Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
Последно мнение: 8 ноем. 2026, 20:25 ч.

423 985
5 661

schreier - Ентусиаст

H

# 1 125 12 ноем. 2016, 23:01 ч.

И моята майка почина преди три месеца, едва на 55 години. Въпреки, че не мога да забравя гласа на сестрата, която ми съобщи ужасния резултат от операцията, думите с които ми го каза и, разбира се, деня на погребението, аз все още не мога да приема, че е починала. И до ден днешен се надявам, че ще се върне, че всичко ще се окаже една ужасна шега, че пак ще се смеем заедно, ще си говорим до припадък, или ще мислим как да решим заедно даден проблем, или че просто ще я прегърна. Когато ми се налага да съобщавам на мои и нейни познати, че е починала, казвам го спокойно и хладнокръвно, защото в мига, в който изрека думите, вътрешният ми глас ми казва: "Не е вярно, аз какво говоря, не е починала". Сякаш гледам отстрани нещо, което се случва, но то не засяга мен или мама, и това не сме ние.
Повечето от хората не разбират за какво им говоря, при което могат само да ми изкажат съболезнования, и да продължат по пътя си.
Понякога място не мога да си намеря, че не потърсих свестен лекар, който да предотврати необратимото, че за 10 дни се измъчи адски много, а аз не можах с нищо да и помогна.
За мен времето спря на 29.07.2016г.
Иска ми се да не пиша това сега и да живея с мама там, където е.

Виж целия пост

H

# 1 126 12 ноем. 2016, 23:53 ч.

Мила Хриси, мама почина на току-що навършени 54. Няма подходяща възраст за това,но е ужасно когато си отиват толкова млади,като помисля колко още можеше да сме заедно, сърцето ми се къса. Периода, в който се питаш дали си нсправил всичко възможно и търсиш вината в себе си е много тежък. Иначе и аз понякога все едно не говоря за моята майка, че е починала,особено първите 2-3 месеца имах усещането, че това е лъжа,кошмар и мислех, че ще се върне от някъде. Аз си обяснявам това усещане,че тя наистина е около мен, да, не в виждам, но пък знам, че е до мен. Тази връзка е над тленността на тялото и аз вярвам, че душите не се изпаряват,а продължават да съществуват. Понякога обаче, спират да ме интересуват вярванията ми, и само искам да си я гушна и да си поговорим тук и сега,физически... много е тежко, но трябва да сме силни

Виж целия пост

H

# 1 127 13 ноем. 2016, 09:04 ч.

Цвети, това е другото, което също много ми тежи- рожденият и ден го посрещнахме в болницата, не можах дори цветя да купя и да и занеса от притеснение, и от това, че беше почти в безсъзнание. Почина три дни след рождения си ден.
Да, наистина там Горе, ред няма, но когато толкова нелепо свършат всички рождени дни за най-скъпия ти човек, е трудно да го приемеш.
Разби ра се, че трябва да сме силни, по някакъв начин и от нещо да черпим кураж, за да продължим техните стъпки.
Понякога се утешавам с това, че сме се разделили само временно, и че някой ден ще ида при нея и пак ще сме заедно.

Виж целия пост

# 1 128 13 ноем. 2016, 11:48 ч.

Още помня последният РД на мама, казват че 40-тия не се празнува, но тя знаеше за състоянието си и искаше за последно да се събере с най-близките си хора. Събрахме се, помня че си беше поискала конкретни подаръци. Мен ме амбицира да изплета на две куки една постелка за пред мивката в кухнята. Направих го за нея, нито преди нито след това съм плела. Чичо и подари палмичка, издънка от нея още гледаме вкъщи в саксия (баща ми държи да я съхрани максимално в годините). Мама почина месец по късно, на първия учебен ден (нея година 16.09) изпълнила обещанието си сестра ми да тръгне на училище.
Аз понякога вкъщи сякаш имам усещането че е зад мен, много странно чувство или че е във коридора и ей сега ще отвори вратата и ще влезе в стаята при мен.

Виж целия пост

H

# 1 129 13 ноем. 2016, 14:02 ч.

Рождения ден на мама беше на 13 юни - понеделник. Мислех да сготвя нещо специално, но такова главоболие имах, че чак повърнах. Мама много се уплаши, усетих я, че се обвинява, защото почти не спяхме. Обади се на кръстника ми, който е лекар в Пирогов и ме прати там. Половината ден си отвисях, накрая се прибрах и от системите заспах. Легнах на дивана, а мама се опитваше хубаво да ми завие кръстта, да не ми е студено. Накрая поръчахме пица. Мислех, в събота - 18ти юни, да поканя нейни и мои приятели и да направя парти - изненада на двора. Хем исках, хем нещо ме спираше, защото от сряда до петък трябваше да влезем в болница за преливане на кръв и химио. Не бях сигурна дали няма да й е лошо, та си казах, че по натам ще го отпразнуваме. И така вместо в събота да има парти изненада, в 17:30, след като излезнах от стаята за 1 мин. за първи път от сутринта, мама издъхна. Моите кръстници - лекар и мед. сестра- нейната най-добра приятелка, бяха до нея, 15 минути изкуствено дишане, масажи, борба.... но.. Все едно ме е чакала да излезна, да не е пред очите ми.. както винаги да ме пощади...
Оттогава такива интересни сънища странни случки, знаци, ама може би в други теми трябва да пиша. Знам, че мама е до мен, и че един ден като умра, ще съм пак с нея. Това ме крепи.

