Нещото, което искам да напомня е, че докато ние се тръшкаме за майките си (простете за грубия език, моля, но си е така), поне по едно детенце ни наблюдава и започва да се тръшка далеч преди ние да сме го поставили в ситуацията.
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 15 юли 2026, 00:14 ч.
# 495
1 ноем. 2014, 22:56 ч.
Виж целия пост
Това е така. Моето дете скоро започна да осъзнава какво точно искам да кажа с това, че майка ми е умряла. И оттогава такива въпроси ми задава и такива неща говори, та ми настръхва косата...
# 496
2 ноем. 2014, 00:49 ч.
Не знам дали е преодоляване или приемане на факта, че мама я няма. Има ситуации в които се питам "Как би постъпила мама?", "Какво би казала за това?" и отговор нямам 
с напредването на годините осъзнавам, че мама е тази от чиито опит би било най добре да почерпя (и го правя за много неща). Но си има и неща които не знам за нея, дали аз съм била прекалено незряла за да ги осъзная навремето (моята мама си отиде от нас преди 12 г.) или тя не е минавала през подобни житейски перипетии не знам и никога няма да узная. Факт е че едно дете винаги има нужда от мама и на 5 и на 15 и на 30 г. се пита "Къде си мамо?" а ми отговаря тишината 
Истината е че мама ми липсва, нищо че съм преодоляла загубата и в трудни ситуации се сещам първо за нея и ме боли че я няма тук и сега до мен....
Виж целия пост
с напредването на годините осъзнавам, че мама е тази от чиито опит би било най добре да почерпя (и го правя за много неща). Но си има и неща които не знам за нея, дали аз съм била прекалено незряла за да ги осъзная навремето (моята мама си отиде от нас преди 12 г.) или тя не е минавала през подобни житейски перипетии не знам и никога няма да узная. Факт е че едно дете винаги има нужда от мама и на 5 и на 15 и на 30 г. се пита "Къде си мамо?" а ми отговаря тишината Истината е че мама ми липсва, нищо че съм преодоляла загубата и в трудни ситуации се сещам първо за нея и ме боли че я няма тук и сега до мен....
# 497
7 ноем. 2014, 07:55 ч.
И в трудни ситуации и в най-радостните моменти ми мипсва МАМА.
Виж целия пост
# 498
22 ноем. 2014, 16:50 ч.
За съжаление и аз ще се запиша в темата момичета....
Ще ви дочета първо и после ще разказвам
Виж целия пост
Ще ви дочета първо и после ще разказвам
# 499
22 ноем. 2014, 21:13 ч.
Съболезнования
Аз сънувах снощи мама, много реален сън беше, плаках и на сън и на яве- очите ми бяха мокри, цяла нощ я сънувах, събуждах се и съня после продължаваше, говорих с нея. Много ми е тежко.
Не се лигавя, не мога да го осъзная, че я няма, някак ми е нереално все още, все се връщам в оня ден и дните преди това, последната ни среща, думите, усмивките, как ме изпрати..липсва ми, безумно ми липсва...
Виж целия пост
Аз сънувах снощи мама, много реален сън беше, плаках и на сън и на яве- очите ми бяха мокри, цяла нощ я сънувах, събуждах се и съня после продължаваше, говорих с нея. Много ми е тежко.
Не се лигавя, не мога да го осъзная, че я няма, някак ми е нереално все още, все се връщам в оня ден и дните преди това, последната ни среща, думите, усмивките, как ме изпрати..липсва ми, безумно ми липсва...
# 500
22 ноем. 2014, 22:31 ч.
Магнитче,
много е рано още, много ти е прясно всичко Гуш.
Awesome user name,
съболезнования и от мен.
Виж целия пост
много е рано още, много ти е прясно всичко
Гуш.Awesome user name,
съболезнования и от мен.
# 501
23 ноем. 2014, 05:50 ч.
Благодаря ви, момичета
magnet_for_happiness, колко време е минало при теб?
Редактирам се, видях в подписа ти....
Ние идната събота ще слагаме 3 месеца...
Само три пъти я сънувах, единия дори не го помня, но знам, че я сънувах...
Последния път като я видях на сън си спомням, че аз бях изгубена и безсилна, на някаква автогара, не знаех къде, не знаех какво да правя и след малко тя влезе във въпросната автогара много силно се прегърнахме и аз се събудих... искам да я сънувам още
Отказах се аз да чета цялата тема, все приемам и чуждата болка като моя и знам, знам, че много ще плача
Виж целия пост
magnet_for_happiness, колко време е минало при теб?
Редактирам се, видях в подписа ти....
Ние идната събота ще слагаме 3 месеца...
Само три пъти я сънувах, единия дори не го помня, но знам, че я сънувах...
Последния път като я видях на сън си спомням, че аз бях изгубена и безсилна, на някаква автогара, не знаех къде, не знаех какво да правя и след малко тя влезе във въпросната автогара много силно се прегърнахме и аз се събудих... искам да я сънувам още
Отказах се аз да чета цялата тема, все приемам и чуждата болка като моя и знам, знам, че много ще плача
# 502
23 ноем. 2014, 09:21 ч.
Съболезнования, Awesome user name 
Ще мине време и ще се успокоите момичета, още всичко ви е много прясно.
