Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
Последно мнение: 8 ноем. 2026, 20:25 ч.

423 981
5 661

schreier - Ентусиаст

# 3 855 11 юни 2023, 20:02 ч.

Днес са 5 години без мама. 5 години от момента, в който влязох както всяка сутрин да пием кафе, а вместо това я намерих умряла. И цялата тази кръв. До почти 3 през нощта предната нощ бях при нея, и гледахме филми и се смяхме. Спах само няколко часа, а през това време тя е умряла. Дори не можахме да я изпратим както трябва, беше в затворен ковчег, и лекарите не ни дадоха да я видим, като дойдоха.
Не мога да спра да се питам "Ами ако?", "Ами ако можеше да ѝ се помогне, ако бях там? "
Празно ми е без тях, мъчно ми е. Липсват ми ужасно и двамата.
Минавам през много тежък, кошмарен период от месеци насам, на моменти не виждам изход. И толкова ми се иска те да бяха тук поне за малко, за подкрепа, за кураж, за любовта, която усещах.

Виж целия пост

T

# 3 856 11 юни 2023, 20:32 ч.

Когато има да става- просто става! Не се винете! Не мисля, че самото изпращане е от най- съществено значение....даже си мисля, че повечето хора биха искали да спестят този момент на близките си.
Важно е- как сме живяли заедно и всичко, което ще носим от тях в сърцето си!
А относно коментарите- смятам, че не винаги се разбира ясно кой,какво влага в писането си. Липсват тон, очи, жестове...
Достатъчно сме наранени, за да си го причиняваме и тук, а дискусии и гледни точки- нека има! Полезно е...
И..ако можем да се подкрепим и да си помогнем в трудните периоди на живота си- какво по- хубаво? Макар и така. Все пак е нещо! Липсват ни скъпи хора, но можем да си кажем мили думи, както и да признаем чувства и усещания, които не бихме си позволили пред хората около нас.
Някак- не сме съвсем сами така. Кураж момичета!

Виж целия пост

.:Диди:.

Ентусиаст

# 3 857 13 юни 2023, 14:21 ч.

Минаха 7 дни, почвам да го осъзнавам и още по-тежко става, днес ходихме да закриваме сметки, партидата в ДСК Родина....
Децата снощи много плакаха най-накрая, мислех си, че преглъщат болката и я таят в себе си....
Чакам да я сънувам нещо да ми каже ...
На опелото беше много тежко, с брат ми рухнахме много, горкия ми мъж се чудеше какво да ни прави,
Всъщност, хич не съм добре, обвинявам се за много неща, не бях добра дъщеря, не прекарвах много време с нея, друго трябваше да е, само ако знаех.....

Виж целия пост

T

# 3 858 13 юни 2023, 14:51 ч.

Ооо- всички се виним! Най- вече за неотделеното време и вечното бързане! Но...със сигурност и нашите майки са изпитвали същото за техните. Създавайки семейства- вече сме нужни другаде. Кръговрати...но да! Всеки си казва- можеше, а ако....
Можем само да осъзнаем, много болезнено, колко наистина кратък е животът! И определено е на две части- с мама и без мама🥺

Виж целия пост

Hope for Two

Ентусиаст

# 3 859 13 юни 2023, 14:59 ч.

Кое да знаеш Диди, че ще почине?
За съжаление считаме, че родителите ни са вечни докато един ден не си отидат.
Такива сме, каквито сме и това не ни прави лоши деца.
Не съжалявам за нито една секунда която съм прекарала с баща ми или не съм.
Последните години стана традиция да ходим по няколко дни с тях на море. Като малки деца бяха, особено тате. И сме се сърдили и сме спорили - различни поколения с различни възгледи и нищо лошо няма в това.

Виж целия пост

.:Диди:.

Ентусиаст

# 3 860 13 юни 2023, 16:14 ч.

Цитат на: Hope for Two в вт, 13 юни 2023, 14:59

Кое да знаеш Диди, че ще почине?
За съжаление считаме, че родителите ни са вечни докато един ден не си отидат.
Такива сме, каквито сме и това не ни прави лоши деца.
Не съжалявам за нито една секунда която съм прекарала с баща ми или не съм.
Последните години стана традиция да ходим по няколко дни с тях на море. Като малки деца бяха, особено тате. И сме се сърдили и сме спорили - различни поколения с различни възгледи и нищо лошо няма в това.

Права си, Хоуп, всъщност всички го знаехме май, още от миналата година...
Много се дърляхме с нея, все й бях на въпреки, ама не някакво тегаво, ами типично непокорно, тя все ми даваше акъли, аз все й казвах да си гледа работата Smirk

Smirk

Всъщност най-много ме гризе, че последните 2 години гледам повече свекърва ми ( с деменция е и живее вкъщи), отколкото моята мила майчица. Със свекърва ми никога не сме се харесвали, тя мен, де, аз я уважавам.... И мама все ми викаше "ееех, Диано, шапка ти свалям, какво си перде, как се справяш с тая жена, аз никога не бих го направила"..... а то какво стана? и сега няма как да поправя това....

Виж целия пост

T

# 3 861 13 юни 2023, 20:13 ч.

Диди,
така, както ти го е казвала, всъщност се гордее с теб! Създала е добър човек. Това е гордост. А...ако се е налагало, си щяла и за майчето ти да се грижиш. Но съм сигурна, че е щастлива, че ти е спестила това.

Виж целия пост

M

Margarita1976

Ентусиаст

# 3 862 14 юни 2023, 11:37 ч.

И аз щях да се грижа за майчето с удоволствие, но не ми даде тази възможност - отиде си за няколко дни в болница.

Виж целия пост

малката лисичка

# 3 863 14 юни 2023, 11:40 ч.

Аз помня само,че ме е чакала за да може да затвори очи завинаги.
29.04.1998 г.
Отиде си вкъщи.

Виж целия пост

Forest rain

# 3 864 14 юни 2023, 13:21 ч.

Момичета, аз като дете бях свидетел как майка ми и баща ми години наред се грижеха за баба ми. На никого не го пожелавам. Болката за мама беше огромна, а за едно дете да вижда всичко това, е също много трудно. Аз съм благодарна, че татко си отиде внезапно. Беше голям шок, но той самият искаше така. Надявам се някой ден и аз по този начин да напусна света.
Не желая децата ми да ме гледат, а внуците ми да стават свидетели на това. Ако изобщо доживея такива дни.

Виж целия пост

# 3 865 14 юни 2023, 14:52 ч.

Цитат на: Forest rain в ср, 14 юни 2023, 13:21

Момичета, аз като дете бях свидетел как майка ми и баща ми години наред се грижеха за баба ми. На никого не го пожелавам. Болката за мама беше огромна, а за едно дете да вижда всичко това, е също много трудно. Аз съм благодарна, че татко си отиде внезапно. Беше голям шок, но той самият искаше така. Надявам се някой ден и аз по този начин да напусна света.
Не желая децата ми да ме гледат, а внуците ми да стават свидетели на това. Ако изобщо доживея такива дни.

Майка ми гаснеше с месеци. Отвратителна болест, човек е със съзнанието си, но всеки ден тялото му отказва да се движи и се парализира.
За последно я видях в понеделник, почина в сряда сутринта. Ходих с маска при нея, за да крия лицето си да не вижда това, което си мисля. (Уж, за да не я заразя с нещо от децата).
Не съжалявам, че не я видях във вторник, просто психически не издържах вече...Всеки ден да бях с нея, пак щеше да ми липсва...
Не се сбогувах по никакъв начин приживе. Това означаваше да й отнема надеждата, че ще оздравее.
Не съжалявам, защото вярвам, че е в Божият мир и почивка душата й и един ден ще се видим.

Виж целия пост

Почетен член

# 3 866 14 юни 2023, 15:38 ч.

И аз съм била свидетел на грижи за баби и дядовци и не смятам, че с нещо ме е ощетило, освен с жизнено пространство.
Не говоря за сериозна болест, а за грижи за доста възрастни и трудноподвижни хора. Които на всичко отгоре бяха вироглави и не слушаха, чупиха си ръце, крака...
Животът е И това. Който не иска - има домове, но не са евтини

Виж целия пост

А

Анонимен

# 3 867 14 юни 2023, 15:55 ч.

Момичета, аз от известно време не влизам в темата, но накрая не издържах и надникнах... Всеки преживява сам своите загуби и си боли, колкото и време да е минало. Аз скоро си мислех, че съм благодарна, че майка ми е коментирала снимки на мен и семейството ми във фейсбук, защото е оставила съобщения колко ни мисли и обича. А така след време децата ще могат да отварят и да виждат какво е казала със собствени думи, а не преразказано. Даже ми е минавало през главата да седна да напиша писма до децата си, за тогава, когато няма вече да съм с тях. Ама все не намирам време да ги напиша. Та родителите на колкото и да са, винаги боли.

Виж целия пост

A

# 3 868 14 юни 2023, 16:28 ч.

Цитат на: BacuTy в ср, 14 юни 2023, 14:52

Цитат на: Forest rain в ср, 14 юни 2023, 13:21

Момичета, аз като дете бях свидетел как майка ми и баща ми години наред се грижеха за баба ми. На никого не го пожелавам. Болката за мама беше огромна, а за едно дете да вижда всичко това, е също много трудно. Аз съм благодарна, че татко си отиде внезапно. Беше голям шок, но той самият искаше така. Надявам се някой ден и аз по този начин да напусна света.
Не желая децата ми да ме гледат, а внуците ми да стават свидетели на това. Ако изобщо доживея такива дни.

Майка ми гаснеше с месеци. Отвратителна болест, човек е със съзнанието си, но всеки ден тялото му отказва да се движи и се парализира.
За последно я видях в понеделник, почина в сряда сутринта. Ходих с маска при нея, за да крия лицето си да не вижда това, което си мисля. (Уж, за да не я заразя с нещо от децата).
Не съжалявам, че не я видях във вторник, просто психически не издържах вече...Всеки ден да бях с нея, пак щеше да ми липсва...
Не се сбогувах по никакъв начин приживе. Това означаваше да й отнема надеждата, че ще оздравее.
Не съжалявам, защото вярвам, че е в Божият мир и почивка душата й и един ден ще се видим.

Мама пък си губеше разсъдъка с всеки изминал ден, това също е отвратително - от една изключително силна личност и воля, се беше превърнала в сянка и отражение. Никога няма да забравя празния на моменти поглед... Много е трудно психически да се справиш с тези промени, познавам се в думите ти за липсата. Аз също не се сбогувах, докато тя беше в съзнание. Само, докато вече лежеше безжизнена и дишаше все по-забавено... Мина повече от година, но аз все още не мога да преглътна всичко, което се случи.

Виж целия пост

Почетен член

# 3 869 14 юни 2023, 17:09 ч.

Малко опит за хумор: Преди много години плаках за котарака ни, не помня дали когато падна от 6 етаж или се беше изгубил (излизаше пред блока). Дъщеря ми споделила с баба си и тя иронично: "Майка ти не знам дали като умра, ще заплаче, но за котарака ревала..."
И как се сбъднаха думите й, миналата година по това време:
Бях сигурна, че тя ще прескочи трапа и този път, щом операцията мина успешно (счупи крак). Психически бях готова, че ще се справим - другите от семейството + наета жена. След шока от случката някак не ми беше до сълзи, гледах да се стегна и да правя необходимото. Тя ми издъхна в ръцете, може би за наказание Sad

Sad

През април т.г. котаракът го закъса здравословно, течеше му кръв и беше доста зле, вече мислех как ще се наложи да го приспим (много е стар), жив го оплаках и.... се оказа малкият дявол, оправи се.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Търся мнения и съвети за отношенията с родителите ми

11 263
192

Лични и семейни отношения

Трябва ли жената да е "послушна"?

9 496
170

Лични и семейни отношения

Рак - на финала как можем да помогнем най-ефективно?

3 796
19

Здравословни проблеми

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.