Е то това не го разбирам ,как така в подсъзнанието сме свързани ?
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 22 апр. 2024, 08:46 ч.
# 1 381
9 апр. 2019, 10:24 ч.
Вчера направихме 40 на майка. Всичко мина добре, но аз място не мога да си намеря.
Точно в дена преди 40-те синът ми каза, че я сънувал. Дошла да си вземе сбогом, така вика.
Обяснила, че си е ходила на село, тя е от едно село съвсем близо до Пловдив. И като дошла у нас се свързала с внука си.
Обаче....казала му, че й е много лошо и нямала да изкара нощта.Стана ми гадно, тя не е била добре последната нощ преди да умре, много се тормозихме от мисълта, че може да е разбрала, че умира. Наистина е разбирала...
И говорих с една позната.
Тя вика, че сигурно не знае, че е мъртва. Не всички се сещат, че вече не са живи и се лутат насам-натам. И си носят усещанията от последните часове преди смъртта. Опитах да се свържа с нея и да й кажа, че трябва да поеме по пътя си, но не знам дали успях да направя нещо.Дано вече е тръгнала, да не се лута още тук и да се мъчи.
За баща ми съм по-спокойна. Сънувах баба и дядо(неговите родители) още преди месеци.Знам, че го чакат.
Обаче майка....
Виж целия пост
Точно в дена преди 40-те синът ми каза, че я сънувал. Дошла да си вземе сбогом, така вика.
Обяснила, че си е ходила на село, тя е от едно село съвсем близо до Пловдив. И като дошла у нас се свързала с внука си.
Обаче....казала му, че й е много лошо и нямала да изкара нощта.Стана ми гадно, тя не е била добре последната нощ преди да умре, много се тормозихме от мисълта, че може да е разбрала, че умира. Наистина е разбирала...
И говорих с една позната.
Тя вика, че сигурно не знае, че е мъртва. Не всички се сещат, че вече не са живи и се лутат насам-натам. И си носят усещанията от последните часове преди смъртта. Опитах да се свържа с нея и да й кажа, че трябва да поеме по пътя си, но не знам дали успях да направя нещо.Дано вече е тръгнала, да не се лута още тук и да се мъчи.
За баща ми съм по-спокойна. Сънувах баба и дядо(неговите родители) още преди месеци.Знам, че го чакат.
Обаче майка....
# 1 382
9 апр. 2019, 13:36 ч.
Ън, единственото смислено нещо, което можеш да направиш , е да запишеш в църквата да се чете заупокойна молитва. Душата ще намери пътя си. Вярвай в това!
На 4 април станаха 6 месеца от смъртта на мама. А аз все още мисля за нея като че ли е на една от обичайните си почивки. И ще си дойде. Ще ми донесе някаква безумно кичозна вещ , ще се смеем отново...Много ми е тежко. Правихме рожден ден на детето, а мислите ми все там бяха.
Виж целия пост
На 4 април станаха 6 месеца от смъртта на мама. А аз все още мисля за нея като че ли е на една от обичайните си почивки. И ще си дойде. Ще ми донесе някаква безумно кичозна вещ , ще се смеем отново...Много ми е тежко. Правихме рожден ден на детето, а мислите ми все там бяха.
# 1 383
9 апр. 2019, 20:34 ч.
Ох, благодаря! Аз не се сетих, много съм боса в църковните работи. Трябва да ида там и да платя нещо ли? На кого се казва , че искаме заупокойна молитва, ако и сестра ми се съгласи да правим такова нещо?
Виж целия пост
# 1 384
9 апр. 2019, 23:31 ч.
На жената на касата аз казах. Платих 2 лв и си записаха името, но го направих в градчето от където сме .( затова е 2 лв. в София може да е повече)
Виж целия пост
# 1 385
10 апр. 2019, 22:48 ч.
Аз съм в Пловдив, но няма значение колко е, ще платим. Може нищо да не е, но поне носи някаква утеха.
Благодаря!
Виж целия пост
Благодаря!
# 1 386
9 авг. 2019, 17:56 ч.
Моята майка почина преди 2 дена ... беше най-обичаното от мен същество Няма да мога да преодолея загубата
Виж целия пост
Няма да мога да преодолея загубата 
# 1 387
9 авг. 2019, 19:43 ч.
Съболезнования!
Знам, че празно и безмислено ти звучи това сега, но.....прието е да се казва.
Ще свикенш с мисълта, но болката няма да си отиде, остава празнина....
Виж целия пост
Знам, че празно и безмислено ти звучи това сега, но.....прието е да се казва.
Ще свикенш с мисълта, но болката няма да си отиде, остава празнина....
# 1 388
9 авг. 2019, 21:27 ч.
Момичета, съболезнования
Моята мама скоро ще направи 2 години в рая...
Наскоро родих бебка, която е нейно копие. Колкото се зарадвах, толкова и тъжно ми стана
И всички казват как прилича на нея, може би знак, че винаги частица от нея ще е неотлъчно до мен ❤️
Виж целия пост
Моята мама скоро ще направи 2 години в рая...
Наскоро родих бебка, която е нейно копие. Колкото се зарадвах, толкова и тъжно ми стана
И всички казват как прилича на нея, може би знак, че винаги частица от нея ще е неотлъчно до мен ❤️
# 1 389
9 авг. 2019, 21:57 ч.
Така е, няма да успееш да я преодолееш. Просто ще караш така по инерция, но няма да е вече същото.
