Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Не се преодолява.  Скоро, ще станат 3 год, без милото ми, майче. Все, по силно ми липсва и все, по-силно, имам усещането, че сякаш, 'ме наблюдава'. .. Дано наистина е така. Само, ако можеше и един знак, да ми изпрати, че я има...

Не мога да се зарадвам на Коледа. Мама почина миналата година малко преди Коледа, а си правехме планове как ще празнуваме и даже подарьци за децата беше купила...

Липсва ми и на мен. Тя не обичаше Коледа. Но не ме накара и аз да не я обичам. Гледам снимките и клипчетата от последната ни Коледа заедно и сърцето ми се къса. Искам пак да е до нас и да ме ядосва с излишна критика.

Ох момичета,тази Коледа е първата без майка, много ми е тежко и мъчно........миналата година по това време научихме диагнозата.......сякаш през цялото време знаех, че е последната ни Коледа заедно.....много ме боли, сякаш имам дупка в душата и сърцето си.......

моята майка почина преди години, месец преди коледа. това беше най-тъжната коледа. майка ми обичаше празника, беше кулинарка, но все не ѝ се получаваше с празничните питки. спомням си как се заливахме от смях на поредното “произведение“, което не става. след толкова години аз мога да правя вкусни питки и така ми се иска освен семейството ми и мама да можеше да опита.
прегръщам ви, момичета. щом носим нашите майчета в сърцата си съм сигурна, че ще бъдат с нас на празника. 

Моята майка почина на 24.12.миналата година и колкото повече наближава тази дата толкова по мъчно ми става.... Ужасно е да свързваш такива хубави празници със смъртта на най близкия човек. За мен вече Коледа няма да има.

Мекичка 

Милички момиченца без майки - ето, че оцеляхме някак по празниците.
Сложих нейна снимка на коледната трапеза, а пред нея - свещичка и тамян. И си поплаках.

Сила се иска да продължиш да празнуваш, на пук на всичко. Сестра ми три дни след смъртта на мама има рожден ден - още тогава се стегна и купи торта за вкъщи. А на Коледа (12 дни след това) успя да направи баница с късмети и още някакви коледни неща и пак събра семейството - откъде тази сила? Уж аз съм по-силната сестра, а в такива моменти съм като вцепенена и не знаех коя съм и къде съм, някой постоянно ме подпираше и ми носеше храна и вода, не можех да се грижа сама за себе си.

Кефя се на сестра си. Знам колко й е мъчно.

Ох, момичета, никак не искам да побутвам темата, но не мога- няма с кого да си споделя, а сред вас намирам винаги съмишленици. Днес се навършват 6 год, откакто съм без мама. Идва и поредния осми март, който ще гледам някак си да избутам, както всички други празници. Толкова много ми липсва и ми е нужна. Винаги ви чета, когато се нуждая от морална подкрепа, защото няма с кого да си споделя мъката. С вас си плача и съпреживявам. Знаем, че времето не лекува- приемаш липсата като част от живота си и си я носиш и в хубаво, и в лошо. Винаги, когато имам хубав повод си казвам: ''мамо, виж ме как се усмихвам и се забавлявам", а когато ми е тежко все си казвам "мамо, дай ми сили, помогни ми". И така продължавам да я притеснявам постоянно, мира не й давам. Искам да знам, че бди над нас, да усещам майчинската и грижа и закрила!Докато съм жива ще я търся и призовавам и ще се оповавам на вярата ми в нея- тя ми е най-святото!Имам чувството, че ще я изоставя, ако не и дам повод да си мисли за нас- тя живееше, за да бъде  майка. Най ми е болно, че не можах да й се отблагодаря за всичко, което и дължа, не можах да я видя да се радва на старините и дъщерите си, да й правя подаръци, и всичко, което съм си мечтала, че ще направя когато "порасна". Такъв благорроден, чистосърдечен, мъдър човек е моята майка, толкова се гордея с нея и толкова ме е яд, че бях безсилна да се преборя с болестта за живота й! Толкова ми липсва да казвам "мамо" и да чуя как ме нарича тя, лиспва ми да съм просто момичето на мама, нечие дете!
Сега се боря с ред проблеми, които се стекоха след като тя си отиде - роднини, имоти, напрежения. Сама съм в битките си и се моля в нейно име да преживея всичко, което ми предстои, за да намеря спокойствие и да съм щастлива в нейно име!
Извинявам се, ако съм се натрапила в темата, но трябваше да си излея душичката и да спомена мама, вярвам, че ще ме разберете.

Мило момиче, добре дошла си сред нас.
Тук всички си приличаме в болката, извън темата ми се струва, че имам някаква болна привързаност към майка си. Какви майки сме имали, толкова години да не можем да ги преживеем и да страдаме така...

И на мен ми се иска просто да се сгуша в нея, поне за миг. Страх ме е, че времето минава, че вече не помня аромата й, гласа й. Миналата седмица си отиде и баба, 13 години след единственото си дете. Мъчно ми е, моля се само да са заедно.

"Радвам се', че ви има Само вие, истински разбирате, болката в сърцето ми  
Липсва ми, много ...

След дни стават 3 години..
Мислех утре да отида на гробищата, от детството свързвам 8 март с деня на мама, не толкова на жената или гаджето (както е модерно сега). Това си е нейния празник и тооолкова ми липсва...
Някой по-горе искаше знак, че са покрай нас. Ако събера смелост, ще ви разкажа 2 случки, които ме разтърсиха, меко казано.
Пожелавам ви утре да изкарате хубав празник с децата си, вече ние сме мама
Целувки

Белокопитка, сподели ги Аз, все още, търся знак 

Здр. днес трябваше да празнуваме един прекрасен ден както всяка година. Трябваше  рано сутринта да отида и да и подаря любимите цветя. Да си я гушна и да и кажа честит празник. Сега ще  ходя на гробища за да и занеса любимите цветя да запаля свещичка и да си спомня за нея. По някога си казвам, защо Господ ми я взе защо ме остави сама. Вярно имам деца добър мъж, но просто не е същото. Няма си го моето " Пухче" така и казвах.
Всички се поздравяват и говорят за празнуване, а на мен ми се е свила душичката.....