На 40-я ден се прави изравняване на гроба.
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2026, 22:21 ч.
# 1 351
2 апр. 2019, 18:06 ч.
Ние нямахме гроб, така че не сме го правили. Това беше решение на баща ми, но донякъде съм доволна, защото много мразя гробища и щеше да ми е много подтискащо да ходя на гробовете им.
Виж целия пост
# 1 352
2 апр. 2019, 19:12 ч.
На 40те отидохме на гробищата с роднини и близки приятели. Имаше свещеник. После отидохме на заведение. Вечерта това, което не знам знаех, че се прави - бижутата и скъпи вещи на починалия се разпределят между близките
Виж целия пост
# 1 353
2 апр. 2019, 23:51 ч.
Има такава традиция, да. За югоизточния край говоря. Баба ми имаше сума ти грозни чинии, събирани от разни помени и направо ми се повдигаше от тях. Ама аз, както знаете, възприемам нещата след смъртта по много различен начин от нормалните хора. А уж съм ЗА запазването на традициите...
Това с чашката с кафето ми бръкна дълбоко в душата. Много, много тежко бих го преживяла. Изобщо всъщност не бих го преживяла, да видя такова нещо.
Майка си беше пожелала теменужки на гроба. Оттогава, където и да видя ш*бани теменужки, започвам да рева! Мразя ги!
Назначила съм сестра ми да ги сади. Добре, че има съвсем друга психика от моята и много по-малко гняв във себе си!
Виж целия пост
Това с чашката с кафето ми бръкна дълбоко в душата. Много, много тежко бих го преживяла. Изобщо всъщност не бих го преживяла, да видя такова нещо.
Майка си беше пожелала теменужки на гроба. Оттогава, където и да видя ш*бани теменужки, започвам да рева! Мразя ги!
Назначила съм сестра ми да ги сади. Добре, че има съвсем друга психика от моята и много по-малко гняв във себе си!
# 1 354
3 апр. 2019, 00:55 ч.
OnDiNe_, всеки път като те чета сякаш изкарваш на показ и моите емоции.
Ще сменя малко темата, за да попитам - на вас случват ли ви се необичайни и странни неща? Защото вече почвам да се питам аз ли откачам или наистина има нещо?!? При мен се започна на погребението, в безветрената зала /? така ли се казва/ и докато на всички останали свещите горяха .. ами както си трябва, аз смених 2 - просто сякаш някой ми ги духаше. На всички им се стори странно.
След време се започна вкъщи - пеещи от нищото играчки, движещи се сами колички /механични, без батерии/ и последно от преди малко - една топка, която започна да свети както си седи на масата недокосната.
Детето ми беше прието в детската градина, която исках, на жребий измежду над 50 чакащи за едно обявено място - навръх рождения ден на майка ми.
Наскоро сменихме колата и точно в деня на прехвърлянето ми се яви щастлива и усмихната. Досега винаги я бях сънувала болна и умираща.
И ей такива неща, вероятно не се сещам за още, но има. Никога не съм вярвала в паранормални или каквито и да е подобни щуротии. Имам и котка, която нали уж вижда мъртвите или такива легенди им се носят, но не съм забелязала да реагира, когато нещо се случва. За капак и аз не знам как да реагирам - ту се радвам на тези знаци, ту някак ме е страх ...
Виж целия пост
Ще сменя малко темата, за да попитам - на вас случват ли ви се необичайни и странни неща? Защото вече почвам да се питам аз ли откачам или наистина има нещо?!? При мен се започна на погребението, в безветрената зала /? така ли се казва/ и докато на всички останали свещите горяха .. ами както си трябва, аз смених 2 - просто сякаш някой ми ги духаше. На всички им се стори странно.
След време се започна вкъщи - пеещи от нищото играчки, движещи се сами колички /механични, без батерии/ и последно от преди малко - една топка, която започна да свети както си седи на масата недокосната.
Детето ми беше прието в детската градина, която исках, на жребий измежду над 50 чакащи за едно обявено място - навръх рождения ден на майка ми.
Наскоро сменихме колата и точно в деня на прехвърлянето ми се яви щастлива и усмихната. Досега винаги я бях сънувала болна и умираща.
И ей такива неща, вероятно не се сещам за още, но има. Никога не съм вярвала в паранормални или каквито и да е подобни щуротии. Имам и котка, която нали уж вижда мъртвите или такива легенди им се носят, но не съм забелязала да реагира, когато нещо се случва. За капак и аз не знам как да реагирам - ту се радвам на тези знаци, ту някак ме е страх ...
# 1 355
3 апр. 2019, 00:59 ч.
Аз имах един път подобно преживяване, но не с родителите ми. Почина бащата на моя близка приятелка, той много обичаше да готви. Не си спомням дали в деня преди или след погребението, готвех кюфтета и успях да изтърва поред три яйца, които се разбиха на пода. Все пак не е много трудно да счупиш яйце над голяма купа с кайма. Е, три пъти не я улучих. И до ден днешен съм убедена, че той ми дръпна ръката.
