Елизабет, не се обвинявай. Ти си го направила от загриженост за нея, тя го е направила, за да си докаже, че още може, не е толкова безпомощна.
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2026, 22:54 ч.
# 1 846
22 апр. 2022, 10:35 ч.
Elizabeth,трудно се живее с такава голяма вина,дано намериш начин да се освободиш от нея.Сигурна съм,че само майките прощават безрезервно на децата си и никой друг.
Виж целия пост
И майка ми винаги чистеше прозорците и переше пердетата за Великден.
Моето двегодишното напръска моите прозорци с нещо мазно, утре смятам да ги почистя, заради нея.
Днес месих козунаци, заради нея. Изобщо, много искам да ми прости, че бях толкова неблагодарна, много искам да види отнякъде, че се старая да бъда поне наполовина толкова добра, колкото тя беше.
Моето двегодишното напръска моите прозорци с нещо мазно, утре смятам да ги почистя, заради нея.
Днес месих козунаци, заради нея. Изобщо, много искам да ми прости, че бях толкова неблагодарна, много искам да види отнякъде, че се старая да бъда поне наполовина толкова добра, колкото тя беше.
# 1 847
22 апр. 2022, 12:12 ч.
Сънувах татко тази нощ.
Бях в родната ми къща и от спалнята се чуваше хъркане. Влязох и го видях как спи. Изплаших се и излязох, а след малко тай стана , тръгна по коридора, обърна се към някой и му се усмихна. През цялото време обаче, беше със затворени очи.
И се събудих
Виж целия пост
Бях в родната ми къща и от спалнята се чуваше хъркане. Влязох и го видях как спи. Изплаших се и излязох, а след малко тай стана , тръгна по коридора, обърна се към някой и му се усмихна. През цялото време обаче, беше със затворени очи.
И се събудих
# 1 848
23 апр. 2022, 18:25 ч.
Елизабет, недей си вменява вина. Все пак всички сме хора и грешим. Добре е да осъзнаем грешките си и да продължим напред, като се променим. Аз също се ядосвам за някои неща, които съм причинила на родителите си, но същевременно ми е криво и за неща, които те са ми причинявали. Имало е моменти, когато и те не са били прави спрямо мен. Целта да сме били заедно е да научим някои неща и да вървим напред.
Виж целия пост
# 1 849
23 апр. 2022, 18:29 ч.
Права си, Poni, но на всеки му тежи грешния избор. Аз страдам ,че тъкмо се примирих и приех отношенията ни с майка , и тя си отиде. Много я обичах, но бяхме в постоянен конфликт, постоянно я пазех от самата нея, много бях изморена от всичко това, а сега ми липсва ужасно 
Виж целия пост
# 1 850
24 апр. 2022, 17:35 ч.
Открих тази тема и почувствах някакво облекчение. В началото на гробовете на мама и тате чувствах някакво облекчение. Сега плача. Плача на гроба на мама, защото не знам кого погребах в затворения ковчег. Плача за тате, който успя да излезе от болницата, но угасна малко по малко. Първи Великден без мама, мама почина на 26 декември, на Коледа беше жива в болницата, масажирах краката, хранех я, сега я няма. Ковид отне и двамата, много я мразя тази болест. В едно чекмедже са дрехите на мама, с които беше последната седмица, взех я при мен, а тате беше в болницата. Миризмата е уникална - на чистичко, сапун, а с някои от тях прекара седмица. Изхвърлих някои неща, когато я закарахме в болницата и се зарекох, че ще й купя нови неща. Прибрах неща, които съм й купувала - златни медальончета. Наколенките, които са оплетени от нея, терличките, блузката от втора употреба, поличките, за спане, ушити от нея на ръка. Всичко им купувах, но те обичаха да живеят бедно. Така ще хвръля нови дрехи. Всеки ден плача, запалвам една свещичка в чашка с жито и усещам облекчение.
Виж целия пост
# 1 852
24 апр. 2022, 18:08 ч.
И аз ви прегръщам момичета! Когато имам проблеми се сещам мама как казва "Една топола, колкото повече я огъва вятъра, толкова по-здрава става". Така показваше с ръката как тополата се гъне. Майките ни са в нас, предпазват ни.
Виж целия пост
# 1 853
24 апр. 2022, 18:25 ч.
Прегръщам те, Dina, много боли и аз изгубих двамата един след друг, от тази чума, много липсват, всеки ден.