Виж целия пост

Балкай Бартокомляс

# 1 130 13 ноем. 2016, 14:12 ч.

Аз с моята не можах да се сбогувам. Отиде си внезапно, без да боледува.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 1 131 13 ноем. 2016, 14:27 ч.

Моята също си отиде внезапно на 49г. Не очаквах, в един от най-щастливите ми дни - вечерта си отиде. Аз също знам, че е около мен и ме закриля. Знам, че са заедно с брат ми и че един ден, пак ще сме заедно Hug

Hug

Виж целия пост

H

# 1 132 13 ноем. 2016, 14:30 ч.

Ние също не сме се сбогували. Въпреки болестта и двете имахме огромната вяра, че ще я преборим. А и деня, преди да почине, като я взехме с моя приятел от химиото, беше толкова весела, пак някакви бъзици пускаше, изглеждаше много по - добре от последно време..кой да предположи какво предстои.
След смъртта й, това си размишлявах, поне да си бяхме казали нещо като за сбогом. После осъзнах, че да живееш с мисълта, че любимият ти човек си отива е най- тежката присъда.. и каквото и да си кажете, след толкова много споделени моменти, ще е безмислено и малко.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 1 133 13 ноем. 2016, 21:54 ч.

И моята майка почина на 54 години - ден след рожденния си ден...

Виж целия пост

magnet_for_happiness

Ентусиаст

# 1 134 13 ноем. 2016, 22:54 ч.

Моята почина 4 дни след моя рожден ден.
За първи път в живота си, направих торта и тя я хареса много.

Виж целия пост

M

# 1 135 14 ноем. 2016, 07:58 ч.

Magnet_for_happiness,моите съболезнования.

Виж целия пост

magnet_for_happiness

Ентусиаст

# 1 136 14 ноем. 2016, 09:24 ч.

Цитат на: mama zizi в пн, 14 ное 2016, 07:58

Magnet_for_happiness,моите съболезнования.

Благодаря. Тя почина 2014г. Все едно беше вчера.

Виж целия пост

Потребител

# 1 137 15 ноем. 2016, 12:47 ч.

Чета ви, плача и си казвам всеки път, че повече няма да отварям темата и пак ме тегли насам. Минаха 6 месеца, а аз понякога още не мога да асимилирам, че майка ми вече я няма. Въпреки страшната диагноза, намеците на лекарите, годината борба, това че тя буквално заприлича на скелет последните два месеца и с адски болки, продължавах наивно да смятам че ще се оправи. Кошмарно е, не го приемам! Измъчвам се, въпреки че знам че опитахме всичко, но колебанията ме заливат и не мога да си го простя, че я оставих. А тя самата се предаде, не искаше повече да живее колкото й да я умолявах. Единствено знам, че повече никога няма да празнувам Великден. Когато и да се падне като дата за мен вече е ден за траур. Страх ме е да сваля некролога сякаш и последната частица от нея ще си отиде завинаги и няма да ми остане нищо. Детето ми ще расте без нея и няма да знае каква прекрасна баба е имала в действителност, защото много ме боли да говоря за нея. Не мога да погледна и снимките й. Сега всички ме питат от кой е взела дъщеря ми тези лимби и къдрици и аз наум им отговарям - от баба й, но не мога да го изрека. Всики ден се радвам на бебето, на 1 годинка е, щастлива съм безкрайно, но вътре в мен е кухо. Загубата е огромна!

Виж целия пост

# 1 138 15 ноем. 2016, 19:13 ч.

Evencee

Hug

При мен е същото. Радвам се на децата и в същото време страдам,ужасно страдам, за мама ..

Виж целия пост

magnet_for_happiness

Ентусиаст

# 1 139 15 ноем. 2016, 23:33 ч.

Въпреки, че дъщеря ми като цяло прилича на баща си, има моменти в които прилича адски на мама. Има нейни черти и ми напомня...

Виж целия пост

Препоръчани теми

Търся мнения и съвети за отношенията с родителите ми

11 263
192

Лични и семейни отношения

Трябва ли жената да е "послушна"?

9 499
170

Лични и семейни отношения

Рак - на финала как можем да помогнем най-ефективно?

3 796
19

Здравословни проблеми

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.