Виж целия пост
# 1 356
3 апр. 2019, 01:17 ч.
Не ми се е случвало нищо подобно.
Обаче на мен и на много мои близки ни се е случвало едно и също - в момента на смъртта на близкия да те обземе необикновено спокойствие, една лекота. Само в този момент. Може би час-два нещата са нереални... И после идва големият ужас, който никога не свършва.
Виж целия пост
Обаче на мен и на много мои близки ни се е случвало едно и също - в момента на смъртта на близкия да те обземе необикновено спокойствие, една лекота. Само в този момент. Може би час-два нещата са нереални... И после идва големият ужас, който никога не свършва.
# 1 357
3 апр. 2019, 07:14 ч.
При нас е обратното :д понеже временно живея с баща ми - пералнята си замина има няма след 10 дена, какво ли не се поизпочупи...не усещам някаква намеса към по-добро, ама да не става по-зле се надявам. Иначе на другия ден мисля на стената си карикатурата на майка ми и баща ми, която им подарихме за една годишнина, се появи странно петно + във формата на сърце като от него все едно се стича струйки....петното е б такова място , че и палачинка да мятам в тиган няма как да достигне точно до там ....и другото - не я бях сънувала - точно на 40те я сънувах. Просто стоеше в стаята и аз като я видях се развиках на баща ми - "виж тате, мама е жива".....тя просто се усмихваше
Виж целия пост
# 1 358
3 апр. 2019, 08:05 ч.
evencee, приемаме или не, дават ни се знаци, които за нас са непонятни.
Виж целия пост
# 1 359
3 апр. 2019, 11:38 ч.
Да де, ама защо? Защо на мен, а на вас не? Защо днес, а не вчера? За хубаво ли е или нещо лошо? Предупреждение ли е или просто така за успокояващо присъствие? Защо винаги с играчките на детето? Миг преди да почине беше посочила снимка на детето ми. И още хиляди въпроси ... Стъписвам се.
Майка ми имаше една позната от типа енергийни лечителки, която като се бяха срещнали с баба ми след погребението беше казала, че майка ми има много силна аура и винаги ще я усещам около мен. Както и че дълго след като почина ще ни боли главата, което си бе факт. Тези неща ги приех като хаха, но сега ... Ако мъжа ми не е свидетел също на случващото се сигурно бих отишла да се прегледам. Като стана въпрос за готвене - преди почти никога не ми е случвало да изпусна нещо /храна, цигара/, да излея сок например .. сега е доста често. Но да кажем това е защото съм разсеяна и все бързам.
Виж целия пост
evencee, приемаме или не, дават ни се знаци, които за нас са непонятни.
Майка ми имаше една позната от типа енергийни лечителки, която като се бяха срещнали с баба ми след погребението беше казала, че майка ми има много силна аура и винаги ще я усещам около мен. Както и че дълго след като почина ще ни боли главата, което си бе факт. Тези неща ги приех като хаха, но сега ... Ако мъжа ми не е свидетел също на случващото се сигурно бих отишла да се прегледам. Като стана въпрос за готвене - преди почти никога не ми е случвало да изпусна нещо /храна, цигара/, да излея сок например .. сега е доста често. Но да кажем това е защото съм разсеяна и все бързам.
# 1 360
3 апр. 2019, 11:57 ч.
Това с чашката с кафето ми бръкна дълбоко в душата. Много, много тежко бих го преживяла. Изобщо всъщност не бих го преживяла, да видя такова нещо.
Повярвай ми, до ден днешен картинката ми е пред очите, а мама не е сред нас от 2014. Някак това ми се запамети, може би, защото другите присъстващи там (баба ми, която е свекърва на мама, нейна приятелка и т.н.), не знаеха, не виждаха логиката в тази чашка, не им правеше впечатление, но аз знаех. Знаех как вечерта преди да си легне го е направила, подготвяйки се идния ден....а всички останахме неподготвени за развръзката.
Мама беше такъв човек, че докато аз, още не осъзнавах какво се случва, още не плачех, ММ плачеше за тъща си, докато пътувахме натам, баба ми плачеше с глас за снаха си, с която сина и беше разделен повече от 13 години, прекрасен човек беше, все готов да помогне, все мислещ за другите...сякаш това я погуби.
Аз вярвам, че трябва да станем достойни за Рая, когато това стане, то Господ ни прибира там, когато изкупим греховете си. Един ден, ще разберем дали е така...
Виж целия пост
Скрит текст:
Има такава традиция, да. За югоизточния край говоря. Баба ми имаше сума ти грозни чинии, събирани от разни помени и направо ми се повдигаше от тях. Ама аз, както знаете, възприемам нещата след смъртта по много различен начин от нормалните хора. А уж съм ЗА запазването на традициите...
Това с чашката с кафето ми бръкна дълбоко в душата. Много, много тежко бих го преживяла. Изобщо всъщност не бих го преживяла, да видя такова нещо.
Скрит текст:
Майка си беше пожелала теменужки на гроба. Оттогава, където и да видя ш*бани теменужки, започвам да рева! Мразя ги!