Виж целия пост
# 1 854
24 апр. 2022, 19:45 ч.
Много са тежки тези празници,особено когато са първите без майките ни.Все мисля как,ако беше тя щеше да се стегне,да готви цял ден,за да ни събере и щеше да каже "Еми такъв е живота". А аз не мога да се зарадвам на нищо,искам просто да ги избутам и да се върна към ежедневието.
Прегръдки,Дина!
Виж целия пост
Прегръдки,Дина!
# 1 855
24 апр. 2022, 22:37 ч.
Здравейте, dina64, чела съм постовете ви в темата за ковид, когато боледувах и помня историята ви. Тъжно....така ви е завъртяла драмата с родителите ви, че едва ли сте се замисляли каква ангажирана и всеотдайна дъщеря са имали те до себе си. Така като ви чета, те пък са били скромни и ненатрапчиви, за да не ви товарят. Ех... така, както беше страховита напаст, точно за ден ковид сякаш "изчезна" от темите на деня... За мъката ви едва ли нещо може да помогне, особено докато е още съвсем прясно изживяното, но тук поне си поплакваме и споделяме, макар за кратко, с взаимно разбиране и съпреживяване...
Виж целия пост
Открих тази тема и почувствах някакво облекчение.
Здравейте, dina64, чела съм постовете ви в темата за ковид, когато боледувах и помня историята ви. Тъжно....така ви е завъртяла драмата с родителите ви, че едва ли сте се замисляли каква ангажирана и всеотдайна дъщеря са имали те до себе си. Така като ви чета, те пък са били скромни и ненатрапчиви, за да не ви товарят. Ех... така, както беше страховита напаст, точно за ден ковид сякаш "изчезна" от темите на деня... За мъката ви едва ли нещо може да помогне, особено докато е още съвсем прясно изживяното, но тук поне си поплакваме и споделяме, макар за кратко, с взаимно разбиране и съпреживяване...
# 1 856
24 апр. 2022, 22:44 ч.
Няколко пъти влизам да пиша, после се отказвам. Какво да напиша, като ново няма. Пак уж е празник, ма за мен не е. Омесих козунаци, боядисах яйца. Заради мъжа ми и детето. Те не са виновни, че на мен нищо не ми се прави и не ми е празнично.
Постоянно си мисля как само преди две години с нетърпение чаках април и май - мама беше Невена - Цветница, Великден, а след това и рожденият й ден на 11 май.
Сега от 4 март - датата, на която почина миналата година, до момента буца ми е в гърлото всеки ден. Какъв празник? За какво празник? Някакъв имагинерен бог, който взе моята майчица, а на тези, които ми се присмиваха защо вярвам, че има ковид, им остави майките. Зла съм, знам. Лошото е, че се мъча да намеря нещо, на което да стъпя и да се издърпам за косата сама, и не го намирам.
Виж целия пост
Постоянно си мисля как само преди две години с нетърпение чаках април и май - мама беше Невена - Цветница, Великден, а след това и рожденият й ден на 11 май.
Сега от 4 март - датата, на която почина миналата година, до момента буца ми е в гърлото всеки ден. Какъв празник? За какво празник? Някакъв имагинерен бог, който взе моята майчица, а на тези, които ми се присмиваха защо вярвам, че има ковид, им остави майките. Зла съм, знам. Лошото е, че се мъча да намеря нещо, на което да стъпя и да се издърпам за косата сама, и не го намирам.
# 1 858
25 апр. 2022, 00:48 ч.
Момичета, най-после мога да споделя и да прочета, за да подкрепя хора, които завинаги се разделят с любимите си хора.
Unknown11, всичко е точно както си го описала!
Airy, усещам всичко в себе си! Прегръщам те! Те са с нас и помагат.
Виж целия пост
Unknown11, всичко е точно както си го описала!
Airy, усещам всичко в себе си! Прегръщам те! Те са с нас и помагат.
# 1 859
25 апр. 2022, 01:30 ч.
Тъжно е. У нас Цветница и Никулден винаги са били големи празници, телефонът не спираше да звъни, идваха гости, готвехме се. Сега не мога да приема, че това са обикновени дни за мен, в които запалвам по свещичка. Обикновено се свивам в някой ъгъл и чакам да отминат.
Виж целия пост
Препоръчани теми