Как да се преодолее това..сега мама щеше да е баба. Винаги съм си представяла как ще си играе с внуци, ще ги и на глупости и не съм си представяла че няма да е с мен и да ме поучава, колкото и да ме е дразнело това. Болката не отминава, просто се свиква. Всеки щастлив миг се сещам за нея и как би го направила незабравим.
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 8 ноем. 2026, 20:25 ч.
# 1 201
7 юли 2017, 04:45 ч.
Не.Скоро ще станат десет години,а нито ден не е минал без да ми е липсвала и без да съм усещала че това че я няма е най-голямата загуба в живота ми.Да,направи ме по силна и борбена,но ми отне много от увереността и желанието да живея.Липсва ми както в дребните ежедневни неща,така и за важните в живота.Преди я сънувах,а сега се усещам че забравям случки от миналото.Доста е трудно,когато млад загубиш всякаква опора и почва под краката си,когато за всяко нещо се учиш по трудния начин с метода проба грешка.
Виж целия пост
# 1 202
8 юли 2017, 10:13 ч.
Минаха три години миналата седмица откакто мама я няма. Сега съм бременна и чакам всеки момент да родя... мъжът ми постоянно е на работа, и няма кой да ми помага за нищо. Нито Който да ме успокои и да ми каже че нещата които ми се случват са нормални за бременност.... загубих я, когато бях на 24 години. И както по горе сте написали.. ужасно е да трябва да се учиш от грешките си, и да няма как дори за секунда възможност да се отпуснеш и просто да бъдеш слаб.
Виж целия пост
# 1 203
9 юли 2017, 08:50 ч.
Майка ми почина отдавна. Липсва ми много, но съм се примирила вече с този факт.
Виж целия пост
# 1 204
9 юли 2017, 16:43 ч.
Времето, НЕ лекува, за мен.Мама почина само на 49 години в далечната 1991 г., бях семейна с малко дете, загубих опора, беше ми много трудно, имах нужда от нея.Мобилизирах се , справих се, родих второ дете.Вече не помня детайли, помня само теменужено сините и очи!Скоро намерих нейна снимка и я показвах на по-малката си дъщеря, за съжаление нищо не и говори, за нея е непознат човек.Дано да съм жива по-дълго заради децата ми, не искам да изживеят същото.
Виж целия пост
# 1 205
9 юли 2017, 18:08 ч.
Така е,времето не лекува,само малко притъпява или просто забравяш някой неща.Аз я загубих на осемнайсе,без баща и сама да се оправям с матури,кандидатсване и самия живот.Справям се доколкото мога,но знам че ако беше до мен щях да съм по слаба,но по уверена в себе си.
Виж целия пост
# 1 206
15 юли 2017, 23:07 ч.
Не ,не лекува ,не минава.Майка ми почина преди 15г,когато бе на 57г. Годината в която родих сина ми ,дългочакано дете и накрая с първо Ин витро. Тя го чакаше повече от мен и когато се роди ми каза""- вече мога да умра 
"Бях на 30г .Баща ми почина преди 7г,тъжно ,тежко.Няма на кой за хубаво или за лошо ,дума да обелиш,но справяме се. Не видяха успехите на внука си ,едно добро момче ,ученик и футболист.Биха били горди ,защото и те бяха спортисти,но уви...
Виж целия пост
"Бях на 30г .Баща ми почина преди 7г,тъжно ,тежко.Няма на кой за хубаво или за лошо ,дума да обелиш,но справяме се. Не видяха успехите на внука си ,едно добро момче ,ученик и футболист.Биха били горди ,защото и те бяха спортисти,но уви... 
# 1 208
28 юли 2017, 23:07 ч.
И моята майка си отиде преди пет години на този ден. Боли.
Виж целия пост
# 1 209
29 юли 2017, 12:47 ч.
Майка ми почина преди 6 години,твърде бързо само за два месеца от откриването на болеста.Знаех,че ще загубя дори това и бяха последните и думи към мен страшно заболя мъката и болката която изпитах в онзи момент е ужасна.Времето минава,не вярвам да лекува защото сега в този труден момент в който съм тя много ми трябва,но се надявам,че и баща ми и майка ми сега помагат на съпрутът ми(42) да премине по лесно към мястото където ще ме дочакат да ги видя отново.
Виж целия пост
# 1 210
29 юли 2017, 23:51 ч.
О ani0443
силно те прегръщам.
3години и 6 месеца без любимата ми майчица.
Няма ден, в който, да не мисля за нея, липсва ми, особено сега, когато и аз съм вече мама.
Липсва ми много. Не, не лекува времето. Това е мъка, която не може да се излекува . Децата ми, често я споменават, аз им казвам, че баба им ... е на небето и оттам ни пази и помага. Често пъти се и разплаквам докато им говоря да нея. Просто, сълзите ми, се стичат, толкова да ми липсва .
Виж целия пост
Майка ми почина преди 6 години,твърде бързо само за два месеца от откриването на болеста.Знаех,че ще загубя дори това и бяха последните и думи към мен страшно заболя мъката и болката която изпитах в онзи момент е ужасна.Времето минава,не вярвам да лекува защото сега в този труден момент в който съм тя много ми трябва,но се надявам,че и баща ми и майка ми сега помагат на съпрутът ми(42) да премине по лесно към мястото където ще ме дочакат да ги видя отново.
О ani0443
силно те прегръщам.3години и 6 месеца без любимата ми майчица.
Няма ден, в който, да не мисля за нея, липсва ми, особено сега, когато и аз съм вече мама.
Липсва ми много. Не, не лекува времето. Това е мъка, която не може да се излекува . Децата ми, често я споменават, аз им казвам, че баба им ... е на небето и оттам ни пази и помага. Често пъти се и разплаквам докато им говоря да нея. Просто, сълзите ми, се стичат, толкова да ми липсва .
# 1 211
7 септ. 2017, 10:35 ч.
Тази нощ сънувах майка ми. Тя почина точно 20 дни преди да се роди синът ми, много дълго чакано бебе, така и не го видя. В съня ми стоях на улицата до една ограда и изведнъж тя се появи, синът ми също дойде и тя каза "ето го хубавеца на баба". Той беше ухилен и щастлив. Тя му се радваше и в един момент му каза "Борко, аз трябва да си тръгвам сега. Дойдох само да те видя, ти си вече голямо момче". Прегърна го силно, целуна го и в следващия момент се събудих и усетих как малкият (той спи до мен, леглото му е долепено до спалнята) се извъртя рязко към мен без да се събуди и ме хвана за ръката... Няколко минути бях щастлива, беше супер реално, повтарях си съня, за да запомня всичко, после изведнъж ми стана мъчно и ревах до сутринта.
Виж целия пост
# 1 212
7 септ. 2017, 11:18 ч.
Ох, Месечинке, силна прегръдка от мен. Дошла е да го види, да му се порадва... Ей такива сънища ми дават надежда, че майките ни са с нас и ни подкрепят, мислят ни и бдят над нас и дечицата ни 
Виж целия пост
# 1 213
7 септ. 2017, 11:26 ч.
Майка ми почина 1991 г., когато бях само на 11 г., баща ми 2002, когато бях на 21 г. само най-близките ми знаят тези факти, не обичам да говоря за това. По-точно не обичам съжалението в очите им. 
Виж целия пост
# 1 214
7 септ. 2017, 16:19 ч.
Моята майка почина 2013г., аз бях на 20г. Никога не сме се разбирали, нито сме били приятелки, но дори скандалите с нея ми липсват. Осъзнавам от сегашната си позиция, че никога не е била перфектна, нито като жена, нито като родител, но не е и трябвало, защото е моята майка и ме е възпитала точно така, както е трябвало да го направи.
В повечето дни честно да ви кажа не се сещам за нея, защото ме е грабнало ежедневието и съм се вкопчила в идеята да създам мое семейство. Но в моменти, в които искам да е там, моменти, които знам, че е трябвало тя да присъства, такива, които наистина искам да споделя с нея колко ми е тежко, наистина не мога да се събера от мъка. Напоследък много мисля за нея, сънувам я и осъзнавам колко много ми липсва, въпреки че аз съм се отнасяла с нея ужасно като недорасъл тинейджър.
Моята мама ще си остане завинаги в сърцето ми, независимо дали всеки ден мисля за нея.
Яд ме е само, че остана толкова неразбрана в онзи момент, в който си отиде, и не можах да покажа колко я обичам всъщност. Надявам се, където е, да ми е простила и да бди над мен.
Майче, мечтите ти за мен се сбъдват една по една и се надявам да се гордееш с дъщеря си. Обичам те.
Виж целия пост
В повечето дни честно да ви кажа не се сещам за нея, защото ме е грабнало ежедневието и съм се вкопчила в идеята да създам мое семейство. Но в моменти, в които искам да е там, моменти, които знам, че е трябвало тя да присъства, такива, които наистина искам да споделя с нея колко ми е тежко, наистина не мога да се събера от мъка. Напоследък много мисля за нея, сънувам я и осъзнавам колко много ми липсва, въпреки че аз съм се отнасяла с нея ужасно като недорасъл тинейджър.
Моята мама ще си остане завинаги в сърцето ми, независимо дали всеки ден мисля за нея.
Яд ме е само, че остана толкова неразбрана в онзи момент, в който си отиде, и не можах да покажа колко я обичам всъщност. Надявам се, където е, да ми е простила и да бди над мен.
Майче, мечтите ти за мен се сбъдват една по една и се надявам да се гордееш с дъщеря си. Обичам те.
Препоръчани теми