Спря ли да плачеш по цял ден, или още не си успяла?
Аз и досега се просълзявам, като си спомня, а минаха 5 месеца и десет дни. Мъча се да не мисля. Малко по-леко е. Опитвай се да не мислиш, колкото и да е невъзможно.
Виж целия пост
Моята майка почина преди 2 дена ... беше най-обичаното от мен същество Няма да мога да преодолея загубата
Няма да мога да преодолея загубата Така е, няма да успееш да я преодолееш. Просто ще караш така по инерция, но няма да е вече същото.
Спря ли да плачеш по цял ден, или още не си успяла?
Аз и досега се просълзявам, като си спомня, а минаха 5 месеца и десет дни. Мъча се да не мисля. Малко по-леко е. Опитвай се да не мислиш, колкото и да е невъзможно.
# 1 390
10 авг. 2019, 13:49 ч.
Аз вече съм сигурна,че тази загуба никога не се преодолява!
Минаха 3г.и 8 месеца от както майка почина. Тя дълго боледува, знаехме,че ще умре, не е като да е дошло изведнъж и да сме се шокирали. И все пак.... Колкото повече време минава, толкова повече ми липсва. Припомням си гласът й - звънлив и звучен, как разказваше приказки на децата ми, колко много обичаше пържен патладжан, обожаваше оперите на Верди...Божичко, къде е ли е сега, какво се е случило с умът й, с душата й?... Тялото ясно ,че изгнива, ами душата й, знанията , уменията ...Не може всичко да свършва просто така, не може!
Виж целия пост
Минаха 3г.и 8 месеца от както майка почина. Тя дълго боледува, знаехме,че ще умре, не е като да е дошло изведнъж и да сме се шокирали. И все пак.... Колкото повече време минава, толкова повече ми липсва. Припомням си гласът й - звънлив и звучен, как разказваше приказки на децата ми, колко много обичаше пържен патладжан, обожаваше оперите на Верди...Божичко, къде е ли е сега, какво се е случило с умът й, с душата й?... Тялото ясно ,че изгнива, ами душата й, знанията , уменията ...Не може всичко да свършва просто така, не може!
# 1 391
10 авг. 2019, 14:31 ч.
Виж целия пост
Аз вече съм сигурна,че тази загуба никога не се преодолява!
Минаха 3г.и 8 месеца от както майка почина. Тя дълго боледува, знаехме,че ще умре, не е като да е дошло изведнъж и да сме се шокирали. И все пак.... Колкото повече време минава, толкова повече ми липсва. Припомням си гласът й - звънлив и звучен, как разказваше приказки на децата ми, колко много обичаше пържен патладжан, обожаваше оперите на Верди...Божичко, къде е ли е сега, какво се е случило с умът й, с душата й?... Тялото ясно ,че изгнива, ами душата й, знанията , уменията ...Не може всичко да свършва просто така, не може!
Минаха 3г.и 8 месеца от както майка почина. Тя дълго боледува, знаехме,че ще умре, не е като да е дошло изведнъж и да сме се шокирали. И все пак.... Колкото повече време минава, толкова повече ми липсва. Припомням си гласът й - звънлив и звучен, как разказваше приказки на децата ми, колко много обичаше пържен патладжан, обожаваше оперите на Верди...Божичко, къде е ли е сега, какво се е случило с умът й, с душата й?... Тялото ясно ,че изгнива, ами душата й, знанията , уменията ...Не може всичко да свършва просто така, не може!
# 1 392
10 авг. 2019, 14:50 ч.
Минаха 13 години и два месеца. Вече наистина повече от половината си живот съм била без майка. Не я познавах здрава, отиде си много млада и през целия ми живот беше болна.
С времето притъпява болката. Като минат първите дни, седмици и месеци, пак ще започнете да се смеете на стари неща, няма всичко да ви разплаква, няма все да е все едно ви дерат живи всеки път. На външен вид даже почти всичко изглежда наред и заздравяло, отвътре все си боли и кърви по малко без да спира.
Виж целия пост
С времето притъпява болката. Като минат първите дни, седмици и месеци, пак ще започнете да се смеете на стари неща, няма всичко да ви разплаква, няма все да е все едно ви дерат живи всеки път. На външен вид даже почти всичко изглежда наред и заздравяло, отвътре все си боли и кърви по малко без да спира.
# 1 393
10 авг. 2019, 22:28 ч.
Днес е 5 години от смъртта на моята майка. Преди бях много ревливо същество, след смъртта й почти не мога да заплача. Чувствам се като ударена с нещо по главата, за много неща гледам по друг начин. Днес, когато се прибирах, ме изпревари една линейка с включена сирена. Като се сетих как два пъти съм седяла в линейка със сирена - един път за майка ми и един път за баща ми, сълзите ми бликнаха по Цариградското шосе. Накрая спрях на едно място, наплаках се и продължих.
Виж целия пост
# 1 394
10 авг. 2019, 23:59 ч.
Нищо просто вече не е същото :/ минават ден след ден и не спирам да се питам това ли е...живееш, градиш, твориш и бум
......до там.... всъщност понякога се чудя нейната липса ли е такава огромна болка или осъзнаването , че краят на житейския път е един и същ.
Виж целия пост
......до там.... всъщност понякога се чудя нейната липса ли е такава огромна болка или осъзнаването , че краят на житейския път е един и същ.
Препоръчани теми