почти на 99% осиновяване, но просто сега момента не е подходящ за това.
Виж целия пост
Когато човек е в емоционална дупка е трудно да вярва в чудеса, но поне може да се огледа и да ги види, те са истински.
А колкото до мен, не ме засягаш в никакъв случай. Едната причина разбира се е страхът ми да преживеем същото. От друга страна се консултирах с различни лекари и рискът е много голям. Тук вече решението е сложно - да рискувам, означава първо да застраша детето, второ има риск и то не малък и за мен. Не мога да рискувам да оставя детето си без майка, нали. След раждането аз бях в достат тежко състояние... Една родилка почина от същото точно тогава... Много ми е мъчно, аз също съм искала винаги повече деца... Сега като виждам колко невероятно чувство е майчинството, искам дори повече. Но не мога. За това сме решили почти на 99% осиновяване, но просто сега момента не е подходящ за това.
# 571
24 ян. 2012, 12:31 ч.
Наде, наистина съжалявам. Все пак не губи надежда. Медицината напредва с всеки изминал ден. Може и при теб да се случи още едно чудо. Само не губи надежда. 
Майка ми е лежала с мен почти през цялата бременност в патология за задържане. Била е на 31г. и е имала два спонтанни между мен и сестра ми. Обяснили са и че е много рискова бременност и за нея и за мен. Обаче сестра ми тропнала с крак и казала, че иска някой да и вика "како", та ето ме мен на този свят. Но майка ми до ден днешен е невероятно благодарна на лекаря си, който през всичките тези месеци е бил до нея, вкл. ме е изродил. Този млад тогава лекар в последствие преди 14г следи бременноста на сестра ми.
Осиновяване - нямате си и на идея как искам да си взема Бобо от дома. Влюбих се в това дете. Но знам, че при мен той ще е по зле, от колкото в дома или осиновен от хора, които наистина имат нужната енергия, време, пари и т.н. да се грижат за него.
Винаги съм се чудела възможно ли е човек да обича чуждо дете толкова, колкото обича своето.
П.П. И до ден днешен не казвам на сестра ми "како"
Виж целия пост
Майка ми е лежала с мен почти през цялата бременност в патология за задържане. Била е на 31г. и е имала два спонтанни между мен и сестра ми. Обяснили са и че е много рискова бременност и за нея и за мен. Обаче сестра ми тропнала с крак и казала, че иска някой да и вика "како", та ето ме мен на този свят. Но майка ми до ден днешен е невероятно благодарна на лекаря си, който през всичките тези месеци е бил до нея, вкл. ме е изродил. Този млад тогава лекар в последствие преди 14г следи бременноста на сестра ми.
Осиновяване - нямате си и на идея как искам да си взема Бобо от дома. Влюбих се в това дете. Но знам, че при мен той ще е по зле, от колкото в дома или осиновен от хора, които наистина имат нужната енергия, време, пари и т.н. да се грижат за него.
Винаги съм се чудела възможно ли е човек да обича чуждо дете толкова, колкото обича своето.
П.П. И до ден днешен не казвам на сестра ми "како"
# 572
24 ян. 2012, 12:43 ч.
Ей, момичета какво е това затишие??????
айде да отворим нова страница и да си продължим с позитивните мисли и настроения.Всеки има трудности и перипетии,но все някак трябва да се прескочат.и аз си имам тук един "проблем" в човешки облик ,ама реших просто да не го забелязвам,че повече се изнервям.
А сега да си похваля и моето човече.Днес яде закуската си сам с лъжица! Глада ни е голям съюзник,да знаете ! та вече се храни сам с вилица и лъжица,а понякога ползва лъжицата и аз нож.
иначе ние бяхме 3 дена във Велико Търново при родата на мъжа ми.Там си има малкия един братовче негов набор и голяма игра падна.като излючим напрежението по време на път си изкарахме добре.не знам как да пътуваме с малкия на дълги разстояния- не ще да седи в тази седалка и това е.дайте съвети!
Хайде лек ден и
Виж целия пост
айде да отворим нова страница и да си продължим с позитивните мисли и настроения.Всеки има трудности и перипетии,но все някак трябва да се прескочат.и аз си имам тук един "проблем" в човешки облик ,ама реших просто да не го забелязвам,че повече се изнервям.
