Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Аз също бях като тресната. Не можех да го възприема, не можех да го повярвам, не можех да заплача, сякаш просто гледах отстрани. Все още ми е трудно да повярвам на моменти, че се е случило.
Аз пък усещах внезапно аромат на цветя около мен. Докъм 40-я ден се случваше, ей така да ми замирише много приятно за секунди. Вкъщи съм била, да речем седнала с книга на дивана, просто няма откъде да дойде този аромат. После престана да се случва.

Здравейте на всички!

Открих този форум, защото и аз като всички тук загубих мама преди четири години и от тогава животът ми е празен и безсмислен. Не е вярно, че времето лекува. Просто свикваш с болката и продължаваш да живееш, макар че не ти се иска. Мама беше всичко за мен. Тя беше моята най - добра приятелка. Знаеше всичко за мен и аз бях свикнала всичко да й споделям. През 2005 година получи много лек инсулт, който преодоляхме. Шест месеца по- късно получи втори инсулт, който беше тежък, но стигнахме до ниво да се движи с бастун, макар и с оскъден говор. Аз се обвинявам за този инсулт, макар че всички доктори ме убеждават, че тя е имала сърдечно заболяване, което води до инсулт и е било неизбежно. Откриха ми бактерията хеликобактер и аз и споделих, че води до рак. Тя много се притесни. Аз я свързах с личния си доктор, за да й обясни, че не е страшно. А тя реши, че крия нещо от нея. И така, четири дни след това тя получи инсулт. Много ме е страх да не съм аз причината и това ме тревожи всеки ден, всяка минута. Не мога да си простя ако аз съм причинила всичко това. Стигнах до там, че имах мисли за самоубийство и не ми се живееше и се наложи да мина на антидепресанти и психотропни, защото не знаех как да продължа живота си. Консултирах се с много възможни доктори за заболяването й, изчетох всичко, което е в интернет за предсърдното мъждене, но в мене остана неизличимата вина, която ме побърква и не знам какво да направя. Упреквам се и за много други неща, които ме задушават, защото не мога да мисля за нищо друго. Искам ако наистина съм виновна, Господ да ме прибере и да не се измъчвам повече. Всеки ден се моля и искрено се надявам мама да е добре, но болката е изпепеляваща.............Не зная какво да направя, за да не ме измъчва такова чувство на вина ...Ужасно е!                     

peshy1970, възможно е чувството ти за вина да има връзка с мъката, която изживяваш по загубата на майка ти. Аз също имам такива моменти все още, въпреки че са минали четири години, но за щастие са все по-нарядко. Започвам да усещам крещяща липса, да връщам всичко назад като на лента, преживяванията, мъката, а после и вина за неща, които са били под мой контрол, но само от гледната точка на настоящия момент, не тогава. Със сигурност не си направила нещо погрешно и, ако сега се върнеш в миналото пак, без спомени и опит, сигурно нещата биха се случили по абсолютно същия начин. Не се обвинявай за това, което е решила съдбата и недей да живееш с такава вина. По-скоро потърси съвет от психолог как да се пребориш с депресивните настроения, защото четири години са дълго време.

Абсолютно същото се случи и при нас.Много приятна миризма,най-близка до миризмата на  цветя,но не точно.След 40 ден престана.Миризмата усещах аз ,в моя дом,а не при татко и сестра ми,сутрин рано ,по ръчичките на малкия ми тогава племенник.

Мили момичета, сърдечни съболезнования на всички, загубили милите си майчици!
Пращам ви много прегръдки и сила, а сега точно сила нямам, сякаш съм изпепелена.

Моята скъпа, най-мила и най-добра майчица почина вчера, след 8 години Алцхаймер. Още съм в шок.... Макар да знам, че така е по-добре за нея....

...Звъня и никой не ми вдига.
Къде си, мамо?
"Заминах, моето момиче.
И вече няма да се върна."

Nalia,
съболезнования, мила. Светла и памет на твоята майчица

Благодаря ти най-сърдечно, мила Месечинке!   

Nalia, съболезнования, да почива в мир майчицата ти.

Благодаря, ти, мило момиче!

Nalia 
Съболезнования, нека почива в мир твоята майчица 

Налиа, съжалявам, искрено. Бъди силна.

Ужасно е да загубиш най-близкия си човек ...Поне за мен беше такава.Вече девет години минаха и нито ми липсва по-малко ,нито успях да го превъзмогна.Просто с годините се научаваш да подтискаш мъката в себе си ...Истината е ,че някак на периоди скръбта се връща все така неутешима .

Благодаря на всички ви! Много сте мили...!

Nalia, моите най-искренни съболезнования, миличка. Съчувствам ти напълно,загубих мама преди 10 месеца,но сякаш беше вчера. Днес е задушница, дано почиват в мир и да са на едно по добро място

Когато започнах тази тема, много ме болеше и наистина не знаех какво да правя от там нататък.
Зная, че бях много емоционална и на моменти нелогична.
Но понеже зададох въпроса, искам и да отговоря - преодолява се. Трудно, болезнено, на моменти налудничаво, но се преодолява.
Претърпях нелеп инцидент преди два месеца. Озовах се в Окръжна болница с доста усложнения. Като си прочетох епикризата, амиии... те бая са се стегнали да не взема да се спомина и да им усложня отношенията със ЗК. Но всъщност аз си проходих и проговорих 12 часа след инцидента и съм убедена, че е защото мама е бдяла над мен.
Нещото, което искам да напомня е, че докато ние се тръшкаме за майките си (простете за грубия език, моля, но си е така), поне по едно детенце ни наблюдава и започва да се тръшка далеч преди ние да сме го поставили в ситуацията.
Майка ми си отиде изневиделица, беше голяма опора за мен и много я обичам. Но тя си отиде, а аз съм тук, моето дете е тук. И, да, ще си плача понякога, защото най-невероятните неща ме удрят под лъжичката, но го преодолях. Ще преодолеете и вие, защото сте по-силни от мен, а пък аз успях.
Прегръщам ви,
Дани.