ето това е много страшното, преживях същото😭
Съболезнования!
Виж целия пост
Съболезнования!
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2026, 13:01 ч.
# 5 641
14 окт. 2026, 23:36 ч.
Нормално ли е да съм прекалено спокойна 10 дни след загубата ѝ? Плача си по малко, но... Страхувам се от момента, в който ще отмине шока и ще ме погълне мъката.
Виж целия пост
# 5 642
15 окт. 2026, 06:59 ч.
Ами мисля е нормално , наистина си по скоро още в шок и донякъде отричаш случилото се, с част от себе си се капсуловаш и все още живееш в свой си свят, в който тя все едно е отишла някъде за малко и ще се върне. Лъжем съзнателно съзнанието си или то ни лъже за да се предпазим докато отмине шока.
Аз имах РД на десетия ден от смъртта на мама. Не съм правила празненство, но се докарах така да се каже, макар и от глава до пети в черно и ходих на обяд с мъжа ми си спомням. И след работа на гробища да и оставя бонбонка. Това е първия и единствен път, когато съм оставяла храна на гроба.
Виж целия пост
Аз имах РД на десетия ден от смъртта на мама. Не съм правила празненство, но се докарах така да се каже, макар и от глава до пети в черно и ходих на обяд с мъжа ми си спомням. И след работа на гробища да и оставя бонбонка. Това е първия и единствен път, когато съм оставяла храна на гроба.
# 5 644
17 окт. 2026, 12:59 ч.
Не съм сигурна, че става по-лесно.. мозъка ми още блокира 7 месеца минаха само.. цял живот ми остава. Има някакви моменти, в които забравям.. и ей се случи нещо, хващам телефона да звънна на мама.. и мокър парцал в разбитото сърце.
Апартамента не съм пипнала.. а зимата уж ремонт ще му правя.. оставено е всякаш е отишла до магазина.. то и в душата ми е така.
Искам да отида да рева на гробищата.. да ми олекне малко, но тя искаше да я кремираме. Сега ходя на морето.. ама не е същото. И като нямам на кого да споделя по-тежко се усеща.. пък да хвана телефона аз да звъня да споделям.. натоварвам хората и не го правя.
Виж целия пост
Апартамента не съм пипнала.. а зимата уж ремонт ще му правя.. оставено е всякаш е отишла до магазина.. то и в душата ми е така.
Искам да отида да рева на гробищата.. да ми олекне малко, но тя искаше да я кремираме. Сега ходя на морето.. ама не е същото. И като нямам на кого да споделя по-тежко се усеща.. пък да хвана телефона аз да звъня да споделям.. натоварвам хората и не го правя.
Препоръчани теми