Назначила съм сестра ми да ги сади. Добре, че има съвсем друга психика от моята и много по-малко гняв във себе си!
Назначила съм сестра ми да ги сади. Добре, че има съвсем друга психика от моята и много по-малко гняв във себе си!
Повярвай ми, до ден днешен картинката ми е пред очите, а мама не е сред нас от 2014. Някак това ми се запамети, може би, защото другите присъстващи там (баба ми, която е свекърва на мама, нейна приятелка и т.н.), не знаеха, не виждаха логиката в тази чашка, не им правеше впечатление, но аз знаех. Знаех как вечерта преди да си легне го е направила, подготвяйки се идния ден....а всички останахме неподготвени за развръзката.
Мама беше такъв човек, че докато аз, още не осъзнавах какво се случва, още не плачех, ММ плачеше за тъща си, докато пътувахме натам, баба ми плачеше с глас за снаха си, с която сина и беше разделен повече от 13 години, прекрасен човек беше, все готов да помогне, все мислещ за другите...сякаш това я погуби.
Аз вярвам, че трябва да станем достойни за Рая, когато това стане, то Господ ни прибира там, когато изкупим греховете си. Един ден, ще разберем дали е така...
# 1 361
3 апр. 2019, 11:59 ч.
През първите 40-на дни след като почина се случваше, когато съм гушнала малкия изведнъж да ме лъхне аромат на цветя. Нито съм ползвала парфюми, нито омекотители, нито е имало цъфнали цветя в стаята. Тя беше цветарка, също като мен. Случваше се само, когато бях прегърнала бебето и само в първите седмици.
Виж целия пост
# 1 362
3 апр. 2019, 12:32 ч.
Аромати май не съм усещала, но нещо като допир или по-скоро лек гъдел, от който да се почеша после, е имало в началото. Или ми се е искало и съм си внушавала? Винаги търся рационално обяснение.
Виж целия пост
# 1 363
3 апр. 2019, 14:45 ч.
Последните дни преди да почине баща ми, майка му ряза ноктите на краката и единия нокът падна,имаше нещо като гъбички само на него, потече малко кръв и явно беше, че го заболя, защото го дръпна.
Преди да стане 40 дни една нощ майка ми се събудила от неистова болка точно на този крак и този пръст и едно голямо светещо петно на стената се движело. Тя си мисли, че е знак някакъв, да речем:виждаш ли как боли, а?
Май благодарение на тази тема, тази нощ сънувах баща ми, искаше да продава някаква къща, която не му била нужна. Той освен тази, в която живееха с майка ми, друга няма. Ама на, сън.
Виж целия пост
Преди да стане 40 дни една нощ майка ми се събудила от неистова болка точно на този крак и този пръст и едно голямо светещо петно на стената се движело. Тя си мисли, че е знак някакъв, да речем:виждаш ли как боли, а?
Май благодарение на тази тема, тази нощ сънувах баща ми, искаше да продава някаква къща, която не му била нужна. Той освен тази, в която живееха с майка ми, друга няма. Ама на, сън.
# 1 364
3 апр. 2019, 15:30 ч.
Извинявай,че те питам и майка ти ли почина когато си бременна.Моята почина ноември месец и тогава бях в 7-ми месец.Много боли.Не се издържа.Да не мога да я чуя и видя.Не е честно.Кога трябва да раждаш.Извинявай,че те питам.
Виж целия пост
За вещите и...както си ги е оставила, така си седят. Моята леля и жената на братовчед ми направиха едно почистване след 40 ден и толкова.
Нещо дребничко, но никога няма да го забравя - като пристингах в апартамента, в деня, в който тя почина, докато още тялото и беше там, покрито през глава на спалнята, никога няма да забравя чашката и за кафе. Имаше навик, предната вечер да си сложи 2 лъжички захар в една чашка и сутринта да си пусне кафенце преди работа. Беше подготвила чашката, стоеше си до кафе машината, но до кафе така и не бе доживяла...
Сега не мога да спра да се питам - как щеше да реагира тя, при новината, че чакаме детенце? Знам, че би се зарадвала разбира се, но ми се ще да можех да чуя точно вълнението и, да го видя в очите и, в трепета на гласа и....много ме боли от това, много, много!
Нещо дребничко, но никога няма да го забравя - като пристингах в апартамента, в деня, в който тя почина, докато още тялото и беше там, покрито през глава на спалнята, никога няма да забравя чашката и за кафе. Имаше навик, предната вечер да си сложи 2 лъжички захар в една чашка и сутринта да си пусне кафенце преди работа. Беше подготвила чашката, стоеше си до кафе машината, но до кафе така и не бе доживяла...
Сега не мога да спра да се питам - как щеше да реагира тя, при новината, че чакаме детенце? Знам, че би се зарадвала разбира се, но ми се ще да можех да чуя точно вълнението и, да го видя в очите и, в трепета на гласа и....много ме боли от това, много, много!
Препоръчани теми