На мен ми липсва мама заради самата нея.
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 8 ноем. 2026, 20:25 ч.
# 886
23 ноем. 2015, 08:59 ч.
И на мен ми липсва Тя, не помощта й. Липсва ми да се сгуша в нея, да ме милва, да ми шепне колко много ме обича, докато ме гали по главата, а аз, сгушена в нея, да си поплача. Липсва ми смеха й, топлината, спокойствието, което ми носеше. Липсват ми разговорите ни, споровете, липсва ми да й се ядосам, а тя първа след това да ми се обади, все едно нищо не е станало. Как успяват тия майки, да забравят всяка обида и пак с безкрайната си любов да ни потърсят?
След 2 дни ще станат 8г., откакто си отиде моята майчица. Безкрайно ми липсва. И тя и брат ми ми липсват ужасно много! Ще ми се децата ми да я познават, не само на снимка, толкова много щяха да бъдат обичани от нея....
Виж целия пост
След 2 дни ще станат 8г., откакто си отиде моята майчица. Безкрайно ми липсва. И тя и брат ми ми липсват ужасно много! Ще ми се децата ми да я познават, не само на снимка, толкова много щяха да бъдат обичани от нея....
# 887
24 ноем. 2015, 22:51 ч.
Ето, четири години след онзи безумен ден, в който мама си отиде за осем минути.
И започнахме този разговор.
Още боли.
Още ме сграбчва за гърлото изненадващо.
Още набирам номера й.
Още има дни, в които ми е трудно да започна.
Още нощем й говоря.
Но съм тук.
И съм от тия майки.
Виж целия пост
Как успяват тия майки, да забравят всяка обида и пак с безкрайната си любов да ни потърсят?
Ето, четири години след онзи безумен ден, в който мама си отиде за осем минути.
И започнахме този разговор.
Още боли.
Още ме сграбчва за гърлото изненадващо.
Още набирам номера й.
Още има дни, в които ми е трудно да започна.
Още нощем й говоря.
Но съм тук.
И съм от тия майки.
# 888
25 ноем. 2015, 12:28 ч.
Като се родиха децата нищо още не знаехме, в първия ден от НГ разбрахме. Мама не можеше да бъде физически до мен, но всеки ден се чувахме по няколко пъти по телефона, това ми стигане, колкото и да ми беше трудно с двете бебета, разговора с нея, гласа и ми даваха криле. Сега съм пак сама (жената която ми помагаше има здравословен проблем и най-вероятно оттук насетне ще се справяме сами) те, не ви се оплаквам, че не мога. Мога, станах много силна и различна, но ако можех да споделя пак с мама. Света ми щеше да е различен...
Виж целия пост
# 889
26 ноем. 2015, 00:38 ч.
От диагнозата до трагичния момент минаха 5 години. Обърнах живота си с главата надолу - живях за нея, въртях се около нея като Земята около Слънцето. Обърнах света за алтернативи и бях до нея - на прегледи, по болници, на екскурзии, на концерти. Всеки ден беше едновременно благословия и проклятие - във всеки празник имаше страдание и това, неизказаното, дали няма да е последният? Зад всяка усмивка имаше подтиснати сълзи. Да, казах й всичко, казах й колко я обичам. Но каквото и да направех, не беше достатъчно - времето се изплъзва като пясък през пръстите. Не, не го преодолях. И най-тъпото в цялата работа е, че само един човек може да разбере колко ме боли - майка ми, на която не мога да се оплача...!
Виж целия пост
# 890
27 ноем. 2015, 16:15 ч.
Мисля, че разбирам как се чувстваш...
Когато загубих мама, бях на 11 и моя майка стана нейната. Беше невероятна, заедно с дядо ми бяха истински родители за мен. Когато остаряха и не можеха да се борят вече със староста, започнах да усещам, че раздялата ни е близо...Всеки празник посрещах със свито сърце, със страха, че може би е последен...заедно. Идват празници...Добре, че се появи синът ми, за да се оттърся от тъгата в тези дни.
Виж целия пост
Когато загубих мама, бях на 11 и моя майка стана нейната. Беше невероятна, заедно с дядо ми бяха истински родители за мен. Когато остаряха и не можеха да се борят вече със староста, започнах да усещам, че раздялата ни е близо...Всеки празник посрещах със свито сърце, със страха, че може би е последен...заедно. Идват празници...Добре, че се появи синът ми, за да се оттърся от тъгата в тези дни.
# 891
27 ноем. 2015, 16:30 ч.
За едно нещо съм "благодарна" - никога повече няма да ми се случи!
Виж целия пост
Мисля, че разбирам как се чувстваш...
