Не си говорехме, бяхме в ужасни отношения. Свидетелствах в негов ущърб на делото за развода. Дума не излъгах, казах истината. Защото бях убедена, че трябва да защитя майка си. Той сътвори чутовна глупост и накрая явно наказанието му беше да чуе дъщеря му как се обръща против него.
Съжалявам, че трябваше това да се случи по тоя грозен начин. Сигурно това е било писано. Последните години не беше той, а негова сянка.
Като го сънувам все е преди да си загуби акъла. Онзи ден сънувах, че с мама още са заедно и наемат едно кафене в блока, което тя да движи като семеен бизнес. Бяха много щастливи и развълнувани. Мама беше на върха на щастието, а татко беше горд, че ще имат занимавка и доход за напред. Беше усмихнат и много щастлив.
Странното е, че аз и майка ми го сънуваме облечен в бяло. Преди смъртта си е ходел само в бяло (нетипично за него). И за опелото брат ми беше дал бяла риза.