Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 415 624
  • 5 521
# 810
Защо да е подигравка сумата? Все пак е нещо. А хич? Нали не очакваш сумата от наследствената пенсия да може да покрива нуждите ти изцяло.
Виж целия пост
# 811
Защо да е подигравка сумата? Все пак е нещо. А хич? Нали не очакваш сумата от наследствената пенсия да може да покрива нуждите ти изцяло.
Извинете, ако съм се изказала грубо. Просто е много лошо, докато още си учащ да останеш без никакъв финансов гръб. Но то това да беше проблема .. по-лошото е, че вече ги няма родителите  Cry
Виж целия пост
# 812
Мацка, вече си сама на света. Трябва да се стегнеш. Знаеш за китайския йероглив за криза и за начало - един и същ е. Казвам ти всичко това, защото и аз съм минала оттам. Няма време за самосъжаления - вдигай главата. Имаш много работа за вършене - цял живот за живеене!
Виж целия пост
# 813
Снежи,приеми съболезнования и от мен.
Преди 10 години и аз загубих Мама.Все още плача,липсва ми много.Липсва в моменти на голяма радост и на голяма мъка ,във всеки един такъв момент усещаш,че нещо липсва , за да го изживееш пълноценно и това е Мама.Аз съм християнка и не вярвам в прераждането,вярвам във Възкресението вярвам,че я има и ме чака и пак ще бъдем заедно.За "Бог да прости"се раздава,за да бъдат опростени всички нейни волни и неволни грехове,защото всички сме хора и всички грешим.
Виж целия пост
# 814
Ще се включа със съвет за дрехите - напълно неангажиращ - запази си някои любими нейни дрехи, с които си я запомнила, които заедно сте купували, които е носила на специални поводи. Сега ще ти тежи да ги гледаш и местиш из гардеробите, след време ще са ти безценен спомен. Поне за мен е така... Същото с бижутата и накитчетата (ако е имала такива).

За пенсията - малка или не - ако ти се полага, вземай. Изкарах си гимназията с нея. Всяка финансова помощ е добре дошла в този момент.

Много сила!
Виж целия пост
# 815
Мила Снежи,

Минала съм по твоя път - останах кръгъл сирак на 19 години, по средата на първата си година в университета. Разбирам колко огромна е болката ти в момента, как не можеш да си представиш как ще продължиш живота си оттук насетне. Особено предвид факта, че досега си разчитала изцяло на майка си. Нямам думи, с които да те утеша, наясно съм с това. Спомням си всички окуражителни думи, които чух тогава, всичко ми изглеждаше така безсмислено, бях на ръба. Но оцелях. Животът ми беше изключително труден, на моменти непоносим. Но останах на крака, ти също ще можеш!
Относно финансовата страна - освен наследствената пенсия, която ще получаваш докато си редовен студент, от университета също би трябвало да ти отпуснат стипендия, може да попиташ и за допълнителна помощ (по веднъж в рамките на семестъра). Със сигурност ще се наложи да работиш, помощта няма да ти бъде достатъчна, но ще ти бъде от полза, докато се съвземеш. Моят съвет - търси почасова или работа на смени, не допускай да прекъсваш образованието си, после ще ти бъде по-трудно. Кураж, мило момиче!
Виж целия пост
# 816
Снежи, и от мен съболезнования! Много е прясно всичко, наплачи се, тъгувай си, но не оставяй сама, нека най - близките ти приятелки са до теб, да те прегърнат или да поплачат с теб.

Не оставяй образованието си, сигурно ще се наложи да работиш и учиш едновременно, ще живееш доста скромно, но е важно да не се откажеш.

Млада си, предстоят ти хубави неща, макар сега да ти се е срутил света. Всични ние, които сме губели родители, сме се чувствали така и те разбираме. spoko

Виж целия пост
# 817
Благодаря за изказаната съпричастност. Оценявам колко зле сте се чувствали всички вие  Cry
Днес си мислех, че нямам търпение вече да мине време - година-две-три, но да знам, че съм оцеляла и съм преборила този ужас. В момента още не съм сигурна, че ще успея  Cry

Днес сутринта ходих на гроба - навършиха се 9 дни. Противно на предварителните ми очаквания, не плаках, даже изпитах свобода и някакво облекчение. Поговорих си с нея. Минаваха хора и ме гледаха, че си говоря сама като откачалка, но какво ми пука ... аз съм сигурна, че тя ме е чула  Heart Eyes
Виж целия пост
# 818
Снежи  Hug
А така. Браво момиче!
Видя ли, можеш и си силна!