Когато загубих мама, бях на 11 и моя майка стана нейната. Беше невероятна, заедно с дядо ми бяха истински родители за мен. Когато остаряха и не можеха да се борят вече със староста, започнах да усещам, че раздялата ни е близо...Всеки празник посрещах със свито сърце, със страха, че може би е последен...заедно. Идват празници...Добре, че се появи синът ми, за да се оттърся от тъгата в тези дни.
Когато загубих мама, бях на 11 и моя майка стана нейната. Беше невероятна, заедно с дядо ми бяха истински родители за мен. Когато остаряха и не можеха да се борят вече със староста, започнах да усещам, че раздялата ни е близо...Всеки празник посрещах със свито сърце, със страха, че може би е последен...заедно. Идват празници...Добре, че се появи синът ми, за да се оттърся от тъгата в тези дни.
За едно нещо съм "благодарна" - никога повече няма да ми се случи!
# 893
27 ноем. 2015, 17:16 ч.
момичета, в неделя е годишнина от смъртта ѝ.
винаги на помена ѝ вали, май и тази година ще е така.
преди се мобилизирах покрай помена, приготвях се, храната, некролозите... тази година нищо не ми се прави, много ми е свито на сърцето, не мога да се накарам да свърша каквото и да било, като скована съм. мисля да отида сама в неделя, с любимите ѝ цветя, кафенце и цигари и да се наплача на гробището едно хубаво.
Виж целия пост
винаги на помена ѝ вали, май и тази година ще е така.
преди се мобилизирах покрай помена, приготвях се, храната, некролозите... тази година нищо не ми се прави, много ми е свито на сърцето, не мога да се накарам да свърша каквото и да било, като скована съм. мисля да отида сама в неделя, с любимите ѝ цветя, кафенце и цигари и да се наплача на гробището едно хубаво.
# 894
27 ноем. 2015, 18:34 ч.
Силвиана, и моята майка почина на 29.11... Мразя Ноември...И двете си майки погребах в този месец...
Аз никога не правя помени...Просто съм единствената, която още ги помни и обича...Черпя близка приятелка и го отбелязвам в себе си. Искам просто да свърши този ужасен месец!Детето боледува 3 седмици...Веднага щом оздравя, дакелът изял гъба за миене на чинии, телената част и го оперираха...Днес е по-добре, но мразя Ноември!!!
Виж целия пост
Аз никога не правя помени...Просто съм единствената, която още ги помни и обича...Черпя близка приятелка и го отбелязвам в себе си. Искам просто да свърши този ужасен месец!Детето боледува 3 седмици...Веднага щом оздравя, дакелът изял гъба за миене на чинии, телената част и го оперираха...Днес е по-добре, но мразя Ноември!!!
# 895
27 ноем. 2015, 19:04 ч.
Почти 2 месеца без нея 
Държа се, плача си само като съм сама. Искам да ви разкажа какво ми се случи днес. Преди няколко дни сънувах сън, след който останах с усещането , че в петък трябва да отида на гробищата и да подам. Тази сутрин отидох рано, въпреки поройния дъжд, който валеше. През цялото време си повтарях "мамо, ако наистина си някъде там , дай ми знак и си мислих, че дъждът ще спре. Но уви. Прогизнах цялата. Качих се в колата и в момента , в който тръгнах ято ( около 10-12) бели гълъба започнаха да летят точно пред колата ми . Ниско, в дъжда, красиви , бели. Спрях и те кацнаха на земята до някакви гробове. Снимах ги. Тръгнах и те отново литнаха около колата. Дали беше знак? Дали майките ни са край нас? Прегръщам ви !
Виж целия пост
Държа се, плача си само като съм сама. Искам да ви разкажа какво ми се случи днес. Преди няколко дни сънувах сън, след който останах с усещането , че в петък трябва да отида на гробищата и да подам. Тази сутрин отидох рано, въпреки поройния дъжд, който валеше. През цялото време си повтарях "мамо, ако наистина си някъде там , дай ми знак и си мислих, че дъждът ще спре. Но уви. Прогизнах цялата. Качих се в колата и в момента , в който тръгнах ято ( около 10-12) бели гълъба започнаха да летят точно пред колата ми . Ниско, в дъжда, красиви , бели. Спрях и те кацнаха на земята до някакви гробове. Снимах ги. Тръгнах и те отново литнаха около колата. Дали беше знак? Дали майките ни са край нас? Прегръщам ви !
# 896
27 ноем. 2015, 20:28 ч.
Ах, как ви се правят помени и ви се ходи на гробища...Аз тези думи не мога да ги изрека дори. Помен не правя - ще ми приседне. На гробищата съм два пъти годишно - когато съм си в България. Няма я там,не я намирам никъде. Отвръща ми една тишина, празнота. И все пак отивам най-последния ден - ами ако ме чака? И пак е празно. И като си тръгвам, пак оставам с усещането, че я изоставям...
