Mойте съболезнования Еlpis ,
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2026, 13:58 ч.
# 4 232
22 септ. 2024, 10:08 ч.
Съболезнования
Както моя татко и той така на масата му стоеше вечерята и чашата с бира... Преди това е бил с приятел на по бира не е имал никакви оплаквания.
Много е трудно, като откраднат...
Виж целия пост
Както моя татко и той така на масата му стоеше вечерята и чашата с бира... Преди това е бил с приятел на по бира не е имал никакви оплаквания.
Много е трудно, като откраднат...
# 4 233
22 септ. 2024, 12:12 ч.
Много съжалявам, Elpis! 🖤🖤
Светлина по пътя му нагоре!
Прегръдки и кураж!
Нужен е много, наистина осиротяваш и без двамата 😔
Виж целия пост
Светлина по пътя му нагоре!
Прегръдки и кураж!
Нужен е много, наистина осиротяваш и без двамата 😔
# 4 234
22 септ. 2024, 16:32 ч.
Със загубата на майка губим пристана си на утеха, но със загубата и на двамата..като че ли връзката си с детството, с корените си. . Накъде бях чела ( може и тук впрочем), че човек е истински щастлив в детството си. Това осиротяване е преломен момент и рязко остаряване, макар и не в буквален смисъл.
Но това е животът. Всеки ден извървяваме малка крачка към смъртта. И нямаше да го обичаме толкова, ако нямаше своя край.
Виж целия пост
Но това е животът. Всеки ден извървяваме малка крачка към смъртта. И нямаше да го обичаме толкова, ако нямаше своя край.
# 4 235
22 септ. 2024, 18:34 ч.
Здравейте отново пиша тук, налегнаха ме разни мисли. Аз изгубих абсолютно всички близки роднини един след друг последните 10г. баща ми през тийнейджърските години, леля, дядо, майка ми като бях на 20, баба ми и накрая другата ми любима баба миналата година като бях на 26г. Към момента нямам никакви живи роднини, общо взето съм си сама. Присещам се все за някого по празници и рождени дни, но точно така се чувствам като едно осиротяло и оставено дете. Макар че се справям с всичко, тежи ми.
Виж целия пост
# 4 236
22 септ. 2024, 19:06 ч.
Здравей. Минала съм през нещо подобно. Двамата ми дядовци, двете ми баби и накрая майка ми - за около 12 години си отидоха всички + разни по-далечни роднини - лели и др. От по-възрастните от мен роднини остана само баща ми жив, но е почти на 84 години и съм готова, че рано или късно ще се разделя и с него. Трудно е, понякога изпадам в носталгични и депресивни състояния.
Детето беше това, което ме накара да продължа. В един момент осъзнаваш, че животът не се връща назад, а върви напред и детето е бъдещето, а моята задача е да се погрижа докато порасне. После ще дойде и нашия час и така. Кръговрат.
Виж целия пост
Здравейте отново пиша тук, налегнаха ме разни мисли. Аз изгубих абсолютно всички близки роднини един след друг последните 10г. баща ми през тийнейджърските години, леля, дядо, майка ми като бях на 20, баба ми и накрая другата ми любима баба миналата година като бях на 26г. Към момента нямам никакви живи роднини, общо взето съм си сама. Присещам се все за някого по празници и рождени дни, но точно така се чувствам като едно осиротяло и оставено дете. Макар че се справям с всичко, тежи ми.
Детето беше това, което ме накара да продължа. В един момент осъзнаваш, че животът не се връща назад, а върви напред и детето е бъдещето, а моята задача е да се погрижа докато порасне. После ще дойде и нашия час и така. Кръговрат.
# 4 237
22 септ. 2024, 21:28 ч.
Аз също се чувствам като сирак скитник. Загубих майка си, когато бях на 24, а баща ми, когато бях на 39г. Живея далеч от родното си място от доста години, нямам живи баби и дядовци. Брат ми от над 20години живее в чужбина и рядко се виждаме.
С напредването на годините става все по-тежко, чувствам се ужасно сама на моменти.
Виж целия пост
С напредването на годините става все по-тежко, чувствам се ужасно сама на моменти.
# 4 238
23 септ. 2024, 20:52 ч.
Охх, уж се мислиш за подготвен, а то…
Ритуали, изпращане, погребения, урнополагане…
Правиш нещо като машина, а душата ти се разкъсва, после идват и административните формалности.
