ето това е много страшното, преживях същото😭
Съболезнования!
Виж целия пост
Съболезнования!
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 30 окт. 2026, 21:22 ч.
# 5 641
14 окт. 2026, 23:36 ч.
Нормално ли е да съм прекалено спокойна 10 дни след загубата ѝ? Плача си по малко, но... Страхувам се от момента, в който ще отмине шока и ще ме погълне мъката.
Виж целия пост
# 5 642
15 окт. 2026, 06:59 ч.
Ами мисля е нормално , наистина си по скоро още в шок и донякъде отричаш случилото се, с част от себе си се капсуловаш и все още живееш в свой си свят, в който тя все едно е отишла някъде за малко и ще се върне. Лъжем съзнателно съзнанието си или то ни лъже за да се предпазим докато отмине шока.
Аз имах РД на десетия ден от смъртта на мама. Не съм правила празненство, но се докарах така да се каже, макар и от глава до пети в черно и ходих на обяд с мъжа ми си спомням. И след работа на гробища да и оставя бонбонка. Това е първия и единствен път, когато съм оставяла храна на гроба.
Виж целия пост
Аз имах РД на десетия ден от смъртта на мама. Не съм правила празненство, но се докарах така да се каже, макар и от глава до пети в черно и ходих на обяд с мъжа ми си спомням. И след работа на гробища да и оставя бонбонка. Това е първия и единствен път, когато съм оставяла храна на гроба.
# 5 644
17 окт. 2026, 12:59 ч.
Не съм сигурна, че става по-лесно.. мозъка ми още блокира 7 месеца минаха само.. цял живот ми остава. Има някакви моменти, в които забравям.. и ей се случи нещо, хващам телефона да звънна на мама.. и мокър парцал в разбитото сърце.
Апартамента не съм пипнала.. а зимата уж ремонт ще му правя.. оставено е всякаш е отишла до магазина.. то и в душата ми е така.
Искам да отида да рева на гробищата.. да ми олекне малко, но тя искаше да я кремираме. Сега ходя на морето.. ама не е същото. И като нямам на кого да споделя по-тежко се усеща.. пък да хвана телефона аз да звъня да споделям.. натоварвам хората и не го правя.
Виж целия пост
Апартамента не съм пипнала.. а зимата уж ремонт ще му правя.. оставено е всякаш е отишла до магазина.. то и в душата ми е така.
Искам да отида да рева на гробищата.. да ми олекне малко, но тя искаше да я кремираме. Сега ходя на морето.. ама не е същото. И като нямам на кого да споделя по-тежко се усеща.. пък да хвана телефона аз да звъня да споделям.. натоварвам хората и не го правя.
# 5 646
21 окт. 2026, 03:37 ч.
Докато се срещнем отново
Не мога да ти кажа днес „Сбогом“, мамо.
Тази дума е твърде студена и крайна.
Светът без теб е голям и се усеща празен,
но раздялата ни е само временна тайна.
Три месеца твоето място е пусто,
а сърцето ми често от болка се свива.
Но знам, че нишката между нас е жива
и нито смъртта, нито времето я прекъсва.
Ти остави светлина във дните ми земни,
превърна се в ангел, в тиха закрила.
И в нощите, в които тъгата ме взима,
твоят спомен ми дава невидима сила.
Затова не си тръгвай от моите мисли,
аз няма да кажа последното „Сбогом“.
Живея с надежда и с обич голяма,
че пак ще се видим... Почивай в мир, мамо.
Виж целия пост
Не мога да ти кажа днес „Сбогом“, мамо.
Тази дума е твърде студена и крайна.
Светът без теб е голям и се усеща празен,
но раздялата ни е само временна тайна.
Три месеца твоето място е пусто,
а сърцето ми често от болка се свива.
Но знам, че нишката между нас е жива
и нито смъртта, нито времето я прекъсва.
Ти остави светлина във дните ми земни,
превърна се в ангел, в тиха закрила.
И в нощите, в които тъгата ме взима,
твоят спомен ми дава невидима сила.
Затова не си тръгвай от моите мисли,
аз няма да кажа последното „Сбогом“.
Живея с надежда и с обич голяма,
че пак ще се видим... Почивай в мир, мамо.
# 5 647
30 окт. 2026, 21:04 ч.
Имам нужда от съвет..
Минаха 7 месеца от както мама почина. Искам апартамента й да го давам под наем, за целта трябва да направя ремонт. Колкото и пъти да отида.. нищо не мога да пипна. За това време успях едва малко дрешки да прибера.
Приятели, роднини казват, че трябва да се стегна.. обаче буцата в гърдите казва друго. Само мама съм си имала цял живот (без баща съм), та загубата ми е голяма така да кажа. Всичко ми напомня за нея, всичко си е както го е оставила, трудно ми е да го пипна. Някак вътрешно не съм готова, а пък времето си минава. Някой да е минал през подобна ситуация?
Виж целия пост
Минаха 7 месеца от както мама почина. Искам апартамента й да го давам под наем, за целта трябва да направя ремонт. Колкото и пъти да отида.. нищо не мога да пипна. За това време успях едва малко дрешки да прибера.
Приятели, роднини казват, че трябва да се стегна.. обаче буцата в гърдите казва друго. Само мама съм си имала цял живот (без баща съм), та загубата ми е голяма така да кажа. Всичко ми напомня за нея, всичко си е както го е оставила, трудно ми е да го пипна. Някак вътрешно не съм готова, а пък времето си минава. Някой да е минал през подобна ситуация?
# 5 648
30 окт. 2026, 21:22 ч.
Разбирам ви. С роднини имахме подобен случай. Отне ни година. Първоначално, много месеци наред нищо не пипнахме, даже вече и не помня колко беше. Но после започнахме малко по малко. И чак след като изтече повече от година дори започнахме основно почистване заради ремонт.
При мои далечни познати беше така. Една година ей така, дори цветята отидоха. После почистиха и продадоха.
Сякаш в такива моменти всеки предмет, стените, всичко са попили от човека. Запаметено присъствие.
Надявам се да ви давам поне малко подкрепа
Виж целия пост
При мои далечни познати беше така. Една година ей така, дори цветята отидоха. После почистиха и продадоха.
Сякаш в такива моменти всеки предмет, стените, всичко са попили от човека. Запаметено присъствие.
Надявам се да ви давам поне малко подкрепа
Препоръчани теми