Моята майка все ми пее една песен насън - "Не искам да съм така сама..."
За първи път говоря за това...
Олеандър, много ти е рано, мила Радвам се за теб, че я намираш някъде!
Виж целия пост
Моята майка все ми пее една песен насън - "Не искам да съм така сама..."
За първи път говоря за това...
Олеандър, много ти е рано, мила
Радвам се за теб, че я намираш някъде! 
# 897
27 ноем. 2015, 21:45 ч.
Мина повече от година откакто мама си отиде...
Нито един помен не съм направила. Просто не мога да се заема с това. Слагам некролози, но си страдам основно сама...
Рядко усещам нужда да отида до гробища, тя не е там, не мога да я усетя, тягостно ми е.
Но ме мъчи друго - мина вече време, а нито я сънувам, нито усещам някакво "присъствие". Чела съм, че това означава, че е добре и няма нужда от нищо.
Моля се да е така, да почива в мир за сметка на всичките й притеснения и тревоги приживе.
На всички в тази тема съм безкрайно благодарна, че не съм сама в мъката си
Виж целия пост
Нито един помен не съм направила. Просто не мога да се заема с това. Слагам некролози, но си страдам основно сама...
Рядко усещам нужда да отида до гробища, тя не е там, не мога да я усетя, тягостно ми е.
Но ме мъчи друго - мина вече време, а нито я сънувам, нито усещам някакво "присъствие". Чела съм, че това означава, че е добре и няма нужда от нищо.
Моля се да е така, да почива в мир за сметка на всичките й притеснения и тревоги приживе.
На всички в тази тема съм безкрайно благодарна, че не съм сама в мъката си
# 898
27 ноем. 2015, 21:56 ч.
Скорпио не си сама, тук сме и тъгуваме и ние...
Аз, ходя през седмица, пък и и казвам/ разказвам кой, какво. Добре, ми е там. Усещам, сякаш присъствието и както и на моменти, че сякаш, ме наблюдава. Дано е така наистина. Но, ако можеше, да ми даде знак или пък, да имаше възможност, за разговор, колкото и налудничаво да звучи
Виж целия пост
не си сама, тук сме и тъгуваме и ние...Аз, ходя през седмица, пък и и казвам/ разказвам кой, какво. Добре, ми е там. Усещам, сякаш присъствието и както и на моменти, че сякаш, ме наблюдава. Дано е така наистина. Но, ако можеше, да ми даде знак или пък, да имаше възможност, за разговор, колкото и налудничаво да звучи
# 899
27 ноем. 2015, 22:22 ч.
scorpio всички ние сме тук по една причина, всяка от нас да сподели и така да се утешим една друга.
Това чувство че някой ме наблюдава за пръв път го усетих още дете когато на този ден преди 21 години си отиде прабаба ми. През годините го усещах от време на време, после изгубих и мама. Усещането си остана, само че вече си мисля че мама ме гледа, но не мога да съм сигурна точно коя от двете е. За пръв път санувах мама в деня след погребенито на баща и (миналия август). Посрещна ни (кои бяхме не помня) вкъщи, каза че е готвила за нас специално и ни покани на масата. От тогава не ми се е присънвала. Вярвам че там където е тя е добре, вече не я боли и е щастлива
Това ми дава един вид покой и на мен.
kokona20, възможност за "разговор" преди години реално търсеше сестрата на баба ми когато изгуби дъщеря си. Беше на ръба на лудостта тази жена след като "говори" с нея чрез някакъв медиум. Освен че му остави маса пари, не намери покой в трагедията си.
Виж целия пост
всички ние сме тук по една причина, всяка от нас да сподели и така да се утешим една друга.Това чувство че някой ме наблюдава за пръв път го усетих още дете когато на този ден преди 21 години си отиде прабаба ми. През годините го усещах от време на време, после изгубих и мама. Усещането си остана, само че вече си мисля че мама ме гледа, но не мога да съм сигурна точно коя от двете е. За пръв път санувах мама в деня след погребенито на баща и (миналия август). Посрещна ни (кои бяхме не помня) вкъщи, каза че е готвила за нас специално и ни покани на масата. От тогава не ми се е присънвала. Вярвам че там където е тя е добре, вече не я боли и е щастлива
Това ми дава един вид покой и на мен.kokona20, възможност за "разговор" преди години реално търсеше сестрата на баба ми когато изгуби дъщеря си. Беше на ръба на лудостта тази жена след като "говори" с нея чрез някакъв медиум. Освен че му остави маса пари, не намери покой в трагедията си.
Препоръчани теми