За околните,  да не ти дреме, сори, но е така. Прави така, както ги чувстваш нещата.  Прегръщам те!

Но дори и да е изминала година, мъката ми и болката ми, не стихват. За тях няма време,  мама е непрежалима. .. И аз утре ще ида при моята  Sad
Виж целия пост
# 819
Ще успееш, Снежи.  Hug
Човек не подозира на какво е способен.
Виж целия пост
# 820
Снежи, съболезнования и от мен! Ще успееш, мила! Трудно е, и дори в началото изглежда невъзможно, но лека полека ще си стъпиш на краката. Момичетата са прави, не се отказвай от ученето. И бъди сигурна, че твоята мама те гледа и чува.  Heart Eyes Прегръщам те силно!  Hug
Виж целия пост
# 821
Снежи, един приятелски съвет - не отказвай помощ. от близки и приятели, от роднини, от немного близки приятели, въобще от който ти предложи. вдигай си телефона на тези, които те търсят, хубаво е, че ги има. достатъчно труден е станал животът ти и няма нищо лошо да приемеш помощ  Peace гледай да ти стане по-лесно, доколкото е възможно, а не по-трудно. до вчера не е било така, но сега си млад човек в нужда.
всичко ще се нареди, ще видиш  Hug
(една зима седях с якето и четях за изпити, бях останала с 4 лева, а за ядене имах вчерашен хляб. на вратата се позвъни и беше съседката, донесе ми буркани с домашно консервиран грах, домати и чушки. каза ми "минах да те видя как си и да не идвам с празни ръце" и ми се усмихна. с такава благодарност ги приех тези неща. тя е видяла, разбрала е, че и за храна нямам, но не ме унижи, а ми помогна по най-човешкия начин. и до днес много я уважам и поздравявам всяка коледа и великден).
Виж целия пост
# 822
От 3-4 дни не бях пускала компютъра, но сега влязох да се разсея малко  Cry

Мъката изобщо не намалява, имам проблеми със съня, появи ми се и косопад от стреса  Cry Малко взех да се овладявам със сцените на рев и паника, но тази тишина и самота са толкова погубващи.  Cry

Утре ще пътувам до Търново да си платя семестъра, макар че надали веднага ще тръгна на лекции - може би ще изчакам още 2-3 седмици, за да се стабилизирам психически. Благодаря ви за съветите относно образованието. На мен не ми се иска също да прекъсвам.

Оказа се, че като кръгъл сирак имам известни преимущества и няма да плащам семестриалната такса, а само малка част от нея - някаква символична сума. За целта трябва да напиша писмо до университета и да прикрепя ксерокопия от двата смъртни акта ... всичко това е допълнително напрежение за мен, само като им видя имената написани върху тях и се разтрепервам цялата  Cry
Виж целия пост
# 823
Снежи, много съжалявам за изпитанието, през което преминаваш! Силно те прегръщам, мила! Ще ти пиша на лично. 
Виж целия пост
# 824
Здравейте, мили момичета! Преди два дни почина и моята майка Sad . Вчера я погребахме. На 63 г . , падна докато вечеряха с баща ми. През това време аз говорих с него по телефона чух всичко. След 5 мин бях у тях . Правих и изкуствено дишане , какво ли не. Беше кошмар!!! Имам чувство , че ще полудея. Не спа, не мога да ям . Лошо ми е, а имам 4 г детенце. Мъжът ми за капак се напи в деня на погребението , а днес спи цял ден.( това е друга неприятна част от живота ми) . Исках да се запизная с някой , който знае как се чувствам. Sad Знам , че болката няма да отмине никога, но колко време ще трае това раздиращо сърцето опитване да приеме , че нея я няма. Да боли, но да спра да чувствам , че полудявам???
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия