С джобни разполагат от първи клас, защото тогава бяха по цял ден извън полезрението ми, а и имаха известна самостоятелност и можеха да харчат /в детската нямаше такава опция/. Наистина в първите дни похарчваха всичко и то основно за боклуци. Ама мен зрънчовците и вафлите не ме притесняват, тъй като не са основната им храна. Това, че ще изядат един зайо-байо на ден не го смятам за ужасяващо. Никога не съм им забранявала да хапват подобни неща. Затова и не са особено лакоми за джънк. По-често си купуват дъвки.
Сега им давам или точно пари за всеки ден, или ако нямам дребни, по-едра банкнота за няколко дни. Но определено посещенията в лавката са се самоурегулирали. Много рядко, ако са прегладнели, си купуват нещо. В повечето случаи пренасочват "джобните" към перо "касичка".
Моите деца са свикнали да ме питат за всичко. Спомням си още в първи-втори клас, когато сутрин, докато ги водех на училище ме питаха дали може да си купят някакви невиждани "вкусотии" от лавката. Примерно имаше едни гадни бонбонки, нанизани като мъниста на ластиче и приличаха на гривничка. Голям мерак им беше да ядат такива. Позволих им и истерията мина с един-два наниза. Имаше по едно време и някаква всеобща истерия по някакъв чипс с метални кутийки. Питаха, позволих, а после все намирах наченат, но недояден чипс в чантите им. Дружно взехме решение да не си взимат вече такъв, защото явно не го ядат и само си харчат парите.
Децата са различни - едни се водят по акъла на другите, но има и такива, със собствено мнение и никаква училищна мода не може да ги накара да си купят нещо, което не им харесва.