В началото спомена от последната ми среща с мама ме караше да плача, сега е само тъгата останала. Като знам моята мама колко се измъчи с болестта, ми е вид утеха че се отърва от агонията и болката.
Виж целия пост
Ще мине време и ще се успокоите момичета, още всичко ви е много прясно. В началото спомена от последната ми среща с мама ме караше да плача, сега е само тъгата останала. Като знам моята мама колко се измъчи с болестта, ми е вид утеха че се отърва от агонията и болката.
# 503
23 ноем. 2014, 21:04 ч.
Аз изпратих вчера мама. Издъхна в ръцете ми. Още съм в едно... никакво състояние. Много ми е притеснено в момента за баща ми, не знам и за него какво да направя.
Виж целия пост
# 504
23 ноем. 2014, 21:50 ч.
Elpis, моите съболезнования.
Разбирам те за баща ти, аз бях така само че в обратен вариант...
Ако има как не го оставяй сам, или му се обаждай постоянно..
Виж целия пост
Разбирам те за баща ти, аз бях така само че в обратен вариант...
Ако има как не го оставяй сам, или му се обаждай постоянно..
# 506
24 ноем. 2014, 09:14 ч.
Elpisр
нека е светло на душата и, съболезнования за огромната ви загуба
За баща ти... не го оставяйте сам, наистина, моят една седмица спа у нас, просто не можех да го оставя сам в онзи апартамент, където се случи най-страшното и то пред очите му. И за мен той беше най-голямата грижа и притеснение. Той в крайна сметка намери утеха в книгите за живота след смъртта. Всеки сам намира начин да се спаси и съхрани. Тежко е, много, но с времето ще се научите да живеете с болката и ще е по-различно... Някой ден.
Виж целия пост
нека е светло на душата и, съболезнования за огромната ви загуба
За баща ти... не го оставяйте сам, наистина, моят една седмица спа у нас, просто не можех да го оставя сам в онзи апартамент, където се случи най-страшното и то пред очите му. И за мен той беше най-голямата грижа и притеснение. Той в крайна сметка намери утеха в книгите за живота след смъртта. Всеки сам намира начин да се спаси и съхрани. Тежко е, много, но с времето ще се научите да живеете с болката и ще е по-различно... Някой ден.
# 507
24 ноем. 2014, 15:35 ч.
Elpisр,съболезнования! Утре стават 40 дни откакто изпратихме майка.Първите дни не вярвах,въпреки,че последните 2 год.беше в тежко състояние, но беше жива.Сънувам я почти всека нощ,все така идва в съня ми,като болна.Тежко е, много тежко.
Виж целия пост
Утре стават 40 дни откакто изпратихме майка.Първите дни не вярвах,въпреки,че последните 2 год.беше в тежко състояние, но беше жива.Сънувам я почти всека нощ,все така идва в съня ми,като болна.Тежко е, много тежко.
# 508
24 ноем. 2014, 16:43 ч.
Малко извън темата момичета, но поста на IKAFETO ме подсети да ви задам един въпрос.
На какво според вас се дължи начина, по който ги сънуваме, близките ни, които вече не са сред нас? Питам, защото леля ми сънува дъщеря си винаги като малко момиченце, а тя почина на 30.
Аз за първи път като сънувах мама я сънувах с един неин приятел, който почина преди няколко години, него не го бях сънувала до сега никога...
Казват, че е по-лесно да възприемеш загубата, когато човека е бил тежко болен преди това, но едва ли, едва ли има начин да приемеш по-лесно загубата.
Всички проблеми, които ми се натрупаха сега допълнително ме смачкват, роднини тръгнали да делят собственост, разправии, злобни хорас, с които оправия няма...чувствам се загубена
Виж целия пост
На какво според вас се дължи начина, по който ги сънуваме, близките ни, които вече не са сред нас? Питам, защото леля ми сънува дъщеря си винаги като малко момиченце, а тя почина на 30.
Аз за първи път като сънувах мама я сънувах с един неин приятел, който почина преди няколко години, него не го бях сънувала до сега никога...
Казват, че е по-лесно да възприемеш загубата, когато човека е бил тежко болен преди това, но едва ли, едва ли има начин да приемеш по-лесно загубата.
Всички проблеми, които ми се натрупаха сега допълнително ме смачкват, роднини тръгнали да делят собственост, разправии, злобни хорас, с които оправия няма...чувствам се загубена
# 509
24 ноем. 2014, 20:30 ч.
Не знам на какво се дължи начина по който сънуваме изгубените хора. Аз например, може и да съм забравила вече но образа на мама мисля че видях само веднъж в съня си видях я здрава такава каквато я помня от преди болестта и то при следобеден сън. Обясняваше ми какво е сготвила и ни чакаше да се съберем семейството на масата. Ако съм я сънувала то е било усещане за присъствие и глас който не е неин. Аз сънища не помня, не помня преди и след този сън да съм сънувала с образ починали хора. Някак ми е гузно че дядовците ми не идват в съня ми. Понякога се плаша от начина по който си отиват моите роднини, поне от най-близките ми никой не почина от естествена смърт а от различни заболявания 
Виж целия пост
Препоръчани теми