А сега да си похваля и моето човече.Днес яде закуската си сам с лъжица! Глада ни е голям съюзник,да знаете ! та вече се храни сам с вилица и лъжица,а понякога ползва лъжицата и аз нож.
иначе ние бяхме 3 дена във Велико Търново при родата на мъжа ми.Там си има малкия един братовче негов набор и голяма игра падна.като излючим напрежението по време на път си изкарахме добре.не знам как да пътуваме с малкия на дълги разстояния- не ще да седи в тази седалка и това е.дайте съвети!
Хайде лек ден и
# 573
24 ян. 2012, 12:45 ч.
Пускам му филмчета на лаптопа, до сега не съм измислила нищо по-добро, иначе реве та се къса, а аз не го пускам да слиза от столчето
Виж целия пост
не знам как да пътуваме с малкия на дълги разстояния- не ще да седи в тази седалка и това е.дайте съвети!
Хайде лек ден и
Хайде лек ден и
Пускам му филмчета на лаптопа, до сега не съм измислила нищо по-добро, иначе реве та се къса, а аз не го пускам да слиза от столчето
# 574
24 ян. 2012, 12:48 ч.
офффф, ми и аз го бях приготвила като вариант,ама той ще започне в един момент да затваря и отваря компютъра, а и все натиска копчето за вкючване и изключване.
Виж целия пост
# 575
24 ян. 2012, 12:58 ч.
еее, ма аз не му го давам в ръцете , държа го на прилично разстояние и той си гледа.
Давам солетки, водичка, доспива му се по някое време, дремва и така. Ние пътуваме София-Варна и никак не е лесно.
Друго, което мога да ти предложа е да тръгвате много рано - към 03:00-04:00 часа, то зависи и колко път имате де. Така детето ще спи в колата. Ние на отиване така направихме. Тръгнахме в 04:00 и той до към 08:00 спа и после имахме само още 2 часа път
Виж целия пост
офффф, ми и аз го бях приготвила като вариант,ама той ще започне в един момент да затваря и отваря компютъра, а и все натиска копчето за вкючване и изключване.
еее, ма аз не му го давам в ръцете
, държа го на прилично разстояние и той си гледа.Давам солетки, водичка, доспива му се по някое време, дремва и така. Ние пътуваме София-Варна и никак не е лесно.
Друго, което мога да ти предложа е да тръгвате много рано - към 03:00-04:00 часа, то зависи и колко път имате де. Така детето ще спи в колата. Ние на отиване така направихме. Тръгнахме в 04:00 и той до към 08:00 спа и после имахме само още 2 часа път
# 576
24 ян. 2012, 13:06 ч.
Аз щях да кажа същото - издебвам момент, в който да й се спи и така пътуваме. Но пък не ни се и налага да пътуваме много надалеч, та на по-дълги разстояния не знам как ще се държи.
Виж целия пост
# 577
24 ян. 2012, 13:15 ч.
и ние така правим!
горе-долу предвиждам кога ще й се доспи много, ама много и тръгваме..
Виж целия пост
Аз щях да кажа същото - издебвам момент, в който да й се спи и така пътуваме.
и ние така правим!
горе-долу предвиждам кога ще й се доспи много, ама много и тръгваме..
# 578
24 ян. 2012, 13:52 ч.
И аз гледам така га организирам пътуването да съвпада с времето за спане. Също нося и лаптопа и понякога пускам детскли филмчета или музика. Аз съм забелязала че ако стоя на задната седалка при Ники много мрънка и иска да го взимама в мен, но ако седна отпред и почти не се обажда. Та при нас и това е вариант - да си стои сам отзад.
Виж целия пост
# 579
24 ян. 2012, 13:59 ч.
Пускам му филмчета на лаптопа, до сега не съм измислила нищо по-добро, иначе реве та се къса, а аз не го пускам да слиза от столчето
то според мен варианта е точно да не се пуска да слиза от столчето, защото научи ли един път , че като ревне го откопчаваш и вземаш после отърване няма!
и аз едва се преборих със всички съвети от роднини, как трябва да седя отзад при детето и да му държа ръката едва ли не. ревеше малко преди, после разбра ,че няма вариант и сега седи. Избирам винаги момента за тръгване ,когато е почти заспал. На нас обаче най-дългото пътуване ни е 3 часа до родния град на мъжа ми.
Иначе пътуването вечер за тези големи разстояния май най е оферта
Виж целия пост
не знам как да пътуваме с малкия на дълги разстояния- не ще да седи в тази седалка и това е.дайте съвети!
