Подаряването на чаша не е някакъв ритуал. Бяха ми казали, че е хубаво да дам нещо за спомен. Не ми се видя добра идея да раздавам ползвани вещи, макар това май да се има предвид. Сама си реших, че най-добре да е чаша, защото майка много обичаше да пие кафе с приятелки.
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 12 ноем. 2026, 07:11 ч.
# 1 785
3 апр. 2022, 18:23 ч.
# 1 786
3 апр. 2022, 19:15 ч.
Така като чета наистина навсякъде е различно, най-важно е да си го направите така, както ще ви донесе успокоение.
Това с чашата ние го правихме на 9 дни се подарява чаша с вода на жена или мъж (съответно ако починалия е мъж).
Жалейки и шалчета ние не сме носили, та не знам какво се прави с тях.
На 40те дни ходихме на гроба. Там се носят големите свещи от погребението, ако не сте успяли да ги изгорите дотогава, тъй като се припалват в къщата на покойника всеки ден до 40те дни. Аз ги бях изгорила и не се наложи да ги носим. Иначе направихме помен на заведение с най-близките роднини. Менюто трябваше да е постно, защото се падаше около Великден. На всеки един от присъстващите раздадохме и торбичка с жито и разни дребни неща като житото сложихме в порцеланови купички, които остават за гостите. Също така те трябваше да са купени с монетите, които оставяха дошлите на погребението (такъв беше ритуала - дошлите палят свещ и оставят монети). Това знам аз.
Виж целия пост
Това с чашата ние го правихме на 9 дни се подарява чаша с вода на жена или мъж (съответно ако починалия е мъж).
Жалейки и шалчета ние не сме носили, та не знам какво се прави с тях.
На 40те дни ходихме на гроба. Там се носят големите свещи от погребението, ако не сте успяли да ги изгорите дотогава, тъй като се припалват в къщата на покойника всеки ден до 40те дни. Аз ги бях изгорила и не се наложи да ги носим. Иначе направихме помен на заведение с най-близките роднини. Менюто трябваше да е постно, защото се падаше около Великден. На всеки един от присъстващите раздадохме и торбичка с жито и разни дребни неща като житото сложихме в порцеланови купички, които остават за гостите. Също така те трябваше да са купени с монетите, които оставяха дошлите на погребението (такъв беше ритуала - дошлите палят свещ и оставят монети). Това знам аз.
# 1 787
3 апр. 2022, 19:17 ч.
Аз не питам никого за нищо.
Правя това, което усещам.
Свещеник викнах само за помена за 1 година сега на 4 март.
Преди това на 6-те месеца отидохме пак на гроба най-близките. Но без свещеник.
Иначе аз ходя всеки месец. Почиствам гроба, паля свещичка, говоря им. В гроба са и баба и дядо. Посадих малко цветя.
Виж целия пост
Правя това, което усещам.
Свещеник викнах само за помена за 1 година сега на 4 март.
Преди това на 6-те месеца отидохме пак на гроба най-близките. Но без свещеник.
Иначе аз ходя всеки месец. Почиствам гроба, паля свещичка, говоря им. В гроба са и баба и дядо. Посадих малко цветя.
# 1 788
3 апр. 2022, 19:37 ч.
40-те, както и погребението почти не ги помня. Толкова се бяхме измъчили и двете преди това. Все пак мама умря в ръцете ми.
40-те се падаха между Коледа и НГ. Не във всички църкви се правеха помени. Студ, мраз, хората искат да празнуват. Мрачна, студена църква, безличен ритуал, някакви подавки, после в техния апартамент с най-близките.
Следващите години просто отивахме, запалвахме по една една свещичка в църква и ходехме на любими, различни заведения.
Никой,! освен най-близките, даже и сестра и’, не е стъпвал на гроба, кремирахме мама.
Виж целия пост
40-те се падаха между Коледа и НГ. Не във всички църкви се правеха помени. Студ, мраз, хората искат да празнуват. Мрачна, студена църква, безличен ритуал, някакви подавки, после в техния апартамент с най-близките.
Следващите години просто отивахме, запалвахме по една една свещичка в църква и ходехме на любими, различни заведения.
Никой,! освен най-близките, даже и сестра и’, не е стъпвал на гроба, кремирахме мама.
# 1 789
3 апр. 2022, 19:46 ч.
По въпроса, че жените са по-оправни след смъртта на мъжете отколкото обратния вариант - наистина потвърждавам.
Жените са домакини, гледат децата, въртят домакинството. Липсата на жена се усеща много повече в една къща. Ето например баща ми - цял живот не е пипвал да сготви или изчисти, даже не може да си стопли храната. Не знае къде му стоят чорапите и бельото. Да пусне пералня е мисия невъзможна. През два дни съм у тях да го обслужвам, все едно с малко дете се занимавам.
Виж целия пост
Жените са домакини, гледат децата, въртят домакинството. Липсата на жена се усеща много повече в една къща. Ето например баща ми - цял живот не е пипвал да сготви или изчисти, даже не може да си стопли храната. Не знае къде му стоят чорапите и бельото. Да пусне пералня е мисия невъзможна. През два дни съм у тях да го обслужвам, все едно с малко дете се занимавам.
# 1 790
3 апр. 2022, 20:17 ч.
Зависи, аз при моя няма как да съм през два дни, научи се всичко да прави, неволята учи, когато няма кой.
Виж целия пост
# 1 791
3 апр. 2022, 22:20 ч.
Моят баща мисля, че бързо се съвзе. Първите месеци бяха голям шок, беше друг човек, сякаш халюцинираше, рееше се някъде. Но то беше и с ковид, изведнъж си под карантина, болен, жена ти е отишла в болница и я няма, казват ти по телефона, че е починала, ти си сам самичък в празна къща и в сърцето ти е празно... Той нарича този период прераждането му и след това заедно се съвзехме. Аз имах толкова ангажименти покрай тези неща, че сякаш късно осъзнах, че мама наистина я няма.
Но понеже с баща ми никога не са били някаква грандиозна любов, вечер даже вечеряха заедно и после си спяха в различни стаи, той сякаш успя бързо да се съвземе. Живее си предишния живот.
Аз няма как да му готвя редовно и той ходи до едно бистро 2-3 пъти седмично и си взима храна от там.
Само му пера дрехите и една жена ходи да му чисти. Аз като ходя правя проверка, оправям разни неща и така.
Смятам, че си живее както преди, само че може би му е празно вкъщи, въпреки всичко.
На мен ми е много празно като ходя и все още ми е трудно, когато съм там. Липсва ми мама да чуе, че влизам, да дойде, да стане шумно, да каже "Остави детето..."
Виж целия пост
Но понеже с баща ми никога не са били някаква грандиозна любов, вечер даже вечеряха заедно и после си спяха в различни стаи, той сякаш успя бързо да се съвземе. Живее си предишния живот.
Аз няма как да му готвя редовно и той ходи до едно бистро 2-3 пъти седмично и си взима храна от там.
Само му пера дрехите и една жена ходи да му чисти. Аз като ходя правя проверка, оправям разни неща и така.
Смятам, че си живее както преди, само че може би му е празно вкъщи, въпреки всичко.
На мен ми е много празно като ходя и все още ми е трудно, когато съм там. Липсва ми мама да чуе, че влизам, да дойде, да стане шумно, да каже "Остави детето..."
# 1 792
4 апр. 2022, 15:45 ч.
На нас ни предстои годината на татко.Не съм много запозната с правилата, но и никога не ми е допадало да се яде и пие по този повод, но все пак с брат ми решихме да се съберем след гробищата.Подавки ще ми приготвят в едно малко ресторанче, като ще има кюфтенце, питка… такива неща. Житото ме натоварва, винаги съм го свързвала със смъртта, а и татко не беше много вярващ.След това ще сме в един ресторант , където ще ни сложат риба. Ние сме от морския край и татко много обичаше риба и много ни готвеше. Имаше коментари от близки, че трябва задължително да е агнешко , след като след погребението пак имаше риба, но няма да се съобразя.Така си го усещам.На гробищата обичам да ходя сама , но сега няма как. Децата няма да ги взимам отново, те не са ходили още, но аз и не смея да им предложа. Много страдахме първите месеци и синът ми , които е на 15 год. никога не споменава дядо си и двамата ми казаха, че повече не искат да ходят в неговата къща,а винаги им е било любимо място.
