Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
Последно мнение: 8 ноем. 2026, 20:25 ч.

423 910
5 661

schreier - Ентусиаст

Кришка

# 915 1 дек. 2015, 10:05 ч.

Месечинка

Hug

Знам, фактически е така, но това чувство си стои в мен. Може би просто ми се ще да съм прекарала повече време с мама.
Не искаме ли всички това...

Виж целия пост

# 916 1 дек. 2015, 10:53 ч.

Понякога и аз имам с подобни терзания. Мама почина през септември, до м. май работех с баща ми (не бях малка на 21 г. и бях заела нейното място в семейния бизнес). Баща ми един ден дойде при мен с думите "Прибирай се бързо, майка ти иска да говори с теб" Запомних този ден, не за друго а защото тогава ме нападна куче по улицата изтървано от нечий двор. В друга ситуация бих се разправяла, тогава не ... зарадвах че се отървах само с дупка на дънките (дори не ме одраска) но аз бързах да говоря с мама. Тя ме сюрпризира с новината, да си събирам багажа бързо (намерили ми работа в една сладкарница, но в селото на мама) и да тръгвам. Нямах избор, исках да съм там, но трябваше да имам и мои доходи с които да съм полезна. Да аз заминах, последните и месеци не бях до нея ежедневно. Баща ми закри бизнеса си след няма и седмица и се отдаде по грижи за мама. Боли ме и за сестра ми която, тогава беше в 9 клас, нея само последните седмици изпратиха при леля. От една страна не разбирах защо ни отпращат, от друга осъзнавах че това е бил начина да ни спестят част от болката и на двете. Минаха толкова години а тази вина, че бях далеч още ме тормози Sad

Sad

Виж целия пост

Потребител

# 917 1 дек. 2015, 15:32 ч.

Момичета, така са искали майките ви. Коя майка ще си отиде спокойна, ако всеки ден вижда разплаканото лице на детето си? Живели са в по-малко мъки.
Аз последните месеци ги прекарах при нея в болницата. Хора умираха край нас всеки ден - тази тънка, специфична миризма на смърт. Радвам се, че не ме отпращаше, тя се страхуваше сякаш да бъде без мен, или просто знаеше, че другаде не искам да бъда. Никога не споменахме смъртта, тя се държеше, все едно ще оздравее и аз през цялото време се чудех дали е някакъв театър, или просто наистина не го възприема или усеща. Тя беше толкова интелигентна... Веднъж ме хвана да плача и със неподправено изумление ме попита - ама защо плаче моето дете? С най-голямата любов и нежност. До ден днешен не знам дали знаеше, но сърце не ми даваше да й кажа.
Веднъж, едва ли не на шега, подхванах темата за кремацията. Казах си мнението, че няма по-кошмарно нещо, което те белязва за цял живот, от слагането на обичан човек в земята. Тя обаче каза - а да бе, къде ще ми садите теменужки? Разбрахме се без много приказки. Обаче оттогава като видя теменужки и изпадам в криза, така че си няма още и съм гузна.

Виж целия пост

E

Потребител

# 918 1 дек. 2015, 21:28 ч.

Мама почина в ръцете ми, девет дни след като я изписаха от болницата. Спях при нея, не искаше никой друг. Бях задрямала, събудих се и докато и' дам инхалатора, изключа и включа кислорода, събудя татко да извика «Бърза помощ» и всичко беше свършило.
В деня преди погребението я сънувах. Имах много съмнения дали не трябваше да останем в болницата, да направим още нещо. Тя се яви в съня ми и ми каза, че е добре и иска заедно да избягаме от болницата.
Не стъпвам в Токуда, бяха кошмарни 40 + дни там.
Един ден се насълзих пред нея. Тя ми каза нещо подобно: «всички могат да плачат, да страдат, само не и ти».

Виж целия пост

S

Ентусиаст

# 919 1 дек. 2015, 22:36 ч.

Цитат на: OnDiNe_ в пт, 27 ное 2015, 16:30

За едно нещо съм "благодарна" - никога повече няма да ми се случи!