Хайде лек ден и
Хайде лек ден и
Пускам му филмчета на лаптопа, до сега не съм измислила нищо по-добро, иначе реве та се къса, а аз не го пускам да слиза от столчето
и аз едва се преборих със всички съвети от роднини, как трябва да седя отзад при детето и да му държа ръката едва ли не. ревеше малко преди, после разбра ,че няма вариант и сега седи. Избирам винаги момента за тръгване ,когато е почти заспал. На нас обаче най-дългото пътуване ни е 3 часа до родния град на мъжа ми.
Иначе пътуването вечер за тези големи разстояния май най е оферта
# 580
24 ян. 2012, 14:12 ч.
При нас няколко пъти се налага пътуване по 6-7 часа и тогава тръгвахме в 5 ч. сутринта, тя спеше до около 8 ч. и то половината път минало. След това доста почивки, но за съжаление аз я научих да я взимам и често седеше в мен. Но от 1-2 месеца се мъча да я науча да си седи в столчето, че с бебето ще видя зор - едно да седя при две столчета, че и да взимам две деца сигурно. Затова сега сядам отпред и не я пускам да става. Но пътуването ни е по час максимум и гледам повечето пъти тя да спи. Задължителни са почивки при големи пътувания, за да се изпъне и разтъпче малко детето, но в този студ ...
Виж целия пост
# 581
24 ян. 2012, 14:25 ч.
Хахха, Маринка, стана ми смешно, аз правя точно така 
Стоя отзад при Софи и винаги се държим за ръчичка 
Но много обичам и така свикнахме двете, тя задължително подава ръчичка. Не смея да я оставя сама отзад, защото понякога повръща при пътуване.
Иначе тя не плаче, свикнала е, ние сме пътували много и на дълги разстояния от съвсем мъничка и знае, че от столчето мърдане няма. Но и на нея й омръзва, от време на време примрънква - слизаме, правим разходка. Давам водичка, нещо за хапване, играчки. Има едни масички за столчета за кола и комплекти с играчки само за пътуване. Мислех да купувам, но няма да е сега.
За лаптопа е идея, не съм се сещала.
Софи също много обича баща й като пусне z-rock, увеличава звука и тя почва да дивее от място
Виж целия пост
Стоя отзад при Софи и винаги се държим за ръчичка Но много обичам и така свикнахме двете, тя задължително подава ръчичка. Не смея да я оставя сама отзад, защото понякога повръща при пътуване. Иначе тя не плаче, свикнала е, ние сме пътували много и на дълги разстояния от съвсем мъничка и знае, че от столчето мърдане няма. Но и на нея й омръзва, от време на време примрънква - слизаме, правим разходка. Давам водичка, нещо за хапване, играчки. Има едни масички за столчета за кола и комплекти с играчки само за пътуване. Мислех да купувам, но няма да е сега.
За лаптопа е идея, не съм се сещала.
Софи също много обича баща й като пусне z-rock, увеличава звука и тя почва да дивее от място
# 582
24 ян. 2012, 14:33 ч.
Либи, пък ние куфеем на АС/DC и Сепултура. И се държим за ръчичка, такава ми е една мекичка и нежна и все я мачкотя Магдаленита. Много е лошо това с повръщането при пътуване, аз бях така дълги години.
Тупурче, права си за почивките, трябва да се правят.
Виж целия пост
Тупурче, права си за почивките, трябва да се правят.
# 583
24 ян. 2012, 14:40 ч.
Калоян също повръща, особено ако е ял, тогава е сигурна мацаницата
За това на път давам само сухи солени неща - хлебче, солетки, колкото да залъже глада
Виж целия пост
За това на път давам само сухи солени неща - хлебче, солетки, колкото да залъже глада
# 584
24 ян. 2012, 15:52 ч.
ммм, да и ние се усетихме да пътуваме така (даже ходехме за риба така- приспива му се на малкия ,товарим се и хоп на езерото.докато той спи и мама хвърля въдицата 
) . Обаче той спи маь по 1 час и половина.после иска да става.или пък като се е заиграл ,а трябва да се прибираме пак са рефове....
Виж целия пост
) . Обаче той спи маь по 1 час и половина.после иска да става.или пък като се е заиграл ,а трябва да се прибираме пак са рефове.... Препоръчани теми