Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Благодаря ви. Предполагам, че тепърва ще използвам темата, за да споделям чувствата си. Днес съм учудващо спокойна, може би наистина майка би искала да ме вижда такава. Бях почти цял ден с баща ми, за да не мислим започнахме да се занимаваме с формалностите, но...всичко ми е безсмислено, толкова ми е пусто, а предстоящите празници ще бъдат кошмарни, гледам украсите, превъзбудените хора и...нищо.  

Първата Коледа без мама още ми е останала ярко в съзнанието. Баща ми взе решение за сестра ми (тогава още непълнолетна) да я прати на гости при своя братовчедка в София, поканиха и мен. А той милия реши че и на Бъдни вечер и на Коледа ще работи (кара такси). Уважих му желанието да бъде сам, придружих сестра ми но и на двете не ни беше хубаво въпреки топлото посрещане от семейството на братовчедката. Постара се жената и из София ни разходи няколко дни и вкъщи всичко освен духа беше на 6  Аз тотално бях изгубила вяра в хората, само за 2 месеца бях осъзнала кой ми е приятел и кой само познат (в някакъв етап от живота си всеки минава от там мисля, при мен съвпадна със загубата на мама), постъпката на един непознат човек ми върна вярата, разбрах че има и добри хора именно на онази Коледа. По много нелеп начин си изгубих личната карта в Халите (по-късно си дадох сметка, че именно там е паднала). Дори не разбрах кой е човека, нито го видях нито го чух а ми я върна по пощата още преди да разбера че я няма я е пуснал. С години не знаех дали някой не е злоупотребил с личните ми данни, но когато никой от никъде не ме потърси за нищо разбрах че има добри и честни хора.

Днес, преди 26 години почина мама. Вече само аз помня...
Липсва ми...

Кришка...

И аз помня първата Коледа без нея.
Подготвих празничната трапеза, както тя
обичаше да го прави. Седнахме останалите
трима от семейството да вечеряме, а нейният
стол стоеше... зловещо празен...

Кришка, винаги ще ти липсва и ще я помниш. 
Днес почистихме гроба на майка (за урнополагането) и купих новата си коледна украса – в сиво. Не нося траур, тя не би искала. Това ще са първите ни «празници» (за нас ще бъдат празни, не празнични) без нея.

Не знам дали да използвам пак темата, за да задам въпроса си: как се справят бащите ви, останали сами, вие как се справяте с тях, с новото им/ви ежедневие?
Единствено дете съм, с баща ми живеем в един град, но с трафика ми отнема понякога един час да отида от в къщи и/или от работата при него. Обаждам му се по няколко пъти на ден, минавам поне един път седмично след работа и поне един от почивните дни, готвя му, пазарувам му, излизаме заедно – само двамата, каня го на гости (до момента е идвал един път с преспиване в къщи), имат си приказката с мъжа ми. Той е пенсионер, ние нямаме деца все още и в този смисъл нито той е ангажиран, нито аз мога да го ангажирам с нещо по-съществено. Не искаме, а и не можем да живеем заедно, поне за момента. Виждам, обаче, че му е самотно, много тежко, с майка ми бяха неразделни.

Може да ти прозвучи ужасно грозно в този момент, това което ще напиша, предварително се извинявам, но ако се замислиш може би това е решението на твоя проблем. Баща ти се нуждае от другарче в живота, което да осмисли и напълни дните му. Но първо трябва да потъгува и изживее загубата на любимата си едва тогава ще е готов да погледне напред.
Как стигнах до извода, баща ми първата година тъгува. Почти се пропи, за което принос имаха компанията с която ходеше чат-пат за риба, до един падащи си по чашката. Тъгува сам (така избра, уважихме избора му). След като мина първата година, той сам лека полека се отърси от тъгата и изолацията. Намери нови или отдавна забравени стари другари. Започна да излиза с тях да се забавлява. Уви и след 12 години е все още сам и самотен, така и не намери своето ново другарче, наскоро ми каза че нямал и желание вече. През годините се среща и със жени, но мисля че е сравнявал всяка с майка ми и затова не се е получило (рядко ми е споделял за тези дами). С първата любовница се заима някъде след първата година като остана сам, от тогава е сменил няколко. Но ги има не за другарки а за забавление (сам ми е обяснявал тази разлика). Мисля го няма как, но съм в друг град и се виждаме рядко а с ангажиментите около децата не се чуваме и ежедневно. Тежко ми е че е сам, но не мисля че аз съм точно човека който ще го избави от самотата имам си собствен живот, той си има неговия с неговите занимания и приятели. Въпреки че никога не сме искали (аз и сестра ми) да е сам на празниците, до тази година това беше неговия избор. Едва тази година прие поканата на сестра ми да прекарат Нова година заедно Щом сам направи тази стъпка, може би ще намери жената с която да изживее дните си. Искам той да е спокоен и щастлив. Мъртвите няма как да върнем, трябва да продължим да живеем със загубата 

Майка ми почина преди 17 години. Бях на 20 г.. Днес приготвих некролозите за помена.
 Баща ми си има приятелка. След Коледа ни поканиха  и им отидохме на гости. Вече го приемам, макар и не с широки обятия. Какво да се прави, такъв е живота , а и така се очаква. Баба ми почина преди 8 г. Понякога се чувствам самотно, без човек от когото да потърсиш съвет. Мъжът ми е станал студен. Времето притъпява болката, но макар и не като в началото тя винаги оставя.

Гуш и от мен, мила.

 

Не съм писала отдавна, но чета редовно, защото намирам някакво успокоение с вас. Измина една година и един месец без МАМА, не минава, все още се чудя как ще продължа напред. Първоначалния ужас го няма, но болката и празнотата са си все същите. Плаша се, питам се така ли ще е винаги, не знам. Липсва ми ужасно много 

При мен 6 месеца....много боли, сякаш 1/2 от мен липсва....Времето не лекува

На 13- ти сега станаха 6 месеца.. имам чувството, че всяка минута мисля за нея, няма да го преодолея никога, никога. Често я сънувам.

Аз мойта само 1 път, а така ми се иска повече 
Все си мисля, колко ли му е било трудно на ММ да ми го съобщи, такова нещо не се казва току така. До ден днешен, когато ме събуди, цялата онази сутрин се връща в главата ми....как го молех да ми каже, че сънувам кошмар, как не може да е истина...
Ужасно ми липсва, ужасно много!!!
Като видя, че има нов отговор по тази тема и настръхвам.
Силно се моля майчиците ни наистина да са на по-хубаво място!