И някак минавам през всичко така - аз загубих майка си за минути и оцелях, как нещо ще да е по-сложно това.
Така преминах през Токуда - борех се за живота на съпруга ми (много глупав мъж, много глупав, но моят човек). Нямаше с какво да ме съборят. Какво имаш да ми разкажеш, сестровсемогъща...Нещо, което не зная?

Виж целия пост

Потребител

# 920 1 дек. 2015, 23:03 ч.

Цитат на: schreier в вт, 01 дек 2015, 22:36

Цитат на: OnDiNe_ в пт, 27 ное 2015, 16:30

За едно нещо съм "благодарна" - никога повече няма да ми се случи!

И някак минавам през всичко така - аз загубих майка си за минути и оцелях, как нещо ще да е по-сложно това.
Така преминах през Токуда - борех се за живота на съпруга ми (много глупав мъж, много глупав, но моят човек). Нямаше с какво да ме съборят. Какво имаш да ми разкажеш, сестровсемогъща...Нещо, което не зная?

Въпросът към мен ли беше? Нещо не можах да схвана тази ирония...?

Виж целия пост

Кришка

# 921 2 дек. 2015, 09:12 ч.

Аз разбрах, какво казва Ондин.
Никога повече няма да губим майките си. За останалите, това бреме предстои, но ние няма да имаме злокобното чувство, да очакваме смърта им...
Предстоят ни много раздели, но тази се е случила.
Момичета, тази тема е страхотна терапия за мен! Споделям неща, които и на психоаналитика си не съм казвала! Погледнато реално, терапията не беше успешна...Просто зарових чувствата си по-дълбоко...
Благодаря ви,че ви има! Hug

Hug

Виж целия пост

S

Потребител

# 922 2 дек. 2015, 12:27 ч.

Кришка, аз съм била малко по-голяма от теб, но имах същите егоистични желания - да се виждам с приятели, да излизам, да ходя на училище всеки ден, да бъда “като другите“. понякога се дразнех, че трябва да отида до болницата, да взимам мръсни дрехи, да нося чисти, да приготвям специална храна, подлогите, тоалета на мама, да търча до склада на някой доставчик за лекарства и медицински изделия, и т.н. мъкнех учебниците си в болницата, бяха ми дали една кушетка (от най-старите, приличат на маси). гърчех се да уча там, ядосвах се, исках “нормален живот“.
след като почина се чувствах ужасно, че така съм гледала на нещата тогава. Cry

Cry

Виж целия пост

# 923 2 дек. 2015, 13:37 ч.

Да ние сме минали през тази загуба, тя не ни предстои и няма да се повтори никога!
За мен тази тема е мястото на което мога да споделя, без да бъда съдена за това което мисля и усещам от сестри със сходна съдба. Благодаря ви Hug

Hug

При специалисти не съм била, моята "терапия" навремето беше при най-добрата приятелка на мама. Жена също без майка, само тя ме изслушваше и разбираше. В моментите когато не можех да мисля и говоря за друго (веднага след загубата, макар и очаквана), когато семейството ми тъгуваше и всеки се беше затворил във собствената си болка а "приятелките" ми не ги беше грижа. Може би цял живот ще и бъда благодарна на тази жена, която стана и моя близка приятелка впоследствие. След това с години отново се чувствах неразбрана в болката си, стигнах до извода че хора които не са изгубили майка си не могат и да искат да ме разберат. Ето че попаднах на вас тук, тук ми е лесно да пиша за мисли, чувства и усещания, които и с най-близките ми не съм споделяла докрай. Темата наистина ми действа като вид терапия Peace

Peace

Виж целия пост

Потребител

# 924 2 дек. 2015, 15:20 ч.

Наистина мъката много сближава. Не знам как беше просто вас, но аз се отдръпнах от света, от старите ми безгрижни приятели, които не знаеха през какво минавам. Не го пожелавам на никого да знае, но възприех, че аз вече съм различна. Затворих се, бях предимно сама, работих много,на три места. На работа имах късмет, бях с огромна усмивка, много се забавлявах и много се смях, искрено - борех се за нов живот. Бях възприета много добре от всички, без да знаят нищо - те дори не знаят колко ми помогнаха тогава. А и имах парички да си осъществя някоя друга малка мечта. Относно приятелския ми кръг - той се промени. Започнах да "се надушвам" с хора с мъка на сърцата, минали през подобни неща. Не че сме депресирани и си говорим за тези неща - просто се отнасяме по друг начин към живота и хората, които са слаби. Някак по-чувствителни сме.

