Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 315 401
  • 4 023
# 1 935
Disappointed Relieved
Виж целия пост
# 1 936
Затова казват, че мъката олеква след година. Не че по-малко ти е мъчно, но тия навици постепенно отпадат. Постоянното посягане към телефона, мисълта, че трябва да споделиш нещо, навикът в магазините да търсиш неща за тях и много други ежедневни жестове.
Виж целия пост
# 1 937
Г-жа Малдини, прегръщам те! Миличка! Душичка!
Виж целия пост
# 1 938
Г-жа Малдини, аз също изпитвам благодарност. Вече знам, че ако онази теория, че душата си избира родителите е вярна, знам защо съм избрала точно нея! И пак нея ще избера, та дано изкупя всичките ми грешки и всичките сълзи, които е проляла заради мене.
Утре се навършват три месеца, откакто я няма. Особено тежко ми е вечер, като си легна, няма нощ, в която да не мисля за нея.
Виж целия пост
# 1 939
Затова казват, че мъката олеква след година. Не че по-малко ти е мъчно, но тия навици постепенно отпадат. Постоянното посягане към телефона, мисълта, че трябва да споделиш нещо, навикът в магазините да търсиш неща за тях и много други ежедневни жестове.
И днес 6 години по-късно, посягам с желание да и се обадя, желанието да си поговорим, да и кажа нещо  ме притиска със страшна сила.....
г-жа Малдини  Disappointed Relieved
Виж целия пост
# 1 940
Тази нощ съпругът ми за първи път е сънувал мама. Аз понеже не сънувам никога или поне не помня дори да го правя вече си мисля, че явно това е бил начин да ми покаже нещо.
Казва ми, че се е опитал да я пипне, тя седяла до него на трапезната ни маса, а тя му казала - "Не можеш, не се опитвай". А пък мен ме питала какви са тези деца на лаптопа ми.
Разбира се, не съм изобщо сигурна, че всичко това значи нещо. Но имах нужда да споделя.
Виж целия пост
# 1 941
Аз съм я сънувала сравнително често, но никога нищо не си казваме, понякога няма и случка, просто се появява като на някакъв кадър в съня ми и изчезва. През 8-мия месец от бременността ми я сънувах почти всеки ден, пак така само се появява за миг и изчезва, все едно надниква дали всичко е наред. В 9-я месец спрях да я сънувам и оттогава не съм. Не знам какво и дали значат нещо тези сънища.
Виж целия пост
# 1 942
В събота станаха 6 години........ако някой, Ви каже, че времето лекува и се свиква.Disappointed.........
Нищо не е същото, аз не съм същата....
Виж целия пост
# 1 943
Имаше един период около 40 дни, в който сънувах няколко пъти татко, от тогава не съм. Мм знам, че го е сънувал доста повече, но не ми разказва.


След седмица ще станат 3 месеца и не минава и ден без да мисля за него. Какво би казал за това, което ни се случва. Пратихме големия син при майка сега и не спирам даа мисля как биха си играли с баща ми ако беше там.  И всеки път сякаш току що осъзнавам, че повече няма да го видя. Тъжна работа Sad
Виж целия пост
# 1 944
Малкото ми дете е рожденик след две седмици. Как щеше да се радва моята майка! Онзи ден показвам на детето снимки - не я помни.
Не я сънувам. Сънувам какви ли не хора и ситуации, но нея - само веднъж, съвсем бегло. А толкова много искам да я видя.
Виж целия пост
# 1 945
Аз много рядко я сънувам. И все са някакви нереални сънища - дори веднъж сънувах че караме колело в парка, а тя в действителност не можеше да управлява велосипед, веднъж пък я сънувах с различен цвят на косата. Все някакви странности. Откакто е починала съм я сънувала не повече от три - четири пъти.
Виж целия пост
# 1 946
Случвало ми се е да я сънувам, но започвам неконтролируемо да рева. Може би е по-добре да не я сънувам. Сънувам баба си понякога. Но тя мълчи и все е някак встрани и безучастна - знам, че е там, но това няма никакво отношение в съня. Баба си отиде години след майка ми след дълго време с деменция. Липсваше ми дори докато беше жива.
Виж целия пост
# 1 947
Моите родители починаха млади ,но много трудно се преодолява. Особено около датата когато са починали винаги се натъжавам  просто болката остава завинаги.
Виж целия пост
# 1 948
Милата ми майчица почина след години борба с тази мръсна болест, рака. От най-смелата, борбена, оптимистична жена, тя се трансформира и ракът я омаломощи. Две години се грижех изцяло за нея и с гледах как страда и угасва … непосилна болка. Записах и гласа на няколко пъти , но сега нямам сили да го чуя, мислех, че ще ми е утеха , но не е, имам прекрасно писма писани от нея, снимки ..
Светът ми се струва лъжовен без майка, студен и неприветлив. Сънувам я често, по най-различни начини и на сутринта съм по-спокойна обикновено , но за кратко. Цял живот ще тъжим за майките ни и както мама казваше: с времето все повече ще заприличваме на тях и все повече ще ни липсват. Бог да ги прости и дано пътят им е светъл.
Виж целия пост
# 1 949
За жалост, аз не приличам на мама, колкото и да ми се иска, не вярвам и че с годините ще стане.
Как сте, момичета без майки?
Успявате ли да запълните празнотата?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия