Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 645
  • 5 666
# 2 370
Преди да се заразят мама и тате, имах странен сън. Сънувах леля, баба, дядо и още роднини от детството много разтревожени, в къщата, в която живееха, събрани на маса. Леля бягаше от стая в стая, много се ядосваше. Даже го разказах на мама и тате и ги помолих да внимават. След няколко дни трябва да е било заразяването на тате. В края на март, сънувах мама да мърмори, а тя не беше такава, като се ядосаше, се мусеше, никога не мърмореше. В съня мама мама се нервеше нещо. Синът ми се разболя от ковид след седмица. Е, как да не вярваш, че има нещо.Аз синковеца не виждам с месеци, нито пък получавам някаква информация, освен, че всичко е "нормално", каквото и да значи това. Хубаво е да ги сънувам, много, но понякога се плаша.
Виж целия пост
# 2 371
И аз вярвам, че има нещо. Брат ми беше сънувал, че се разхожда с приятели и всички го питат, ти защо си толкова весел след, като майка ти почина, а когато го сънува това тя си беше жива и здрава. Два дни след това тя почина от инсулт, без да е боледувала, абсолютно ненадейно само на 52години.
Виж целия пост
# 2 372
Ън ❤

Аз сънувам татко откакто почина. Но ми е толкова приятно. Сякаш се срещам с него и си комуникираме.

Преди 40 дни го сънувах като жив, сякаш душата и тялото си му бяха тук. А след 40 сякаш е ефирен, като холограма. Сънувах го така последния път и казвах на мама, която също беше в съня, че това е само душата му и той просто идва да ни види за малко.

С баща ми бяхме скарани приживе. В сънищата никога не ми се сърди. На опелото вско му простих, надявам се и той на мен.
Виж целия пост
# 2 373
Само аз значи спя като тъпан и нищо не сънувам, ни преди, ни след смъртта на майка ми.
Ън според теб дали починалите някак усещат колко ни липсват? Дали? Нали смъртта е край на старата, социална личност и най-общо казано, на всичко, което те прави човек?
Виж целия пост
# 2 374
Не си само ти. Аз сънувах майка в деня преди погребението…и после много, много рядко и то не ясно, нямам особени спомени.
Пък не е било като да не сме близки и да не страдам.
Виж целия пост
# 2 375
Не си само ти. Аз вече казах, че не сънувам или ако го правя на сутринта не помня нищо.
Виж целия пост
# 2 376
Момичета, искам да ви питам при вас така ли е , както сте спокойни изведнъж като буря ви връхлита миналото , образи!???
При мен както стоя примерно на спирката , докато си купувам нещо за хапване избиват в главата хиляди спомени,не са случки а картини ,като снимки примерно и точно тогава сълзите започват без да мога да ги спра.
На тези , спомени виждам лицето ѝ усмихнато и радостно ,както когато ме виждаше  .
Виж целия пост
# 2 377
Имам си някакви тригъри. Дори елементарно, да видя любима храна на татко в магазина и едно мъчно ми става… въобще присетя ли се нещо, дори далечно и много ми се доплаква. Сдържам се повечето пъти… ама …
Апатията ежедневно си остава. Просто не съм същия човек.
Виж целия пост
# 2 378
Само аз значи спя като тъпан и нищо не сънувам, ни преди, ни след смъртта на майка ми.
Аз по начало много рядко сънувам, а родители и близки съвсем не съм.
Току си помисля как ще кажа нещо на майка ми... мисълта изпреварва осъзнаването, че вече я няма. Вече 42 дни е така... И се разплаквам като се сетя нещо, дори и в момента, че съм сама в стаята...
Виж целия пост
# 2 379
Вярвам ,че са около нас ,преди дни на рождения ми ден ,вървя по коридора и пред стаята на майка изведнъж ме лъхна нейния парфюм, а парфюма и не в в тази стая , но пред нейната врата ме прегърна аромата ,и пак ме заболя душата
Виж целия пост
# 2 380
Вярвам ,че са около нас ,преди дни на рождения ми ден ,вървя по коридора и пред стаята на майка изведнъж ме лъхна нейния парфюм, а парфюма и не в в тази стая , но пред нейната врата ме прегърна аромата ,и пак ме заболя душата

На мен често ми се случва,когато седя вкъщи на едно определено място, да ме лъхне много силна миризма на цигари.Майка ми много пушеше,а вкъщи никой не пуши от години.
Виж целия пост
# 2 381
Здравейте пак!
Много пъти съм се питала дали човек изчезва като личност, когато си иде от живота. Особено в моменти, когато загубим близък, няма как да не се запита човек дали някога пак ще има връзка с тази душа, която е познавал толкова дълго, понякога цял живот....
Ами...малко е трудно, но от това, което съм преживяла като опитност...Мисля, че категорично да или не не може да се каже.
От една страна явно личността запазва спомени за близките си, знае какво се случва с тях, вероятно знае и че им липсва и т.н. За това съдя по няколко събития около моите починали роднини.
Когато се разболях тежко преди 14 години и имаше реална опасност да умра, всички буквално се скупчиха около мен. Непрекъснато общувах с тях на сън, понякога не можех да различа съня от виденията денем, защото бях все в някакъв унес, не бях добре. Те идваха да ме наглеждат, да проверят какво става. Тогава родителите ми бяха живи още, по-далечни роднини идваха. Най-често свекъра ми.
След това, разредиха посещенията нощем, защото аз успях да се преборя някак си...
около половин година преди да починат родителите ми сънувах баба и дядо, родителите на баща ми. Дядо ми каза, че е повикал баба да дойде при него. Не бях изненадана, още преди това знаех от честото общуване с дядо насън, че те не са заедно там, баба е на друго ниво. Нея не сънувах изобщо. Не успях да питам защо я е повикал, защото бях поразена от баба ми, за това ще разкажа малко по-късно. И така - след половин година баща ми почина от инсулт. Не беше добре последните месеци от живота. Чак тогава се светнах, че те бяха дошли за да го посрещнат, обикновено е добре, когато близките те посрещат.
Майка обаче никой не я е посрещнал и тя се е лутала известно време, дори не е осъзнавала ,че е починала. На сина ми са се лепнали моите гадни способности да се свързвам с починалите и те често ползват него за канал. От него научих какво е говорил с баба си насън в нощта след като почина. Тя е идвала да се сбогува с нас, но е използвала сина ми, за да му каже разни неща като за край. Сега също ползват него да ми кажат какво искат, защото съм болна и гледат да ме щадят явно. Те много се тревожеха за мен приживе и сега винаги, когато ми предстои криза, идват да ме предупредят. Особено майка. това ме кара да мисля ,че напълно се запазват особено в началото.
Обаче....баба ми ме изуми и ме накара да се замисля за някои други неща, които не си давам сметка ,че се случват. Когато я сънувах заедно с дядо направо си глътнах езика. Обикновено сънувам близките си такива, каквито са били приживе, понякога малко по-млади, но все пак същите, каквито ги помня. Баба обаче...тя не беше същото лице, което познавам. Баба беше ниска на ръст и с по-набито телосложение, а жената до дядо беше млада, висока и слаба. Все пак знаех че е баба. Сигурно звучи тъпо, но...познах душата. Все пак не беше съвсем същата...не мога да обясня точно какво искам да кажа....много е трудно за обяснение. Ще пробвам...
Баба приживе беше много грижовна и мека като характер. Исках да я питам дали знае какво се случва с мен, тя почина, когато бях на 16, а по време на съня вече бях на 55 г, беше минал половин живот и повече. Тя знаеше всичко, но начинът по който ми говореше не беше същия. Толкова студено и отчуждено се държеше, а докато беше жива се разтапяше като ме види. Любимата внучка..... Беше бясна от това как се е подредил животът ми. даде ми да разбера, че познава сина ми, но не го харесва и изобщо не го скри.. Толкова се шашнах, че не успях да кажа нищо, нямаше време да питам повече. Те изчезнаха.
Защо не приличаше на себе си, къде е тя, на какво ниво, та може да се появява в друг образ....защо е променена и дали промяната се дължи на това на какво ниво се изкачва душата...все въпроси, на които нямам отговор.
Знам, че в ниското са като преди, но после изглежда се променят...кога става това и какво се случва по-нататък нямам идея, не съм стигнала дотам да имам връзка с тези горни нива, за да проумея нещата.
Явно е също, че независимо от това кой къде се намира душите имат връзка помежду си, щом дядо каза, че я е повикал. Значи той знае къде е и знае как да се свърже с нея. Но пък тя изглежда няма много информация, защото е било нужно да я извика дядо ми, за да дойде и да посрещне сина си......Защо никой не е посрещнал в началото майка ми...тя има починали много близки наскоро- сестри, племеници, никой ли не е знаел, че й предстои да отиде при тях, и това не разбирам....може би не й е била писана смърт, но се е случило неочаквано. Тя почина след операция на счупен крак. Беше добре до деня преди изписване и изведнъж внезапно почина. Не разбрахме защо така се случи....Въпроси без отговор...Дано са добре там, където са! Да им е светло на душите, друго не искам за тях.
Виж целия пост
# 2 382
Здравейте Ън,майка също почина при операция на счупен крак,само ,че неможаха да я оперират ,а като са ѝ сложили упойката , сърцето спряло!
После 2 кошмарни седмици в интензивното и там ни остави!
Аз също си задавам въпроса , ЗАЩО, какво лошо съм направила ,аз , семейството ,но немога да стигна до отговора.
Сънувала съм майка около 3 или 4 пъти ,но за кратичко.Сестра ми я е сънувала повече ,каза ,че била усмихната на люлка в градина с необикновено красиви цветя! Майка казала ,че е добре тук и баба и дядо се грижат за нея имали всичко за ядене и много обичали да се разхождат в красив парк !
Казала е още ,че ни обича много всички и сестра ми да ни прегърне (мен и баща ми).Това е което ми е предадено от сестра ми ,преди около месец може би.
Аз не знам дали това е краят ,незнам какво има отвъд ,но трябва да вярвам ,че майка е там на хубаво място, мисля че ние всички трябва да вярваме !
Понякога обаче,губя вяра губя почва под краката ,но имам смелостта да го призная
Виж целия пост
# 2 383
Щом е в красивите места, значи майка ти е на високо ниво. Както ние обичаме да се изразяваме - в Рая, каквото и да значи това Simple Smile. Не я мисли, тя явно е добре, щастлива е. Продължила е на хубаво място. А това дали имаме вина...не, нямаме никаква вина за смъртта на някого от близките. Нищо не сме направили, за да ги изгубим или да страдат преди да си отидат. Това не го мисля никога, не бива никой да се самообвинява по този начин. Повече ме гложди дали ще срещна отново всички близки души, с които съм била в този живот, или с някои няма да се видя никога повече. Това ме кара да се натъжавам и да приемам смъртта им като раздяла завинаги. Знам, че с някои пак ще се видим, но не знам с кои от тях.
Виж целия пост
# 2 384
Не мога да спра да я мисля ,не мога , постоянно мисля за нея , както тя приживе казваше ,, постоянно те мисля ,как си ,имаш ли работа(клиенти,работя в магазин),с какво ще се прибереш (доста често се прибирах пеша от работа)
Може би и тя там горе ме мисли!?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия