Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Здравейте на всички!

Отлагах да пиша в тази темя вече почти две години! И моята майка ме напусна преди 2 години и 2 месеца.
През лятото на 2012 една кола прегази кучето ни. Тогава цялото семейство го преживахме доста трудно. Мама само ми каза недей да плачеш повече, аз като умра така ли ще плачеш. В този момент замълчах.
Когато се прибирах на Коледа баща ми ме посрещна на летището. Тогава валеше много сняг и по пътя за града ни усещах задух сякъш нещо не е наред... тогава звъннахме на мама, но съседката вдигна и ни каза, че  е в болницата. И така след този разговор попитах тати дали мама ще умре и той каза- не знам. Пътя не беше почистен и пътувахме доста трудно към града. В колата звъннахме на приятели, които биха могли да ни помогнат, защото в нашата болница нямаше съдов хирург. Тогава видяхме кои хора са приятели и кои не. След като пристигнахме в болицата мама беше в много лошо състояние, не можах да я прегърна, защото щях да се разплача, просто нямах сили, само й казах всичко ще свърши дръж се заради мен и сестра ми. Там беше последният път, в който видях мама. След което се прибрах в къщи, за да съм със сестра си, тя беше едва на 6 годинки тогава. Баща ми положи огромни усилия да изведе майка ми от града с надеждата, че ще живее. Но след като я приеха в Плевен на следващия ден докторите са му съобщили, че изхода е фатален и че лекарите в моя роден град не са направили нищо както трябва, за да й помогнат; дори са задали въпроса какво са чакали.  И така линейката тръгва от Плевен за София, но мама издъхва по пътя. Когато баща ми се обади да ми съобщи аз изпаднах в паника.
На самото погребение бях силна. Взех си година почивка от университета, защото не можах да оставя семейството си и най- вече защото аз имах нужда от тях. През тази година всичко премина бързо с много болка. Най- тежко ни беше, когато трябваше да кажем на малката, че мама е звездичка на небето. Майка ми ми казваше завърши и ще дойдем на дипломирането ти. Този юни ще е то, но тя няма да може да ме види. И това ме съсипва. Когато се прибирам вкъщи очаквам да я видя, но не е там. Остана ми само спомена за нея. Болката става все по- голяма след всеки изминал ден.
Зачетох се в последните коментари. Никога не се бях замисляла над това. Защото за мен баща ми да си има приятелка беше тема табу. Но преди няколко месеца осъзнах, че й той трябва да бъде щастлив.
Съжелявам, ако намирате писаницата ми за твърде дълга, но исках да споделя с някой болката и знам, че вие ще ме разберете най- добре.

Прочетох цялото.. Гуш Теди

Аз имам рожден ден след седмица... искам да го прекарам в леглото плачейки, хората ще ми звънят, честитят, а аз ще искам просто да си изключа телефона и да си плача.....Няма да го направя разбора се, не е учтиво....но защо да празнувам рожден ден, като виновника за моето раждане го няма вече, тази година на кого ще подаря букет цветя, с благодарност, че съм на този свят?! Ми няма на кого............
Ох току що станах а вече рева 

Днес са 3 месеца на мама.
Липсва ми, всеки ден, все по –осезаемо. Не я сънувам, усещам, а ужасно много искам. Има моменти, в които инстинктивно ми минава мисълта: «сега ще се обадя, кажа на мама».
Чета стотиците е-майли, които ми е оставила, за всеки повод, почти по всяка тема, мислеше за всички ни...чета ги, но имам нужда сега да чуя мнението и', съветите и', да поспорим с нея, а после да си кажем колко се обичаме.  Минавам по познати места и всичко ми напомня за нея.
Искам да се събера, нали уж виждали какво се случва с нас, за да е спокойна за мен, за нас, но ми е много трудно.
Предстоят ми толкова важни моменти, а тя няма да е до мен.
«И ето – ти си тръгна...Защо така набързо?
Навреме ли?..За майките изобщо няма възраст...” (Недялко Йорданов)

Ох, момичета... прегръщам ви.
Теди, много ми домъчня като те прочетох .на всяка възраст е тежко да загубиш майка си, но дете да остане без майка... много е страшно. Сега само ме е страх да не се гътна без време и да няма кой да обича момченцето ми... Нещо друго си помислих, четейки за загубата на кучето ви. ПРеди няколко години и нашият котарак почина. Тогава майка ми се обади на ММ и каза на него, а той да каже на мен. Първо не повярвах, после се разревах брутално, много ревах тогава. И цяла седмица ми се насълзяваха очите щом се сетех. А когато майка си отиде внезапно, без никакъв намек минута по-рано, че може да се случи нещо подобно... шокът беше прекалено огромен, бях някъде далеч сякаш, не ми се ревеше дори, беше ми празно, вцепенено, не знам как да го опиша. Все се надявах просто да се събудя и това да не е истина. Не знам как съм изглеждала отстрани.

 tedi_trg  Недей да таиш нищо в себе си, споделяй. Много е тежко да изгубиш мама, особено за едно дете. Сестричката ми беше на 16 когато мама си отиде и знам тя как го преживя 
Аз през годините се научих да споменавам мама на 8-ми март и винаги търся на кого да купя букет, като важния човек го няма. За поредна година ще поднеса купения букет на жената която обичам и безкрайно уважавам, моята свекърва 

Утре е рождения ми ден... без мама.

Прегръдки 
Ако имаш някоя картичка, писмо или е-майл от нея по случай твой рожден ден, прочети си я, все едно те поздравява...не знам, аз поне така бих направила, не е същото, знам. А след 1 седмица е 8-ми март.
За рождения ти ден ти пожелавам: здраве, сили, все пак усмивки и положителни емоции   

Awesome user name, ако майка ти беше тук би искала да си щастлива на рождения си ден. Всяка майка би искала детето и да е щастливо. Стегни се и прекарай деня така. Майка ти ти е дала най-ценния дар. Уважи я като го отпразнуваш. Приемай поздравите с радост, купи си цвете, излез с някоя приятелка...или просто се разходи на място, което харесваш. Дни за тъга има много, но и на празниците трябва да се отдава нужното. Да, ще го направиш за себе си, но така ще го направиш и за нея. Знам как се чувстваш. Прегръщам те!

Много ви благодаря, момичета!
Имам две картички тук, едната за моя рожден ден, другата за рождения ден на мъжа ми, държа си ги до нейната снимка.
Знам, че иска да съм щастлива, ама е адски трудно, вие знаете как е...
Утре ще дойдат нагости приятелско семейство, мислех тази година да не празнувам, но ще сме си само четиримата, ей така да пием по едно за здраве, да ги почерпя...Отново благодаря! 

Когато майка се разболя се замислих има ли смисъл този скапан живот, щом като ти носи толкова много болка и мъка. Такъв ужасен край за една толкова силна, дейна, властна жена! Прикована за леглото, обслужвана изцяло от мен и сестра ми...ако болестта (за добро или за лошо) не и беше отнела емоциите, ако осъзнаваше, какво се случва с нея ... ето това нямаше да мога да понеса. Тя си отиде един месец преди да издъхне. Един месец вегитираща агония и болка. Само физическа. Душата и сякаш я нямаше. Нашата майка вече я нямаше.
      Утре е деветия ден от смъртта и. Сънувах я два пъти - слаба, слаба...Толкова много искаше да ни помага, да се грижи за всички, толкова много ни помагаше. А откакто я няма ние се справяме, баща ми се справя, животът продължава неприлично същия. И добре, че е сестра ми, добре, че сме две, защото освен грижите, които си споделяхме, сякаш и болката делим на две и тя е по-поносима. И добре, че са децата ми. Така, като сложиш всичката тази мъка от едната страна, и радостта, която те носят от другата -  везните няма да натежат от лошото. Дори хубавото ще е повече, много повече.

Моите съболезнования, Г. Краули. Нека Бог да закриля душата на майка ви и вечна и памет!
Семейството е най-силната опора в такъв момент.

Благодаря! Единствено се моля да е на по-добро място! Ако тя е добре, и аз ще съм добре. Никога не съм искала да вярвам в Рая толкова много, колкото сега. Знам също, че тя не иска нищо друго, освен това ние да сме добре. Ще си бъдем като скачени съдове, както приживе.

Проклети болести, проклет живот   Моята поне мисля, че не е страдала преди да си отиде, но тук е другото - идва неочаквано. Разплака ме Г. Краули. Вярвам, че са на по-добро място, силно се моля да е така и един ден да ни чакат, един ден пак да сме заедно, само това искам.
Като каза, че имаш сестричка...много си мислих аз в началото, ако имах братче или сестричка, сигурно щеше да е по-лесно, някак не остава толкова пусто сигурно?
Моите искрено съболезнования, Г. Краули!  

Краули, съболезнования.

Онзи ден пуснах един клип, където изведнъж се чу гласа на майка ми. Децата бяха в съседната стая, малкото радостно влетя с думите: "Баба се е върнала!"..... и пак сълзи, отново онази невероятна мъка- и за мен, и за децата. Все си мисля, че това е сън, и аха, да се събудя, но не.

Кураж, момичета, кураж.

Искрени съболезнования и сили, Г. Краули. 
Аз все още не мога да се отърся от последните почти 2 месеца, от ужаса, безсилието.
Майка, обаче, беше в пълно съзнание, болестта и’ беше отнела възможността да диша, да пие вода, да се храни, буквално. Молех се да и’ се запази човешкия облик, достойнство. Последните и’ думи преди да издъхне бяха: не мога да дишам, жадна съм.
Не разбирам защо трябваше да се стигне до тази мъка, за да се успокояваме, че са на по-добро място и дали наистина там, някъде се чувстват добре, след като толкова много са ни обичали, след като ние толкова много ги обичаме, майка до последно се бори за този живот, на този свят.
И си много права за другите близки. Аз съм едно дете, аз пазя баща ми, той – мен. Нямам деца (репродуктивни проблеми). Открих един дневник на майка, накрая се е молела, когато се отнеме един живот, да се даде шанс за нов.