Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 566
  • 5 666
# 2 220
С моят баща сме апартамент до апартамент... На неговата маса вечер слагам, вдигам! Съобразявам се кой какво яде и готвя за всички(имам 2 деца и мъж). Важен ми е! А ако знаете колко мога да съм му ядосана!
Бяха се скарали с майка след инфаркта и... Той вдигна кръвно, бесен.. Аз го успокоявам и му казвам, не се ядосвай, знаеш, че ще и мине, важното е че е тук! Той отговори в яда си... Незнам кое е по-хубаво! И аз имам грехове! Не го съдя! Обичам го! Моите родители като цяло са по-студени хора, аз съм друга ракия както се казва! Милея за одобрение, за това да им е хубаво на всички около мен и то да е заради мен!
Виж целия пост
# 2 221
Дано намерите вътрешен покой, някой ден.
И моят баща, връзката ми с него е несравнима с/тази с майка, но…не мога да лиша детето си, нито себе си от общуването с него, защото един ден съвсем ще осиротея, неизбежно.

Аз никого от нищо не лишавам. Синът ми е на 16 години. Достатъчно голям, ако иска да се чува и да вижда дядо си

Ако майка му все пак не му внушава някакви неща, да, той сам ще реши, вижда и ще го чува.

Майка му е достатъчно интелигентна, за да не пренася собствените си чувства върху детето си.
А и явно нямате тийнейджър, щом смятате, че може на тази възраст да му внушите нещо.
Но в крайна сметка не държа да се оправдавам. Това са моите чувства и те са такива, каквито са. Никога не съм се стремяла да бъда идеална.
Виж целия пост
# 2 222
Бащите ви са все още млади и си мислят, че каквото и да става, могат да се справят. Уви. Съдейки по татко, докато не попадна в капана на болестта, се бореше за всяка капка независимост. Цената на тази упоритост може да е висока за всички. Но невинаги им е ясно. Сега наблюдавам ММ. Същата твърда глава. Къде остана разумният човек, превръща се в инатливо човече. Не можете, момичета, да си жертвате нервите, както са го правили майките ви, защото имате достатъчно причини да ги хабите с друго.  С времето, обаче, стават мъдри. Стига да не ги удари главата.
Виж целия пост
# 2 223
На 19 август стават 3м откакто майка я няма! Усещам нейната положителност навсякъде , усещам и любов. Все още плача има болката , обаче тази любов която чувствам я има и във въздуха . Наречете ме луда или каквато там решите ,но е така .  Сякаш тези чувства ми дават сили да не се предам.
Виж целия пост
# 2 224
Откакто си отиде майка ми преживях какви ли не емоции. От известно време и аз обвинявам баща си. Баща ми никога не е бил до мен, защото с майка ми са се разделили малко след като съм се родила. Никога не ми е липсвал. Никога не съм го обвинявала, че не се обажда, не ме търси, не съм помисляла дори да го търся като се нуждая от подкрепа. Радвала съм се всеки път като се обади да се видим, никога не съм дори мислила защо го прави два пъти в годината или защо никога не е в живота ми. У дома никога никой не ми е говорел лошо за него или с някакви обвинения. И след като майка си отиде, с после и баба, нейната майка, аз отдавна пораснало дете на 43 осъзнах, че ми липсва бащата. И започнах да го обвинявам и да страдам вътрешно. Да си задавам какви ли не въпроси. Като някакъв тинейджър. Абсолютно нерационално. Нито ще върна времето назад, нито ще го променя да е друг сега, за да запълни липсата ми. Сама себе си измъчвам така и го осъзнавам и въпреки това. Може би имам нужда просто да обвинявам него или нещо, за да не страдам по това, от което няма връщане назад. Много по-добре би било за мен да простя, защото някой ден и той безвъзвратно ще ми липсва и пак няма да има връщане и тогава може да обвинявам себе си. Лоши решения се вземат и има и лоши последици, но живота продължава и тези стени, с които наказваме другите, наказваме сякаш повече себе си.
Виж целия пост
# 2 225
И аз така мисля...лошо е за нас да живеем с тези чувства. Този яд, болка и обвинение ни пречат много. Трудно е човек да преодолее себе си, но душите ни нямат нужда от тази окова. Да- трябва ни причина и обект, към когото да насочим гнева си и в повечето случаи- основателно, но...няма да помогне.
Аз си казвам да- със сигурност е допринесъл много, много излишни притеснения, но- тя си го обичаше и...това си е бил нейният избор. Сигурна съм, че иска просто да го приема...да не я съдя. Нито нея, нито него.
Виж целия пост
# 2 226
Моят баща изобщо не споменава майка. Преди 3 г. му откриха рак на пикочния мехур, оперираха го успешно, но майка се притесни и започна да вдига кръвно. Изписаха й много неподходящи лекарства, от които за 3 месеца образува  тромби и почина, само на 68 г. здрава (не е изпила един аналгин в живота си), красива, усмихната.
А татко веднага след погребението й започна химиотерапия, премина целия курс, отръска се, като мокро куче и си живее живота.
Ходя рядко да го видя, защото просто не желае да го безпокоя и да му нарушавам ритъма на живот. "За какво да идваш, аз си се грижа за всичко, подържам апартамента!"
