Агресията в детските книжки

Нито една от двете. Бих употребила думата "наказание", но предполагам в твоя свят и за тази концепция няма място. От какво ме хвана страх ли? От описаните мерки за справяне с детската агресия. По-интересно ми е как, бидейки психолог, смяташ явлението агресия за изцяло негативно и нежелано, недоумявам направо.

На мен лингвистиката ми е професия. Греда.  Ще ходиш ли до сто и първия кладенец или ще спрем, м? Ясно е, че си непоклатимо убедена в собствената си правота, а с такъв човек споровете са излишни. Опитът за ирония е умилителен, а за живота в Канада и ний сме чували, нищо че живеем тук, в агресивната дупка. Дишай и дерзай, но като пускаш теми, очаквай да чуеш и мнения, различни от твоето,

ИрПуц мнения различни от моето нямам проблеми да чуя! Стига да са обосновани и да ми казват нещо интересно както доста от тези включили се в началото на темата.

Даже поисках от бърди да разкаже от къде са мненията на Бояна и Жаве преди няколко страници защото много ми допаднаха нищо че са противоположни на моето!  

Наистина е по-добре да спрем! И то е ясно че има Греда но си я нацелила ти щом казваш че си лингвист а даваш подобни аргументи. Синонимен речник имаш ли и как доказваш тезата си че не разбрах? Особено ако имаш претенциите да бъдеш чута и да се съглася с тебе?!  

Аз моята в горния пост най-елементарно я доказах с едно копи/пейст от речника и никак не е трудно дори за нелингвист да разбере приликата в семантиката на наказание възмездие отмъщение. Ясно е още че нямаш с какво да допринесеш повече към дискусията както предположих в началото на предния си пост!  

Синоними на думата отмъщение
(същ.) възмездие, отплата, мъст, реванш, наказание

Синоними на думата възмездие
(същ.) разплата, отплата, наказание, отмъщение, мъст
(същ.) удовлетворение, награда, възнаграждение, компенсация, реванш

Синоними на думата наказание
(същ.) санкция, присъда
(същ.) мъчение
(същ.) възмездие
(същ.) бич, напаст, епидемия, каламитет
(същ.) вина, отговорност
(същ.) отплата, отмъщение
(същ.) решение, отсъждане, присъждане
(същ.) страдание, беда, нещастие, неприятности
(същ.) товар, бреме, голямо усилие, изпитание, нещо непоносимо

Ето от този пръв попаднал ми онлайн синонимен речник са ми горните примери  

И пак казвам че не твърдя че трите думи са взаимозаменяеми. Само споделям че според мен отмъщението което виждаме на картинката с Вълка е грозно невъзпитателно агресивно и не му е мястото на страниците на детските книжки защото това са книжки за 2-3 годишни приятелчета в чиито главици не е нужно да посяваме подобни семенца от такава крехка възраст! Тук разсъждавам просто като родител и изказвам лично мнение! И разбирам че за много хора е ОК картинката а децата са си на всеки! Всеки да си им чете кой каквото намери за добре!  

Темата за мен приключи!  

Но докато в БГ има лингвисти които не виждат сходствата в думите отмъщение възмездие или пък си мислят че наказание е по-ОК дума в конкретния случай такива ще са и книжките на български!

А темата всъщност е изчерпана още от момента когато потребители като теб ИрПуц влизат тук само за да могат после да ходят в по-смислените теми в Клюкарника и да се подиграват на хората!  

Всъщност  ИрПуц при теб се получи обратно май! Ти си беше в клюкарската тема и няколко пъти помоли за линк към настоящата тема! Сеирът – хубава "българска" дума   е голяма притегателна за хора с много свободно време се оказва!  

Всеки с ценностната си система! Нали така!  

Jennie, темата потръгна в посока за детското поведение изобщо, не че има вреда от това, но тези два въпроса - за книжките и за възпитанието, имат колкото общи неща, толкова и различни. За мен агресията, която се наблюдава по детските площадки, има далеч по-сериозни, осезаеми причини, няма много общо с книжките (което не значи, че те са маловажни по принцип).  Но мен продължава да ми е интересно за книжките и ще питам за тях, пък дано не ти е станало досадно.  

Знам, че твоят въпрос беше конкретно за 2год. деца, но понеже по-напред спомена, че работиш в детски център и имаш наблюдения за много книжки за възраст до 10г. ... стана ми любопитно в книжките за 8-9 г. присъстват ли класическите приказки и ако да, редактирани ли са поглъщанията на баби, мащехите, даващи отровни ябълки и т.н. ? Наказанието за отрицателните герои какво е? Изобщо има ли отрицателни герои, или има само добри и неутрални, които  в определени ситуации постъпват лошо, но иначе не са представени като злодеи?

Относно разликата между наказание и възмездие - да, определено има разлика в нюансите. Пак ще използвам за пример Лошия Вълк - за него разрязването на корема и натъпкването с камъни освен наказание за постъпките му, е и начин да се поправи стореното зло, да се спасят внучката и бабата, които е погълнал и които трябва да излязат някак. Възмездие би било ако  Вълка избяга и падане в яма, т.е. героите не предприемат нищо, разчитайки че все пак ще му се случи някаква неприятност. Не знам в очите на едно дете как изглеждат тези два варианта, но за мен посланието се изменя коренно.

А, гледам, че още можеш, давай, давай.  Нямам намерение езиков спор да водя с теб, та можеш да си спестиш кое? Агресийката. 

А това:
направи деня ми завършен! Отивам да го споделя в сеИрджийската тема. 

Ранча Мария Пън, как не разбра, че разлика няма! Синоними са, не се хаби.

А всъщност според мен и думата агресия изобщо не е най-точната за детските книжки, защото агресията е да нападнеш някой, който с нищо не те е предизвикал или който е беззащитен, а в книжките за които говорим обикновенно става дума за наказание, може би с изключение на Дядовата ръкавичка, но пък там животните без да питат са се настанили в ръкавичката!

съгласна съм, много добре казано.
Много ми е интересно, авторката има ли наблюдения някое дете да е станало агресивно или пък да е уплашено от детска книжка .

Може би е неграмотна, русалките ходят ли на училище, или само си играят? Още една поука от приказката - за нуждата от учение.
Аз пък винаги се чудя защо Дисни толкова са променили приказката, какво й е на оригинала, защо този щастлив край? Сега се чудя как да обяснявам на дъщеря ми разликата между оригиналната приказка и филма на Дисни.

Момичета! Нe дезертирам от темата!  Ще се включа по-късно обаче!   

Точно така! 

Изумително е как буден радетел за книжовност, педагог и психолог, а също и автор! на книги, любител-лингвист така неграмотно излага мислите си в писмен вид.
От лошите книжки ще да е. Няма как иначе.

Господи, какъв спор, каква драма.

Мисля, че намесването на народопсихологията е съвсем неуместно. Да, канадците и българите имат различен манталитет, както и скандинавците, португалците и германците. Разликите обаче надали се дължат на детските приказки и насилието в тях. Нито ще бъде премахната чрез цензура на приказките.

Българските класически приказки не са ни най малко по-брутални от немските, френските или скандинавските. Още по-малко от индийските, китайските и японските. В една друга тема посочих оригинала на една обичана детска приказка, преработена от Шарл Перо, но тук не смея да го направя...

Впрочем, феноменът да се роптае срещу "агресията" в приказките далеч не е явление само от нашите ширини. Джоан Роулинг, авторката на поредицата за Хари Потър (която също често е обвинявана от свръхчувствителни родители за вредите, които нанася на крехката детска психика), перфектно сатиризира опитите да се цензурират детските приказки в последната си книга "Приказките на барда Бийдъл", която впрочем горещо препоръчвам на всички несвръхчувствителни любители на приказки.:

"И досега има среди, които споделят последното възражение срещу „Вълшебникът и Подскачащото гърне“. То може би най-добре е обобщено от Беатрикс Блоксъм (1794–1910), автор на прословутите „Приказки за гъбите“. Госпожа Блоксъм е убедена, че „Приказките на барда Бийдъл“ имат разрушително въздействие върху децата заради — както тя се изразява — „нездравословния интерес към най-ужасните теми като смъртта, болестите, кръвопролитията, черната магия, зловредните герои и телесните изригвания и изривания от най-отблъскващо естество“. Госпожа Блоксъм избира няколко стари приказки, включително на Бийдъл, и ги пренаписва в съответствие със своите идеали, които изразява като „да пълним чистите умове на малките ни ангелчета с благотворни щастливи мисли, да не допускаме в сладкия им сън да се прокрадват кошмари и да закриляме безценното цвете на тяхната невинност“.

Последният абзац от чистата и безценна преработка, която госпожа Блоксъм прави на „Вълшебникът и Подскачащото гърне“, гласи:
Тогава златното гърненце заподскачало радостно — скок-подскок! скок-подскок! — на розовите си пръстчета. Малкия Уиликинс излекувал всички кукли, разболели се заради безвкусните каши, а гърненцето било толкова щастливо, че се напълнило с бонбони за Малкия Уиликинс и за куклите!
— Но не забравяйте да си измиете зъбките! — извикало гърненцето.
Малкия Уиликинс целунал и прегърнал Подскачащото гърне и обещал винаги да помага на куклите и никога вече да не става кисел и опак.

Поколения магьоснически деца посрещат приказката на госпожа Блоксъм по един и същ начин: с неудържимо повръщане, незабавно следвано от молбата книгата да се махне далеч от тях и да се смачка на пихтия."

 

Ранча Мария Пън Литературата за по-големи деца си е класическата и се изучава в оригинал в училище. 

Ето това е първият попаднал ми сайт с приказки където Малката  Русалка ми изглежда да е в оригинал (надявам се да не греша защото прегледах текста много набързо) 

Посланието за двегодишните в книжките тук е че доброто не отвръща на злото със зло защото самото то се превръща в такова.

Момичета! Темата според мен е доста сериозна и искрено благодаря на включилите се в дискусията! 

Искам накратко да отбележа нещо важно по темата на което май трябваше да акцентирам по-рано! 
Ранната детска психология  е тази която изучава влиянието на средата вържу проявите на агресия сред децата. Съществува една голяма група детски клинични психолози последователи на канадски психолог Алберт Бандура според който агресията не се унаследява а се заучава чрез подражание  на различни модели на социално поведение на които детето е свидетел. Разбира се тези модели на подражание са от заобикалящата детето среда - семейство училище приятели/ книжки телевизия компютри. Аз съм симпатизант на теорията на Бандура защото ми се иска да вярвам че в човек е заложено доброто. Но знам от опит че е много по-лесно да научиш едно дете на добро отколкото да чакаш доброто поведение само да узрее.

Когато човек се срещне за първи път с дете на 4-5 години и то върши лоши постъпки си казва относно детето че то е невъзпитано но си помисля за себе си че това е лошо дете. Аз вярвам най-искрено че лоши деца няма. Но за да няма и невъзпитани деца родителят трябва да положи огромни усилия отрано.

И пак се връщам на въпроса на Ранча Мария Пън за посланието.  Посланието на всичко което попада пред очичките и в средата на 2-4 годишните трябва да е че доброто е добро защото върши добро. На тези мънички чисти душички върху които ние пишем като на бял лист хартия им се полага поне да разберат какво е добро преди да ги пуснем в борбата със злото!? 


Звездичка mibobo Агресията е понятие което психологията разглежда като преднамерено действие насочено кум нанасяне на вреда на другия или на себе си и изобщо не е нужно да не те е предизвикал. Тоест дори да те е предизвикал някой за твоите действия няма никакво оправдание което да може да те спаси от категорията агресия щом нанасяш вреда на предизвикалия те. 

Физическата агресия е най-архаичният вид агресия погледната еволюционно и затова е най-лесно заучаема от най-малките човечета. Именно затова тя няма място на страниците на детските книжки! 

mibobo едва ли някое дете е станало агресивно само от детска книжка но от книжката Цирк в гората от поредицата Във Вълшебната гора на Фют едно момченце на 4 и половина имаше сериозен проблем да се отдели от майка си месеци наред. Вероятно причините са били комплексни но то само си казваше че е заради книжката. Там животните от цирка са отвлечени от директора на цирка та накрая ги освобождават пак с бой крясъци рога копита: "В купом зрителите скачат/ тропат вият викат грачат/и с бастуни с пръчки с клони/ лешоядът е прогонен." Картинката е доста по-описателна. На нея се вижда как баба Меца боде лешояда с чадър. Книжката не е пред мен но почти съм сигурна че не греша нито за текста нито за картинката. 

Относно края който ми се струва подходящ и възмездието за провинилия се за тази възрастова група бих казала че изгонване на лошия герой с думи (нещо от рода на: Вълчо бяга през глава/Вън от нашата гора!) е повече от достатъчно. Точно това се случва и с нашите деца ако се провинят. Наказанието им е да идат в другата стая за известно време. Да седнат на столчето за размисъл. Да поправят грешката си - да съберат нарочно разсипаните на пода солети и т.н. Иска ми се да вярвам че няма родители които си бият децата изобщо а още повече в тази крехка възраст! 

Мога да приема тезата че боят в книжките за 2-3 годишни е ОК за отплата и няма да го наричам отмъщение а наказание само ако и един родител си признае че си бие детето когато то се провини! 

Вълкът от моята картинка искаше да изяде костенурката. Спокойно можеше да му се предложи супа от коприва примерно или горски плодове  и да го ангажират да извърши обществено полезен труд като набере малко билки за ааптеката на костенурката! Ей това аз приемам да е поука подходяща за дребчовците и отличен метод за възпитание! 

Ще съм ти благодарна да коментираш поста на Севера, някак го пропусна. Мерси предварително.