Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Не смятам, че такива книги ще помогнат, всеки човек е с различни възприятия и психика, не е добра идея да ги чете.


Снежи, миличка, няма да те лъжа, болката не минава никога, научаваш се просто да живееш с нея. Колко ми е позната историята ти....и при мен изневиделица се случи.
Беше ми на гости уикенда, мина седмица, мина следващия, а аз изпитвах, както никога до сега, огромно желание да се прибера в родния дом, да съм с мама, обсъждахме го, защото нямах парички за път, а и тя нямаше да ми даде, мислихме го как да стане..трябваше вторник сутринта да пътувам....и пътувах, но за да я погреба...........
Последния ни разговор на нас, също беше припрян някак, не помня целия, помня само как тя ме съветваше да сготвя нещо си на мъжа ми, а той искаше сандвичи и аз едно леко троснато и казах "Мамоооо!" един вид, да не се натрапва, или и аз не знам точно как да го обясня, тя както винаги с голямо разбиране и любов само ми каза "Добре, добре, както си решите" само и само да сме ок. Всяка вечер се чувахме преди лягане да си кажем Лека нощ, тази вечер не се чухме....повече никога не се чухме. През нощта така и не разбрах дали се е опитала да ми звънне, като е усетила накъде отиват нещата, телефона ми беше без батерия, в хола...от тогава винаги е до мен, в спалнята, но какво от това....
Една година вече я няма, една година и 22 дни, още си плача, още не минава.
Аз бързо си стъпих на краката, защото се започна обикалянето по институции и глупости и съдилища, защото се оказа, че имало огромни сметки към топлофикация и ВиК, които сега паднаха на моя гръб разбира се, за нея е било непосилно да си ги плаща, за мен също е така, но няма как, дръжавата ни е такава, та всички тези простотии ме държаха заета нон стоп...
Моя съвет е намери си работа, разсейва, не се вглъбяваш в мислите постоянно. Но не веднага, поплачи си сега, мисли си, спомняй си всичко хубаво и запомни, прави това, което тя би искала да направиш, довърши си образованието, стегни се. Това би ти казала тя, нали?
Аз в началото сякаш чувах мама в главата си да ми казва "Спокойно, маменце, спокойно, аз съм при баба ти и леля ти, само искам да си спокойна" . Сигуна съм, че и твоята майчица иска същото за теб. Прегръщам те много силно!

Снежи,
съболезнования, просто не знам какво да ти кажа.... много е тежко...

Благодаря и на вас, момичета.

Може би голяма част от вас сте омъжени и имате деца - някак по-лесно е в такъв случай, поне се амбицираш и знаеш, че трябва да се стегнеш, защото има хора, които разчитат на теб.

Аз в момента си нямам никой.

През последните години доста се сближихме с мама, през пубертета знаете, че уж се срамуваме от майките, все приятелите са ни важни - може би и при мен беше така. Но след като почина татко, останахме само двете и се вкопчихме една в друга максимално. Цялата тази близост, която имахме с нея, сега ми излиза през носа, ако мога така да се изразя 

Откакто е починала, телефона ми не спира да звъни и разни братовчеди, където 10 години не съм ги виждала, се загрижили за мен ... ама чак се изнервям - тия хора нямат ли малко чувство за такт? Не вдигнах първия път, не вдигнах втория, не се ли сещат, че не ми е до тях и нямам сили да говоря, та ми звънят и трети път? Накрая си изключих телефона, каквото искат да си мислят за мен. Те не са на мое място, за да разберат колко е тежко всеки да те съжалява и да се прави, че те разбира, а реално да си казват "добре, че не ми случи на мен" 

Имам един въпрос - какво да правя с нейните дрехи? Не ми се иска да ги изхвърлям. Тя има много хубави дрехи и като количество са много ... мислех да ги дам в някой дом или да ги подаря на някой клошар, но не съм напълно сигурна в това свое намерение. Ние с нея носехме различни размери, но и да ни бяха еднакви, аз в никакъв случай нямаше да ги облека. Просто най-малкото ме разплаква, какво остава да се облека с нейните дрехи. 

Снежи, съболезнования за майка ти.
Аз съм и почти наборка, имам голяма дъщеря. Най-много ме е страх да не си замина преди да съм оправила някой проблеми, да не останат за нея.
Първи съвет - вдигни тел. на роднините, изслушай ги. Може пък да имат нещо добро за тебе да ти казват. Дори и да не сте много близки, може сега да станете.
За дрехите и нещата и  - остави всичко в къщи както е било, докато станат 40 дни от смъртта и. Счита се, че до тогава духа на починалия е в последното жилище. На точно 40 ден от смъртта  се прави панахида, и  душата вече е свободна. До тогава не пипай нищо в къщи, не размествай нещата. Това не значи, да не си почистваш ежедневно/седмично/. След панахидата може да раздадеш нейни дрехи и неща на близки. Покани приятелки - да си изберат нещата. Но бъди подготвена и за грозни картинки. Ако няма на кого - просто ги занеси в църквата. Там има бедни хора, на които да ги дадат. Запази си това, което ти харесва за спомен. Сигурно знаеш и спазваш - всяка вечер до 40 дни да палиш за 1 -2 мин.  свещта от погребението. Но трябва да остане малко за панахидата на 40 дни. После вече има панахиди за 3, 6, 9 месеца и  1 година. До септември 2016 г. няма да ходиш на гроба и за Задушница. Като стане 1 год. от смъртта - спазват се Задушниците. Ако   не си в града за датата, просто отиди в църква, запали свещички за починалите родители, раздай нещо за "Бог да прости" - почерпи колеги, близки с жито, сладки, соленки.
Тъгата ще е за тебе, но няма начин - живота продължава. Намери работа, продължи ученето - тя това е искала.
Ще се наредят нещата постепенно, но мъката ще я има.
Пиши, споделяй, не спирай думите в себе си.