Виж целия пост

M

Новак

# 925 2 дек. 2015, 16:36 ч.

Здравейте на всички, Моята майка също почина преди малко повече от 40 дни. Докато беше жива използвах всеки момент в който можех да бъда с нея. Говорехме си дълго и продължително, когато си заминавах от бг. Знаех, че е болна и се опитвах да я зарадвам по всякакъв начин, с добри новини, с подараци или просто с някоя позитивна история. Някакси знаех подсъзнателно, че времето ни е ограничено. Тя почти до края не вярваше, че ще си отиде. Последните месеци бяха много тежки. Връщах се постоянно до бг, гледах я в болницата, но тя вече беше много зле. Седях до леглото и незнаех какво да кажа. Всичките ми думи за утеха и кураж се губеха. После се случи най-лошото. Тогава не усетих болка а гняв, че гопод ми я отне. В деня след като изнесаха 40 я сънувах. Молех я да не си тръгва, а тя само повтаряше, че отива при своето семейство(при майка си, баща си, сестраси и нейните баби и дядовци). Беше се нагласила и изглеждаше много красива. Аз и повтарях, че ние сме нейното сейство, , но тя сякаш не ме чуваше. Трагна си и няма да се върне никога. Дано намеря начин да се справя със загубата.

Виж целия пост

Кришка

# 926 4 дек. 2015, 22:11 ч.

Mary, съжалявам за загубата ти!
Hug

Hug

Виж целия пост

# 927 4 дек. 2015, 22:30 ч.

Ondine

И аз 5 то теб се откъснах от света, затворих се, доколкото ми бе възможно Cry

Cry

Виж целия пост

Кришка

# 928 5 дек. 2015, 09:26 ч.

Когато на 11 загубих мама, най-зле се чувствах от реакцията на околните. Връсниците ми ме гледаха, като извънземно...Класната ги домъкна на опелото...На някои, не стъпвали в църква, им беше смешно...Ужасно беше...В училище, учителите започнаха да имат "специално" отношение към мен...
Родеини и мамини приятели, спряха да се обаждат. Вече не беше весело у дома...Лека полека, домът ми стана като мавзолей...
Когато си отиде втората ми майка, сама трябваше да се оправям. Погребение, работа и мъж до мен. Нямах много време да страдам. 2 месеца след погребението, разбрах, че съм бременна. Благодарение на синът си, стъпих на краката си, намерих радоста отново, а сега осъзнавам, че мога да погледна назад, и да си спомня с обич за майките си.

Виж целия пост

# 929 7 дек. 2015, 10:32 ч.

наистина отношението на околните ме довършваше .... някои злоупотребяваха с това , други ме гледаха съжалително ( оттогава ненавиждам да изпадам в ситуации, в които да ме съжаляват ) , трети изричаха думи , с които сякаш хвърляха камъни върху мен ..... не знам защо хората имат навика да говорят така. Нито ме успокояваха , нито ми даваха кураж , напротив , всички бяха решили ,че ние ще тръгнем назад и надолу . Че бял ден няма да видим , че голямо тегло ни чакало и т.н. Избеснях , когато чух една роднина да казва на 11годишния ми брат , "Ще пиеш по-малко кока кола вече и няма да ядеш толкова вафли". #Cussing out

#Cussing out

#Cussing out

#Cussing out

ОТВСЯКЪДЕ ПУШЕХ !!! Заклех се вътрешно в себе си , че няма да позволя , той да се лишава от каквото и да е ! И точно тези хорица ме направиха това , което съм сега ! Вдигнах глава , започнах да работя много и упорито , успявах , постигнах мечтите си. Заминах , после вземах и брат ми ( малкият , големият не поиска да дойде ) . Имах добри доходи , Осигурявах им всичко !

Виж целия пост

Препоръчани теми

Търся мнения и съвети за отношенията с родителите ми

11 259
192

Лични и семейни отношения

Трябва ли жената да е "послушна"?

9 459
170

Лични и семейни отношения

Рак - на финала как можем да помогнем най-ефективно?

3 792
19

Здравословни проблеми

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.