Толкова бързо се изтърколи тази година, все едно беше вчера, но е факт.
Виж целия пост
Толкова бързо се изтърколи тази година, все едно беше вчера, но е факт.
# 1 793
4 апр. 2022, 18:22 ч.
Аз изобщо не правя угощения на помените. Правя пликчета с евтини и дребни неща - вафла, малки халви или локуми, бонбони (индивидуално опаковани), такива неща. Даже жито не правих последния път. Само гледам броят на предметите в пликчето да е четен.
Никога не съм харесвала как някои хора се влачат по помени и погребения колкото да намажат ядене и пиене.
Виж целия пост
Никога не съм харесвала как някои хора се влачат по помени и погребения колкото да намажат ядене и пиене.
# 1 794
4 апр. 2022, 18:41 ч.
Аз не харесвам тези традиции.
Мама като почина, една наша близка роднина като почна да дава зор за помен.... ние току що бяхме се съвзели, баща ми до преди 4 дни под карантина, болен, не ... 40 ден, пък има правила къде кога какво. Когато се съвзехме поканих най-близките приятели и роднини на мама в едно ресторантче, в което тя често ходеше и поръчах нещата, които й бяха любими. Направих любимата й торта и занесох албумче със снимки. Беше приятно, весело и хубаво.
За първата година баща ми държеше да е в църква, както си му е реда. Издържах точно 5мин вътре и излязох.
Никога не ми е било комфортно в църква, сега съвсем. Уж в градинката да си поговорим ама беще едно такова тягостно и всички тъжни сякаш им беше неудобно да се усмихнат. Добре че бяхме с децата, църквата има мн хубава градинка и те играха там, та им се радваха и се повдигна малко настроението.
Но не искам повече църкви.
Даже не искам помени, то до кога се прави това нещо?
Виж целия пост
Мама като почина, една наша близка роднина като почна да дава зор за помен.... ние току що бяхме се съвзели, баща ми до преди 4 дни под карантина, болен, не ... 40 ден, пък има правила къде кога какво. Когато се съвзехме поканих най-близките приятели и роднини на мама в едно ресторантче, в което тя често ходеше и поръчах нещата, които й бяха любими. Направих любимата й торта и занесох албумче със снимки. Беше приятно, весело и хубаво.
За първата година баща ми държеше да е в църква, както си му е реда. Издържах точно 5мин вътре и излязох.
Никога не ми е било комфортно в църква, сега съвсем. Уж в градинката да си поговорим ама беще едно такова тягостно и всички тъжни сякаш им беше неудобно да се усмихнат. Добре че бяхме с децата, църквата има мн хубава градинка и те играха там, та им се радваха и се повдигна малко настроението.
Но не искам повече църкви.
Даже не искам помени, то до кога се прави това нещо?
# 1 795
4 апр. 2022, 19:12 ч.
Освен, ако не си истински ревностна християнка вярваща, нищо не е задължително. Правиш, ако искаш. И точка.
Виж целия пост
Аз не харесвам тези традиции.
Мама като почина, една наша близка роднина като почна да дава зор за помен.... ние току що бяхме се съвзели, баща ми до преди 4 дни под карантина, болен, не ... 40 ден, пък има правила къде кога какво. Когато се съвзехме поканих най-близките приятели и роднини на мама в едно ресторантче, в което тя често ходеше и поръчах нещата, които й бяха любими. Направих любимата й торта и занесох албумче със снимки. Беше приятно, весело и хубаво.
За първата година баща ми държеше да е в църква, както си му е реда. Издържах точно 5мин вътре и излязох.
Никога не ми е било комфортно в църква, сега съвсем. Уж в градинката да си поговорим ама беще едно такова тягостно и всички тъжни сякаш им беше неудобно да се усмихнат. Добре че бяхме с децата, църквата има мн хубава градинка и те играха там, та им се радваха и се повдигна малко настроението.
Но не искам повече църкви.
Даже не искам помени, то до кога се прави това нещо?
Мама като почина, една наша близка роднина като почна да дава зор за помен.... ние току що бяхме се съвзели, баща ми до преди 4 дни под карантина, болен, не ... 40 ден, пък има правила къде кога какво. Когато се съвзехме поканих най-близките приятели и роднини на мама в едно ресторантче, в което тя често ходеше и поръчах нещата, които й бяха любими. Направих любимата й торта и занесох албумче със снимки. Беше приятно, весело и хубаво.
За първата година баща ми държеше да е в църква, както си му е реда. Издържах точно 5мин вътре и излязох.
Никога не ми е било комфортно в църква, сега съвсем. Уж в градинката да си поговорим ама беще едно такова тягостно и всички тъжни сякаш им беше неудобно да се усмихнат. Добре че бяхме с децата, църквата има мн хубава градинка и те играха там, та им се радваха и се повдигна малко настроението.
Но не искам повече църкви.
Даже не искам помени, то до кога се прави това нещо?
Освен, ако не си истински ревностна християнка вярваща, нищо не е задължително. Правиш, ако искаш. И точка.
# 1 796
4 апр. 2022, 20:17 ч.
Често казано и за мен угощението ми е в повече. За погребението използвахме агенция, трябваше да заявим бройка на пакетите за раздаване. Тогава казах, че кой идва на погребение да яде?! Повръщаше ми се на мен, от миризмата на храна, от самата мисъл, но аз 3 дни не вкусих нищо. То дори от самата мисъл за смъртта на татко ми се повръщаше и си повръщах, да ми олекне поне това.
35 дни и все още всеки ден преживявам погребението
Тамън мама направи некролозите за 40 дни
И все още не мога да повярвам.
Виж целия пост
35 дни и все още всеки ден преживявам погребението
Тамън мама направи некролозите за 40 дни
И все още не мога да повярвам.
# 1 797
4 апр. 2022, 20:31 ч.
Много ти е скорошно, Верче. Ще стане по-поносимо, но след време.
За тези помени, дни, годишнини правете това, което чувствате, а не това, което трябвало. Няма трябва, никой не е точно във вашите обувки и загубата за него е съвсем различна.
Виж целия пост
За тези помени, дни, годишнини правете това, което чувствате, а не това, което трябвало. Няма трябва, никой не е точно във вашите обувки и загубата за него е съвсем различна.
# 1 798
4 апр. 2022, 20:46 ч.
И аз така приемам храненето покрай нещастни събития. И аз съм се замисляла кой пък идва на погребение да яде. Но може би смисълът е в това да се съберат хора и опечалените да не са сами. А когато се събират хора, добре е да има и храна. Ясно е, че идват да почетат покойника и събитието не е приятно, а е натоварено откъм тежки емоции. А може и храната да се приема символично като жертва. Може би е някаква видоизменена обредност, както правенето на "курбан". Когато съм подавала в църквата, защото е нямало на друг кого, ми казваха "Бог да я прости! Дано да и се види". Може би това раздаване на храна е нещо като измолване на малка молитва от тези, на които се раздава. Преди, когато са ми давали храна за покойник не можех дори да я опитам. Дори да не е бил близък, ми ставаше много тъжно. Но пък тук си говорим предимно млади хора. По друг начин възприемат смъртта тези, които са ходили на много погребения.
Виж целия пост
# 1 799
4 апр. 2022, 20:49 ч.
Хайде стига сега....кой ядял на помени и погребения... Идеята не е да се наядеш, естествено на най близките опечалени не им е до храна и угощения( се едно някой ще седне да се гощава с апетит), а да се подаде за Бог да прости, за упокой на душата. На 40тия ден се приема, че душата вече се разделя със земния свят и отива в отвъдното. По същата причина се правят 40 дена на новородено. Смята се, че дотогава душата на бебето е между тоя и оня свят. За бебе никой не казва, че е глупост и суеверие, ама за починал не смятате, че е редно и не ви се прави.
Виж целия пост
Препоръчани теми