После се сбогуваш с всичко…дрехи, посуда, други вещи, къща…
Минаваш през всякакви етапи, направих ли всичко, можеше ли нещо друго, можеше ли още време, хубави спомени, но и тези от края…
Няма как, трябва време и всичко да се изживее.
И все пак, това е нормалният ход.
Като поръчвах “скръбната вест” имаше такива и за деца. Ужасно.
Виж целия пост
Ритуали, изпращане, погребения, урнополагане…
Правиш нещо като машина, а душата ти се разкъсва, после идват и административните формалности.
После се сбогуваш с всичко…дрехи, посуда, други вещи, къща…
Минаваш през всякакви етапи, направих ли всичко, можеше ли нещо друго, можеше ли още време, хубави спомени, но и тези от края…
Няма как, трябва време и всичко да се изживее.
И все пак, това е нормалният ход.
Като поръчвах “скръбната вест” имаше такива и за деца. Ужасно.
# 4 239
24 септ. 2024, 09:46 ч.
Как да си подготвен, няма как....
Майка беше с рак в трети стадий, но открит късно и знаех, че си отива и все се надявах, че има още време. Време в което да се грижа за нея, да я изпратя някак си. Отиде си за четири месеца, последните три седмици в болница. Не исках да умира там, исках да си е вкъщи. Исках да я закрепят някак си, да и дозират болкоуспокояващите, защото вече беше на такива. Но тя знаеше, усещаше, че това ще е непосилно за нас. Тя беше и сърдечно болна, със сърдечна операция преди години и приемаше лекарства и за сърцето и за разреждане на кръвта всеки ден, лекарства без които то щеше да спре. И накрая спря и я спаси от ужасните болки, които съм чувала, че са непосилни в края...
Рана, жива рана си остава в душата. Притъпява се болката, но винаги си е там.
Нейните дрехи, по запазените раздаде татко, аз нямах сили за това.
Но когато и той си отиде, стаята му стоеше като мавзолей сигурно половин година, дрехите, списъка за пазаруване, фиша за тотото. Поне него проверих и ако беше спечелил нещо, щях да раздам всичко в негова памет.
Виж целия пост
Майка беше с рак в трети стадий, но открит късно и знаех, че си отива и все се надявах, че има още време. Време в което да се грижа за нея, да я изпратя някак си. Отиде си за четири месеца, последните три седмици в болница. Не исках да умира там, исках да си е вкъщи. Исках да я закрепят някак си, да и дозират болкоуспокояващите, защото вече беше на такива. Но тя знаеше, усещаше, че това ще е непосилно за нас. Тя беше и сърдечно болна, със сърдечна операция преди години и приемаше лекарства и за сърцето и за разреждане на кръвта всеки ден, лекарства без които то щеше да спре. И накрая спря и я спаси от ужасните болки, които съм чувала, че са непосилни в края...
Рана, жива рана си остава в душата. Притъпява се болката, но винаги си е там.
Нейните дрехи, по запазените раздаде татко, аз нямах сили за това.
Но когато и той си отиде, стаята му стоеше като мавзолей сигурно половин година, дрехите, списъка за пазаруване, фиша за тотото. Поне него проверих и ако беше спечелил нещо, щях да раздам всичко в негова памет.
# 4 240
24 септ. 2024, 21:15 ч.
Раздялата с вещите като че ли е най-мъчителна, едва тогава наистина пускаш човек да си тръгне. А , разбира се, не искаш, както и не искаш да повярваш , че това е Краят.
Аз взех таблета на майка ми и вече 4 месеца по-късно още нямам сили да го включа. Исках да й прочета кореспонденцията, да видя какви са били последните й дни. Тя беше инвалид на легло от доста години и реално така общуваше с околните. Не знам обаче кога ще съм готова. А и ще се почувствам още по-виновна за някои неща.
Преди седмица баща ми ми донесе един кашон с дрехи, но и те стоят така..недокоснати. Исках да разгледам и да си отделя 1-2 за мен за спомен и другите да раздам. И с това не знам как ще се справя, явно ще е , когато му дойде времето.
Виж целия пост
Аз взех таблета на майка ми и вече 4 месеца по-късно още нямам сили да го включа. Исках да й прочета кореспонденцията, да видя какви са били последните й дни. Тя беше инвалид на легло от доста години и реално така общуваше с околните. Не знам обаче кога ще съм готова. А и ще се почувствам още по-виновна за някои неща.
Преди седмица баща ми ми донесе един кашон с дрехи, но и те стоят така..недокоснати. Исках да разгледам и да си отделя 1-2 за мен за спомен и другите да раздам. И с това не знам как ще се справя, явно ще е , когато му дойде времето.
# 4 241
30 септ. 2024, 22:13 ч.
Когато и двамата ги няма…е страшно.
Някак си; при един жив, поне преминавате заедно.
В другата ситуация си напълно самотен.
Вече колко дни дори административните формалности не ми се подхващат.
Преди поне бяха заради живия.
Съжалявам, скоро ще спра И в тази тема.
Животът ще продължи, по един или друг начин.
Виж целия пост
Някак си; при един жив, поне преминавате заедно.
В другата ситуация си напълно самотен.
Вече колко дни дори административните формалности не ми се подхващат.
Преди поне бяха заради живия.
Съжалявам, скоро ще спра И в тази тема.
Животът ще продължи, по един или друг начин.
# 4 242
30 септ. 2024, 22:31 ч.
Живота продължи макар и с огромната празнина без двамата ми родители. Вглъбяването в работата ми помогна да мина по-малко болезнено през този тежък период. Ако се бях оставил на мъката да ме води, щеше да е много по-тежко. А съм сигурен, че родителите ми биха желали да съм силен и да продължа напред. Така и направих.
Виж целия пост
# 4 243
30 септ. 2024, 23:10 ч.
Elpis…:((
Ужасно е и наистина и ти съчувствам. Няма дума, която може да успокои душата ти в момента.Дано намериш сили да продължиш по възможно най-безболезнения начин.
Ще липсваш в темата, но това е най-малкото, направи каквото и както почувстваш.
Аз уж цял живот не съм била близка с баща ми, сложни отношения,но не знам как щях да се справя , ако не беше той. Изнесе абсолютно всичко покрай погребението, струвания, паметници, административни неща, обажда ни се често , за да ни напомни, че все още някой го е грижа…
Така че напълно те разбирам:(
Виж целия пост
Ужасно е и наистина и ти съчувствам. Няма дума, която може да успокои душата ти в момента.Дано намериш сили да продължиш по възможно най-безболезнения начин.
Ще липсваш в темата, но това е най-малкото, направи каквото и както почувстваш.
Аз уж цял живот не съм била близка с баща ми, сложни отношения,но не знам как щях да се справя , ако не беше той. Изнесе абсолютно всичко покрай погребението, струвания, паметници, административни неща, обажда ни се често , за да ни напомни, че все още някой го е грижа…
Така че напълно те разбирам:(
# 4 244
4 окт. 2024, 18:40 ч.
Моята майка почина преди два месеца след три години борба с рак на белия дроб. Мозъчни метастази я свалиха и умориха за няма и седмица. В нейния случай това си беше спасение, макар да беше само на 68, просто ако човек няма шанс да се оправи е по-добре да си отива, вместо безкрайно да се мъчи.
Колкото хора да ти умрат в ръцете винаги е шок, след това постепенно идва и реалността на загубата, нормалните неща... Всеки след определена възраст знае, че такава болка не минава, човек трябва да се научи да си я носи и да живее с нея.
Включвам се, защото пишете за вещите. Явно има традиции след 40 да се ликвидират притежанията на покойния, но аз не ги разбирам особено. Не виждам кое е спешното в това човек да се зарови в още мъка и ми се струва някакво самонаказание. Отделно, за телефони, таблети и компютри. Никога не бих чела лична кореспонденция. Има начин всичко да реинициализира и изтрие без да се чете, ако устройството е толкова важно.
Виж целия пост
Колкото хора да ти умрат в ръцете винаги е шок, след това постепенно идва и реалността на загубата, нормалните неща... Всеки след определена възраст знае, че такава болка не минава, човек трябва да се научи да си я носи и да живее с нея.
Включвам се, защото пишете за вещите. Явно има традиции след 40 да се ликвидират притежанията на покойния, но аз не ги разбирам особено. Не виждам кое е спешното в това човек да се зарови в още мъка и ми се струва някакво самонаказание. Отделно, за телефони, таблети и компютри. Никога не бих чела лична кореспонденция. Има начин всичко да реинициализира и изтрие без да се чете, ако устройството е толкова важно.
Препоръчани теми