Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Днес е Черешова задушница, Бог да прости нашите непрежалими близки.
Ходихме тази сутрин с мама при тати на гробищата… какво да кажа. Преди време ви бях споделила, че някой му беше откраднал некролога от кръста, днес заварихме кръста счупен… Гроба вече му е мраморен, но върху пръстта оставиха дървения кръст. Днес беше счупен, а мартеничката, която мама му залепи махната…
Боже що за изрод трябва да си?! Думи нямам, но на мама казах “Остави, посегнали са на предмет, майната му”…
Имаме съмнения за сестра му ( биологична, но не и истинска в пълния смисъл на думата), но в този ден не желая да съгрешавам!
Единствено не разбирам “защо”…
Миналата вечер сънувах гробища, посетих гроб, знам ли вече… Струпа ми се , не съм на себе си от няколко дни: апатия, липса на желание, направо на моменти съм депресирана.

Малката_цветарка, съжалявам за случилото се. Наистина е така .. предмети, само дето на нас ни е скъпо на сърцето.
Аз днес ходих да нося подавки на съседи, проветрих, полях цветята.. нищо не е пипнато, а някак празен е апартамента, та чак водата в чашата се е изпарила и тя празна.
Самотно ми е, на душата ми е самотно. Детето играе на площадката, самотно ми е. На работа с хора, в автобуса.. самотно ми е. Имах си само нея цял живот.. и сега ми е така самотно.
Хванала съм да чета “Колибата”, да видим как ще ми повлияе.

Ако кръста е дървен, може да е изгнил  от времето и тогава се чупи, може да не е нарочно.

Понякога минават разни вандали и рушат по гробовете. При нас преди години някакви непълнолетни гаменчета се бяха вмъкнали една нощ в гробището и бяха изпотрошили десетина надгробни паметници. А понякога и от вятъра или от силното слънце стават поразии - все пак това са открити места и често е много припек или пък става усойно. Тъпо е, знам, но не си го слагайте присърце.

Ходих днес сутринта и аз. Раздадох череши, прелях гроба.

Дървен е! Всички кръстове лежат, само на тати долната част я няма. Некролога за една година беше захванат за него с габарчета: той е оставен; кръста е счупен, долната част липсва. Видимо е счупен, защото се вижда. Мартеничка мама беше залепила с тиксо и то яко ( т.к. е от този вид дето се закачат за якето)…
Не, нямам думи. И ние подадохме там около гроба на гробищата. Да им е видено!

Не отидох днес на гробища, болна съм. Но отидохме в църква, запалих свещ и занесох сладкиши в църквата. Поръчах и молитва да прочетат довечера. Това мога в момента, това направих.

И ние не ходихме на гробищата и записахме от предните дни панахида и литургия специално за Задушница, по-видено било това. На възрастна съседка и на нас си раздадохме, то няма и на кой, входа е почти празен. Друг път нося в църква, но днес не отидох.

Здравейте! Имам един малко странен въпрос, но тъй като съседи ме помолиха да подготвя некролога на тяхна близка (понеже в целия вход само аз имам компютър с принтер), сега съм изтеглила едни шаблони от интернет и малко се затруднявам с подредбата на роднините. Текстът гласи така: "Навършват се .... дни/месеци/години от смъртта на скъпата ни ....". Тук на второто многоточие трябва да се напишат роднинските връзки - майка, съпруга и т.н. Знаете ли дали има утвърден ред по който да се изброят? Неудобно ми е да питам хората, наистина. Дойдоха почти със сълзи на очи при мен, донесли са снимка и собственоръчно написано послание. Не искам да ровя излишно в раната с въпроси. Починалата има съпруг, деца, внуци, мисля че майка й е жива (живее в едно село, не е тук), има и брат и племенници в чужбина. Ако някой е наясно дали може да ме посъветва. Благодаря.

Дъщеря, съпруга, майка, баба и сродница, ама и да не е същия ред, не е грешка.

Здравейте, Маргарита, чета темата от доста време като гост понеже и аз съм без майка, но съм работила преди в погребална агенция и реших да се включа и да ви помогна. Лично аз бих го написала така - "дъщеря, съпруга, майка, баба, сестра и сродница". Логиката тук е за кого загубата е най-тежка, изписват се в този ред. По принцип ако родителите са живи е прието син/дъщеря да се изпише най-напред, защото няма нищо по-тежко в този живот от това да загубиш детето си (независимо от възрастта му). Такава загуба противоречи на естествения ход на живота и често оставя отпечатък за цял живот. След това, макар и много тежко, донякъде е в реда на нещата в даден момент от живота един от съпрузите да си тръгне от този свят, заради това съпруг/а е на второ място. Смъртта на майка/баща и баба/дядо безспорно е много тежка и емоционална, но те са дошли на този свят преди нас и е редно да преживеем тяхната загуба в живота си. Заради това децата и внуците се изписват на трето и четвърто място. Накрая, обикновено се пише брат/сестра не защото тяхната загуба е по-малка, а защото се предполага, че вече са създали свое собствено семейство и споделят живота си с други хора.

Накратко, такава е логиката. Аз като работех в агенцията съм следвала тази подредба. Разбира се, семейните и родствените връзки са много сложни и варират в отделните семейства, така че не винаги тази логика която споделих е общовалидна. Понякога клиенти са ме молели подредбата да е по-различна и съм се съобразявала с тяхното желание. Както и да го напишете няма да е грешно. Бог да прости жената.

Благодаря за отговорите и на двете. Написах както казахте. Занесох на хората, благодариха ми.

Има една песен на Руслан Мъйнов - Къща без основи. Много тъжна песен. Дано наистина , както се пее в песента, да им светло и леко там горе на нашите близки.

Честит първи юни на всички деца. Днес ми е тъжно.. на 30+ години съм и мама винаги ми честитеше.. нали бях нейното дете. Днес вече не празнувам, първото ми не празнуване без нея. И все ме връхлитат спомени от детството..

Честит първи юни! И аз се чувствам като теб, Em22. Тати винаги ми честитеше и за първи път нямаше кой да ми честити.

Не съм вече ничии дете, след като мама и тати починаха.
Помня мама и тати винаги ми честитиха,  дори когато станах над 30 години. Мама имаше навикът да ме изкара навън на 1 юни, дори да бях вече голяма. Винаги по нещо ме черпеше. Липсва ми мама, колкото и да не се разбирахме в последните дни. Какво ли не бих дала те да се върнат и никога нямаше да се карам с тях. Щях да ги прегърна силно и целуна и да им благодаря, че са до мен.