Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 422 600
  • 5 646
# 4 770
Да! Такова е... определено детето в теб умира:( няма вече на кого да си детенце, а това е най- святата любов която нищо не заменя. Сменяме ролите, но продължаваме с една тъга, която не можех да си обясня при възрастните хора. Сега разбирам- загуби...тежки загуби на мама,тате...
Колкото и да бъдем щастливи занапред,а ще бъдем- за децата си, винаги ще я има тази тъга в душата и една странна, мъдра осанка,която вероятно е свързана с някакъв вид смирение.
Определено, след такова нещо започва същинската старост, която не е свързана с години. Оставаме си наистина без крила...
Виж целия пост
# 4 771
Миналата година по това време вече беле  изпаднала в кома. Най-тежката седмица в живота ми…да очакваш всеки миг да ти съобщят най-лошото. Но лекарите бяха откровени още в началото, че няма никакъв шанс. Случи се на 24. 05, когато цял живот празнуваше като учител.
Синът ми е кръстен на нея и все повече прилика виждам напоследък, все нещо ми напомня . От една страна ми е адски мъчно, че детето няма да може да расте с толкова всеотдайна баба, а и тя да му се радва, но в същото време детето ми помага да преодолявам скръбта. Вече ролите са обърнати , длъжни сме да предадем нататък. Много е странно, но като че ли изведнъж умира детето в теб и остаряваш.
Точно така. Вече не си дете, след като родителите ти ги няма.вече. Сам си срещу лошия свят. Няма нечие рамо да си поплачеш и да усетиш безкрайната любов и топлина.
А това, когато починат родителите ти, и оставяш крила и не можеш да летиш вече, много ме трогна. Точно така се чувствам.
Виж целия пост
# 4 772
След като попитахте за гробищата - всички гробища в България, които съм виждала, са ужасни места. Мръсни, разхвърляни, грозни, изоставени... Не искам никой от роднините ми да ходи на такова място, особено пък най-близките ми. Аз не намирам спокойствие, когато отивам на гробищата. Чувствам се ужасно, че трябваше да оставя близките си на това ужасно място, което сякаш символизира отношението ни един към друг в обществото ни, умножено с отношението към тези, които не могат вече да направят нищо за нас. За това, някога като умра, не бих искала да имам гроб. Ако близките ми имат възможност - да ме кремират и да ме изсипят до някое дърво или цвете. Или на вятъра. Или в морето. Все едно. Там, където ще им е най-удобно. Не бих искала да страдат и заради това, че трябва да ходят на гробищата, където биха се чувствали като на сметище, където биха могли и да ги нападнат лоши хора. Не бих искала да се чудят как да правят паметник. За какво? Да заемам 2 кв.м от тази планета за вечни времена? 2 кв.м бетон, защото иначе съвместната немара превръща тези места в джунгли. Да плащат за нещо, което заема място и не служи за нищо, вместо да купят нещо, което ще бъде полезно. По-добре е в памет на някого да посадя дърво, цвете, да оправя някоя градинка или пейка, отколкото да поправям гроб. Някои правят чешми в памет на близки - в подобни неща виждам смисъл.
Виж целия пост
# 4 773
След като попитахте за гробищата - всички гробища в България, които съм виждала, са ужасни места. Мръсни, разхвърляни, грозни, изоставени... Не искам никой от роднините ми да ходи на такова място, особено пък най-близките ми. Аз не намирам спокойствие, когато отивам на гробищата. Чувствам се ужасно, че трябваше да оставя близките си на това ужасно място, което сякаш символизира отношението ни един към друг в обществото ни, умножено с отношението към тези, които не могат вече да направят нищо за нас. За това, някога като умра, не бих искала да имам гроб. Ако близките ми имат възможност - да ме кремират и да ме изсипят до някое дърво или цвете. Или на вятъра. Или в морето. Все едно. Там, където ще им е най-удобно. Не бих искала да страдат и заради това, че трябва да ходят на гробищата, където биха се чувствали като на сметище, където биха могли и да ги нападнат лоши хора. Не бих искала да се чудят как да правят паметник. За какво? Да заемам 2 кв.м от тази планета за вечни времена? 2 кв.м бетон, защото иначе съвместната немара превръща тези места в джунгли. Да плащат за нещо, което заема място и не служи за нищо, вместо да купят нещо, което ще бъде полезно. По-добре е в памет на някого да посадя дърво, цвете, да оправя някоя градинка или пейка, отколкото да поправям гроб. Някои правят чешми в памет на близки - в подобни неща виждам смисъл.
И аз искам да бъда кремирана след смъртта си. Бях го заявила на родителите си и сега на брат ми. Също им казах, че не желая делвата с праха ми да бъде затворена и заровена в един гроб под 2 метра. Да бъде в пълна тъмница и с всякакви твари под земята. Искам да бъде разпилян прахът ми в морето и най-после духът ми да бъде свободен. Дано брат ми не ми пренебрегне последната ми воля. Не желая тялото ми да бъде заровено и да го нападнат всякакви твари. Сега като съм жива се ужасявам като видя някаква твар.
Безсмислици са тези гробове. Заемат толкова място. Като отидох на гробищата в събота, толкова много са се разраснали гробищата. И за какво заемат толкова земя. Накрая ще вървим по земя, под която има трупове отдолу. Ужас.
Виж целия пост
# 4 774
И аз съм за кремация. Имам застраховка живот, казала съм на мъжа ми като му дойде времето да ме кремират и да отиде с децата после някъде, на круиз или на Филипините. Нямам нужда от тукашно(английско) погребение, речи и сълзи. Просто да отидат някъде за месец. Така ще съм спокойна.
Виж целия пост
# 4 775
Абсолютно ви подкрепям за кремацията и аз съм на същото мнение,доста от гробовете са изоставени и приличат на бурени и сметещи.
Волята на мама беше същата и съм щастлива че успях да е изпълня,нейното желание беше да разпръсна праха и на морето.Сега честно ходим и винаги обяснявам на моята малка принцеса че праха на баба и която си даваше живота за нея ,но успя да и се радва само 8 м е там във водата. Дано някой ден изпълнят и моята воля по същия начин,дори неискам да си помисля че ще ме ядат всякакви гадинки под земята.
Виж целия пост
# 4 776
Абсолютно ви подкрепям за кремацията и аз съм на същото мнение,доста от гробовете са изоставени и приличат на бурени и сметещи.
Волята на мама беше същата и съм щастлива че успях да е изпълня,нейното желание беше да разпръсна праха и на морето.Сега честно ходим и винаги обяснявам на моята малка принцеса че праха на баба и която си даваше живота за нея ,но успя да и се радва само 8 м е там във водата. Дано някой ден изпълнят и моята воля по същия начин,дори неискам да си помисля че ще ме ядат всякакви гадинки под земята.
И аз се моля на това. Да не бъде пренебрегнати молбата ми и волята ми да бъда кремирана. Писах защо. Дори се ужасявам и потрепвам като се помисля, ако не изпълнят волята ми за кремация и бъда погребана по нормален начин, да излизат и влизат всякакви трупни червеи и всякакви гнусни твари в и от тялото ми. Няма да простя на близките ми никога. Мисля на един лист да напиша моята последна воля и да настоявам да бъде направено.
Виж целия пост
# 4 777
Аз съжалявам много, че не успях да се преборя с баща ми за кремация. Сега не искам и да си помислям какво се случва с тялото. Но пък и няма никакво значение- това не е нашият любим човек, а само тленните му останки. Ще ви дам и друга гледна точка ( поне аз така се успокоявам, макар и да звучи зловещо). Разложението е съвсем естествен биологичен процес в природата, а всяка гадинка си има своето място в био средата. От почвата никнат после растения, които ще ‘хранят’ нашите деца. Всичко е част от вечния кръговрат, а материята  и енергията се преобразуват непрекъснато.
Виж целия пост
# 4 778
Аз също кремирах моята майка. Спомням си, че ми беше казала със сигурност да бъде кремирана, но нямам спомен какво е казала или изобщо дали е казала къде да бъде поставена тя. Реших да сложа урната в гроба на брат й и на майка й. Мислех си да я разпръсна на морето и на вилата, на която обичаше да ходи, но някакси исках да има място, на което да оставя цвете и да си поговоря ей така с нея. Надявам се да не ми се сърди. Sad

Тази неделя щеше да има рожден ден и да навърши 56 години. Тъжно ми е, че вместо да отида да я видя и да й подаря цвете, ще трябвя да го оставя на гроба. Скоро ще станат и 9 месеца, а аз не спирам да мисля за нея. Непрежалима си, мила моя майчице, и ми липсваш във всеки един момент. Sad
Виж целия пост
# 4 779
Те и кремираните се полагат някъде, принципно. Майка ми я кремирахме по нейно желание, но урната е положена в гроб, в който са решили да са заедно с баща ми. Държавните гробища в Бояна са доста красиво място, като за гробища, де.
Но аз не на майтап ще си даря тялото на медицината. После ако искат да ми пуснат праха в канала, все ми е едно. Умирането е станало по-скъпо от живеенето. Погребална агенция вземе ли тяло и става страшно. 4-5000 не ти мърдат. Един паметник също е толкова. Еми, никакво желание нямам синът ми да се загробва с бесни разходи по случай смъртта ми, за да може някакви мутри после да карат коли и да живеят луксозно, защото паразитират върху най-трудните моменти на хората. Бойкот. Студентите по медицина все на нещо трябва да се упражняват.
Виж целия пост
# 4 780
Има някакъв вариант урните да се слагат в ниши, макар че по гробищните паркове особено в провинцията почти никъде няма изградени такива все още. Другият вариант е да се разпръсне праха. Някои кремират близките си, а после погребват урната в гроб, което на мен ми се вижда нелогично и глупаво. Ако ще е така, по-добре да си има нормално погребение.

Преди 4 години погребението на майка излезе 900 лв. Към агенция беше. Всичко най-скромно, без излишни екстри. Ковчегът беше от най-обикновените, към 300 лв.
Виж целия пост
# 4 781
Има някакъв вариант урните да се слагат в ниши, макар че в провинцията почти никъде няма изградени такива все още. Другият вариант е да се разпръсне праха. Някои кремират близките си, а после погребват урната в гроб, което на мен ми се вижда нелогично и глупаво. Ако ще е така, по-добре да си има нормално погребение.
И нишите не са без пари или на по-красиво и приятно място. На приятелка майка и почина след моята и на централните софийски гробища и обявили, че не може да купи една ниша, а минимум три, и я одрусали 1500 лв. То това е за нишата, де, не за плоча и прочее. Това е престъпление като индустрия. Навремето старците си приготвяха по 1000 лв за погрбение, сега под 10 000 първата година и то без гробно място не става.
Виж целия пост
# 4 782
В този ред на мисли, малко в страни от темата - баща ми и дядо ми са починали и погребани в София, в гробище парк Бакърена фабрика. Волята на майка ми приживе беше да ги премести в гроба на баба ми в града, в който живеем. Минали са 40 години от смъртта, опасявам се, че може да са затрити гробовете, а по телефона отказват да ми дадат информация дали все още съществуват гробовете, номер на парцел, алея, гробно място и т. н. Идеята ми е да преместя костите им тук, даже майка е подготвила надгробната плоча на гроба на баба с имената на тримата. Има ли по-лесен начин да разбера, или трябва да вземам отпуск и да строша едни пари за воаяж до София с неясен краен резултат?
Виж целия пост
# 4 783
В този ред на мисли, малко в страни от темата - баща ми и дядо ми са починали и погребани в София, в гробище парк Бакърена фабрика. Волята на майка ми приживе беше да ги премести в гроба на баба ми в града, в който живеем. Минали са 40 години от смъртта, опасявам се, че може да са затрити гробовете, а по телефона отказват да ми дадат информация дали все още съществуват гробовете, номер на парцел, алея, гробно място и т. н. Идеята ми е да преместя костите им тук, даже майка е подготвила надгробната плоча на гроба на баба с имената на тримата. Има ли по-лесен начин да разбера, или трябва да вземам отпуск и да строша едни пари за воаяж до София с неясен краен резултат?
Мисля, че ако отидеш лично до управата на гробищен парк с удостоверение за наследници и/или за роднински връзки, където фигурират твоите имена, тези на баща ти и дядо ти, не биха имали основание да ти откажат съдействие или поне предоставяне на повече информация.
Виж целия пост
# 4 784
В този ред на мисли, малко в страни от темата - баща ми и дядо ми са починали и погребани в София, в гробище парк Бакърена фабрика. Волята на майка ми приживе беше да ги премести в гроба на баба ми в града, в който живеем. Минали са 40 години от смъртта, опасявам се, че може да са затрити гробовете, а по телефона отказват да ми дадат информация дали все още съществуват гробовете, номер на парцел, алея, гробно място и т. н. Идеята ми е да преместя костите им тук, даже майка е подготвила надгробната плоча на гроба на баба с имената на тримата. Има ли по-лесен начин да разбера, или трябва да вземам отпуск и да строша едни пари за воаяж до София с неясен краен резултат?
Ще бъда груба, но що за глупости?! Честно. Ако имате излишни пари и време отидете на екскурзия, купете си нещо полезно, защо ще изравяте костите на починали отдавна хора?! Волята на майка ти, как да кажа... Животът е да се живее. Към тленните останки на мъртвите уважение, но пък да се стига до изтъпления няма нужда. Вярващите могат да си запалят свещ навсякъде и толкова.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия