Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Момичета, когато мама почина до към 40-рия ден, в началото по-често и по-силно, усещах хладен полъх отдясно с леко изтръпване. Почти бях сигурна, че това е тя. Тази сутрин в съня си усетих същото много силно, след което я видях да върви срещу мен. За миг, и се събудих. Точно на Задушница. Мисля, че искаше да ме подсети да направя нещо в този ден. Живея в друг град и до момента не го отразявам. Освен това, откакто е починала преди малко повече от две години съм я сънувала не повече от 5 пъти. Мислите ли, че понякога мъртвите могат да се материализират така, че да ги усетим физически?

Днес е Задушница и нашите мъртви са сред нас! Аз се разхождах на обед по Графа и главата ми мръзнеше, защото точно се връщах от фризьор и косата ми беше влажна. Замислих се, че ми трябва шапка. В същия момент видях шапкарско ателие. Отбих се в него и на момента видях чудна шапка, която ми стоеше чудесно. Продавачите казаха, че седи от две седмици и досега никой не я е погледнал. И че най-вероятно шапката е за мен. Огледах я в ръцет си - точно типа шапка, която мама би харесала. Убедена съм, че днес майка ми се погрижи за мен и ми направи подарък!

Да, и аз мисля, че помагат, особено майките, от отвъдния свят!

Милата ми майчица... днес, беше отново до мен и сэм сигурна, че дори и там, пак ще е до мен, духом, а толкова искам и тялом ..

Вчера попаднах на филм за едно момиченце, чиято  майка имаше чернодробно заболяване и изпадна в кома. Детето ходеше в болницата, говореше й, пишеше си домашните, решеше й косата... Изведнъж се почувствах пак малка, все едно бях аз, как ходех в болницата всеки ден и се надявах, надявах мама да си дойде у дома  Плаках цяла вечер, сгушена на кравай. Унесох се и в просъница усетих, че вдъхвам парфюма й. Вече толкова години, а го помня. Стана ми много спокойно и заспах. Дали е била мама? 

Силвиана
Сигурно , тя ще е била 

Последните няколко коментара ме просълзиха.И за момент не съм се съмнявала, че моята майчица е край мен.От както почина това лято често я сънувам, често виждам знаци и имам интересни случки които ми напомнят за нея.Благодарна съм на мъжа до мен , че през цялото време ме подкрепя и през най - трудния момент мина с мен.

Много тежко беше. Спомням си, че дори животинката ми страдаше заедно с мен. Мяукаше жалко в продължение на няколко дни. Направо ми късаше сърцето

Аз не го преодолях. Минали са по-малко от 3 години.
Нощта преди Задушница и аз я сънувах. С всички починали нейни близки-баба ми,.дядо ми, вуйчо ми и т.н.
Пък имам такъв покъртителен разказ, че от тогава ВЯРВАМ, че тя ни гледа. Все още ме побиват тръпки като се сетя.
Болезнено ми липсва. Не вярвах, че ще се случи точно на нея, въпреки тежката диагноза. Просто не вярвах, че точно тя ще си отиде.

И аз мислех, вярвах, исках..МОЯТА мама никога да не умре. Не си представях ден без нея. Тя се шегуваше, че ще живее до 120г и казваше- спокойно бе рошло нося обиците й, само тях напоследък, странно, чувството, което имах за първи път като ги сложих избледнява.

Минаха 11 години и половина откакто мама си отиде,но няма как да го преодолея,въпреки че външно изглежда че съм успяла.Най-зле се чувствам когато я сънувам,сякаш съм там и всичко е истинско.Забелязала съм,че ми се явава винаги преди да стане нещо важно.Последно беше преди да загубя близнаците си това лято...Но вече почти не виждам лицето и,а само я усещам като присъствие и знам,че е тя...Надявам се където и да е сега да е добре и някой ден пак да я срещна...

Това са и моите детски спомени...Никое дете не бива да има такива спомени!

Здр. момичета.  Искам да споделя с вас мъката си. Днес моето мамче трябваше да има рожден ден. Трябваше да правим юбилей, а то какво стана..... Сутринта бях на гробищата за да и занеса от нейните неща. От няколко дни не спирам да плача, като се сетя какви планове си правих за този ден. Как да я изненадаме, как ще отбележим този празник. Е така се питам, защо не можа да изчака да види любимия си внук ученик, да отпразнуваме рождения и ден? Не исках много. Уж казват, че времето лекува. Глупости. Имам чувството, че след всеки ден който минава мъката ми се увеличава.Много си я обичах, но тя реши да ме изостави......

dyndla, разбира се, че не те е изоставила и е с теб  много е тежко, така е, времето не лекува, но се свиква да понасяш болката и да живееш с нея. сигурна съм, че тя не би искала дай те вижда такава - сломена и отчаяна.
и аз си поплаквам често, а ето на, толкова години минаха, че чак не искам да ги споменавам. сякаш вчера беше, когато влязох с ужас в ритуалната зала и я видях, положена зад стъклото, сякаш вчера простирах ръце напред към ковчега и виках “мамо, мамо“, и не давах никой друг да носи кръста ѝ, защото исках да направя нещо последно за нея... после само мъка и болка, а дните се занизаха един след друг. и ето ме след години, отново си мисля за нея всеки ден, говоря с нея наум и на глас, без да се усетя я викам, когато ми е трудно и плача от безсилие, защото ми се иска да дойде, да ме прегърне и да ме утеши, както само мама може...

Здравейте момичета,
Мама почина на 18 Юни т.г.- Задушница. Не се връщам към този ден. Връщам се само към 22-те години, през който тя беше до мен и ми даде толкова много любов-като за 100 години. Всяка вечер с моят приятел и много често с най-добрата ми приятелка си говорим за мама,спомняме си случки с нея, невероятната мъдрост и добрина,които носеше в себе си. Огромното й чувство за хумор и лафчетата й са запечатани в мен. Така се боря с болката - със спомени. Гордея се,че съм точно нейна дъщеря и искам да ви кажа, че всички ние,които сме загубили прекрасните си майки,трябва да знаем и помним,че те искат да сме щастливи. Целият живот на мама, която ме отгледа и възпита сама, и успя да съхрани психиката ми, през развода им и др.тежки за едно дете моменти, е посветен на това да бъда добър и щастлив човек. За миг не съм си помислила да потъна в мъката си и да се оставя да се удавя в нея. Тогава цялата любов и грижа на мама се обезсмислят. Тъгата си искам да превръщам в нещо продуктивно- в нейна памет и за мое удовлетворение, искам да помагам,да променят света около мен и този на любимите ми хора,към нещо по-добро. Понякога се задушавам от болка и единственото,от което имам нужда е мама да си ме гушне. Мама си е мама,нищо и никой не може да я замести. В такива моменти ме държи мисълта, че е около мен и не искам да я натъжавам. Най-голямата ми болка е, че знам, че й липсвам и се страхувам,че много тъгува за мен също,това ме наранява най-много. Но пък знам, и че е силна, ще ме дочака и един ден ще се срещнем!    
Бъдете силни, не мисля, че се преодолява, но пък ако се научим да  бъдем дълбоко, съзнателно  благодарни за цялата любов, която сме получили от майките си, мисля че ще бъде по - лесно!Радвайте се, някои хора, не получават и за 50 години с майките си и десета от това, което някой сме имали щастието да получим!
А искам да споделя, и че направих един тефтер, в които записвам всички нейни лафове (наистина много цветист речник! ), записвам и всичко, което ми дойде от вътре за нея - много ми помага.  Един ден като имам дечица, ще бъде предаден на тях!

Прегръщам ви всички!