Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
Последно мнение: 8 ноем. 2026, 20:25 ч.

424 100
5 661

schreier - Ентусиаст

A

# 3 720 7 май 2023, 18:31 ч.

Тази седмица сънувам мама често, някакси само на присъствие обаче, без образ. Трудно е да го обясня.

Много ме е страх от смъртта напоследък, страх ме е да не загубя още някого...
В един от сънищата ми, мъжът ми беше починал, майка ми беше жива, но се разболя и пак умираше. Ужасно беше! През цялото време се чудех как ще се справя сама..
Днес свекърва ми се обади и каза, че е намерила съседката в безпомощно състояние (свекърва ми я наглежда, защото са приятелки, но беше на почивка цяла седмица). Тя е самотна - няма роднини, няма деца, мъжът й починал преди много години. Лежала е сама от сряда - това е последният брой вестник, който са намерили при нея, всички други са били в пощенската кутия.
И това в момента ме натоварва много.. сигурно ви е струва неадекватно, но на мен - не.

Виж целия пост

Почетен член

# 3 721 9 май 2023, 18:07 ч.

11 месеца без майка ми...
Напоследък имах проблеми със стария си котарак, тичах покрай него и се сетих как веднъгж тя беше казала иронично на щерка ми: "Тя майка ти за мен няма да плаче толкова, колкото за котарака"
И наистина последния път се получи така - оплаках го предварително, защото мислех, че е нещо нелечимо и ще се наложи да го приспиваме, той пък се оправи
Докато за нея не съм плакала предварително, защото все мислех, че ще се справим, че тя е борец и ще прескочи и този трап... Бях уверена, че с брат ми и външна помощ ще се справим, бях се приготвила за дълги отпуски...
Натрапчива мисъл ми е, че точно аз я изпуснах, колкото и да ме убеждават в обратното...

Виж целия пост

D

Потребител

# 3 722 9 май 2023, 18:27 ч.

Не си го втълпявай. Май този, който най-много се раздава за близките си, все търси вина у себе си. И онази мисъл, че все нещо е можело да бъде направено по-добре...

Виж целия пост

Почетен член

# 3 723 9 май 2023, 18:36 ч.

Цитат на: Djaky в вт, 09 май 2023, 18:27

Не си го втълпявай. Май този, който най-много се раздава за близките си, все търси вина у себе си. И онази мисъл, че все нещо е можело да бъде направено по-добре...

Там е работата, че не съм аз по-раздаващата се, брат ми винаги е правел много повече. Но е стечения на обстоятелствата - той се ожени по-късно, няма деца, самонает е и може да си организира времето, а аз съм от 9 до 17 ч. А и майка ми на него се доверяваше повече, той й беше душеприказчикът
Дори в онзи ден с него се сдърпахме трябва ли да се прави още нещо, ама той отдавна се занимавал с нея, да не му давам акъл. Само дето почина пред мен и дъщеря ми, не при него
На 4 май беше РД, наплаках се.... какво друго да правя

Виж целия пост

А

Анонимен

# 3 724 9 май 2023, 22:38 ч.

Ох, Сиско! И аз мисля много пъти дали е могло нещо да се направи за татко, но не … не бива да живеем с тази мъка. Понякога хора оцеляват и в самолетни катастрофи и какви ли не бедствия. Просто имат дни.

Баща ми умря много самотен. Сам успя да прогони всички и не бяхме до него в последните му дни. Много е тъжно. Мисля, че поуката е просто да сме добри един с друг.

Виж целия пост

Новак

# 3 725 9 май 2023, 23:12 ч.

Цитат на: vaychka в чт, 27 апр 2023, 21:46

Форест, няма да ти казвам, че трябва да се стегнеш. Всички тук те разбираме.
10 години откакто татко излезна и не се прибра повече, и след месец ще станат 5 откакто намерих мама умряла ...
Сънувам ги последните 5 години всяка нощ, абсолютно всяка. Не искам, защото като стана тях ги няма. Все едно всяка сутрин първо се сблъсквам с това, че ги няма.
Имам ММ, с който в момента сме на такъв етап, че и аз не знам накъде сме, и деца нямаме, на 43 съм вече.
И с хапчета, и без хапчета при мен все тая. Няма разлика.
Докарах се дотам, или перименопаузата ме докара, че сега съм с хипертония, пред сърдечна недостатъчност, с леко висок холестерол и се чудя аз ще доживея ли поне до 50, те поне до 61 добутаха и двамата.
Та така, ох, не знам, имах нужда и аз да споделя ... Да, живота си върви, но това е част от моят живот.

Vaychka, и аз като теб всяка вечер до скоро сънувах майка и татко. Татко почина на 56 г., аз бях на 24. Тогава отключих тежка депресия и страхова невроза. 4 год. не знаех къде се намирам. Деца нямахме. Успях някак да се събера и на 43г. осиновихме нашето момченце, което вече е на 14г. Беше бебе, на 11 месеца. После и мама си отиде... Но той ми дава сили да продължавам напред. И аз съм от много години с хипертония, дискова херния и куп други болежки. Много АД и транквиланти съм пила.Ако искаш, пиши ми на л.с.

Виж целия пост

# 3 726 9 май 2023, 23:22 ч.

Благодаря ви!
Мислим за осиновяване, но трябва да се подредят някои неща за да има смисъл.
Живеем, и правим каквото можем. Ще видим какво ще стане.

По повод последните постове, и ние карахме мама последната ѝ вечер да я заведем на лекар, да извикаме някой, да направим нещо, виждаше се, че не ѝ е много добре. Не успяхме насила, а на сутринта вече я нямаше. Някой път те правят изборите си сами. Татко пък предният ден си беше на редовният кардиолог, всичко идеално, беше отпуска, щастлив, спокоен, и пак ... каквото имало да става - става.

Просто ми липсват. Имам си само ММ и сестра ми. По стечение на обстоятелствата и всичките ни други близки роднини вече ги няма. Няма къде и с кой да говоря за това, не че управлява живота ми, но е част от него.

Виж целия пост

Потребител

# 3 727 10 май 2023, 02:07 ч.

Цитат на: Sherilyn в вт, 09 май 2023, 22:38

Баща ми умря много самотен. Сам успя да прогони всички и не бяхме до него в последните му дни. Много е тъжно. Мисля, че поуката е просто да сме добри един с друг.

Такъв е бил неговият избор.
Когато дойде моето време, също ще изпъдя децата, не искам никой близък да вижда как си отивам и да се тормози покрай мене.

Виж целия пост

Forest rain

# 3 728 10 май 2023, 20:34 ч.

Вчера подреждах разни изследвания на децата ми. Попадна ми диск с рентгенова снимка на дъщеря ми, правена ден преди баща ми да почине. Той беше 8 дни в интензивното. Вглеждах се в резултата и дори не помня, че се е налагало такова изследване на детето ми. Аз умирам от ужас, ако нещо не е наред с децата ми. Като се върна назад, нищо не помня освен погребението. То ми е запечатано ярко в съзнанието. Дори съм прибрала последните изследвания на баща ми, без да разбера. Днес се скъсах да плача. Майка ми ме обвинява, че не съм му намерила добър лекар. Аз не помня нищо. Всичко ми е мъгла, всичко се слива.
Спрях си антидепресанта, не го сънувам. Имам много ярки сънища, но той не присъства. Още не мога да се съвзема.

Виж целия пост

# 3 729 11 май 2023, 06:13 ч.

Forest, отдалечи се от хората ,които те натоварват,дори и да е майка ти. Ние сами достатъчно се.обвиняваме и страдаме , за да ни го казват и други. И на мен съседки ми казваха ,защо заведе майка си в болницата да я.уморят . Това не е нормален коментар , чувствам се като убиец татко почина вкъщи ,майка в.болницата. И аз съм на антидепресант , пак сънувам ,но поне малко спя и сърцето ми работи по- нормално.
Скоронпак си мислех по въпроса ,каква трудна задача е детето да в отговорно за родителя. Ние сме поели грижата в онзи момент и отговорността , беше ми много тежко ,няма възрастен до който да се допиташ ,аз съм на 40+ и въпреки това тогава се чувствах безпомощна. По друг начин усещах отговорността за собственото си дете ,докато растеше . Тази грижа към родителите в този момент беше нещо страшно.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 3 730 11 май 2023, 07:23 ч.

Днес мама щеше да навърши 72. Вече трета година няма как да й се обадя, да я прегърна, да празнуваме. Много ми липсва и е много тежко.

Виж целия пост

Forest rain

# 3 731 11 май 2023, 16:56 ч.

Sunrise, не мога да се отдалеча от майка ми. Макар че имам деца и съпруг, знам, че само тя ме обича истински. От децата си нищо не очаквам. Аз ги обожавам, но те не ми дължат нищо, а и са още малки. Аз съм тази, която винаги ще е до тях, те не са длъжни да са до мен. Очаквам някой ден да ми разбият сърцето и съм го приела. Мъжът ми, за него не знам какво са кажа. Засега уж ме обича, но нищо не се знае. Аз не вярвам в безусловната любов между хората като цяло, а и с него животът ми е само и единствено битовизъм. Остава ми майка ми, отиде ли си и тя, ще се почувствам напълно сама. Колкото и да ме обвинява, на нея й е много по- тежко. Живее сама, ние сме на 5 мин. с кола от нея, но тя ми е споделяла, че нощите са й най- тежки. Никога не е живяла сама, не мога да й се сърдя, че ме обвинява. В крайна сметка животът на всички ще приключи, това ми дава някаква утеха. Някой ден и моят ще свърши и най- после ще съм свободна от този отвратителен и гаден свят, който ненавиждам.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 3 732 11 май 2023, 17:29 ч.

О, не, не бива така! Всичко е в нас и животът, и отчаянието, и силата, и слабостта.
Пътувай. Пътувайте. Може сама да тръгнеш нанякъде, екскурзии бол, може и с приятелка. Може всички да тръгнете заедно. Махни се от там. Мен точно пътуването ми даде дъх. При мен беше загубата по много нелеп начин, никога няма да приема, че ги загубих така идиотски. Исках мама да бъде изпратена от любимите си хора, а не да се гърчи в декубативни рани в болницата и да знае, че я чака черния чувал. Тате го лъгах, че мама не е в моргата, а с връзки съм я прибрала в къщи и цяла нощ ще бъда при нея (такава традиция има). Поне него отървах от такава смърт.
Няма да мога да дишам по-леко, докато не науча, че имам внуче или внуци. Да знам, че мечтата на нашите се е сбъднала.
Но ти гледай напред, от децата можеш да очакваш толкова много - обич, а обичта е това, което си изгубила, а можеш да получиш отново. Или всъщност - никога не си губила.
Пътувай! Пътувай! Пътувай!

Виж целия пост

P

Ентусиаст

# 3 733 11 май 2023, 17:47 ч.

Момичета,нищо не пиша ,но ви чета и изживявам написаното от вас, да и си поплаквам.
След дни е годината на майка и много болка ми се е насъбрала .

Виж целия пост

T

# 3 734 11 май 2023, 19:22 ч.

И аз изнасям година, след седмица😭😭😭
Все така жестоко е...и все не вярвам, че е истина. Буца, тъга...

Виж целия пост

Препоръчани теми

Търся мнения и съвети за отношенията с родителите ми

11 273
192

Лични и семейни отношения

Трябва ли жената да е "послушна"?

9 571
170

Лични и семейни отношения

Рак - на финала как можем да помогнем най-ефективно?

3 817
19

Здравословни проблеми

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.