СнежИ 

Аз, си ги запазих, дори ги и нося. Само някои по преценка дадох на леля ми, такава е била волята на майчето ми 

Снежи няма по- трудно и по- лесно понасяне на смъртта на мама.
Да аз имам мъж и две деца, мама почина преди година и няма миг от денонощието в който да не мисля за нея, да не е пред очите ми как лежи в ковчега, последната ни среща и последния разговор. .страшно много минали моменти, случки ..всичко.
Днес дори разиграх на ум как би играла с децата. Как двете ми дечица биха й се радвали,  гушкали,  целували и тя тях и как им пее- тя пееше страхотно. И в момента пак сълзи се търкалят.
За няма и 3 години загубих и татко и мама.
Нищо на света не може да ги замени нито да запълни липсата и спре болката. Нищо. Те са моите мама и татко. Липсват ми. Ужасно е!

  Наистина е ужасно - съжалявам, че всички вие сте минали през този кошмар, който изживявам в момента.

Aisha, аз не съм толкова прецизна и едва ли ще помня и спазвам всички тези ритуали - специално свещи не съм палила нито веднъж след погребението. Нямам сили да отида и на гроба, но съм решила да ходя в събота и да нося цветя, че сигурно онези от погребението са увяхнали вече.

Не виждам и да спазвам обичаите, и да не ги спазвам, това с какво ще промени положението 

Снежи, преди 10 год. и аз не знаех кое как и защо се прави.
Първо почина баща ми,  санитарките в Пирогов ми казаха някои неща, после и попа в църквата.
Спазвала съм всичко изброено и при двамата. Беше някаква утеха, че душите им са тук до 40 дни, че от свещта всяка вечер им е светло на душата.
Дали е така няма кой да каже, никой не се е върнал още от там.

Снежи, искрени съболезнования и много силни прегръдки за теб.  
Изживей си мъката, голям е шока и загубата.
Не прибързвай с решения, действия, има време, така или иначе ще ти се наложи много неща да промениш, пренаредиш и подредиш. Почти една година след смъртта на мама  аз все още не съм решила какво да правя с вещите и' и с много други неща.  
Моля те, не се затваряй, търси твоите, нейните приятели, не отхвърляй близките ви. Върни се доколкото е възможно към ежедневието, което си имала – учене, други ангажименти.
Вземи някакви успокоителни, ще се изтощиш максимално, трябва да спиш, да се храниш.

П.С. За обичаите, ритуалите...прави нещата само така, както ти ги чувстваш. Никой не е точно на твоето място.

Аз не знаех това за свещта.  Не знаех за 3 6 и 9 месеца.  Не съм ходила на гробища повече. Панахидите ги правя в църква. На задушница раздавам и паля свещ.
Мама и татко не са в гробищата, те са в сърцето ми. Но ще отида имам да оправя гроба и плочката на урната.

Забравих да спомена как ме натовари тва цялото търчане по институции - в общината, в ГРАО, в ритуалната зала, не знам още къде - веднага трябва да се пусне съобщение за смърт, да се издаде смъртен акт, удостоверение за наследници, да се уреди погребението, да се плати на агенцията .... и всичко това аз трябваше да свърша. Само до това ми е било, но кой те пита. Чак ме заплашиха в общината, че ако не направя всичко това в срок, после ще ме глобят. Все едно не ме гледаха как ми бяха подпухнали очите от рев и едва се държех на крака. Много безсърдечни хора.

Ще го забравиш това. Наистина са досадни тези неща. Провери дали имаш право на наследствена пенсия. Ако може с нещо да помогнем, питай. 

Това е положението. Не забравяй ако има банкова сметка да я закриеш.

Хората не са безсърдечни. Те са на работа, има законни срокове.  Едва ли и те ги одобряват, но трябва да ги спазват.
Нали при провека ще лъсне забавянето, а общината обича да пълни дупки с глоби и санкции.
Затова би било добре да контактуваш с роднини, да си помагате. Някой от тях можеше да поеме ходенето по институции.
Май докато учиш има възможност за наследствена пенсия, но не знам подробности.
В НОИ на място трябва да се пита със смъртния акт и удостоверение за наследници.
Май и от починалия баща също ти се полага, ако не си вземала до сега.

Ами разбирам, но доста грубо се отнесоха с мен. Все едно искам да ги крада, чак ми се развикаха, че имало срокове - разбирам, но не ме ли виждат в какво състояние съм.
Иначе за роднини - няма на кой да разчитам - с една моя приятелка ходех, колкото да е с мен някой, да не ми стане нещо от напрежението.
Взимах от баща ми, но не е нищо особено сумата - да не кажа, че си е подигравка.