Засипа гроба с камъчета, за да не никне трева и там изобщо не ходи. Не го обвинявам, нито се карам с него, просто съм го приела такъв,  какъвто е. Лош, добър баща ми е.
Виж целия пост
# 2 227
Не, съжалявам. Може да имате различно виждане, моето е такова. Какво значи не е предполагал? Да не е малоумен? Да не е бебе, че да не може да мисли? При ковид пандемия, при карантини, при ограничения, кое не е предполагал? Нямаше да съм толкова категорична, ако беше спазвал мерки и не се беше държал и не беше правил каквото си иска. Тогава и да беше станало така, човек ще каже - случва се, не можеш да се предпазиш от всичко.
Напълно те разбирам. Аз изпитвам същите чувства към човека който зарази майка (не е баща ми). Никога няма да простя. Какво значи не знаел и не предполагал? Аз профилактично ходех с маска при нея без да съм болна или да имам някакви симптоми, а въпросният е отишъл при нея с високо кръвно и леко подсмърчащ и без маска. Мислел, че било настинка, а не ковид. И същия този видимо не изпитва угризения към днешна дата. Поддържам минимална комуникация с него когато се наложи в краен случай (по принцип го отбягвам), но никога няма да простя. Дано Бог да го накаже! Размина се с настинка, а майка почина.
Виж целия пост
# 2 228
Момичета, и аз живях с тази вина известно време, баща ми, мисля - също. Най-близката приятелка на мама на мен ми държеше сметка защо не ходя с маска при нея, а тя се оказа, че в разгара на първия локдаун се возела по таксита, че и на гости при роднини ходила.
Не знам от нея ли, или от многото висене по спешните кабинети точно тогава, но факт е че и тя и мама и тате по едно и също време се разболяха.
Благодарна съм, че майка ми я имаше за приятел, добър човек е , със своите проблеми. Но живеех с тази вина.
В крайна сметка простих и осъзнах, че това са неща, които не съм могла нито тогава, нито сега да контролирам и няма смисъл да ми тежат.
Виж целия пост
# 2 229
Хората сме различни. Аз съм такава, каквато съм и не харесвам хора, които не умеят да спазват правила. Пък било то и родният ми баща. Не ме разбирайте погрешно - нито съм спряла да му помагам, нито съм спряла да говоря с него. Просто съм се дистанцирала възможно най-много. Не смятам, че емоциите и чувствата ми са маловажни.
Виж целия пост
# 2 230
За смъртта на майка ми обвинявам само лекарите ,ако има Господ той да съди . Първите дни ,първата седмица ги проклинах всеки ден,после разбрах, че няма смисъл и оставих всичко на Божията воля както се казва.
Много ми липсва ,макар ,че усещам , че е с мен поплаквам си,но най вече сутринта , вечер и сега в момента като пиша това!:cry:
Виж целия пост
# 2 231
Не обвинявам никой... Ако тръгнех да обвинявам щях да започна от самата ми майка...себе си, баща си, лекарите...
По-скоро съм си мислела да взема епикризите и да отида при доцента и да питам... Защо!? От какво!? Как?!?
Не бяхме готови затова, стана изненадващо, а очаквахме по-добри дни...
Не плача вече толкова често, апатията ме обзема. И някак нищо не ми се прави, не се харесвам, не харесвам и другите....сигурна съм и те не ме харесват сега.
Виж целия пост
# 2 232
За смъртта на майка ми обвинявам само лекарите ,ако има Господ той да съди . Първите дни ,първата седмица ги проклинах всеки ден,после разбрах, че няма смисъл и оставих всичко на Божията воля както се казва.
Много ми липсва ,макар ,че усещам , че е с мен поплаквам си,но най вече сутринта , вечер и сега в момента като пиша това!:cry:
Според мен не разсъждаваш в правилната посока. Последните които бих обвинила са лекарите. Те си вършеха идеално работата при майка, просто гадния ковид изостри хроничните заболявания и си отиде за дни. В крайна сметка и лекарите са хора, а не магьосници. Обвинявам който я зарази, защото без това заразяване изобщо нямаше да стигне до лекарите в болницата и да умре.
Виж целия пост
# 2 233
И майка ми след ковид отключи рак на панкреаса и за няма и половин година си отиде. Не ми се вярва чак.
Виж целия пост
# 2 234
За смъртта на майка ми обвинявам само лекарите ,ако има Господ той да съди . Първите дни ,първата седмица ги проклинах всеки ден,после разбрах, че няма смисъл и оставих всичко на Божията воля както се казва.
Много ми липсва ,макар ,че усещам , че е с мен поплаквам си,но най вече сутринта , вечер и сега в момента като пиша това!:cry:
Според мен не разсъждаваш в правилната посока. Последните които бих обвинила са лекарите. Те си вършеха идеално работата при майка, просто гадния ковид изостри хроничните заболявания и си отиде за дни. В крайна сметка и лекарите са хора, а не магьосници. Обвинявам който я зарази, защото без това заразяване изобщо нямаше да стигне до лекарите в болницата и да умре.
Лекарите в случая са виновни, визирам случая с майка, лекарите и само лекарите !
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия