Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 413 669
  • 5 512
# 285
Дъщеря ми беше любимата й внучка и няма да я види...........
Ами щом е била любима внучка - стегни се и в името на баба и внучка организирай хубав бал. Сигурна съм, че бабата ще е с вас и ще гледа отгоре.
И ние направихме бала без единствените и любими баба и дядо. Даже нямахме изпращане като сватба. Но пък не си позволих дъщерята да види, че ми е мъчно.
Помня думите на баща ми - живота е за живите и ги спазвам.
За другото имаме  Задушница, имаме  наши мисли, но само когато сме сами.

Виж целия пост
# 286
...
За другото имаме  Задушница, имаме  наши мисли, но само когато сме сами.

Да ... когато сме сами....
Виж целия пост
# 287
Уфффф,
пак е Осми март и пак въртя лентата на последния Осми март, в който имах майка.

Виж целия пост
# 288
Mъчно ми е момичета! Днес майка ми трябваше да навърши на 60 години, а почина едва на 37.
След малко тръгвам за гробищата, дано поне за малко мине тази болка.
Виж целия пост
# 289
vanichka75  Hug Hug
Виж целия пост
# 290
Прегръщам ви всички. Аз доста си поплаках вчера, но усетих мама, почуствах една топлина...
Виж целия пост
# 291
                                   Не минава не минава
                                   няма лек за болката
                                   от загубата на човек.
                                   Трябва да се учим
                                   да живеем да се усмихваме
                и да знаят хората които Обичаме че ги Обичаме!
Виж целия пост
# 292
Два поредни дни плача за мама на сън Cry Ридая истерично Cry Така на яве не съм плакала...Не знам защо сега -почти две години от както си отиде  Cry
Виж целия пост
# 293
bubSSSSSSS,
мисля, че колкото повече време минава, толкова повече осъзнаваме, че мама вече я няма, също така все повече се затъжваме и започва да ни липсва. Поне при мен е така, и аз напоследък започнах да си поплаквам често за нея, а в началото не ми се случваше, тогава ми беше някак нереално всичко... А и на всеки празник си представям какво би било, ако тя беше тук, сякаш ако си го мисля и искам достатъчно силно ще променя нещо... Тежко е.
Виж целия пост
# 294
В началото дори не се осъзнава с времето тази липса става все по осезаема. За 10 години до преди 2-3 седмици не я бях виждала насън, само веднъж знаех че е тя беше глас дори не нейния, говори ми. Но и това ми се случи двамата с баща ми ги сънувах, как тя изпраща близначките на вратата вкъщи а баща ми с кола ги кара на детска градина, гледах ги просто отстрани, дори не ме забелязваха  Tired
Не мисля че някога ще се преодолее липсата на толкова важен човек в живота като майка, колкото и време да мине от загубата. Друго което ме натъжава също е децата като изброяват поименно баби и дядовци. Дойде и логичния въпрос "Дядо ..., а баба?", опитах да и обясня че нея я няма гледа ни от небето и ни пази. Показах им снимки, не мисля че разбраха нещо от тези обяснения въпреки че ми казаха "Тя ни гледа, мамо" и смениха темата. Тепърва очаквам подобни въпроси, дано съм по-силна и не се разплача отново тогава се поддадох на емоцията и се разплаках  Sad
Виж целия пост
# 295
    Понеделник става една година откакто почина сестра ми! Майка ми иска да ходя да насадя цветя, че тя не може по жегата, а аз цяла нощ сънувах,че садя цветя. Всяка седмица по два пъти съм на гробищата....Досега ходехме да поливаме на мъжът ми цветята,да дадем за Бог да прости, да им сипем вода и кафенце. Минавах всеки път и на другия гроб да запаля свещичка и да подам за Бог да прости.Сега, като е готов паметника, трябва да насадя и на сестра ми цветя и да ходим да поливаме още по-често.
Виж целия пост
# 296
Това никога не се преодолява. Просто свикваш да живееш с тази липса.... Гледам портрета на мама на стената. Липсва ми, мъчно ми е... Тя така и не можа да види по-малките ми деца. И те я познават само от снимките и разказите ми.... За мен е страшно, че го смятат за нормално. Дъщеря ми, която е на 5 г., често казва: "Когато аз порасна, а ти отидеш на небето, ще си имам мои деца...... " А днес ми каза: "Не искам да оставам без мама"....... Много боли. И не е справедливо. Особено, когато майките ни си отиват млади....... Не че за това има някакъв ред, но .....
Големият ми син (и единственият внук, който тя дочака) тръгна по нейните стъпки - следва медицина. И използва някои нейни неща - скалпел, слушалка... И току казва, че много му се иска да го види баба му.... А как ми се иска и на мен, как ми се иска..... 
Flowers Rose Flowers Rose 
Виж целия пост
# 297
"Х" години без ...
всъщност беше 15 май - минаха от тогава три години - и какво от това - има ли число мъката - ей така подадох на една комшийка за Бог да прости и тя ме застреля със въпроса "колко години минаха" - и аз осъзнах че не мога да отговоря - и след това се замислих изобщо има ли отговор този въпрос
Не помня ден да не съм мислила за .... много неща и събития и т.н. дори и за краят
Отидохме на гроба - и защо - какво да правя там - кой търсиме - незнам - тя е в сърцето ми - и няма кой да я мръдне - не може да хване прах или бурени

Нека всички бъдем по добри и по добри, защото ... те са още тук
Виж целия пост
# 298
"Х" години без ...
всъщност беше 15 май - минаха от тогава три години - и какво от това - има ли число мъката - ей така подадох на една комшийка за Бог да прости и тя ме застреля със въпроса "колко години минаха" - и аз осъзнах че не мога да отговоря - и след това се замислих изобщо има ли отговор този въпрос
Не помня ден да не съм мислила за .... много неща и събития и т.н. дори и за краят
Отидохме на гроба - и защо - какво да правя там - кой търсиме - незнам - тя е в сърцето ми - и няма кой да я мръдне - не може да хване прах или бурени

Нека всички бъдем по добри и по добри, защото ... те са още тук
Колко хубаво си го казала!!! Hug
На гробища не ходя...Твърде тежко ми става. Вярвам, че близките ми са живи, докато ги помня и обичам.
Тази година ще станат 25 години откак мама я няма...Преди 5 загубих "втората ми майка", моята баба...Тежко ми е...Често...Повечето ми близки са от "другата страна"...Искам да вярвам, че са там, и че някой ден ще сме отново заедно...Но, понякога вярата ми е слаба...
Виж целия пост
# 299
elizabet_s, днес се навършиха 3 години, откакто си отиде и моята мама. Преживели сме тази смазваща загуба в един и същ момент... Flowers Rose Flowers Rose
Направихме днес панихида, бяхме петима души - най-близките. За първи път й занесох цветя и от сина ми. Той беше на три месеца, когато тя си отиде.
Докато бяхме на гроба на мама, ми беше спокойно, както винаги. Грееше слънце, хапнахме неща, които тя обичаше. Разказах й някои новини край нас, макар че съм сигурна, че тя вече ги знаеше...
Сега съм си вкъщи, със свещ пред снимката й, и отново я усещам, че си е с мен - моята мама Нуши!
Първите седмици и месеци бях вцепенена, предполагам като всички вас. Мисля, че се държа - не че съм си го поставяла за цел или че ме е срам да плача, но почти не съм плакала, след като мина първоначалният шок. Което не зная дали е добре, или пък не означава, че не мога да се отприщя и да излея болката, а я тая в себе си... Дано не е второто! Обяснявам си "сухата" си липса с това, че усещам как връзката ни продължава. Чувствам, че тя ме подкрепя и поддържа силна. Единствено съжалявам, че още не мога да я сънувам. Вие успявате ли да комуникирате с майките си поне на сън?
Излишно е да пиша, че ми липсва всеки ден и че сърцето ми се къса, когато синът ми ме моли: "А защо не дойде баба Нуши от небето да ни види? Там няма ли стълбички? Поне за малко да дойдеее!"
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия