Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 423 988
  • 5 661
# 945

За едно нещо съм "благодарна" - никога повече няма да ми се случи!

И някак минавам през всичко така - аз загубих майка си за минути и оцелях, как нещо ще да е по-сложно това.
Така преминах през Токуда - борех се за живота на съпруга ми (много глупав мъж, много глупав, но моят човек). Нямаше с какво да ме съборят. Какво имаш да ми разкажеш, сестровсемогъща...Нещо, което не зная?



Въпросът към мен ли беше? Нещо не можах да схвана тази ирония...?

Не беше ирония и не беше към теб конкретно.
Беше илюстрация на как след ТОВА вече малко неща или хора могат да те съборят.
Но всъщност не е ОК, че веднага скачаш да се защитаваш, без да помислиш дали пък някой те атакува.
Виж целия пост
# 946
Бях на 41, когато загубих майка си. Минаха четири години, в които се борих да преодолея.
И....да, преодолях. Но ми отне години...
Поглеждам дъщеря си и сърцето ми се къса, когато си помисля, че може и да й причиня нещо токова.
Сега много ме занимава въпросът как мога да направя нещата по-поносими за дъщеря ми.
Дали има начин?
Виж целия пост
# 947
Скрит текст:

За едно нещо съм "благодарна" - никога повече няма да ми се случи!

И някак минавам през всичко така - аз загубих майка си за минути и оцелях, как нещо ще да е по-сложно това.
Така преминах през Токуда - борех се за живота на съпруга ми (много глупав мъж, много глупав, но моят човек). Нямаше с какво да ме съборят. Какво имаш да ми разкажеш, сестровсемогъща...Нещо, което не зная?



Въпросът към мен ли беше? Нещо не можах да схвана тази ирония...?

Не беше ирония и не беше към теб конкретно.
Беше илюстрация на как след ТОВА вече малко неща или хора могат да те съборят.
Но всъщност не е ОК, че веднага скачаш да се защитаваш, без да помислиш дали пък някой те атакува.
Цитираш ме, наричаш ме всемогъща и да не ти разказвам нищо, защото знаеш. Помислих, че едва ли искаш да ме атакуваш и просто исках да го уточня - не съм се защитавала, просто попитах и е съвсем ОК.[/spoiler]

Schreier, моята майка е загубила нейната млада и това, което тя направи е да бъде възможно най-много време с мен, докрай, без да се крие и затваря. Нейната се е самоубила преди да се родя.
Виж целия пост
# 948
Не можеш да направиш нещата по-поносими, това е моето мнение. Имаше ли начин нещата да са по-поносими за вас? За мен не.
Виж целия пост
# 949
Месечинке, сигурно си права, но аз се опитвам да се успокоявам някак, за да го приема и понеса. и си казвам, че навярно така е било по-добре, че с тежката диагноза е било голямо изпитание за нея да се бори всеки ден, че не е било честно да страда в нечовешка болка и сега е на добро място, където не я боли. че сигурно са заедно с татко и се радват един на друг след дългата им раздяла; “чудесна двойка бяха, един за друг, нямаше други като тях, млади, красиви и такава любов... запознаха се и след 3 дни се сгодиха“ - казва баба и очите и се изпълват със сълзи, но на лицето ѝ грее странна усмивка.
Виж целия пост
# 950
Момичета , макар и на 32 , се почувствах малко дете ....

Едно дете, в ръце моливче стиска,
на дядо Коледа то пише писъмце.
Със четири букви е това, което иска,
а пълни с обич цялото сърце.
МАМА – написа бавно, сякаш да не сбърка
и от окото стече се сълза.
Огледа се и бързо я преглътна,
не искаше да знаят за това.
Научило се бе да бъде силно,
приело някак своята съдба,
но бе дете и вярваше наивно,
на Kоледа, че стават чудеса.
Не искаше играчки, дрехи хубави,
че те не стопляха сиротната душа.
То искаше моментите изгубени,
със своите близки, майка и баща.
То искаше прегръдка нежна, чиста,
във своят дом безгрижно да расте.
Поредната сълза преглътна бистра,
поредната надежда му отне.
На листът бял стоеше само "МАМА",
а в мислите рисуваше небе.
Как да замести болката голяма,
която носи в малкото сърце?
Прибра писмото и го адресира,
с таз дума се изчерпваше света...
И дядо Коледа, ти чуй: ако те има -
дари със майки клетите деца!
...И тука и поета се разплака,
от краткото, но тъжно писъмце,
а ТО, остана в ъгъла да чака,
жадуваните майчини ръце...
Таня Илиева

 newsm45 Weary
Виж целия пост
# 951
 smile3518 Weary

разплака и мен
Виж целия пост
# 952
 newsm45
Виж целия пост
# 953
Във ФБ бях попаднала на тези стихове ... Confused
Виж целия пост
# 954
Ау, как ме разрева и мен...
Виж целия пост
# 955
Да не бъдеш ничие дете. Да ги няма единствените хора, които могат да те обичат безусловно. Хората, които на свой ред си обичал повече от всеки друг. Порастваш веднага, порастваш завинаги. От 19-годишна съм възрастен човек, който няма на кого да каже "мамо" или "татко". Странно, все още обичам Коледа, макар буцата в гърлото да си е там, а усещането за самота понякога е толкова поглъщащо...
Ужасно ми лисват.
Виж целия пост
# 956
Аз не го разбирам така. Аз не сэм ничие дете, аз съм дете на своите родители Peace Да, мама я няма, но тя, винаги ще бъде, моята майчица.  Радвам се,  че имах такова любяща мама! Искам и аз, да бъда като нея. Засега,  много не ми се получава  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 957
И моята майчица ме напусна преди няколко дни...не знам как да продължа...опитвам се да съм силна, най-вече заради децата, но не мога  Cry Няма такава силна болка и пустота, няма  Cry
Виж целия пост
# 958
И моята майчица ме напусна преди няколко дни...не знам как да продължа...опитвам се да съм силна, най-вече заради децата, но не мога  Cry Няма такава силна болка и пустота, няма  Cry

 Hug
Виж целия пост
# 959
Фел, много съжалявам  Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия