Изминаха почти 10 месеца. На моменти отхвърлям мисълта, че го няма. Излизат ми разни спомени във фейсбук и си казвам, че тогава беше жив. Понякога ми става много тежко. Уж приех смъртта му, но май не съм. И тази омраза към лекарите, които са виновни, не успявам да я преодолея. Толкова ги мразя, толкова не съм мразила никога. Знам, че ще им се върне тъпкано, ако вече не е започнало. Няма да го видя с очите си, но съм сигурна. Всичко се заплаща, ако не тук, то след това. Не мога да простя на тези изроди.
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 8 ноем. 2026, 20:25 ч.
# 3 900
24 юни 2023, 00:01 ч.
# 3 901
28 юни 2023, 21:14 ч.
Загубих я преди пет дни...Просто не мога да заплача истински. Като в безтегловност съм.
Виж целия пост
# 3 903
28 юни 2023, 21:26 ч.
Съжалявам, всички тук знаем какво е. Прегръдка 🤗
Виж целия пост
Загубих я преди пет дни...Просто не мога да заплача истински. Като в безтегловност съм.
# 3 904
28 юни 2023, 21:52 ч.
Моите съболезнования. Каквото и да напиша, е безсмислено. Всеки преживява загубата различно. Ако имаш сили, споделяй. Така би могла да получиш обратна връзка и някакви съвети.
Виж целия пост
# 3 905
28 юни 2023, 22:08 ч.
Съболезнования Делфинче!
В началото е така...пълен ступор.
Да и е светло на душицата, а ти- на нас...каквото можем! Прегръдка!
Виж целия пост
В началото е така...пълен ступор.
Да и е светло на душицата, а ти- на нас...каквото можем! Прегръдка!
# 3 906
29 юни 2023, 06:03 ч.
Съболезнования Делфинче, много е трудно,но споделяй тук поне малко ще ти поолеква.
Виж целия пост
# 3 907
29 юни 2023, 08:49 ч.
Моля ви,ако можете помогнете🙏
Това е мъжът ми
https://dmsbg.com/27500/zaedno-za-ismail/
https://pavelandreev.bg/campaign/zaedno-za-ismail
https://www.facebook.com/qnka.hristova.963
Това е моят фб профил,историята е напълно истинска за съжаление,Ако неможете да помогнете,моля ви споделяйте🙏
Виж целия пост
Това е мъжът ми
https://dmsbg.com/27500/zaedno-za-ismail/
https://pavelandreev.bg/campaign/zaedno-za-ismail
https://www.facebook.com/qnka.hristova.963
Това е моят фб профил,историята е напълно истинска за съжаление,Ако неможете да помогнете,моля ви споделяйте🙏
# 3 908
29 юни 2023, 10:12 ч.
Съжалявам, Делфинче 
Ступорът ще отмине, след него с осъзнаването идва усещането за окончателност, с което на мен ми е много трудно да се преборя... но имам ли избор. Просто е много трудно човек да приеме, че някой, който е бил в живота му от самото начало го няма завинаги.
Единственият начин, който намирам засега за да се справя с тая болка е да опитвам да подържам спомена жив - говорим за мама, споменаваме я във връзка със случки, с места, с усещания.
Миналата седмица предприехме с децата едно пътуване до татковия край - той е от едно селце, точно в ъгъла на най-югозападния край на България (от едната страна е македонската граница, а от другата - гръцката). Татко го няма вече 18 години, но с мама ходехме много често и след като той си отиде - знаете какви радушни са хората и какви събирания имаше - душата да ти се изпълни с радост. Лека-полека си отиват хората от онова поколение, и ние, следващите, си обещахме, че тази връзка е нещото, което трябва да запазим, че животът върви така - чрез истинския контакт, смеха, прегръдката, разказаните спомени... и че въпреки, че е по-лесно да се оставиш да те погълне ежедневието и да отлагаш срещи с любими хора... не бива да го правиш.
Като пътувахме между селата в Подгорието, особено на едно място, на което пътя някак се спуска надолу, а отсреща е красивата Беласица, сякаш се върнах назад с машина на времето и вече не бях на шофьорското място, а отзад... а на предните седалки бяха мама и татко и пееха песен, така, както беше някога.
Посетихме мястото, където почива леля ми, гробищата на село Камена. Видях какво значи място, в което да усещаш покой и красота, обикновено селско гробище, но не ме смаза така, както това, което виждам в София.
Jaienvie, ще помогнем поне с мъничко, от сърце пожелавам късмет и да оздравее твоето момче
Виж целия пост
Ступорът ще отмине, след него с осъзнаването идва усещането за окончателност, с което на мен ми е много трудно да се преборя... но имам ли избор. Просто е много трудно човек да приеме, че някой, който е бил в живота му от самото начало го няма завинаги.
Единственият начин, който намирам засега за да се справя с тая болка е да опитвам да подържам спомена жив - говорим за мама, споменаваме я във връзка със случки, с места, с усещания.
Миналата седмица предприехме с децата едно пътуване до татковия край - той е от едно селце, точно в ъгъла на най-югозападния край на България (от едната страна е македонската граница, а от другата - гръцката). Татко го няма вече 18 години, но с мама ходехме много често и след като той си отиде - знаете какви радушни са хората и какви събирания имаше - душата да ти се изпълни с радост. Лека-полека си отиват хората от онова поколение, и ние, следващите, си обещахме, че тази връзка е нещото, което трябва да запазим, че животът върви така - чрез истинския контакт, смеха, прегръдката, разказаните спомени... и че въпреки, че е по-лесно да се оставиш да те погълне ежедневието и да отлагаш срещи с любими хора... не бива да го правиш.
Като пътувахме между селата в Подгорието, особено на едно място, на което пътя някак се спуска надолу, а отсреща е красивата Беласица, сякаш се върнах назад с машина на времето и вече не бях на шофьорското място, а отзад... а на предните седалки бяха мама и татко и пееха песен, така, както беше някога.
Посетихме мястото, където почива леля ми, гробищата на село Камена. Видях какво значи място, в което да усещаш покой и красота, обикновено селско гробище, но не ме смаза така, както това, което виждам в София.
Jaienvie, ще помогнем поне с мъничко, от сърце пожелавам късмет и да оздравее твоето момче
# 3 909
29 юни 2023, 22:51 ч.
Делфинче, моите съболезнования!
LemonDesi, много хубаво сте направили, звучи приказно.
Виж целия пост
LemonDesi, много хубаво сте направили, звучи приказно.
# 3 910
19 юли 2023, 15:25 ч.
Привет, момичета!
От доста време не съм се включвала тук...
Няма на кой друг да споделя
Пък и да имаше-не мисля, че ще бъда разбрана
Онзи ден разбрах, че съм бременна и не знам какво ми става
Избива ме на плач постоянно
Дори не мога да се зарадвам като хората
Много ми е мъчно, че мама я няма вече на този свят😢
Мина повече от година и половина
Щях да се обадя първо на нея да й кажа новината, ако беше жива
Боже, толкова много исках да дочака внуче...
Имам чувството, че тепърва ще се разстройвам още повече и не мога да овладея тези емоции.
Дано поне да ме вижда отгоре.😔
В друго не ми остава да вярвам...
Виж целия пост
От доста време не съм се включвала тук...
Няма на кой друг да споделя
Пък и да имаше-не мисля, че ще бъда разбрана
Онзи ден разбрах, че съм бременна и не знам какво ми става
Избива ме на плач постоянно
Дори не мога да се зарадвам като хората
Много ми е мъчно, че мама я няма вече на този свят😢
Мина повече от година и половина
Щях да се обадя първо на нея да й кажа новината, ако беше жива
Боже, толкова много исках да дочака внуче...
Имам чувството, че тепърва ще се разстройвам още повече и не мога да овладея тези емоции.
Дано поне да ме вижда отгоре.😔
В друго не ми остава да вярвам...
# 3 911
19 юли 2023, 15:42 ч.
Shine_86 аз имам една теория, че когато в есно семейство един си отива, то тази душа се преражда в друг.
Приятели нямаха деца повче от 7 години, бащата на мъжа почина и жената забременя. Имам още такива примери в живота.
Татко почина преди година и само няколко месеца по-късно се оказа, че моята племеница е бременна!
Виж целия пост
Приятели нямаха деца повче от 7 години, бащата на мъжа почина и жената забременя. Имам още такива примери в живота.
Татко почина преди година и само няколко месеца по-късно се оказа, че моята племеница е бременна!
# 3 912
19 юли 2023, 16:01 ч.
Shine_86, първо и най-важно - честита бременност! Това е най-важното, защото новият живот е най-важен.
Твоята майчица със сигурност не би искала точно сега да плачеш и да страдаш. Радвай се на детенцето си и се опитай да си спокойна. Защото част от мама се завръща.
Виж целия пост
Твоята майчица със сигурност не би искала точно сега да плачеш и да страдаш. Радвай се на детенцето си и се опитай да си спокойна. Защото част от мама се завръща.
# 3 913
19 юли 2023, 16:40 ч.
В събота станаха 40 дни, на именния ден на сина ми, а тя почина на рождения му ден.... странна работа
Ходихме на църква, после седнахме в едно заведение да се почерпим в нейна памет ( тя много обичаше живота в пълния му блясък, купони и т.н.)
Ще заведем баща ми на море другия месец, нещо като аниматор се чувствам, някак длъжна да го взема, дано издържа с 4-ма мъже, на връщане ще минем през Созопол, на скалите, където я оставихме за последно...
Иначе се чувствам много странно, добре съм, на моменти забравям, после ме удря като парен чук и се чувствам виновна, че съм забравила...
Shine_86, честито, няма нищо по-хубаво от децата...
Виж целия пост
Ходихме на църква, после седнахме в едно заведение да се почерпим в нейна памет ( тя много обичаше живота в пълния му блясък, купони и т.н.)
Ще заведем баща ми на море другия месец, нещо като аниматор се чувствам, някак длъжна да го взема, дано издържа с 4-ма мъже, на връщане ще минем през Созопол, на скалите, където я оставихме за последно...
Иначе се чувствам много странно, добре съм, на моменти забравям, после ме удря като парен чук и се чувствам виновна, че съм забравила...
Shine_86, честито, няма нищо по-хубаво от децата...
# 3 914
19 юли 2023, 17:12 ч.
Shine_86, честита бременност!
Тъй като се борих със стерилитет знам точните дати... Баба изпадна в кома около датата на имплантация. След като потвърдиха с ултразвук точката настоях майка да й каже въпреки комата. Търкулнала се сълза по бузата на баба след като майка й казала. Почина на следващия или по-следващия ден (не помня точно). После имаше 2 момента с 2г. тогава дете, които ме карат да смятам, че може би в него се е преродила душата на баба. Видя ме с блуза на майка ми, която баба някога й донесла от командировка и ме попита защо съм облякла блузата на баба му, а няма откъде да знае това. И още една случка. Докопа книга, която баба ми беше подарила и беше надписана от нея. Първо спря поглед продължително върху написаното от баба и си задържа ръката върху текста. После разлисти много внимателно няколко страници и внимателно затвори книгата без да опита да скъса нищо. Колко от вас са виждали две годишно да е толкова внимателно към дебела книга и то книга без картинки. За мен събитията така се случиха че вярвам, че там някъде се размениха живота на баба ми за живота на детето ми и по един или друг начин поне на 2г. то е имало някаква връзка с нея.
Виж целия пост
Тъй като се борих със стерилитет знам точните дати... Баба изпадна в кома около датата на имплантация. След като потвърдиха с ултразвук точката настоях майка да й каже въпреки комата. Търкулнала се сълза по бузата на баба след като майка й казала. Почина на следващия или по-следващия ден (не помня точно). После имаше 2 момента с 2г. тогава дете, които ме карат да смятам, че може би в него се е преродила душата на баба. Видя ме с блуза на майка ми, която баба някога й донесла от командировка и ме попита защо съм облякла блузата на баба му, а няма откъде да знае това. И още една случка. Докопа книга, която баба ми беше подарила и беше надписана от нея. Първо спря поглед продължително върху написаното от баба и си задържа ръката върху текста. После разлисти много внимателно няколко страници и внимателно затвори книгата без да опита да скъса нищо. Колко от вас са виждали две годишно да е толкова внимателно към дебела книга и то книга без картинки. За мен събитията така се случиха че вярвам, че там някъде се размениха живота на баба ми за живота на детето ми и по един или друг начин поне на 2г. то е имало някаква връзка с нея.
Препоръчани теми